№ 4165
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20231100510633 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20089658/04.05.2023г по гр.д.№ 12713 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 161-ви състав „Д.З.”АД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******* е осъдено:
1.да заплати на основание на чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Д. А. М.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Перник, ул. „******* сумата от 2100лв., ведно
със законанта лихва от 06.01.2018г. до изплащането й, представляващи
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по издадена от „Д.З.”АД полица № BG/08/117000577318
валидна до 17.02.2018г. за лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № *******
за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от увреждания на
здравето в следствие на ПТП, настъпило на 20.08.2017г. в гр. Банско в района
на кръстовището на ул. „Цар Симеон” и ул. „Я.”, за което е образувана щета №
*********/2017г., като е отхвърлен иска за горницата над 2100лв. до
предявен размер от 7100лв. и за лихва върху тази горница от 06.01.2018г.
до изплащането й;
2.да заплати на основание на чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Д. М. М.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Перник, ул. „******* сумата от 2050лв., ведно
със законната лихва от 06.01.2018г. до изплащането й, представляващи
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по издадена от Д.З.”АД полица № BG/08/117000577318
1
валидна до 17.02.2018г. за лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № *******
за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от увреждания на
здравето в следствие на ПТП, настъпило на 20.08.2017г. в гр. Банско в района
на кръстовището на ул. „Цар Симеон” и ул. „Я.”, за което е образувана щета №
*********/2017г., като е отхвърлен иска за горницата над 2050лв. до
предявен размер от 7550лв. и за лихва върху тази горница от 06.01.2018г-.
до изплащането й;
3. да заплати на адвокат П. Б. Д., от САК със служебен адрес: гр. София,
ул. ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 202,61лв. представляващи възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца Д. М. в производство пред СРС;
сумата от 192,10лв., представляващи възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца Д. М. в производство пред СРС;
4. Д. А. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Д.З.”АД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК разноски по делото в
размер на 82,43лв. за депозит за вещо лице и свидетел и сумата от 140,85лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
5. Д. М. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Д.З.”АД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК разноски по делото в
размер на 82,43лв. за депозит за вещо лице и свидетел и сумата от 145,70лв.
възнаграждение за юрисконсулт;
6. „Д.З.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на основание на чл. 78, ал.1
и ал. 6 от ГПК на Софийски районен съд сумата от 166лв. за държавна такса и
сумата от 56,66лв. разноски по делото.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 25024872/16.06.2023г. по регистъра на СРС от
ищците Д. А. М., ЕГН ********** и Д. М. М., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са отхвърлени. Изложили са съображения, че решението в
тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочили са , че определеният от съда
размер на обезщетението не съответствал на принципа на справедливостта и
на събраните по делото доказателства, сочещи тежест на телесните
увреждания и трайни последици от тях, обосноваващи извод за основателност
на исковете в пълния им предявен размер. Установило се от приетото по
делото заключение, че Д. М. претърпяла контузия на главата с черепно –
мозъчна травма и комоцио церебри, кръвонасядания и отоци по тялото най-
интензивни в областта на дясната подбедрица. Свидетелят С. е посочила, че
М. изпитвала болки в ръцете, гръбнака и единия крак, силно главоболие, била
уплашена , спряла да ходи на работа, била силно изнервена, силно ограничила
контактите си. Свидетелят И. посочил, че М. имала рана на главата. По
отношение на ищеца М. св. И. посочил, че след ПТП ищецът лежал на
скамейка, св. С. посочила, че той имал множество охлузвания и отоци, болели
го ръцете и краката, отоците не спадали дълго време, болките продължили
2
поне един месец, имал много силно главоболие и болки в областта на врата,
дразнели го светлина и чуждо присъствие , усещал задух, трудно говорел, бил
напрегнат, спрял да ходи на работа, затворил се и ограничил контактите си.
Свидетелят С. посочила че повлияни от влошеното си състояние ищците
прехвърлили грижите за детето си на баба му и дядо му докато започнала
учебната година, но дори и след това детето продължило често да посещава
баба си и дядо си. Така установените увреждания, при съобразяване н
икономическите условия в страната обосновавали извод, че размер на
припадащото им се обезщетение е в рамките за заявените с исковата молба
размери. Това следвало и при съобразяване на лимитите на отговорността по
застраховка „ГО”. Претендирали са разноски. Процесуалният им
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
Въззиваемият-ответник по исковете „.„Д.З.”АД, ЕИК ******* е оспорил
жалбата . Посочил е, че решението на СРС в тази му част било правилно.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
насрещната страна за разноски за горницата над минималния размер по
наредба 0 182004г.
