О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер VІ-260902 26.11.2020 година град
Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията УЗУНОВА
частно гражданско дело номер 2564
по описа за 2020
година,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е
образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД
,с ЕИК-********* против разпореждане №261364 от 28.08.2020г. постановено по
ч.гр.д.№ 3349/2020г.по описа на БРС,с което районният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против П.К.Р. с ЕГН- ********** за разпореждане плащане на задълженията по
договор за кредит №* от *.,сключен с „Аксес Файнанс“ООД, за сумата 76.74
лева,представляваща договорна лихва,начислена за периода от 27.07.2018г.до
06.02.2019г.,сумата 115.98 лева,представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.10.2018г.до 06.02.2019г.,сумата 200
лева,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията. Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.
Бургаският
окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя,разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства,намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Заявителят
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД е подал пред БРС заявление по чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу П.К.Р. за разпореждане плащане на задължения по
договор за кредит №* от *.,сключен с „Аксес Файнанс“ООД – сумата от 496.23 лева главница, сумата от
76.74 лева,представляваща договорна лихва,начислена за периода от 27.07.2018г.до
06.02.2019г.,сумата от 115.98 лева,представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.10.2018г.до 06.02.2019г.,сумата 200
лева,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията.
С
разпореждане,инкорпорирано в Заповед №260056 от 28.08.2020г. БРС е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение за главницата -496.23 лева и 59.66
лева лихва за забава за периода от 07.02.2019г.до 16.06.2020г.,законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението.
С
обжалваното разпореждане № 261364 от 28.08.2020г. БРС е оставил без уважение
заявлението в останалата му част-досежно искането за издаване на заповед за
изпълнение за сумите,представляващи договорна лихва, неустойка и такси за
извънсъдебно събиране на задълженията.
По отношение
на възнаграждението за договорна лихва районният съд е приел,че претенцията
противоречи на добрите нрави – чл.26 ЗЗД ,тъй като,видно от договора е
уговорена годишна лихва в размер на 43.2 %,като уговореният размер нарушава принципа
за еквивалентността на престациите.По отношение на неустойката съдът е приел,че
за клаузата на чл.15 от договора,в която е уговорена неустойка,съществува
обоснована вероятност да е неравноправна,с оглед чл.143 т.5 ЗЗП,предвид размера
на неустойката.По отношение на таксата за извънсъдебно събиране на задълженията
съдът е приел,че не се установява от приложения договор уговорка за възможност
за начисляване на такива такси,а наличието и би противоречало на чл.10а ал.2 ЗПК.
В жалбата
са наведени оплаквания за необоснованост на изводите на заповедния съд като се
сочи,че не е взета предвид свободата на договаряне,която не е ограничена от
разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗЗД,не е отчетена и същността на договорната лихва-
тя представлява „цена“ за ползваните парични средства за определен период от
време,формира се от няколко фактора- разходи на търговеца за предоставяне на
услугата,конкуренция на пазара,ниво на обслужване,риск от неизпълнение.Счита,че
нарушение на добрите нрави би имало при заблуждение относно цената на
определена стока,но такова няма,когато цената е ясно и конкретно посочена и
когато една услуга не е задължителна,а потребителят може да прецени сам дали да
я ползва или не при посочената цена,не би могло да има накърняване на добрите
нрави.По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи се сочи,че
тя е уговорена в чл.9 от договора и е начислена съгласно чл.10а ал.1 ЗПК.Относно задължението за неустойка се излагат доводи,че същата има
обезщетителна функция ,а въпросът за накърняването на добрите нрави следва да
бъде решен чрез комплексна преценка –не само на съдържанието на клаузата,но и
при отчитане на другите фактори-свобода на договаряне,равнопоставеност на
страните,функциите на неустойката и възможността длъжникът да ограничи размера
на неизпълнението,за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване.Счита,че дори съдът да приеме,че неустойката е прекомерна,то следва
да намали размера и,а не да приема,че е нищожна.По отношение на разходите за
извънсъдебно събиране на задължението се сочи,че съгласно чл.10а ал.1 ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги – изпращане на напомнителни писма,електронни съобщения,телефонни
обаждания и др.,които са вследствие на виновно неизпълнение от страна на
заемателя на договорното му задължение да върне получената сума в уговорения
срок.Счита,че законодателят е предвидил възможност за начисляване на такива
разходи в разпоредбата на чл.19 ал.3 т.1 ЗПК,в която е предвидено,че в ГПР не
се включват разходите,които потребителят заплаща при неизпълнението на
задълженията си по договор за потребителски кредит.Жалбоподателят е отправил
искане за отмяна на атакуваното разпореждане и уважаване на заявлението в
отхвърлената му част.
По
отношение на договорната лихва се установява,че в чл.4 ал.1 т.2 от договора е
уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2 %,а върху усвоения
размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент 0.12 %. Лихвата
се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница. В чл.4 ал.1 т.4
от договора е уговорен ГПР 45.9 %. В нормата на чл.19 ал.1 ЗПК е
регламентирано,че годишният процент на разходите по кредита включва лихви,други
преки или косвени разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв вид,изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а чл.19 ал.4 ЗПК
предвижда ,че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по пророчени задължения в лева и валута,определена с Постановление на МС.
