Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 07.04.2022
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На седемнадесети март 2022 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.
секретар Жоржета
Христова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 13 по описа на съда за 2021 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно и субективно кумулативно предявени искове по чл. 432, ал.1 от Кодекс за застраховането,
във вр. с чл. 52 от ЗЗД вр.
с чл. 429, ал. 3 КЗ.
Производството е образувано искова молба на В.Й.И. с ЕГН ********** и И.Й.И.
с ЕГН **********, действащи чрез пълномощник адв. П.К.-САК,
срещу ЗК „Л....“ АД, ЕИК *********, гр. София, за присъждане на обезщетение в
размер от по 26 000 лв. на всеки от тях, от общо дължимо в размер на по 190 000
лв. (за всеки) за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие причинената смърт на майка им Р.Г.М., настъпила в
резултат на ПТП от 11.06.2020 г. на път ІІ-49, в посока от гр. Разград към гр.
Търговище, предизвикано от С.Г.Ч.при управление на л.а. „Фиат Пунто“, с рег. № СВ 18-57 КТ, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“. Исковите
суми се претендират ведно със законната лихва, считано от 18.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, съгласно чл. 429, ал. 3 вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, както и разноски.
В с.з. исковете са увеличени на по 180 000 лв.- частични от по
190 000лв.
В исковата молба се твърди, че на
11.06.20220 г., около 13.40ч., на път ІІ-49 в посока от гр. Разград към гр.
Търговище, при управление на л.а. „Фиат Пунто“, с
рег. № СВ 18-57 КТ, водачът С.Г.Ч.нарушавайки правилата за движение, изгубил
контрол върху автомобила, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил
правомерно движещия се в своята пътна лента л.а. “Фолскваген
Поло“, с рег. № СО 90-83СВ, управляван от Р.Щ.Ц.. Вследствие на инцидента
загинала пътничката в л.а. „Фолксваген Поло“ - Р.Г.М., майка на ищците. За
произшествието е съставен протокол констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 100 от ОД на МВР-Разград, образувано е досъдебно производството. Ищците
предявили претенцията си срещу ответното дружество, представяйки всички
документи, с които разполагат, била заведена щета № 0000-1000-01-20-7661, но
ответникът не им изплатил обезщетения, обуславящо правния им интерес от
предявяване на настоящите искове.
С определение № 260046/11.02.2021 г. ищците са освободени от заплащане на държавна
такса, на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.
По реда и в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, чрез адв. С.И., ШАК, със
становище по допустимостта и основателността на предявения иск по чл. 432, ал.
1 от КЗ, ведно с процесуални искания, в това число и искане за спиране на
производството по делото на осн.чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК. Ответникът признават единствено наличието на валидно застрахователно
отношение по ЗЗ “ГО“ за л.а.“ „Фиат Пунто“, с рег. №
СВ 18-57 КТ, оспорва твърденията в ИМ, че единствена вина за ПТП носи водачът
Чанев, прави възражение за съпричиняване, като сочи,
че пострадалото лице се е поставило в ситуация на повишен риск, като не е
съобразило пътната обстановка.
В постъпилата в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба от ищците,
чрез адв. К., САК, се оспорват всички възражения в
отговора, взето е становище по доказателствените
искания, отправено е искане на осн.чл. 146, ал. 1, т.
4 от ГПК да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за увреждащия
автомобил „Фиат Пунто“; направено е възражение за
недопустимост/прекомерност на юриск./адв.възнаграждение.
В срока по чл. 373 от ГПК не е постъпил допълнителен писмен отговор.
След извършена служебна справка, с определение № 260144/18.06.2021 г.,
съдът е постановил СПИРАНЕ на производството по делото до приключване с
окончателен съдебен акт на производството по НОХД № 143/2021 г. на ОС-Разград,
на осн.чл. 229, ал.1 , т.4 от ГПК.
С определение от 27.01.2022 г. производството по делото е възобновено, на
страните са дадени указания да конкретизират молбата и отговора си, както и кои
доказателствени искания поддържат, предвид влязлата в
сила присъда. И от двете страни са постъпили становища, с уточнения, в т.ч.
уточнение от ответника по възражението за съпричиняване
– поради непоставен предпазен колан от починалата.
В проведеното о.с.з. на 17.03.22 г. ищците, лично и чрез адв. Б., поддържат исковите си претенции. Ответникът не
изпраща представител, представил е писмено становище.
За да се произнесе по исковете съдът прие от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ.
Спазена е изричната разпоредба на чл. 380 ГПК - положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска.
Представени са доказателства (л. 14-15 от делото) за подадено на 09.10.2020
г. заявление по чл. 380 от КЗ от ищците, чрез адв. Б.,
до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на майка им, по което е образувана щета №
0000-1000-01-20-7661/09.10.20 г. С писмо изх. № 11717/22.10.20 г. ответникът е
уведомил ищците, че следва да представят на осн. чл.
106, ал. 3 от КЗ описаните в писмото документи: заверен препис от вл. в сила присъда/споразумение; автотехническа
експертиза и СМЕ от воденото по случая наказателно
производство, епикриза или протокол за аутопсия,
документ за банкови сметки на ищците. В последното изречение от писмото се
съдържа изявление на застрахователя, че „с
оглед на представените по преписката документи и до получаване на изискуемите
такива, за ЗК „Л....“ АД не е налице основание да уважи предявената претенция,
предвид разпоредбите на чл. 496 ал. 2 от Кодекса за застраховане“. Няма
данни какви документи са представили ищците пред застрахователя.
Страните не спорят относно валидността на застрахователното правоотношение
по застраховка „ГО“. С определението по чл. 374 ГПК съдът е обявил за безспорно
в процеса наличието на валидно към датата на процесното
ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, сключена между
ответника и собственика на „Фиат Пунто“, рег. № СВ
1857 КТ, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да
предяви прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Видно от у-ние за наследници (л. 10) ищците са деца на починалата при процесния пътен инцидент Р.Г.М.(род.*** г., поч. 11.06.2021г.).
Като съобрази наличието на влязла в сила на 31.12.2021 г. присъда, с която
подсъдимият С.Г.Ч. от гр. Силистра, е признат за виновен за това, че на
11.06.2020 г., при управление на МПС – товарен автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № СВ 18-57 КТ, нарушил правилата за движение
по чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1 , т.1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което
по непредпазливост причинил смъртта на две лица Р.Г.М.-поч.на
11.06.20 г. (майка на ищците, пътувала в л.а.“Фолскваген
Поло“, с рег. № СО 90-83 СВ) и на Р. Цв.Щ., поч.на 25.08.20 г. –управлявала л.а. „Фолксваген Поло“), с
което е осъществил съставът на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“ в р. с чл. 342, ал. 1 от НК, на осн. 300 от ГПК
следва същата да бъде зачетена „относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца“.
В наказателното производство ищците са били конституирани като частни
обвинители, но не и като граждански ищци.
Доколкото наличието или не на съпричиняване от
страна на пострадалата/починалата не е
елемент от състава на престъплението, за което е осъден подсъдимия, в процеса е
поставено на разглеждане възражението, съответно са събрани доказателства в
тази връзка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, влязлата в сила
присъда и приетата САТЕ, съдът приема за безспорно установено, че на
11.06.2020 г., при управление на МПС – товарен автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № СВ 18-57 КТ, водачът С.Г.Ч. е нарушил
правилата за движение по чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1 , т.1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което
по непредпазливост причинил смъртта на две лица, едното от които Р.Г.М. (майка на ищците, пътувала в л.а.“Фолскваген Поло“, с рег. № СО 90-83 СВ).
Съгласно САТЕ, която съдът приема като обоснована и компетентна, предвид и
отговорите на въпросите в с.з., както и от допустимите и относими
към настоящото производство писмени доказателства от приложеното НОХД 143/21 на
ОС - Разград и ДП № 21/20 на ОСлО - Разград,
безспорно се установи, че Румянка Михайлова, пътуваща в л.а. „Фолсваген Поло“, на предна дясна седалка, е била с поставен
предпазен колан – видно от част от снимките от фотоалбума: снимки №№
18,19,22,23, частично и на снимка № 21 (в по-малка степен), предвид и разясненията на в.лице - автоексперт в с.з. от 17.03.22 г. (стр. 4 от протокола),
както и от изрично записаното в Протокола за оглед от 11.06.2022 г. от ДП № 21/20
г. (л. 13 от същия), като констатация относно положението на тялото на
починалата в л.а. „Фолксваген Поло“, с поставен предпазен колан и от
допълнителните пояснения на вещото лице.
При тези категорични доказателства, съдът приема за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване.
За установяване претърпените и търпени неимуществени вреди са допуснати и
изслушани гласни доказателства – св. И.И., Здравко С.
и Атанаска И., чиито показанията ще бъдат обсъдени в мотивите по-долу.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) вр.
с чл. 52 от ЗЗД, чл. 429 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /“Пряк иск на увреденото лице“/-
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, обуславящо в
настоящия случай допустимостта на исковете.