2.въззивна жалба вх.№ 25022666/01.06.2023г. по регистъра на СРС
изпратена по пощата на 30.05.2023г. от ответника по исковете – „Д.З.”АД,
ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения,
че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
възраженията му били обсъдени от СРС незадълбочено и неизчерпателно,
справедливия размер на обезщетението бил по-малък от присъдения от СРС.
Ищците претърпели леки телесни увреждания, изразяващи се в натъртвания,
охлузвания, които не изисквали нарочно лечение, те отшумели за няколко дни.
Ищците били на млада възраст, за която било обичайно бързото
възстановяване от процесните увреждания. Твърденията на ищците за
претърпените болки биха наложили приемане на болкоуспокояващи , не се
твърди те да не са им действали, болкоуспокояващите силно редуцирали
болковата симптоматика по сила, интензитет и продължителност, което
доказвало, че изпитваните от ищците болки били за много по-кратък период от
сочения от тях. Присъденото обезщетение не съответствало на социално-
икономическата обстанвока в страната, а и извода на вещото лице че
охлузванията и натъртванията е продължило до 7 дни така СРС присъдил
обезщетение по 400лв. на ден, което било неправилно. Претендирало е
разноски.
Въззиваемите ищци Д. А. М., ЕГН ********** и Д. М. М., ЕГН
********** са оспорили жалбата. Процесуалният им представител е
претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2004988/23.02.2018г. на Д. А. М., ЕГН ********** и Д. М. М., ЕГН
********** срещу „Д.З.”АД, ЕИК *******, с която са поискали от съда осъди
ответника да им заплати на основание на чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумите
съответно от 7100лв. на Д. М. и сумата от 7550лв. на Д. М. ведно със
законната лихва от 06.01.2018г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, настъпили на 20.08.2017г. в гр. Банско в района на
кръстовището на ул. „Цар Симеон” и ул. „Я.” от виновно противоправно
поведение на водач на за лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № *******,
застрахован при Д.З.”АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” полица № BG/08/117000577318 за което е
образувана щета № *********/2017г. Навели са твърдения, че на 20.08.2017г. в
гр. Банско пътували в лек автомобил „Фиат Стило, рег. № *******, , Д. М. го
управлявал, а Д. М. била пътник на задната седалка, в района на
кръстовището на ул. +Я.” и ул. „Цар Симеон” Г. И. при управление на
застрахования при ответника автомобил предприел маневра „завой на ляво” и
отнел предимство на Фиат, настъпило ПТП, при което двамата ищци понесли
телесни увреждания. Ищецът Д. М. получила контузия на главата с черепно
мозъчна травма; комоцио церебри; кръвонасядания и отоци по тялото, най-
интензивно в областта на дясната подбедрица, изпитвала силно главоболие,
световъртеж, отпадналост и дискомфорт, болки в натъртените места,
съществувало съмнение за счупване на дясна подбедрица поради силните
болки, изпитала силен стрес и страх, била тревожна и изнервена, имала
затруднения в ежедневните дейности, нарушен сън, често се събуждала от
кошмарни сънища, избягвала да пътува с автомобил и се притеснявала да
пресича натоварени кръстовища. Ищецът Д. М. претърпял кръвонасядане и
оток в лява лицева половина, мозъчно сътресение, довело до замаяност,
главоболие, гадене и сънливост; черепно-мозъчна травма, нараняване и оток
на предна повърхност на лява ръка към основата и втори пръст на същата
ръка; оток на дясна гривнена става с болезнени и ограничени движения;
нараняване и оток на двата крака, болки в прешлени в областта на врата и
поясната област, изпитал силен стрес и страх, чувствал се тревожен и
изнервен, имал натрапчиви представи и мисли, ситуативно свързани с
преживяно ПТП, изпитвал страх за жинота си когато шофирал и когато се
придвижвал като пешеходец, нарушен бил съня му, често се будел от
кошмарни сънища. За обезщетяване на тези вреди поискали от ответника да
им заплати обезщетение, но ищецът изплатил на Д. М. 900лв., а на Д. М.
450лв., но справедливото такова било по 8000лв. за всеки от тях.
Претендирали са разноски. Процесуалният им представител е претнедирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът „Д.З.”АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навело е твърдения, че действително бил застраховател по
застраховка „ГО” на водача на Фолксваген Голф” към дата на процесно ПТП,
4
че такова е настъпило с участието на ищците, като платил на ищците за
обезщетяване на претърпените от тях вреди сочените от ищците суми. Тази
суми съответствали на претърпените от тях вреди и на принципа на
справедливостта. Не всички сочени от ищците вреди били в причинно-
следствена връзка с процесното ПТ, а и травмите им не били опасни за
живота, отшумели бързо и без остатъчни последици, страданията им били
обичайните за уврежданията. Твърденията за стрес, страх, тревожност,
изнервеност, нарушения на съня, кошмари и т.н. били със строго субективен
характер, те били изложени с оглед на исковото производство, не оправдавали
присъждане на обезщетения в претендираните размери. Ищците допринесли
за настъпването на вредите, Д. М. пътувала без поставен обезопасителен
колан, ищецът М. можел да предотврати ПТП, а и пътувал без поставен
обезопасителен колан. Претендирало е разноски.
С определение от 27.10.2020г. районният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че към 20.08.2017г. ответникът
и водачът на „ Фолксваген Голф ” са били обвързани от валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност ”,
че ответникът е платил на ищците съответно 900лв. за Д. М. и 450лв. за Д. М.
за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди от процесното
ПТП.
По делото са приети Констативен протокол за ПТП № 9 УРИ 3794-00-
3072/11.09.2017г, протокол от 20.08.2017г. за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум по ДП № 208/2017г., съгласно които на 20.08.2017г. около 14,00ч. в
гр. Банско на кръстовище на ул. „Я.” и ул. „Цар Симеон” е настъпило ПТП с
участието лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № *******, управляван от Г.
И. и лек автомобил „Фиат Стило”, рег. № *******, управляван от Д. М., при
което Фолксваген се движел по ул. Цар Симеон” в посока към гр. Разлог и на
кръстовище с ул. Я.” предприел маневра ляв завой, като отнел предимство на
движения се по път ІІ-19 направо и реализирал ПТП, пострадали от ПТП били
Я. Н. и И. Н.а. В протокола е посочено, че двата автомобила са с деформирана
предна част – фарове, броня, решетка, радиатор, преден капак и други, на
снимки се виждат отворени въздушни възглавници
Прието е писмо от РП-гр. Разлог, Присъда по НОХД 754/2018г. на РС-
Разлог, Решение от 30.07.2019г. по въззивно дело № 2-191200600162 на ОС-
Благоевград, съгласно които на 09.11.2018г. РП-гр. Разлог е внесла
обвинителен акт срещу Г. И. за престъпление извършено на 20.08.2017г., като
по НОХД № 754/2018г. на Рс-Разлог е постановена присъда, с която И. е
признат за виновен и същата е потвърдена с Решение от 30.07.2019г. на ОС-
Благоевград и така Г. И. е признат за виновен по предявено и поддържано от
прокуратурата обвинение и от частните обвинители за извършено на
20.08.2017г. престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 3, алтерн.1 буква „А”, предл 1,
алтерн.2 вр. с ал. 1, буква „Б”, пр.2 от НК вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 о н НК вр. с
чл. 25, ал.2 и чл. 37, ал.1 от ЗДвП за това, че на 20.08.2017г. около 14:30ч. в гр.
Банско на ул. Цар Симеон” в района на кръстовището като водач на
5
фолксваген Голф, рег. № ******* предприел маневра завой наляво, свързана с
навлизане в платно за несрещно движение , при което не пропуснал насрещно
движещия се автомобил „Фиат стило4, рег. № ******* и предизвикал сблъсък,
при която претърпели средни телесни повреди Я. Н. и И. Н.а. В мотивите е
посочено, че в микробуса Фиат Стило , управляван от Д. М. , на предната
седалка бил Я. Н., на задната седалка били И. Н.а зад шофьора, до нея била Д.
М. и дъщерята на Д. М.и.
Приети са допълнителни листове за преглед, резултат от рентгеново
изследване от 20.08.2017г. в 15:50ч., съгласно които Д. М. е била прегледана
от травматолог и е поставена диагноза „контузия на дясна подбедрица; оток;
подкожен кръвоизлив”, няма Рьо данни за травматични увреждания за
обхванати кости.
Приет е допълнителен лист за изследване от 22.08.2017г, съгласно който
при извършен преглед от невролог на Д. М. е поставена диагноза „контузия
на лява лицева област”, при изследването резултат е, че няма Рьо данни за
травматични увреждания на лицеви кости; не се виждат травматични промени
на кости на калварията.
Приети са молби от 05.10.2017г., съгласно които ищецът М. е поискал от
ответника да му заплати обезщетение за претърпените от имуществени и
неимуществени вреди от процесното ПТП
Разпитан по делото св. Г. И. е заявил , че бил осъждан за процесното ПТП,
тогава пътувал от Добринище за Банско, навлязъл в Банско и излизал на пътя
за Разлог, но решил с обратен завой да се върне в Банско, имал около 2 км.
видимост и някъде накрая го ударил другия участник. Посочил е, че в
болницата в Разлог мъжът лежал на една пейка, а жената имала малка рана на
главата, не видял дали ищците сами са излезли от автомобила.
Разпитан по делото св. М. С. е заявила, че е майка на ищеца Д. М. и
свекърва на ищцата Д. М., помнела инцидента в гр. Банско през 2018г., видяла
ищците веднага след като се прибрали след катастрофата, двамата ищци и
детето им били силно стресирани и изплашени. Ищецът Д. М. имал много
охлузвания и отоци, силно го болели ръцете и краката, имал силно
главоболие, бил неспокоен. Посочила е, че живеели близо до ищците и често
ги посещавали, наблюдавали състоянието им. Д. М. се дразнел от светлината и
от чуждо присъствие, болели го шията и врата, отоците му не спадали,
болките продължили около месец, на лекар отишъл 2-3- дни след
катастрофата. Д. М. бил неузнаваем, говорел напрегнато и неспокойно,
усещал задух и трудно говорел, спрял да ходи на работа 2-3 месеца, затворил
се и ограничил контактите си, страхът му продължавал. Ищцата Д. М. имала
болки в ръцете, в единия крак, в гръбнака , с главоболие, била много
уплашена, стресирана и неспокойна. Ищцата потърсила помощ от лекар за
крака 7-10 дни по-късно , свидетелят не знаела какво точно се установило, но
отокът и болката продължили дълго време, ищцата накуцвала, бояла се от
светлината. Двамата ищци се изолирали, ограничили контактите си, били
6
изнервени , детето, което сега било на 18години, било изцяло при баба си и
дядо си, докато през септември не тръгнало на училище, но и тогава
продължило да идва при тях.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза
вещото лице след запознаване с доказателствата по делото е посочило, че
медицинските документи сочат че при процесното ПТП ищцата Д. М. е
претърпяла контузия на дясна подбедрица с оток и подкожен хематом,а Д. М.
е претърпял контузия на лява лицева област, при прегледа от невролог на
ищеца Д. М. е установено, че е снета анамнеза на ЧМТ 3 дни преди прегледа, ,
но диагноза не е поставена за същото, при изследванията не са установени
травматични промени на кости и Рьо данни за травматични увреждания на
лицеви кости. Посочило е , че и при двамата ищци възстановяването е било в
рамките на 20 дни, като през целия период са изпитвали болки и страдания по-
интензивни пред първите 7 дни. Посочило е, че уврежданията на Д. М. в
лицавата част можело да се получат и при поставен обезопасителен колан,
защото при странично движение, какъвто вероятно бил случая – удар в лява
врата, предпазна функция на колана е минимална. Уврежданията на ищеца Д.
М. също можели да се получат при поставен обезопасителен колан, защото
долните крайници не били фиксирани от колан.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2017г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО”
при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който
представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които да обосноват
определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е
предявена претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна
връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване.
7
Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава
да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива
отговорността на застрахования за причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително
имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за
вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на
претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези
по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната
застраховка „ГО на автомобилистите”– и с изключение на възраженията за
самоучастие на застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл. 364,
чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че
на 20.08.2017г. в гр. Банско на кръстовище на ул. „Я.” и ул. „Цар Симеон” е
настъпило ПТП с участието лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. №
*******, управляван от Г. И. застраховани при Д.З.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” и лек автомобил „Фиат
Стило”, рег. № *******, управляван от Д. М., при което Фолксваген се
движел по ул. Цар Симеон” в посока към гр. Разлог и на кръстовище с ул. Я.”
предприел маневра ляв завой, като отнел предимство на движения се по път
ІІ-19 направо и реализирал ПТП, пострадали от ПТП били пътници във Фиат
Я. Н. и И. Н.а, претърпели леки телесни повреди, както и пътуващата на задна
седалка на Фиат Д. М., телесни увреждания имал и водачът на Фиат Д. М.,
ищците са поискали от ответника да им заплати обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди и ищецът е платил на ищеца М. сумата от 900лв.,
а на ищеца М. сумата от 450лв. тези обстоятелства не са спорни по делото, а и
се установяват от събраните по делото писмени доказателства, включително
присъда и решение по НОХД по описа на Районен съд-Разлог и на ОС-
Благоевград.
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника към
ищците за обезщетяване на претърпените от тях вреди може да се ангажира.
Спорните въпроси по делото са претърпените от ищците увреждания,
както и размер на обезщетението.
Съдът приема, че от приетите по делото листове за преглед, резултати от
изследвания, показания на св. С., св. И., заключение по съдебно-
медицинската експертиза по делото се установява, че при процесното ПТП
ищцата Д. М. е претърпяла контузия на дясна подбедрица с оток и подкожен
хематом, имала е рана на главата, а ищецът Д. М. е претърпял контузия на
лява лицева област, двамата ищци са имали главоболие , били стресирани и
8
уплашени, изпитвали силни болки в първите 7 дни и болки със затихващ
интензитет в рамките на оздравителния период от 20 дни, ограничили
контактите си, били неспокойни и напрегнати, дразнела ги светлината.
Действително, медицинската документация не сочи ищцата М. да е имала
рана на главата, но същото е посочено от св. И., който я видял непосредствено
след ПТП в болницата в гр.Разлог и съдът кредитира показанията му като
резултат от личните му впечатления, неопровергани от останалите събрани
доказателства, подкрепени от показанията на св. С.. Съдът приема, че следва
да кредитира показанията на св. С. в частта за изпитваното от ищците
главоболие, безпокойство, ограничаване на контакти, страх и стрес.
Действително, тя е в много близко родство с ищците, но показанията й са
логични и последователни, резултат от личните й впечатления,
неопровергани от останалите събрани доказателства, тези вреди са типични за
ПТП. В случая доказано е, че на 22.08.2018г. Д. М. е потърсил помощ от
невролог, като снета анамнеза съответствала на ЧМТ от преди три дни. Това
обстоятелство е достатъчно при съобразяване на житейската логика / сочеща
че лекар се посещава при необходимост/, за да се установи, че към него
момент ищецът Д. М. е имал главоболие и симптоми, типични за ЧМТ. Тези
оплаквания съответстват и на установените при прегледите травми при него –
в лицевата област. Съдът не кредитира показанията на свидетелят С. в частта,
сочещи че Д. М. спрял да работи 2-3 месеца заради процесното ПТП, че имал
задух и трудно говорел. Доказателства, че ищецът М. е бил в отпуск поради
болест или поради предписано домашно лечение поради заболяване , да е
установен при преглед задух и затруднено говорене, които да има връзка с
процесното ПТП по делото не са ангажирани.
Съдът приема за неоснователни твърденията на ищците, че всеки от тях е
претърпял ЧМТ, че комоцио церебри претърпяла ищцата М., че мозъчно
сътресение претърпял ищецът М., който имал и наранявания в лява ръка,
втори пръст на лява ръка, оток на дясна гривнена става, болки в прешлени,
поясна област и врата. Медицинска документация за такива наранявания не е
приета по делото, такива не са установени и от заключението по съдебно
медицинската експертиза. Последното съдът кредитира като неоспорено от
страните, вярно, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства. Посоченото при преглед на Д. М. че има симптоми на ЧМТ е
само по снета анамнеза, но не е потвърдено при прегледите от обективна
страна, поради което и съдът приема че той е имал главоболие ,замаяност, но
не и че е претърпял черепно-мозъчна травма. /ЧМТ/.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за
приложими в случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
9
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства -
следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение
0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на
ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото медицински документи,
заключение по съдебно медицинската експертиза, събраните по делото гласни
доказателства, които в тази част съдът кредитира, като неопровергани от
други доказателства и резултат от лични впечатления на свидетелите, по
делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищците са
претърпели леки увреждания, оздравителен период на които е около 20 дни,
изпитвали са болки през този период, които са били по-интензивни през
първите 7 дни, възстановили са се напълно, като са изпитвали страх, стрес,
дразнела ги е светлината, ограничили са контактите си, изпитвали болки в
увредените места, както и главоболие
. При така установеното, съдът приема, че справедливото обезщетение на
вредите на ищцата, претърпени от процесното ПТП е в размер на 3000лв. , а
на ищеца – 2500лв. и извода на СРС като краен резултат за същите е
правилен. За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази
възрастта, на която ищците е претърпели травмите, краткия период на болките
и на възстановителния период, но и същевременно механизма на
настъпването на вредата, който се отличава със силно стресогенен фактор .
Извод за последното следва при съобразяване на обстоятелството, че при
процесното ПТП автомобил е бил силно деформиран, че пътници в другия
автомобил са били със средни телесни повреди, че са били отворени
въздушните възглавници на процесния автомобил. Тези факти, посочени в
протокола за ПТП, снимковия материал и приети по делото присъда и
решение по НОХД обосновават извод, че механизъм на процесното ПТП е
източник на силен стрес, от естество е да предизвика страх, шок,
безпокойство, тревожност , които състояния са типични за ПТП и нарочно
доказване на претърпяването им дори не е необходимо да се проведе по
делото. При определяне на размера съдът съобрази и социално-
икономическите условия в страната към 2017г., че при ищците не е установено
да е имало забавяне при възстановяването, недоизлекуване, остатъчни травми
10
за в бъдеще. Неоснователни са оплакванията на ответника по исковете, че
обезщетението е прекалено високо, защото вреди били само за 7 дни. Вещото
лице по медицинската експертиза е посочило, че оздравителния период е
около 20 дни, свидетелят С. е посочила, че при ищците страданията са
продължили поне един месец, поради което и съдът приема, че
определеното от СРС обезщетение е за установения по делото оздравителен
период от около месец, което е правилно, а не само за дните с интензивни
болки. Съдът приема, че правилно СРС е разграничил вредите на двамата
ищци по размер. Този извод следва при съобразяване на броя и вида на
установените по делото наранявания на двамата ищци, които са различни и по
вид и по брой. Такова разграничение е било направено и от застрахователя
при изплащане на обезщетението.
При така възприето и като съобрази платените от ответника на ищците
суми преди образуване на делото, то съдът приема, че решението на СРС е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от
исковете, при съобразяване на обстоятелството, че ищците е освободен от
отговорността за заплащане на такси по делото пред СРС на основание на чл.
83, ал.2 от ГПК , като са представлявани безплатно от адвокат в производство
пред СГС.
Двете жалби съдът прие за неоснователни и така на нито една от страните
не следват разноски за държавна такса, съответно ответникът по исковете не
следва да бъде осъждан да заплаща такава на основание на чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
За производство пред СГС на процесуалният представител на ищците
следва да се присъди възнаграждение в размер на 202,61лв. за
представителство на Д. М. и 192,10лв. за процесуално представителство на Д.
М..
За производство пред СГС на ответника по исковете следва да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт от 140,85лв. по иска на Д. М. и 145,70лв. по
иска на Д. М..
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20089658/04.05.2023г по гр.д.№ 12713 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 161-ви състав.
ОСЪЖДА „Д.З.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „******* да заплати на адвокат П. Б. Д., от САК със
11
служебен адрес: гр. София, ул. ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 202,61лв. /двеста и два лева и 0,61лв/,
представляващи възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца Д. М. в производство пред СГС и сумата от
192,10лв. /сто деветдесет и два лева и 0,10лв/ , представляващи
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца Д.
М. в производство пред СГС.
ОСЪЖДА Д. А. М., ЕГН ********** е да заплати на „Д.З.”АД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК разноски по делото в
размер на 140,85лв. / сто и четиридесет лева и 0,85лв/ възнаграждение за
юрисконсулт в производство пред СГС.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** да заплати на „Д.З.”АД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК разноски по делото в
размер на 145,70лв. /сто четиридесет и пет лева и 0,70лв/, възнаграждение за
юрисконсулт в производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК
в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12