№ 422
гр. П., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. Б. Т. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД – П..
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист от 02.09.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който с молба от 15.01.2014 г. е образувало изп.д. №
74/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че след налагането на запор върху вземания на
ищеца на 14.02.2014 г., други действия по изпълнение не са били предприемани, поради
което изпълнителното дело следва да се счита прекратено по силата на закона, като новата
давност за вземанията – 3-годишна, според ищеца, е изтекла към 14.02.2017 г. и правото на
принудително изпълнение е погасено.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – П. не съществува изискуемо вземане спрямо Т. Б. Т. за
следните суми: 707,63 – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 12.01.2010 г. до 05.05.2013 г., както
и законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, сумата от 58,76 лева –
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.03.2010 г. до 30.05.2013 г.,
както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
02.09.2013 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3451/2013 г. по
описа на РС П., и е образувано изпълнително дело № 74/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си
дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 74/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 74/2014 г. по описа
на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – П. от 15.01.2014 г. за принудително събиране на
посочените в исковата молба вземания срещу длъжника Т.Т. (ищеца в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 02.09.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 3451/2013 г. на РС
П. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя ВиК ООД – гр. П. за събиране на процесните вземания,
свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 74/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че
същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от
15.01.2014 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор и възбрана), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на
делото ЧСИ С.Б. по молба на взискателя от 30.01.2014 г., с разпореждане от 14.02.2014 г.
ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника, същевременно му е изпратил и ПДИ.
Запорното съобщение е получено от третото задължено лице по имейл на 25.02.2014 г., като
с уведомително писмо от 21.03.2014 г., ТП на НОИ е уведомила, че към настоящия момент
запорът не може да бъде изпълнен, поради ниският размер на получаваната пенсия. Други
действия по изпълнение не са били поискани от взискателя, нито предприети служебно от
съдебния изпълнител.
Към момента на образуване на ИД № 74/2014 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
2
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата за
налагане на запор от 30.01.2014г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът
приема, че към 31.01.2016 г. производството се явява прекратено по право при условията на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г. и ТР
№ 2/2015 г., новата давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege
(ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма Т. действие (арг. чл. 156г ЗГС).
При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
3
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 26.06.2015 г. не са били искани или предприемани валидни
действия по изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от
този момент – 26.06.2015 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла към
27.06.2020 г., а с това – и преди образуването настоящото гражданско дело.
Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били погасени по давност и
искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 374 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Б. Т., ЕГН ********** с адрес
гр. П., ул. „****, чрез адв. Б.Б. срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ООД
П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11,
представлявано от управителя инж. Борислав Иванов, иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Т. Б. Т. за
сумата в размер на 707,63 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 12.01.2010 г. до 05.05.2013 г.,
както и законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, сумата от 58,76
лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.03.2010 г. до
30.05.2013 г., както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 02.09.2013 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
4
ч.гр.д. № 3451/2013 г. по описа на РС П., и е образувано изпълнително дело № 74/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД П., ЕИК ********* да
заплати на Т. Б. Т. , ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 374,00 лева
– разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5