По силата на договора за застраховка „ГО“, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с
притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят
съобразно българското законодателство.
Безспорно е установено, че към датата на събитието (11.06.2020 г.),
собственикът на ППС, с който е причинено ПТП-то е имал валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество – за
периода 28.12.2019-27.12.2020 г.
За ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения иск ищецът следва
да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправно поведение на застрахованото
лице.
Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от влязлата в сила
присъда, съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Доколкото и самите вреди са
част от състава на престъплението, с факта на влизане в сила на присъдата, са
налице всички предпоставки за основателност на предявения пряк иск срещу
застрахователя от страна на пострадалите лица за обезщетяване на настъпилите от
престъплението вреди, обуславящо основателност на исковите претенции по
същество.
Ответникът прави възражение, че е
налице съпричиняване на вредата от починалата, поради
непоставен предпазен колан, което му възражение остана недоказано. Съобразно с
въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение
на ЗДвП и виновно.
Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 92/24.07.2013 г. по т.
д. № 540/2012 г. ВКС; решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т.
о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о. и др./ във всички
случаи приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на пострадалия.
В настоящия случай всички събрани доказателства: констатациите в протокола
за оглед и фотоалбума от досъдебното производство, заключението на САТЕ,
базирано и въз основа на тези безспорни писмени доказателства, водят до
категоричния извод, че лицето е било с поставен колан.
По отношение размерът на дължимото, според съда, обезщетение, което следва
да бъде присъдено:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл
е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Децата са сред най-близките на
починалия, по смисъла на Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление
№5/24.ХI.1969 г., които се ползват с право на обезщетение, тъй като, поради
естеството на съществувалата житейска връзка, е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. /ТР № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно, че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на
застрахованото при ответника лице, вследствие на което била причинена смъртта
на Р.Г.М., в резултат на което ищците са претърпели и търпят неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание поради внезапната загуба на майка им.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на ищци неимуществени
вреди, съдът съобрази следното: Вследствие на настъпилия трагичен инцидент
ищците загубват своята майка, починала на 62 години. От показанията на разпитаните
свидетели, които съдът изцяло кредитира като непосредствени, обективни, безпротиворечиви и последователни, до смъртта на майката, същите
са живели като едно задружно и сплотено разширено семейство и взаимно са се подкрепяли. Въпреки, че и двамата ищци са пълнолетни (като
ищцата е живеела отделно, със своето семейство в гр. Търговище, а ищецът – е
живял в семейния дом, заедно с майка си до смъртта й), често са се събирали
заедно с майката, по празници или на гости. В работоспособна възраст, жизнена и
обичана от децата, починалата е била стожер на семейството и негов обединител. Преждевременната
й смърт ги лишава от възможността за в бъдеще да разчитат на нейната подкрепа и
помощ – както финансова, така и морална, чисто човешка, с оглед много близките
и топли взаимоотношения в семейството. Починалата е била основен помощник на
дъщеря си В., на която ищцата е можела да разчита по всяко време, във връзка с
отглеждането и възпитанието на внучката, като безспорно бе установена близката емоционална
връзка. Не са само за внучето, починалата често й е помагала - и финансово и
морално/емоционално, когато семейството на дъщеря й е имало нужда, майката и
дъщерята били много близки, дъщерята често прибягвала до нейната помощ и
подкрепа при разногласия в семейството, често се виждали, а почти всеки ден се
чували и по телефона (св. С. – съпруг на ищцата). Тази изключително близка
връзка между майката и децата, както се установява от свидетелските показания,
води своето начало още от детството им, тъй като родителите отдавна били
разведени (отпреди 1990 г.- св. И.), като майката била тази, с която сестрата и
братът са останали, обединени заедно в едно сплотено семейство, споделяйки
радости и преодолявайки заедно житейските трудности. Майката, учителка по
професия, полагала много грижи за възпитанието на децата си, често ги вземала с
нея по ученическите екскурзии, възпитавала ги в ценности, били в много близки
отношения; била пример за децата си, уважавана и като човек, и като учител. Тримата
живеели заедно до 2009 г., когато ищцата създала свое семейство и се преместила
да живее в гр. Търговище, а синът останал при майката, живеейки съвместно до
смъртта й. Често се събирали по празници и без повод, споделяли си, винаги се
подкрепяли и поддържали като семейство (св. С., св. И., св. И.). На 62 г., Р.М..била
жизнен и енергичен човек, „доста здрав
човек, винаги се е грижела за здравето си“ (св. С.), ползвала хомеопатични
лекарства, грижела се и за останалите, като се разболеят. Била весел, усмихнат
човек, като майка и учител много помагала на децата си, заедно вземали
решенията за всичко (св. И.: „Сестра ми е
споделяла с мен че всичко си споделят, имат се, събират се“). От
показанията и на тримата свидетели се установи, че ищците тежко посрещнали
смъртта на майка си – така нелепа и внезапна, и досега не могат да я
преодолеят: дори само при споменаване на майка им се разстройват, тъгуват по
нея, тъжно им е и мъчно; св. С.: „Станаха по-тихи някак си, по не толкова весели“.
В обобщение, преценени поотделно и във взаимната им връзка, свидетелските
показания сочат категорично, че между ищците и починалата е съществувала силна
емоционална привързаност, както и че отношенията им са се характеризирали с
дълбока взаимна обич, с помощ и подкрепа. Смъртта на майката, настъпила
внезапно и нелепо, е предизвикала силен стрес у децата й, което несъмнено е
повишило интензитета на преживените от тях морални болки и страдания; променила
създадения от тримата семеен уют, отношения на близост, хармония и загриженост
във връзката майка - деца, въпреки годините на
последните и поетия от тях самостоятелен житейски път, изминалото време
не е притъпило болката от загубата й, е все още непреживяна. Следва да се
отдаде необходимото доказателствено значение и на
факта, че починалата е била на 62 години -
в разцвета на силите си работоспособна жена, майка и баба. Внезапната
смърт на майка им е била голям шок за тях, от който все още не могат да се
отърсят, мъката, страданията и психическата травма продължават и към момента. Разбито
е внезапно едно сплотено и грижовно семейство, чийто вътрешен микросвят, създаден с обич и загриженост един за друг, е изцяло
преобърнат, всеки от ищците се опитва да заживее по съвсем нов начин, различен,
без опората и близостта на майката. От друга страна и двамата ищци са
пълнолетни, създали свои семейства и свой собствен живот, което безспорно им
помага и ще им помага за в бъдеще да преодолеят поне отчасти тази загуба.
Посочените факти, формиращи в своята съвкупност съдържанието на понятието
„справедливост”, мотивират настоящия състав на съда да приеме, че размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от всеки от ищците, като пряка
и последваща последица от смъртта на майка им, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и залегналото в закона изискване за
справедливост, спазвайки задължителните
указания в незагубило силата си ППВС № 4/1968 г., следва да бъде определен на по
120 000 лв., не само от гледна точка на действителния обем на вредите, а и
с оглед обществено- икономическа обстановка в страната, като не са налице
предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението. Динамично
променящата се икономическа конюнктура намира отражение в непрекъснато
нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната отговорност
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, от която произтича отговорността
на ответника – застраховател. Според установената в решение № 95/24.10.2012 г. по
т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., практика лимитите не са самостоятелен критерий при прилагането на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при формиране на
размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Именно в горепосочените размери са основателни предявените искове, като в
останалата част, до пълния размер от по 180 000лв. всеки - следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По отношение претенцията за лихви:
Такива са претендирани, считано от 18.06.2020 г.,
т.е. след изтичането на 7 дни от застрахователното събитие, с позоваване на
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл.
430, ал. 1 от КЗ.
Видно от доказателствата по делото, при депозиране на заявлението си по чл.
380 КЗ от 09.10.2020 г., ищците не са били представили посочените в писмото на
ответника доказателства (изброени по-горе). Видно от приложеното досъдебно
производство, образувано на 11.06.20 г., към датата на писмото, отправено от ответника към ищците (22.10.20
г.) - не е имало влязла в сила присъда,
НОХД 143/21г. е образ.на 18.05.21 г., след като с Постановление от 26.03.21 г. Ч.
е привлечен като обвиняем; Заключението на ОСлО-Рз с
мнение за предаване на съда е от 14.04.21 г., постановената присъда е влязла в сила
на 31.12.21 г. Изготвената по досъдебното производство СМЕ за аутопсия на Р.М..е
представена на 15.06.2020 г., тройната САТЕ – на 16.02.2021 г.
На 13.10.2020 г. ищците, чрез адв. Б., са
депозирали молба по ДП на осн.чл. 75, ал. 1 и чл.
227, ал.2 от НПК.
Настоящата искова молба е заведена пред ОСТ на 05.02.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция.
В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 09.10.2020
г. с предявяване на застрахователната претенция от ищците, поради което лихва
за забава следва да се присъди от тази дата.
Чл. 496, ал. 3 от КЗ посочва хипотезите,
при които застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция от увреденото лице. Касае се за представяне на
документи, удостоверяващи съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
застрахователното събитие. При липсата на такива, или тяхната недостатъчност,
застрахователят може по силата на чл.
496, ал. 4 от КЗ да изиска допълнителни доказателства. Представянето на влязла
в сила присъда или друг акт (предвид изброените от застрахователя), приключващ
наказателното производство, не е документ, изискуем по чл. 498, ал.2 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не разполага, или
не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или липсата на
правна възможност за осигуряването им. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по
чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само
в рамките на застрахователната сума и за периода, с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице ( така и решение № 260056/12.04.21 г. по Вгрд. № 46/2021 г. на Апелативен съд-Варна). Поради това съдът определи началния момент на
законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя, т.е. от 09.10.2020
г. В останалата част , за периода 18.06.-08.10.2020 г. претенцията за лихви е
неоснователна, обуславящо отхвърлянето й.
Относно дължимата държавна такса:
На осн.чл. 78, ал. 6 във вр.
с чл. 83 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда следва
да бъдат присъдени невнесени авансово дължими държавни такси в размер на 4%
върху уважения размер на предявените искове (чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК) – по 4 800 лв., или в общ
размер 9 600 лв., дължими от ответника.
По разноските:
Ищците са претендирали направените по делото разноски (но за такива няма
данни), като и за заплащане адв.хонорар на адв. К., на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв., с ДДС.
Ответникът не е претендирал разноски.
Видно от представеното към ИМ пълномощно (л. 5), представляващият ищците по
делото пълномощник - адв. К., преупълнощила
адв. Б., е предоставил на материално затруднените
ищци безплатна адвокатска помощ и съдействие, в който случай и на основание чл.
38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. К. възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба1/2004г., при съобразяване уважения размер на предявените искове – т.е. по 4 104 лв., с ДДС, за защитата на всеки
ищец или общо 8 208 лв., с ДДС.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л....“ АД, ЕИК ********* гр. София, с адрес за призоваване – гр. Шумен,
ул. „С.“, № 68, вх.2, ап. 20, чрез адв. С. ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.И. с ЕГН **********,***,
сумата от 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р.Г.М. (нейна майка),
настъпила в резултат на ПТП на 11.06.2020 г., по път ІІ-49, в посока от гр.
Разград към гр. Търговище, причинено от водача на лек автомобил марка „Фиат Пунто“, с рег.№ СВ 1857 КТ, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л....“ АД, с валидност от 28.12.2019
г. до 27.12.2020 г. - на осн.чл. 432,
ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2020
г. до окончателното изплащане на задължението – на осн.чл.
429, ал. 3 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: отхвърля иска
по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от
180 000,00 лв. (предявен като частичен
от 190 000 лв.), както и иска по чл. 429, ал. 3 от КЗ за присъждане на законна
лихва само за периода от 18.06.2020 г. до 08.10.2020 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗК „Л....“ АД, ЕИК ********* гр. София, с адрес за призоваване – гр.
Шумен, ул. „С.“, № 68, вх.2, ап. 20, чрез адв. С. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.И., с ЕГН **********,***,
сумата 120 000 лв. (сто и двадесет
хиляди лева) - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Р.Г.М. (негова майка), настъпила в резултат на ПТП на 11.06.2020 г., по път
ІІ-49, в посока от гр. Разград към гр. Търговище, причинено от водача на лек
автомобил марка „Фиат Пунто“, с рег.№ СВ 1857 КТ,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л....“
АД, с валидност от 28.12.2019 г. до 27.12.2020 г. - на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението – на осн.чл.
429, ал. 3 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: отхвърля иска
по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от
180 000,00 лв. (предявен като частичен
от 190 000 лв.), както и иска по чл. 429, ал. 3 от КЗ за присъждане на законна
лихва само за периода от 18.06.2020 г. до 08.10.2020 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗК „Л....“ АД, ЕИК ********* гр. София, бул. „С..“ № 57, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -
Търговище сумата 9 600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева), представляваща
държавна такса върху уважения размер на предявените искове - на осн.чл. 78,
ал. 6 във вр. с чл. 83 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Л....“ АД, ЕИК ********* гр. София, бул. „С..“ № 57, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
П.Д.К. от САК, с адрес ***, офис 10, сумата от 8 208 лв., с вкл. ДДС (по 4 104 лв.
за представителството на всеки ищец) - представляваща адв.възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ищците по т.д. № 13/2020 г. на ОСТ - В.Й.И.
и И.Й.И. - на осн.чл.
38, ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от ЗАдв.,
вр. с чл. 7, ал. 2 , т. 5 от Наредба 1/2004г. на ВАдС., съобразно уважената част на предявените искове.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд - Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :