РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 638
гр. Пловдив, 04 април 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3226 по описа
за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът „САНОДЕНТ – Д-Р Е.П.–
АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА (АИППИМПДМ)“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Сан Стефано” № 53, представлявано от управителя д-р Е.И.П., чрез пълномощника си адвокат Н.К., иска
ответникът Регионална здравна инспекция (РЗИ) гр.
Пловдив да бъде осъден да й заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 5152/2017 г. по описа на
Районен съд (РС) – Пловдив и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3368/2017 г. по описа на Административен съд (АдмС) гр. Пловдив, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № ІІ-Б-15/11.05.2017 г., издадено от Директора на РЗИ гр. Пловдив, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното
им изплащане, както и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът Регионална здравна инспекция (РЗИ) гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, счита
исковата молба за „…недопустима и неоснователна…“, и като такава моли същата да
бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност
е недоказаност на исковата молба.
Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на „САНОДЕНТ – Д-Р Е.П.– АИППИМПДМ“ ЕООД е издадено НП № ІІ-Б-15/11.05.2017 г., издадено от Директора на
РЗИ гр. Пловдив, с което на дружеството на основание чл. 210, ал. 3 от Закона за здравето, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на
Раздел VIII т.12.4.2 и Раздел V, т.4.4.1.1.1. на
Наредба № 3/08.05.2013 г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт по
превенция и контрол на вътреболничните инфекции във вр. с чл. 31, ал. 2 от
Закона за здравето.
Посоченото НП е
обжалвано от „САНОДЕНТ – Д-Р Е.П.– АИППИМПДМ“ ЕООД пред Районен съд Пловдив
(ПРС), за което е образувано АНД № 5152 по описа за 2017 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 1821/20.10.2017 г.,
с което процесното НП е отменено. Последното (решение на ПРС) е обжалвано от
страна на РЗИ Пловдив пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 2324/22.12.2017
г. постановено по КАНД № 3368/2017 г. е оставил в сила решението на РС – Пловдив.
Пред двете
съдебни инстанции „САНОДЕНТ – Д-Р Е.П.– АИППИМПДМ“
ЕООД е представлявана от адв. Н.К. ***, съгласно Договор за правна защита и
съдействие сер. № 181535 от 27.07.2017 г. и пълномощно от същата дата, представени
пред РС - Пловдив (лист 12 по АНД № 5152
по описа за 2017 г. на ПРС) и Договор за правна защита и съдействие сер. № 180032 от
18.09.2017 г. и пълномощно от същата дата (лист 14 по КАНД № 3368/2017
г. по описа на Административен съд Пловдив). От съдържанието на цитираните
договори се установява, че между страните е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. по АНД № 5152 по описа за 2017 г. на ПРС и 300 лв. по КАНД
№ 3368 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив, както и че сумите са
изплатени в брой.
Пред настоящата съдебна инстанция „САНОДЕНТ
– Д-Р Е.П.– АИППИМПДМ“ ЕООД е представлявано също от адв. Н.К. ***, съгласно
Договор за правна защита и съдействие сер. № 19888 от 20.12.2022 г., и
пълномощно от същата дата (приложени
на лист 4 по адм. дело № 3226 по описа за 2022 г. на съда). От съдържанието на договора се
установява, че между страните е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв., както и че сумата е изплатена в брой.
След анализа на така изложените
фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:
В конкретния случай се претендира
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане
на адвокатско възнаграждение по АНД № 5152/2017 г. по описа на ПРС и по КАНД №
3368/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, т.е. преди приемане на
Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г., с който според § 9 от същия, в чл. 63
от Закона за административните нарушения и наказания се създават ал. 3, 4 и 5
със следното съдържание:
"(3) В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(5) В полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ."
Следователно, считано от
03.12.2019 г., така настъпилата законодателна промяна, създава ред за
реализиране на отговорността за разноски само по висящ процес, в който страната
своевременно е предявила искането си за заплащането им, но за приключилите
съдебни производства преди 03.12.2019 г. следва да бъде предявен отделен иск по
реда на ЗОДОВ.
Ето защо в случая, на първо място
следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год.
по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е
не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това
положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага
извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда
на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
На следващо място следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г.
на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от
ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № ІІ-Б-15/11.05.2017 г., издадено от Директора на
РЗИ гр. Пловдив, е отменено по съответния ред (с Решение №
1821/20.10.2017, постановено по АНД № 5152/2017 г. по описа на ПРС, влязло в
законна сила на 22.12.2017 г.).
От материалите по приложеното АНД
№ 5152 по описа за 2017 г. на ПРС и според
констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, НП № ІІ-Б-15/11.05.2017 г., издадено от Директора на
РЗИ гр. Пловдив, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява
незаконосъобразно. Решението на съда (№ 1059/09.06.2017 г.) е влязло в законна сила на 22.12.2017 г., т.е. налице е първият елемент
от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се
за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
Тук
именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази
разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като до приключване
на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт, не е налице специален
закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в
патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото
незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва
адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН,
нито субсидиарно приложимият НПК до приключване на съдебното производство по АНД №
5152/2017 г. по описа на ПРС с влязъл в сила съдебен акт, предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като
незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй
като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от
издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение,
е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив",
тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата редакция, е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Само за пълнота следва да се добави,
че минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна
граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната
от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското
възнаграждение) се
определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният
минимален размер (на
адвокатското възнаграждение)
не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл.
36, ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай договореният и
заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, е в размер по 300 лв.
за всяка съдебна инстанция (т.е. в минимално определения такъв в Наредба № 1 от
9.07.2004 г., за този вид работа).
Без всякакво съмнение в случая следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.
2, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., според която възнагражденията за
процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при
връщане на делото за ново разглеждане.
Ето защо, уговореният и заплатен от
ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е в общ размер на 600
лв. за двете съдебна инстанция, следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Основателна при това положение се
явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва от 20.12.2022 г. – датата
на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните
имуществени вреди. Казано с други думи, исковете са доказани по основание и
размер и като такива ще следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в
размер на 325 лв. – заплатените държавна такса (25 лв.) и адвокатско
възнаграждение (300 лв.).
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция гр. Пловдив, да заплати на „САНОДЕНТ – Д-Р Е.П.–
АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Сан Стефано” № 53, представлявано от управителя д-р Е.И.П., сумата в размер на 600
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в заплащане на адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 181535 от 27.07.2017 г. по АНД № 5152/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив и
Договор за правна защита и съдействие № 180032 от 30.11.2017
г. по КАНД № 3368/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 20.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция гр. Пловдив, да заплати на „САНОДЕНТ – Д-Р Е.П.– АМБУЛАТОРИЯ ЗА
ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА
МЕДИЦИНА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Сан Стефано” № 53, представлявано от управителя д-р Е.И.П., сумата в размер на 325 лв., представляваща направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: