№ 637
гр. Ямбол, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330103466 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от К. Я. М. от с. К., обл. Я., чрез
пълномощник - адв. С. Н. от АК – гр. П., против „Сити Кеш“ ООД – гр. София.
С исковата молба се твърди, че на 30.10.2023 г. ищцата е сключила с ответното
дружество договор за потребителски кредит № *********, по силата на който и били
представени в собственост заемни средства в размер на 1 600 лв.
Сочи се, че съгласно чл.5, ал.1 от договора, същият следвал да бъде обезпечен с поне
едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителният доход на всеки един
от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори по заем, сключени от заемодателя; не са заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получаваният от тях доход.
На следващо място се сочи, че съгласно чл.11, ал.1 от договора, в случай на
неизпълнени от страна кредитополучателя на условията визирани в чл.5, ал.1 от договора,
същият дължи неустойка по кредита в размер на 923,08 лв., която следвало да се престира
разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечната вноска за
1
неустойка.
Поддържа се, че ищцата не дължи плащане за неустойка, поради заобикаляне
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския заем, че по този
начин ответното дружество е реализирало допълнителна печалба в нарушение на
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Поддържа се още, че неустойката е в нарушение на изискванията на принципите на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.
Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата
по договор за потребителски кредит № ********* към искане № ********* от 20.10.2023 г.
/обективиран в чл.11, ал.1/, сключен с ответника и предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на сумата от 923,08 лв., като противоречаща на принципите на добрите нрави,
заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи
договорената равнопоставеност между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9
и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се поддържа, че
ищцовите претенции са неоснователни, като се излагат подробни съображения в тази
насока.
Поддържа се, че оспорената неустойка е действителна, че не е налице противоречие на
договорената неустойка с добрите нрави.
С отговора по чл.131 от ГПК се предявяват и насрещни искове при условията на
евентуалност, като се претендира от съда да постанови решение, с което на осн. чл.79, ал.1
от ЗЗД ответникът по насрещният иск К. Я. М. да бъде осъдена да заплати на ищеца по него
„Сити Кеш“ ООД сумата от 1010 лв., представляваща част от неизплатено задължение за
главница в общ размер 1495,20 лв. по договор за потребителски кредит № ********* от
30.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск, до
окончателното плащане на сумата, а при условията на евентуалност, в случай, че целият
договор бъде обявен за недействителен, да бъде осъдена ответницата по насрещния иск К. Я.
М. на осн. чл.23 от ЗПК, да заплати на „Сити Кеш„ ООД сумата от 1010 лв., представляваща
част от неизплатено задължение за главница в общ размер на 1495,20 лв. по договор за
потребителски кредит № ********* от 30.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещният иск до окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК ответницата по насрещните искове е депозирала отговор по тях,
с който се поддържа, че Договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с
добрите нрави – чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и поради това че е сключеин при неспазване
нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК във вр.чл.22 ЗПК, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не
дължи лихви и други разходи по заема. Сочи се че формираната от ищеца печалба
/възнаградителна лихва/ надвишава близо четирикратен размера на предоставения заем.
Сочи се че в настоящия случай договорената между страните лихва била в размер на 40.05 %
2
годишно, към която следвало да се прибави скритата лихва под формата на неустойка,
надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави.
Поддържа се че е налице заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорката да
се заплаща неустойка и такса експресно разглеждане се е нарушило изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
валута, определена с ПМС № 426/2014 год. Поддържа се, че поради невключването на
неустойката в ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания,
увеличен със скрития добавък от неустойката. Сочи се че по силата на чл.23 ЗПК, в този
случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира
исковите суми. На основание чл.103, ал.2 ЗЗД, между главницата по кредита със сумата от
332,96 лева, представляваща общия сбор на сумата получена от Сити Кеш ООД без правно
основание въз основа на нищожни договорни клаузи от процесиня договор за паричен заем.
Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По делото страните ангажират като писмени доказателства: договор за потребителски
кредит № ********* към Искане № ********* от 30.10.2023 г., ведно с погасителен план
към него, пълномощно, договор за правна защита и съдействие и зав. копие а разписка №
*********/28.12.2023 г.; пълномощно от 04.12.2023 г., пълномощно, уведомление за
предсрочна изискуемост от 08.02.204 г., искане за сключване на договор за кредит №
*********/30.10.2023 г., стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити, извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор
за паричен заем № ********* от 30.10.2023 г., документ – електронен пакет с описание
прикачени файлове; писмо изх. № *********/18.10.2024 г. на НАП ТД Б., Приложение 1 на
Административен панел: Електронни услуги на НАП, Справка актуално състояние на
действащи трудови договори за период от 01.07.2023 г. до 31.01.2024 г. на НАП на К. Я. М.
от 18.10.2024 г., справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.07.2023 г. до
31.01.2024 г. на К. Я. М. от 18.10.2024 г., издадено от НАП ТД Б., писмо изх. № *********/
18.10.2024 г. на НАП ТД Б., Приложение 1 към Административен панел: Електронни услуги
на НАП, Справка актуално състояние на действащи трудови договори за период от
01.07.2023 г. до 31.01.2024 г. на НАП на М. Н. М. от 18.10.2024 г., справка – данни за
осигуряването по ЕГН за период от 01.07.2023 г. до 31.01.2024 г. от 18.10.2024 г. на М. Н. М.,
издадено от НАП ТД Б. и Справка – данни за осигурените лица – период 7.2023 г. – 1.2024 г.
от 15.10.2024 г.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, видно от заключението на вещото лице по която се установява, че: към датата на
предявяване на насрещния иск – 08.02.2024 год., както и към 08.04.2024 год. /падеж на
последната погасителна вноска/ по Договор за кредит № ********* към искане №
********* от 30.10.2023 год., за периода от 27.11.2023 год. до 13.11.2023 год. е платена сума
в размер на общо 590 лева, с която сума са били погасени изцяло вноска от № 1 до № 5 от
3
погасителния план, от които: 147,89 лева – главница; 68,57 лева – договорна лихва за
периода от 30.10.2023 год. до 04.12.2023 год. и 373,54 лева – неустойка по чл.11, ал.1. Към
датата на предявяване на насрещния иск – 08.02.2024 год., падежиралите и непогасени
задължения на К. Я. М. по Договор за кредит № ********* към искане № ********* от
30.10.2023 год. са в размер на общо 1 062,00 лева, от които: 697,96 лева – главница; 89,27
лева – договорна лихва за периода от 11.12.2023 год. до 05.02.2024 год. и 274,77 лева –
неустойка по чл.11, ал.1 за периода от 11.12.2023 год. до 05.02.2024 год. Към 08.04.2024 год.
/падеж на последната погасителна вноска/, падежиралите и непогасени задължения на К. Я.
М. по Договор за кредит № ********* към искане № ********* от 30.10.2023 год. са в
размер на общо 2 124,00 лева, от които 1 452,11 лева главница; 122,35 лева – договорна
лихва за периода от 11.12.2023 год. до 08.04.2024 год. и 549,54 лева – неустойка по чл.11,
ал.1 за периода от 11.12.2023 год. до 08.04.2024 год.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявения с първоначалната искова молба иск от К. Я. М. против „Сити кеш“ ООД,
както и предявените като насрещни искове /вторият предявен при условията на
евентуалност/ от „Сити кеш“ ООД против К. Я. М. съдът намери за процесуално допустими
като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, страни по процесния ДПК,
при липсата на отрицателни процесуални предпоставки от упражняването правото на иск.
Между страните не е спорно, че на 30.10.2023 год. между тях, от една страна „Сити
кеш“ ООД в качеството на кредитор и от друга К. Я. М. в качеството на кредитополучател е
бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* към искане № *********, при
следните параметри: размер на кредита – 1 600 лева, ГПР – 56.73 %, ФЛП – 44.5%. Не е
спорно между тях и обстоятелството, че заемната сума от 1 600 лева е била усвоена от К. Я.
М.. Спорни между страните са нищожността на процесиня ДПК, респ. на отделни негови
клаузи, съответно и дължимостта на възнаградителната лихва и уговорената между страните
неустойка.
Предявеният с първоначалната искова молба иск от К. Я. М. против „Сити кеш“ ООД,
да се прогласи от съда нищожността на клаузата по договор за потребителски кредит №
********* към искане № ********* от 20.10.2023 г. /обективиран в чл.11, ал.1/, сключен с
ответника и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на сумата от 923,08 лв., като
противоречаща на принципите на добрите нрави, заобикалящи материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорената равнопоставеност между
страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит, съдът намери за основателен, на
следните съображения:
С чл.5, ал.1 от договора е предвидено, че страните по него се споразумяват, договорът
за кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: Безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
4
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от
7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, при двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко
от 4 пъти минималната работна заплата за страната, да не е/са поръчител/и по други
договори за кредит, сключен/и с кредитора, да не е, са кредитополучател/и по договори за
кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР и БНБ.
С чл.11, ал.1 от процесния ДПК, страните по него са се споразумели, че с подписването
му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не
предостави договореното в чл.5 обезпечение в три дневен срок от сключването му или
предоставянето обезпечение не отговаря на условията, дължи на кредитора неустойка в
размер на 923,08 лева.
Видно от погасителния план към процесиня ДПК, всяка една от погасителните вноски
включва: главница, лихва и неустойка, като падежа на последната погасителна вноска е
08.04.2024 год., като общия размер на дължимата главница е 1 600 лева, договорната лихва –
190,92 лева и неустойка – 923,08 лева.
В случаят ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците и са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на клаузата за неустойка
на договора за потребителски кредит, както и възражение по насрещните искове за
недействителност на целият договор свързано с изискването на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 от
ЗПК за посочване на лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по
5
кредита и общата сума общата дължима сума, както и заобикаляне разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК досежно размерът на ГПР, който не може да бъде по висок от пет пъти размера на
законната лихва.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 56,73%, а възнаградителната лихва
(фиксиран ГЛП)- 44,5 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това
поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването
му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание. Пак в тази връзка, следва да се
посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката съгласно чл.11,
ал.2 ще се заплаща разсрочено, съобразно погасителния план към процесния ДПК, видно от
който заедно с всяка вноска по договора, като общият и размер е 923,08 лева при отпусната
заемна сума от 1 600 лева, с което тя надвишава половината от стойността на кредита. Пак
според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително
различни суми за целия срок на договора.
Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение
(банкова гаранция или поръчител/и) и срока за представянето му (тридневен – чл.5, ал.2 от
Договора), създават значителни затруднения за длъжника при изпълнението му до степен, че
то изцяло да се възпрепятства, поради което освен друго са нарушени принципите за
равнопоставеност на страните и на добрите нрави.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното
договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова
процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на
част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в
6
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да
се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 26
ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи
на ищеца. Оттук и след като целият договор за кредит се явява нищожен, то такава е и
конкретната клауза за неустойка по него. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени
изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците и са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи-
такси, неустойки и т.н.
В този смисъл установителният иск на ищцата по първоначалната искова молба К. Я.
М. се явява основателен и следва да се уважи, а предявеният като насрещен главен
осъдителен иск на ищеца по него „Сити кеш“ ООД, да бъде осъдена К. Я. М. да заплати на
„Сити кеш“ ООД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 1010 лева, представляваща част от
неизплатено задължение за главница в общ размер на 1495,20 лева по Договор за
потребителски кредит № ********* от 30.10.2023 год., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на насрещният иск до окончателното плащане следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на предявения при условията на евентуалност насрещен осъдителен иск,
който и на основание чл.23 ЗПК се иска да бъде осъдена ответницата по този иск К. Я. М. да
заплати на ищеца по него сумата от 1010 лева, представляваща неизплатено задължение за
главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 30.10.2023 год., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещният иск до окончателното плащане,
съдът намери за основателен до размера претендиран от ищеца по него, а именно 1010 лева,
на следните съображения:
Както вече бе посочено по-горе, съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Към датата на приключване на съдебното дирене по делото – 11.11.2024 год., цялото
задължение за главница по процесния недействителен ДПК е падежирало на 08.04.2024 год.,
като от 09.04.2024 год., то е изцяло изискуемо, обстоятелство което съдът следва да вземе
предвид при постановяване на съдебното си решение, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3
ГПК.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по приета и неоспорена по
7
делото от страните съдебно-икономическа експертиза, към 08.04.2024 год. /падеж на
последната погасителна вноска/, падежиралите и непогасени задължения на К. Я. М. по
Договор за кредит № ********* към искане № ********* от 30.10.2023 год. по главницата
са в размер на 1 452,11 лева.
Ето защо и при съобразяване разпоредбата на чл.23 ЗПК, а така също и разпоредбата
на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ответницата по насрещния иск К. Я. М. дължи на ищеца по него
„Сити кеш“ ООД към датата на приключване съдебното дирене по делото остатъка от
получената от нея без основание /недействителен договор за потребителски кредит/ заемна
сума в размер на 1 452,11 лева.
В срока за отговор по предявения насрещен иск ответницата по него К. Я. М. е
релевирала възражение с правно основание чл.103, ал.2 ЗЗД за прихващане между
главницата по кредита с общия сбор на сумата получена от „Сити Кеш“ ООД без правно
основание въз основа на нищожни договорни клаузи от процесния договор за паричен заем.
Сочи се и конкретна сума – 332,96 лева, ответницата не сочи как е формирана от нея, но
видно за съда същата е възприета от ответницата по насрещния иск въз основа изложеното
от „Сити Кеш“ ООД в насрещната исковата молба, а именно, че ответницата дължи на ищеца
„Сити Кеш“ 76,61 лв. - възнаградителна лихва, 244,24 лева – договорна неустойка и 12,01
лева такси /76,61+244,24+12,01 = 332,96/. Сумата от 332,96 лева обаче видно и от исковата
молба на „Сити Кеш“ не представлява общия сбор на сумата получена от „Сити Кеш“ ООД
без правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи от процесния договор за
паричен заем, а дължима такава според ищеца по насрещния иск и незаплатена от
кредитополучателя суми за възнаградителна лихва, неустойка и такси.
Действителната обща сума сумата получена от „Сити Кеш“ ООД без правно основание
въз основа на недействителния договор за потребителски кредит се установява от
заключението на вещото лице, видно от което: към датата на предявяване на насрещния иск
– 08.02.2024 год., както и към 08.04.2024 год. /падеж на последната погасителна вноска/ по
Договор за кредит № ********* към искане № ********* от 30.10.2023 год., за периода от
27.11.2023 год. до 13.11.2023 год. са били погасени изцяло вноска от № 1 до № 5 от
погасителния план, от които: 68,57 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2023 год. до
04.12.2023 год. и 373,54 лева – неустойка по чл.11, ал.1, или общо договорна лихва и
неустойка в размер на 442,11 лева /68,57+373,54=442,11/.
Възражението на ответницата по насрещния иск с правно основание чл.103, ал.2 ЗЗД
съдът намери за основателно. Въз основа заключението на вещото лице и въз основа
възпретнатата от съда недействителност на договора, на изложените по-горе съображения,
следва извода, че фактически ищецът по насрещния иск „Сити Кеш“ ООД е получил от
ответницата без основание сумата от 442,11 лева, представляваща заплатена от нея
договорна лихва за периода от 30.10.2023 год. до 04.12.2023 год. и неустойка, въз основа на
един изначало нищожен договор за потребителски кредит.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, този който е получил нещо без основание е длъжен да
8
го върне, поради което и възражението на ответницата за прихващане претенцията по
насрещния иск за главница със заплатените от нея без основание по един нищожен договор
суми за възнаградителна лихва и неустойка, се явява основателно, предвид това, че съдът
намери процесиня договор за изцяло и изначало нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД.
Процесуалното право да се предявява възражение за прихващане е елемент от правото
на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на
висящ процес по ищцовото вземане и компенсационно право, както и погасяване на двете
насрещни права в резултат на прихващането, до размера на по-малкото вземане. Като
разпростира силата на пределите на решението и относно възражението за прихващане,
ГПК в чл. 298, ал. 4 посочва, че вземането, предявено с възражението за прихващане става
ликвидно, даже преди това да е било спорно. Съдебното прихващане погасява насрещните
вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане, защото към този момент
насрещните вземания не са ликвидни.
В случая заявеното от ищеца по насрещния иск вземане и направеното от ответника по
него възражение за прихващане произтичат от едно и също основание, разменени престации
по изначало нищожен договор за потребителски кредит № ********* от 30.10.2023 год.,
поради което и вземането на ищеца като дадено без основание следва да бъде погасено до
размера на даденото от ответницата без основание по същият недействителен договор.