Цитираният
законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести
върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. Договорната лихва представлява част от
ГПР,поради което и спрямо нейния размер също следва да намери приложение
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. При съобразяване на Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения
и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага
заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата
граница и респективно- клаузата,с която е уговорена договорна лихва с фиксиран
годишен лихвен процент 43.2 % не е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав не споделя становището
на БРС за нищожност на клаузата относно размера на договорната лихва. В този
смисъл е и преобладаващото становище на съдилищата,което и настоящият съдебен
състав споделя/ Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. №
962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. №
332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
202/2019 г.,определение по
ч.гр.д.№799/2020г.на БОС и др./. Ето
защо доколкото в случая, уговореният в договора годишен процент на разходите,
който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти
законната лихва, както изисква чл.
19, ал. 4 от ЗПК,
то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и
по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната
лихва. Поради това съдът счита, че следва да се издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.К.Р.
за сумата от 76.74 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2018г.-06.02.2019 г.
По отношение клаузата за неустойка : Включването в договор на клаузи,
които са неизпълними изначално, сочи на противоречие с добрите нрави, доколкото
това неизпълнение води до крайно неблагоприятни последици за кредитополучателя.
В случая, според настоящия състав, поставеното от кредитодателя условие по чл.15 от договора за потребителски кредит е
практически неизпълнимо- в срок от 3 дни след падежа на текущото
задължение,което кредитополучателят не е заплатил, да предостави на
кредитодателя допълнително обезпечение- поръчител- лице над 21 години,с
минимален осигурителен доход от 1500 лева,работещо на безсрочен трудов
договор,без кредитна история в ЦКР или с такава в срок до 30 дни
просрочие,служебна бележка от работодателя на поръчителя,лицето да не е
поръчител по друг заем,предоставен от кредитодателя. Изискването да бъде осигурен поръчител, който
да се съгласи да гарантира издължаването на кредита от страна на
кредитополучателя, отговарящ на всички изброени по-горе условия и с високо
нетно трудово възнаграждение, според настоящия състав не може да бъде изпълнено
в краткия з-дневен срок по договора, а това означава автоматично възникване на
задължение за заплащане на неустойка на кредитополучателя съгласно чл.20 от
договора. Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да
води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. този на добрите нрави.
Договорите следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани
правила на добросъвестност,като до нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната
страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки
"допълнителни условия" за сключване на договора, на които придава
привидно доброволен характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически
неизпълнимо условие за обезпечаване на вземането чрез поръчителство, длъжникът
на практика бива задължен да заплаща неустойка,поради което и уговорената
клауза влиза в противоречие с добрите нрави,като се постига и скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК
и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния
размер на дължимата от заемателите лихва. Съдът намира, че посочената клауза не
отговаря и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което обуславя
неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Въз основа на изложеното съдът намира, че клаузата на чл.20 от договора за
уговорена неустойка в размер на 115.98 лева за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение съгласно чл.15 от договора за кредит е вероятно неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, а освен това
противоречи и на добрите нрави. Ето защо
правилно и законосъобразно БРС е приел ,че
са налице предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ
за издаване на заповед за изпълнение за тази сума.
Гореизложените доводи се отнасят и за сумата от 200 лв. ,претендирани
като разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Съгласно чл.21 ал.4
от договора при забава в плащането на текущото задължение или на сумата по
чл.12 ал.1 кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2.50 лева на ден до заплащане на
задължението, съгласно чл.21 ал.5 от договора, при настъпване на предсрочна
изискуемост се дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120
лева,включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител ,което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.В
заявлението се претендира сумата 200 лева,като се твърди и настъпила предсрочна
изискуемост на 06.02.2019г.Уговорката за заплащане на горепосочените такси е в
противоречие с нормата на чл.33 ал.1 ЗПК,тъй като в нея е предвидено,че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума
в срок за времето на забавата. Двете клаузи са в противоречие със закона,тъй
като с тях се цели по същество заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и се
оскъпява кредита,а това води до неоснователно обогатяване.Претендираната сума
има характер на компенсаторна неустойка,тъй като уговарянето и предварително в
договора има за цел да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане
на кредита и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията.
Дейността по събиране на просрочено задължение обаче не представлява
предоставяне от страна на кредитодателя на допълнителна услуга,за която
потребителят да дължи възнаграждение,поради което уговорките са в противоречие
с чл.10 а ал.1 ЗПК. Ето защо правилно и законосъобразно БРС е приел,че за тази
сума също не следва да се издава заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане се явява частично
неправилно, поради което следва да бъде отменено в частта, с която е отказано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 76.74
лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2018г.-06.02.2019 г.
В останалата част, разпореждането следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. В полза на частния жалбоподател се следват
направените в настоящото производство разноски, съобразно уважената част, в
размер на 5 лв. поради което и за тази сума за разноски в заповедното
производство следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване,
поради което е окончателно.
Така мотивиран и на основание
чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №261364
от 28.08.2020г. по ч. гр. д. № 3349/2020 г.по описа на Районен съд гр.Бургас в
ЧАСТТА,С КОЯТО е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на жалбоподателя „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ЕООД ,с ЕИК-*********
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П.К.Р. с ЕГН- **********
за разпореждане плащане на задълженията по договор за кредит №* от *.,сключен с
„Аксес Файнанс“ООД, за сумата 76.74 лева,представляваща договорна
лихва,начислена за периода от 27.07.2018г.до 06.02.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД ,с ЕИК-********* заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.К.Р. с ЕГН- **********
за разпореждане плащане на задълженията по договор за кредит №* от *.,сключен с
„Аксес Файнанс“ООД, за сумата 76.74 лева,представляваща договорна
лихва,начислена за периода от 27.07.2018г.до 06.02.2019г.,както за и сумата от 5/пет/ лева за
държавна такса за частна жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№261364 от 28.08.2020г. по ч. гр. д. № 3349/2020 по описа на БРС в останалата
обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съобразно настоящото
определение.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: