№ 50
гр. гр.Велинград, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20225210100770 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от С. Д. А.
против ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК: *********, за признаване на
установено несъществуване на вземане на ответника спрямо ищцата за
сумата от 5 360, 86 лв. неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № FL592118/17.06.2011 год., сключен между А. и
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като погасено по давност.
Ищцата твърди, че като длъжник по договор за потребителски кредит с
Юробанк България ЕАД срещу нея в полза на банката била издадена Заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК № 144/25.03.2014г. по ч. гр. дело № 259/2014 г.
на РС Велинград и изпълнителен лист от същата дата за сумите 5 360.86 лв.
просрочена главница, ведно със законна лихва, считано от 21.03.2014 г.. до
изплащане на вземането, 1 178.42 лв. просрочена договорна лихва, считано от
17.07.2011 г. до 17.07.2012 г. включително, 212.18 лв. лихва за просрочие за
периода от 18.07.2012 год. до 20.02.2014 год., 135.03 лева — разноски, за
заплатена държавна такса и 411.05 лева за адвокатско възнаграждение. Въз
основа на издадената заповед за изпълнение било образувано изпълнително
дело 9463/2014г. по описа на ЧСИ М.Б. рег. № 838, с район на действие
Софийски градски съд. Срещу заповедта за изпълнение не било подавано
възражение и същата влязла в сила. Общото задължение, включително с
разноските по изпълнителното дело към дата 11.05.2022 год. възлизало на
13.345,10 лв.
Сочи, че към момента на започване на изпълнението давностния срок по
чл. 117 33Д не бил изтекъл. С молбата за образуване на изпълнителното дело
1
първоначалният взискател не поискал прилагането на конкретен
изпълнителен способ, а само да се образува ИД, да бъде изпратена ПДИ на
посочените длъжници, както и да бъдат извършени справки в РУСО, КАТ,
ОБЩИНА, АВ за наличие на земеделски земи и банкови сметки, поради
което това действие не прекъсвало давността.
От направените отбелязвания върху изпълнителния лист за периода от
17.11.2014 год. до — 22.07.2016 год. било видно, че постъпвали суми за
събиране на вземането, които били изплатени на взискателя. След последно
преведената на 22.07.2016 год. сума по сметка на взискателят по
изпълнителното дело, до наложения запор върху трудовото й
възнаграждение, получавано от търговско дружество „КРЕЗ ФУУДС” ЕООД
гр. Велинград, чрез Запорно съобщение с изх. № 31043/11.05.2022 год., бил
изтекъл двугодишния срок, през който спрямо нея не били извършвани други
валидни изпълни действия, годни да прекъснат давността, поради което
процесното ИД се е прекратило - ех lege.
Счита, че вземането на частният правоприемник — цесионера,
ответник, било погасено по давност, тъй като изтекъл изискуемият от закона
5- годишен давностен срок, поради които не подлежало на принудително
изпълнение.
Сочи, че след последното валидно изпълнително действие по събиране
на вземанията от 22.07.2016 г., когато била преведена сумата от 100, до
22.07.2018г., взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия
за събиране на вземането, такива не били предприемани, поради което
настъпила перемпция и изпълнителното производство се прекратило по
силата на закона. Всички извършени след тази дата изпълнителни действия,
които поначало били годни да прекъснат давността, не са породили този
ефект, тъй като били извършени след настъпилата по силата на закона
перемпция на изпълнителното производство. Следователно новата
петгодишна давност е започнала да тече от датата на последно преведената
сума, а именно на — 22.07.2016 г. и била изтекла на 22.07.2021 г., тъй като не
е била прекъсната или спряна. Перемирането на делото лишавало взискателя
от възможността по прекратеното изпълнително дело да иска да се
предприемат изпълнителни действия, а само можел да иска образуване на
ново изпълнително дело. Поради изтичане на двегодишен срок от последните
действия на принудително изпълнение, изпълнителният процес се е
прекратил ех lege на 22.07.2018 г. От този момент нататък всички предприети
действия за събиране на дълга били лишени от правно основание, доколкото
били извършени по вече прекратеното изпълнителното. Предприетите по вече
прекратеното изпълнително дело изпълнителни действия не прекъсвали
погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. ”В” ЗЗД. Тези действия се
също се считали обезсилени по право след прекратяването на принудителното
изпълнение и не пораждали нито материалноправни, нито процесуални
последици.
2
По тези съображения извършените впоследствие изпълнителни
действия по налагане на запори на вземания чрез изпращане на запорни
съобщения до трети задължени лица в случая били правноирелевантни
Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното
производство настъпило ех lege на 22.07.2018 г. , следвало да се приеме, че
новата давност е започнала да тече на 22.07.2016 г., когато било извършено
последното релевантно изпълнително действие.
Следователно давността за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право, била изтекла преди депозиране на исковата молба за
образуване на настоящото дело-за вземането за главница и разноски на
22.07.2021г., а за лихви на 22.07.2019 г.
Поради гореизложеното иска от съда да признае за установено в
отношенията й с ответника несъществуване на вземане в размер на 5 360,86
лв. главница по Договор за потребителски кредит, сключен с Юробанк
България АД, за който е издадена Заповед № 144 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.03.2014г. и
изпълнителен лист, като погасено по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска.
Сочи, че приложимият в случая петгодишен давностен срок е прекъсван
и от прекъсването му е започвала да тече нова погасителна давност за
вземането.
Излага, че още след образуване на изпълнителното дело са искани и са
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, както и погасителната давност за вземането. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело, налагани били
запори, извършвани били описи, искани били поредица от изпълнителни
действия. През годините ищцата извършвала доброволни плащания, които
също прекъсвали давността. Сочи, че давността в изпълнителния процес се
прекъсвала многократно - с предприемането на всеки един изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ, прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител
бил длъжен да го приложи. Въз основа на издаденият изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело, налагани били запори, извършвани били
описи, искани били поредица от принудителни изпълнителни действия.
Давността в изпълнителния процес била прекъсвана многократно. Също така
А. подписала споразумения, които не изпълнявала, но с които направила отказ
от погасителна давност.
Оспорва доводите на ищцата, че две години след последното извършено
изпълнително действие, извършените други такива били правно нищо. Счита
за неприложими указанията дадени с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което било обявено за изгубило сила
3
Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд относно спирането
на давността по време на висящ изпълнителен процес, по отношение на
предприетите преди постановяването му изпълнителни производства.
Поради гореизложеното, намира, че изпълняемото право (ликвидно и
изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение
(правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да
предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не
били погасени.
Излага също, че погасителната давност нямала за правна последица
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължавало да съществува, като естествено и
длъжникът продължавал да дължи. Единствено погасена била възможността
да бъде искано принудителното му изпълнение. Това не лишавало длъжника
от възможността да изпълни доброволното. Следователно плащането на
погасено по давност вземане било дължимо плащане, представлявало
погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е
съществувало и преди изтичане на давностния срок.
Иска от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита следното от фактическа и правна страна.
Заради неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
FL592118/17.06.2011г., в полза на Юробанк България ЕАД е издадена Заповед
по чл. 417 ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
№ 144/25.03.2014г. по ч. гр. д. 259/2014г. на Районен съд Велинград, ведно с
изпълнителен лист, срещу С. Д. А. и К. И.а А., за заплащане солидарно на
сумата от общо 6 751,46 лв., от която главница в размер на 5 360,86 лв.,
договорна лихва в размер на 1178,42 лв. за периода 17.07.2011г.-17.07.2012г.,
212,18 лв. лихва за просрочие за периода от 18.07.2012г. до 20.02.2014г.,
ведно със законна лихва, считано от 21.03.2014г. до изплащане на вземането,
135,03 лв. разноски за държавна такса и 411, 05 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
По молба на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист, на
03.10.2014г. е образувано изпълнително дело № 9463/2014 г. по описа на
ЧСИ М.Б. с район на действие СГС.
До ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
73278/08.10.2014г. да заплати сумата 5 360,86 лв. главница, ведно със законна
лихва върху нея от 21.03.2014г., възлизаща на 299,91 лв., 3 231,61 лв.
неолихвяема сума, такса по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ в размер на 816,61
лв., ведно с всички следващи се такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, а
също и присъдените публични държавни вземания по чл. 458 ГПК. Поканата
е получена на 16.10.2014г., видно от приложеното по изпълнителното дело
известие за доставяне.
4
Наложени са запори върху вземанията на ищцата за трудово
възнаграждение от Налекс Груп ООД, както и върху вземанията й по
откритите на нейно име банкови сметки в банките в страната.
По молба на ищцата наложените запори по банковите сметки й в Банка
ДСК ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД, са вдигнати до размера на
получаваните суми за месечни помощи за отглеждане на дете и обезщетения
и помощи по чл. 114А КСО, като несеквестируеми, съгласно чл. 444, т. 8
ГПК. Запорът е останал наложен за суми, постъпващи на други основания и
срещу банкови сметки, открити след датата на налагането му, както и за
всички бъдещи вземания на банката, до окончателното изплащане на цялото
задължение. Съобщенията за вдигане на запора са връчени на Банка ДСК
ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД на 23.10.2014г. и 12.11.2014г.
На 18.01.2016г. Юробанк България АД прехвърлил на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД задължението на С. Д. А. по Договор за потребителски
кредит № FL592118/17.06.2011г. С молба от 25.02.2016г. цесионерът е
уведомил съдебният изпълнител за извършеното прехвърляне, поискал е да го
конституира като взискател изпълнително дело № 9463/2014г. и да привежда
постъпилите и постъпващите суми по сметка на цесионера. Със същата молба
е поискано принудителното изпълнение да се насочи срещу всички задължени
лица. Посочено е към 05.02.2016г. задължението е в размер на 8 713, 46 лв.
На 06.07.2017г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител да се
извърши справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ на
името на С. Д. А. и в случай, че има такива, да се наложи запор върху тях.
До Юробанк България АД, Банка ДСК ЕАД, Централна кооперативна
банка АД са изпратени запорни съобщения от 24.07.2017г., с които са
наложени запори на вземания на А. по откритите на нейно име банкови
сметки в тези банки. Запорните съобщения са връчени на третите задължени
лица Юробанк България АД на 26.07.2017г., Банка ДСК ЕАД на 26.07.2017г.
и на Централна кооперативна банка АД на 27.07.2017г.
С молба от 05.05.2020г. по изпълнително дело № 9463/2014г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банковата сметка на
солидарните длъжници в „Централна кооперативна банка“ АД, както и
насрочване на опис на движим вещи.
На 22.07.2021г. е сключено Споразумение за разсрочване на парично
задължение между С. Д. А. и ЕОС Матрикс ЕООД, произтичащо от Договор
за кредит, сключен между А. и Юробанк България АД, прехвърлено в полза
на ЕОС Матрикс ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г., за което е
образувано изпълнително дело № 9463/2014г. по описа на ЧСИ М.Б. с район
на действие СГС.
Според чл. 2 от споразумението задължението по договора за кредит
към 22.07.2021г. възлиза на обща стойност 6 424,05 лв. и не е погасено. В чл.
4, ал. 1 е посочено, че длъжникът признава задължението по основание и
размер и се задължава да го погаси на месечни погасителни вноски, съгласно
5
изготвен погасителен план. Съгласно чл. 4, ал. 4 с подписване на
споразумението длъжникът на осн. чл. 113 ЗЗД упражнява правото си на
отказ от последиците на чл. 110 и чл. 113 ЗЗД.
С молба от 22.02.2022г. по изпълнително дело 9463/2014г. е поискано
налагане на запор вземанията на С. А. по банковите сметки в Те-Дже Зираат
Банкасъ-клон София.
Наложен е запор върху вземанията й за трудово възнаграждение от
„Крез Фуудс“ ЕООД. До работодателят е изпратено запорно съобщение изх.
№ 31043/11.05.2022г. по ИД 9463/2014г., за общо дължимата сума от 13
345,10 лв. по издадения по ч. гр. д. 259/2014г. изпълнителен лист от
25.03.2014г., връчено на третото задължено лице на 16.05.2022г. Запорът е
вдигнат на 20.05.2022г. с получаване на съобщение за вдигане на запори изх.
№ 32148/16.05.2022г. на 20.05.2022г. На 18.05.2022г., с получаването на
съобщение за вдигане на запор до третото задължено лице Банка ДСК, е
вдигнат запора върху вземанията на ищцата по притежаваните от нея банкови
сметки.
На 12.08.2022г. взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на С. Д. А.. Със запорно съобщение изх. №
54095/15.08.2022г. по ИД № 9463/2014г. до Банка ДСК АД, връчено на
17.08.2022г., е наложен запор върху вземанията на А. в притежаваните от нея
банкови сметки за следните задължения 5 360,86 лв. главница, ведно със
законна лихва върху нея от 21.03.2014г., възлизаща на 4 579, 22 лв., до
окончателното плащане, неолихвяема сума в размер на 3 412,01 лв., такса по
т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, възлизаща на 1 166,57 лв., такси и разноски
съгласно ТТР към ЗЧСИ и присъдените публични вземания по чл. 458 от ГПК
в полза на държавата.
За погасяване на задължението по изпълнителното дело са извършени
плащания, от които на взискателя са преведени следните суми -80,00 лв. на
17.11.2014г., 80,00 лв. на 20.11.2014г., 80,00 лв. на 09.01.2015г., 70,00 лв. на
28.07.2015г., 80,00 лв. на 26.08.2015г., 70,00 на 27.05.2016г., 100,00 лв. на
22.07.2016г.
Погасителната давност е юридически факт, период от време, с
изтичането на който се погасява правото на кредитора да иска принудително
изпълнение на задължението. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече, когато вземането стане изискуемо. Основанията за спирането и
прекъсването й са регламентирани в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Вземанията се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, освен ако законът не
предвижда друго.
Не е спорно и от представените по делото доказателства се установява,
че ищцата С. Д. А. дължи сума в размер на 5 360,086 лв. по Договор за
потребителски кредит № FL592118/17.06.2011 год., сключен с „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД. За задължението е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист на 25.03.2014г., срещу която не е подадено
6
възражение и заповедта за изпълнение е влязла в сила след изтичане на
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК / ред. ДВ. бр.59 от 20.07.2007г./ от
връчването й на 16.10.2014г. т.е. на 31.10.2014г. Оттогава е започнала да тече
нова погасителна давност за това задължение, която е петгодишна.
Преди това, на 03.10.2014г. въз основа на заповедта за изпълнение и
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 9463/2014
по описа на ЧСИ М.Б. с район на СГС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС в изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Подадената молба от Юробанк България АД за образуване на
изпълнителното дело прекъсва давността, тъй освен искане за имуществено
проучване и възлагане на действия по чл. 18 ЗЧСИ, в нея се съдържа искане
за предприемане на действия по принудително изпълнение-налагане на
възбрана върху недвижимо имущество, запор върху вземания на длъжниците
за трудови възнаграждения и за вземания по притежаваните от тях банкови
сметки. Погасителната давност по отношение на С. А. е прекъсната с
налагането на запори върху вземанията за трудовото й възнаграждение от
Налекс груп ООД и на вземанията й по притежаваните от нея банкови сметки
в банките в страната. Независимо, че в част от банките ищцата не е имала
открита банкова сметка, за което съдебният изпълнител е получил отговор по
чл. 508, ал. 1 ГПК, изпращането на запорно съобщение до тях представлява
действие по налагане на запор /в този смисъл т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г.
7
по тълк. дело № 3 по описа за 2015 г. на ОСГТК на ВКС/. Правноирелевантно
за действието на наложените запори е и че за част от вземанията по банковите
сметки запорът е вдигнат до размера на постъпващите върху тях
несеквестируеми суми, както и че в някои от откритите сметки няма налични
парични суми. Запорът върху вземанията по банкова сметка се счита наложен
и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния
изпълнител запорно съобщение на банката до датата на погасяване на
задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и
удовлетворяване на взискателя, до отмяна на обезпечителната мярка или
замяна на обезпечителната мярка с друга. Запорът върху вземанията има
действие върху банковата сметка на длъжника до размера, посочен в
запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му
суми в банковата сметка, така и върху последващите постъпления, до
посочения в запорното съобщение размер. Запорът върху вземанията по
банкова сметка, по която няма наличност, се счита наложен от датата на
връчване на запорното съобщение на банката и има действие и по отношение
на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, поради
което за банката в качеството й на трето задължено лице при положително
/кредитно/ салдо съществува задължение да не извършва плащане от водената
при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с предварително
съгласие на нейния титуляр /в този смисъл Решение № 4/16.06.2017г. по т. д.
3129/2015г. ТК, II т.о./. Следователно преди влизане в сила на заповедта за
изпълнение давността за процесното вземане е прекъсвана последователно с
връчване запорните съобщения до третите задължени лица, последното от
което на 16.10.2014г. на работодателя Налекс груп ООД.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение новата петгодишна
погасителна давност е прекъсвана с извършените плащания, отбелязани върху
изпълнителния лист. Тъй като след предприемането на действия по
принудително изпълнение на задължението, по сметка на съдебния
изпълнител са постъпвали суми, които са привеждани на взискателя, не
настъпва и перемция макар задължението да не погасено изцяло в
двугодишния срок от образуване на изпълнителното дело. Това е така, тъй
като през това време поисканият вече изпълнителен способ се осъществява, а
преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от
друг способ. Следователно, след връчване на последното запорно съобщение
до работодателя Налекс груп ООД на 16.10.2014г., до последното плащане на
взискателя на 22.07.2016 г. срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК не тече. Същият е
започнал да тече от 22.07.2016г., защото от този момент за взискателя е
налице правен интерес да иска извършването на нови изпълнителни действия,
тъй като предприетите дотогава вече не го удовлетворяват. Оттогава е
започнал да тече и новият петгодишен давностен срок.
С молба вх. № 4955/06.07.2017г., цесионерът ответник ЕОС Матрикс
ЕООД е поискал да се извърши справка в Регистъра на банковите сметки и
сейфове на БНБ на името на С. Д. А. и в случай че се установи наличието на
8
банкови сметки, да се наложи запор върху тях. Тези молба е годна да
прекъсне течащата в полза на длъжника погасителна давност, както и
течащия срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Подадена е в рамките на все още
висящо изпълнително производство. От съдебния изпълнител са предприети
действия по принудителното изпълнение на задължението- наложени са
запори върху вземанията по банковите сметки на С. Д. А. в „Юробанк
България“ АД на 26.07.2017г., в „Банка ДСК“ АД на 26.07.2017г и в
„Централна кооперативна банка“ АД на 27.07.2017г. От 27.07.2017г.-датата на
връчване на последното запорно съобщение, е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок за вземането, който изтича на 27.07.2022г.
Действително след 27.07.2017г. взискателят не е поискал извършване на
други действия на принудително изпълнение в срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, т.е. до 27.07.2019г. и изпълнителното производство е прекратено ех lege
поради перемция.
Перемпцията и давността обаче са два различни правни института, като
перемцията е без правно значение за давността. Общото между тях е, че едни
и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността. Те уреждат различни по характер срокове (давностен и
преклузивен), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от
давностния по чл. 110 ЗЗД, и са с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва - тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва във
всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ, защото дължи подчинение на представения и
намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността,
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като
давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението
9
на други лица. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува.
Давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко
редовно и своевременно направено искане, респ. предприето изпълнително
действие (чл. 116, б. "в" ЗЗД), от който момент започва да тече новата давност
(т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК); а 2-годишният
срок за перемция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно - напр. при
постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или неуспешно), или поисканите
не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря - след
направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и др., и така осуетява неговото изпълнение. Когато и да е
поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният
изпълнител е длъжен да го осъществи - в рамките на изпълнително дело или в
образувано отделно производство. Прекъсването на погасителната давност в
хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция,
респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо
основание имат прекъсващ давността ефект /в този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., Решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., Решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д. №
694/2019 г., III г. о., решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III
г. о./
Неоснователни са следователно доводите на ищеца, че настъпилата
перемпция на изпълнителното дело е обезсилила извършените до този момент
принудителни действия и е заличила последиците на давността.
Обезсилването на изпълнителните действия има значение за процеса на
принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните права на
страните, а давността е институт на материалното право.
Новата петгодишна давност е прекъсната с подадената на 05.05.2020г.
молба от ЕОС Матрикс ЕООД за налагане на запор върху банковата сметка
на длъжницата в ЦКБ АД и за насрочване дата на опис на движими вещи. По
нея няма произнасяне, но същата е годна да прекъсне давността, тъй като при
надлежно отправено искане за прилагане на определен изпълнителен способ
съдебният изпълнител и длъжен да го приложи. Давността е прекъсната след
това на 26.07.2021г. с подписаното от взискателя и С. Д. А. споразумение, с
която длъжницата признава съществуване на цедирано в полза на ответника
задължение по договор за потребителски кредит от 17.06.2011г., сключен с
Юробанк България АД, в размер на 6 424,005 лв. и с което е уговорен нов
начин на плащане на задължението. Споразумението е двустранно подписано
от длъжника и кредитора и автентичността му не е оспорена от ищцата.
Същото съдържа изрично волеизявление на С. А., че признава задължение,
10
което е индивидуализирано по основание и размер. Размерът му е по-голям от
този на процесното задължение, а основанието за възникването му е
идентично. Волеизявлението на длъжника е достигнало до кредитора, който е
насрещната страна по споразумението. Следователно същото прекъсва
течащата погасителна давност, на осн. чл. 116, б. „а“ ЗЗД, считано от
26.07.2021г., от когато започва да тече нова погасителна давност /в този
смисъл ТР № 4/14.10.2022 г. по тълк. дело № 4/2019г. на ОСГТК на ВКС/.
Клаузата на в чл. 4 от Споразумението, с което длъжника се отказва от
последиците на изтеклата до момента погасителна давност макар и нищожна,
тъй като с нея е постигнато, с което по същество по съгласие на страните се
удължава давностния срок, което е недопустимо съгласно чл. 111 ЗЗД, не се
обуславя недействителност на клаузата, с която длъжникът признава дълга и
не заличава правните последици на това признание.
След това погасителната давност е прекъсвана последователно с
искането за налагане на запор на банковата сметка на А. в Те-Дже Зираат
Банкасъ-клон София на 22.02.2022г., въпреки че по него съдебният
изпълнител не се е произнесъл, доколкото няма данни това да се дължи на
поведението на взискателя; с налагане на запор върху вземането на ищцата за
трудово възнаграждение от Крез Фуудс ЕООД на 16.05.2022г., когато е
връчено Запорно съобщение изх. № 31043/11.05.2022г. до третото задължено
лице. Не заличава правните последици на прекъсване на давността, вдигането
на запора върху трудовото възнаграждение от съдебния изпълнител с
връчване на съобщението до третото задължено лице на 20.05.2022г., тъй като
това действие, съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК има действие занапред.
Следователно до предявяване на настоящия иск на 09.08.2022г.
давността за вземането не е изтекла. След подаване на исковата молба
погасителната давност отново е прекъсната на 17.08.2022г. с налагане на
запор върху вземанията на С. А. в банковата й сметка в Банка ДКА АД с
връчване на запорно съобщение изх. № 54095/15.08.2022г. на банката.
При прилагане на разрешението по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, давността за вземането е прекъсвана и нова 5-
годишна давност е започвала да тече с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие по искане на взискателя или по инициатива на ЧСИ,
последните от които са извършени на 27.07.2017г., на 26.07.2021г., на
16.05.2022г. и на 15.08.2022г. Дори изпълнителното дело да е било
перемирано (в периода 27.07.2019г. – 05.05.2020г.), необразуването в отделно
дело на новото искане, направено от взискателя с молбата му от 05.05.2020 г.,
не е от значение за осъществяването на фактическия състав на чл. 116, б. "в"
ЗЗД, респ. за прекъсването на давността.
Предвид изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на правния спор право на разноски има ответника.
Искане за заплащането им обаче не е заявено с отговора на исковата молба,
11
нито да приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради
което такива не му се дължат.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. А., ЕГН: **********, с адрес гр.
Велинград, ул. **** № 8, общ. Велинград, против ЕОС МАТРИКС ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда
Матрикс Тауъп, ет. 6, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за
признаване на установено несъществуване на вземане на ЕОС МАТРИКС
ЕООД спрямо С. Д. А. за сумата от 5 360, 86 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № FL592118/17.06.2011 год.,
сключен между С. А. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като погасено по
давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12