Ето защо и на горните съображения, съдът намери, че следва да уважи предявения от
ищеца насрещен иск в претендирания от него размер от 1010 лева, представляващ остатък
от незаплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № ********* от
30.10.2023 год., след направено прихващане със сумата от 442,11 лева, заплатена от
ответницата по насрещния иск договорна лихва и неустойка, въз основа на един изначало
нищожен договор за потребителски кредит /1452,11-неизплатения остатък от заемната сума
– 442,11 = 1010/.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищцата по първоначалната
искова молба К. Я. М. се дължат направените по делото разноски. Същата е заплатила
държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника
„Сити Кеш“ ООД, като законна последица от решението.
Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна
защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адвокат С. Н.
от АК П., със съдебен адрес: гр.П., *********.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което в случая следва да бъде изчислено
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на
9
адвокатското възнаграждение от 400 лева /както и е било поискано с исковата молба/. Тази
сума следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила
разноски, за да й се възстановява на нея.
Възраженията на ответника по първоначалния иск съдът намери за неоснователни,
доколкото видно от приложената по делото справка от ТД на НАП Б. на 18.10.2023 год. и е
било прекратено трудовото правоотношение, и към датата на депозиране на исковата молба
28.12.2023 год., респ. към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
няма данни същата да получава доходи от трудова или друга дейност, напр. отдаване под
наем на недвижими имоти. Тоест не се установяват данни от които да се изведе извод, че
липсват основания за оказването и на безплатна адвокатска помощ.
Получаваните от нея доходи, преди прекратяване на трудовото и правоотношение,
видно от представената справка не са значително над средната за страната заплата, в която
насока са част от възраженията на ответното дружество. Размерът на получаваните от
нейния съпруг доходи е ирелевантен, доколкото задълженията на ищцата към ответното
дружество не почиват на солидарност от една страна, а от друга видно от представената по
делото справка доходите на нейния съпруг също не са в размер, който да обосновава извод,
че съпругът и получава доходи от трудова дейност значително над средната за страната
заплата.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, на ищецът по насрещната
искова молба „Сити Кеш“ ООД се дължат направените по делото разноски, а именно: 50 лева
заплатена държавна такса по уважения, предявен при условията на евентуалност осъдителен
иск, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, 450 лева заплатено
възнаграждение за вещо лице и 27,00 лева заплатени такси за съдебни удостоверения и
възпроизвеждане на насрещната искова молба на хартиен носител, или общо разноски с
оглед уважения иск в размер на 1 007,00 лева, които следва да се възложат на ответницата по
насрещния иск К. Я. М..
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит №
********* от 30.10.2023 год., сключен между К. Я. М. с ЕГН ********** в качеството на
кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД гр.София с ЕИК ****************** в качеството на
кредитор, предвиждаща заплащане на неустойка обективирана в чл.11, ал.1 от Договора, в
размер на 923,08 лева, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11,
т.9 и т.10 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ******************, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе № 115Е,
ет. 5 против К. Я. М. с ЕГН **********, с адрес: с.К., *********, с който на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, се иска да бъде осъдена К. Я. М. да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1 010
10
лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница в общ размер на 1 495,20
лева по Договор за потребителски кредит № ********* от 30.10.2023 год., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.23 ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, К. Я. М. с ЕГН **********,
с адрес: с.К., *********, след направено съдебно прихващане по реда на чл.298, ал.4 ГПК на
нейно насрещно вземане срещу „Сити Кеш“ ООД със сумата от 442,11 лева /договорна лихва
и неустойка/, заплатена от нея без основание по недействителен Договор за потребителски
кредит № ********* от 30.10.2023 год. ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш“ ООД с ЕИК
******************, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
бул.Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 сумата от 1 010 лева, представляваща част от получена
от нея без правно основание сума в общ размер от 1 600 лева по недействителен Договор за
потребителски кредит № ********* от 30.10.2023 год., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на насрещния иск – 08.02.2024 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Сити Кеш“ ООД гр.София с ЕИК
****************** ДА ЗАПЛАТИ на К. Я. М. с ЕГН ********** сумата от 50,00 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, „Сити Кеш“ ООД
гр.София с ЕИК ****************** ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. от АК П., със съдебен адрес:
гр.П., *********, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата по първоначалния
иск безплатно процесуално представителство по делото в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. Я. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца по насрещния иск „Сити Кеш“ ООД гр.София с ЕИК ****************** сумата
от 1 007,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11