Р Е Ш Е Н И Е
№ 286
гр. Враца, 26.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, IV
състав, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 324 по описа на АдмС – Враца за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268,
ал. 1 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Д.Г.М. *** против мълчаливо потвърждаване от Директора на ТД на
НАП – Велико Търново на мълчалив отказ на публичен изпълнител по възражение за
погасени по давност публични задължения вх. № 97.01-623/10.03.2023 г.
По
делото е представена административната преписка с писмо вх. № 1626/01.06.2023
г., към която е приложено Решение за оставяне на жалба без разглеждане №
88/28.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново.
С
допълнителна молба вх. № 2207/10.07.2023 г. жалбоподателят уточнява, че обжалва
Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 88/28.04.2023 г. на Директора на
ТД на НАП – Велико Търново и иска от съда да отмени същото и да върне
преписката на административния орган за произнасяне по съществото на
отправената към него жалба за отмяна на акта на публичния изпълнител
(Разпореждане изх. № С230006-137-0002130/14.03.2023 г.), с който е постановен
отказ по молба вх. № 97.01-623/10.03.2023 г. на ТД на НАП – Велико Търново,
офис Враца, за частично прекратяване на изпълнително дело № **********/2014 г.
на ТД на НАП – Велико Търново на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК.
Съдът,
като съобрази наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и
след извършване на служебна проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена срещу подлежащ
на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от оспорването, в качеството
му на адресат на акта, с който се засягат негови права.
От страна на АО не е удостоверено по
надлежния ред връчването на акта. Видно от приложеното известие за доставяне,
оспореното Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 88/28.04.2023 г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново не е връчено на адресата Д.Г.М.. Затова
съдът приема, че срокът за обжалването на акта е спазен.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В
ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, се води изпълнително дело №
**********/2014 г. за неплатени публични задължения на Д.Г.М.. С възражение вх.
№ 97.01-623/10.03.2023 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, е
направено искане за погасяване на конкретни задължения поради изтичане на
предвидената в закона давност, на основание чл. 171 от ДОПК. Последвало е
разпореждане изх. № С230006-137-0002130/14.03.2023 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, с което изрично е отказал да
прекрати поради изтекла погасителна давност посочените публични вземания. Към
административната преписка не са представени доказателства за връчване на
разпореждането на адресата, като в оспореното решение изрично е посочено, че
към момента на постановяването му липсва върнато известие за доставяне.
С
жалба вх. № 94-Д-3/21.04.2023 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис
Враца, Д.Г.М. е оспорил мълчалив отказ на публичен изпълнител по възражение за
погасени по давност публични задължения вх. № 97.01-623/10.03.2023 г.
С
оспореното Решение № 88/28.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Велико
Търново е оставена без разглеждане жалба вх. № 94-Д-3/21.04.2023 г. по описа на
ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, като недопустима и е прекратено
производството по нея. Решението е мотивирано с липса на формиран мълчалив
отказ поради изрично произнасяне от страна на публичния изпълнител с
Разпореждане изх. № С230006-137-0002130/14.03.2023 г., което подлежи на
самостоятелен контрол по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл.
266 от ДОПК,
действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от
третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция
чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, като Директорът на ТД на НАП –
Велико Търново се явява именно компетентният решаващ орган в случая -
обжалваните действия са на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново,
офис Враца. В този смисъл, оспорваното пред съда решение на Директора на ТД на
НАП – Велико Търново, издадено на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК
е издадено в рамките на законово установената компетентност на органа.
Решението
е издадено и в изискуемата от закона писмена форма,
като са посочени фактическите и правните основания за издавеното му.
При извършената
служебна проверка не се констатираха допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност
на оспорения акт, както и противоречие с материалноправни разпоредби.
Преди
всичко следва да се посочи, че предмет на разглеждане в настоящото производство
е законосъобразността на Решение № 88/28.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП –
Велико Търново и по-конкретно изводът, възприет от този административен орган,
че жалба вх. № 94-Д-3/21.04.2023 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново,
офис Враца, е недопустима за разглеждане, поради липса на правен интерес за
оспорващия.
Следва
в тази връзка да бъде съобразено, че наличието на правен интерес обуславя
активната легитимация за оспорване на административния акт и е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването. Правният
интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес,
следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат отстранени
неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни
последици от неговото изпълнение. Съответно, за да е непосредствен правният
интерес, административният акт трябва да засяга правната сфера на
жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно
създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда
жалбоподателя. За да е личен правният интерес, следва да се търси защита на
лични интереси на жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, за мълчалив отказ се смята
непроизнасянето в срок. В случая е налице изрично произнасяне с
Разпореждане изх. № С230006-137-0002130/14.03.2023 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, по искането на жалбоподателя
вх. № 97.01-623/10.03.2023 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис
Враца, за погасяване
на конкретни задължения поради изтичане на предвидената в закона давност. Издаденото
разпореждане подлежи на самостоятелен контрол по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК.
Произнасянето в срок от публичния изпълнител изключва хипотезата „мълчалив
отказ“. Тя е различна от хипотезата, при която е постановен изричен отказ,
последвал мълчаливия. В случая е налице произнасяне от административния орган
преди да бъде формиран мълчалив отказ и за жалбоподателя действително не е
имало правен интерес от оспорването.
Предвид изложеното,
съдът намира, че като е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Д.Г.М.
против мълчалив отказ на публичния изпълнител и е прекратил производството,
Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е постановил правилно решение, поради
което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното, Административен съд - Враца
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.М. *** против Решение
№ 88/28.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е
оставена без разглеждане жалба вх. № 94-Д-3/21.04.2023 г. по описа на ТД на НАП
– Велико Търново, офис Враца, като недопустима и е прекратено производството по
жалбата.
На
основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: