РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500994 по описа за 2025 година
-ри
Обжалвано е решение № 9/06.01.2025г. на Карловския районен съд, ІІ гр. с.,
постановено по гр. д. № 1130/24г., с което се ОСЪЖДА „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище в *** и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителния директор Е. К П да заплати на Х. Д. К., ЕГН:
**********, от ***, сумата от 6246.77 лв. (шест хиляди двеста четиридесет и шест
лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща сума, получена при начална
липса на основание по недействителния Договор за потребителски кредит № ***от
30.11.2018 г., с която „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се е обогатило
неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 04.07.2024 г., до окончателното плащане.
Жалбоподателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК: ***моли съда
да отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което отхвърли иска по
съображения, изложени в жалбата. Прави възражение за прекомерност на разноските
претендирани от насрещната страна.
Въззиваемата страна Ц. Г. С., ЕГН **********, чрез адв. К. моли съда да
постанови решение, с което се отхвърли жалбата, като претендира възнаграждение по
реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
1
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Във въззивната жалба се правят следните възражения – предявеният иск е
нередовен, защото е без ясен първоначален размер; допуснато увеличение на иска е
недопустимо, понеже не е внесена държавна такса; неправилно е прието, че процесния
договор е недействителен.
В исковата молба е посочен размер на претендираната сума, а именно 50 лева и
затова е ясен петитума ú. Допуснатото увеличение на иска е в съответствие с
изискванията на разпоредбата на чл. 214, ал.1, изр. трето от ГПК, а обстоятелството
дали е платена съответната държавна такса и дали тя е в пълния ú размер не се
отразява върху надлежното увеличение на иска.
Относно недействителността на процесния договор съдът констатира, че на
нито една от страниците няма подпис от клиента, според изискването на чл. 11, ал. 2
ЗПК. Освен това е налице нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК в частта, която е посочено,
че всички елементи на договора за потребителски кредит се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Договор за кредит № ***от 30.11.2018 г., е сключен в по –
малък шрифт, а именно от 9,6 и до 11, което се установява от неоспорената
съдебнотехническа експертиза с вещо лице инж. К..
Това е достатъчно, за да се приеме на основание чл. 22 ЗПК, че сключеният
между страните договор за потребителски кредит от 30.11.2018 г. е недействителен и
според разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Няма спор, че до момента потребителят е платил по кредита общо 31 246.77
лева, което се установява от представената от ответника пред районния съд, тук
жалбоподател, справка /л.57/.
След като чистата стойност на кредита е 25 000лв., то разликата между тази
стойност и платените 31 246.77лв. възлизаща та 6 246.77лв. е платена без основание и
подлежи на връщане, в едно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил иска, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на жалбата, жалбоподателят следва да се осъди да
заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение, което предвид утвърдената съдебна практика относно предмета на
настоящия спор, а това сочи към сравнително ниска фактическа и правна сложност на
делото, както и постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г.,
където е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи национална
2
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, понеже тя противоречи на
чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Ето защо в настоящия
казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
съдът ще откаже да приложи нормите от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на
конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС и ще определи
възнаграждение в размер на 500лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ри
ПОТВЪРЖДАВА е решение № 9/06.01.2025г. на Карловския районен съд, ІІ
гр. с., постановено по гр. д. № 1130/24г.
ОСЪЖДА „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище в
*** и адрес на управление: *** да заплати на адвокат Е. Й. К., ЕГН ********** с адрес
*** сумата 500 (петстотин) лева представляваща адвокатско възнаграждение
определено на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3