№ 22867
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110147058 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни иск с правно основание чл. 500, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 1033,78 лева, представляваща
застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разходи, изплатено от ищеца въз
основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за вреди, причинени
от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ищеца, като при настъпване на ПТП ответникът е отказал да се подложи на
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно със законната лихва от
31.08.2022г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 272,82 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.01.2020г. до 22.08.2022г.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен по отношение на собственика и водачите на лек
автомобил „........ с рег. № ....., по силата на който е поел задължение да плати
застрахователно обезщетение за вредите резултат от настъпило в срока на действието му
застрахователно събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на тези си задължения
платил застрахователно обезщетение в размер на 1008,78 лева на собственика на увредения
автомоби............. с рег. № ......., за причинените му на 27.11.2019г. вреди от виновно,
противоправно поведение на ответника при управление на лек автомобил „........ с рег. №
...... При причиняване на деликта ответникът е отказал да се подложи на проверка за
алкохол. Счита, че има право на регресен иск срещу ответника до размера на платеното
застрахователно обезщетение с вкл. ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, поради
което претендира същото. След отправена покана за доброволно възстановяване на
изплатеното от ищеца обезщетение, твърди, че не е постъпило плащане по него от страна на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е
депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че не се установява вината на ответника за
настъпване на процесното ПТП, като видно от приложения АУАН, на Ю. Й. – водачът на
увредения автомобил, е наложено административно наказание за нарушение на чл. 139, ал.1,
т.1 ЗДвП, а именно неспазване на задължението за управление на технически изправно ППС.
Оспорва употреба на алкохол от страна на ответника при реализиране на ПТП. Оспорва иска
и по размер.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е налице валиден
договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност”, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по
последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования
при ищеца водач, който управлява застрахованото МПС след употреба на алкохол, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение за вредите по пострадалото МПС в предявения размер, както и че е поканил
ответникът да възстанови сумите. Правото на ищеца да получи плащане от деликвента
предполага и установяване по безспорен и категоричен начин осъществяване на фактите от
състава на деликта – виновно и противоправно действие (или бездействие) на деликвента, в
резултат на което да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди за увредения
като вината се предполага до доказване на противното съгласно на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докажа че е погасил
задължението чрез плащане.
Видно от представения по делото протокол за ПТП №1715779 от 27.11.2019 г. .
събраните писми доказателства – уведомления за щета, АУАН 752890/27.11.2019 г.и АУАН
№794462/27.11.2019 г., както и от приетото по делото заключение на съдебно –
автотехническата експертиза се установява, че на 27.11.2019 г. около 17.25 часа в гр.
Търговище водачът на лек автомобил „........ с рег. №..... се движи по ул. „......... с посока от
..... I-4 към ул. „..... като при десен завой на пътя губи контрол над управляваното от него
МПС , навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещият се срещу
него лек автомобил „.......... с рег. №........ Съгласно заключението всички констатирани
увреждания по лек автомобил „.......... с рег. №.......К се намират в пряка причинно
следствена връзка с настъпилото произшествие. Експертът е изчислил, че стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „.......... с рег. №.......К, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП-то е 8473,09 лева, което при действителна пазарна
стойност на автомобила към датата на ПТП- то 2557,00 лева е налице тотална щета, в който
случай застрахователното обезщетение възлиза на сумата 1790,00 лева след приспадане на
запазените части.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с
обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия,
както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му
възприятия. В тази връзка младшият автоконтрольор пряко е констатирал, че по отношение
на управлявания от ответника автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорно... с ищцовото дружество с №02/119002381539 със срок на валидност 19.08.2019 г.
до 19.08.2020 г., както и че водачът Б. О. Л. е отказал проверка за алкохол, за което му е
издаден талон за изследване на кръвна проба. За отказа на водача да бъде проверен за
наличието на алкохол от служителите на МВР му е взето и административно отношение,
предвид съставения АУАН №794462/27.11.2019 г. за това, че виновно е нарушил чл. 174, ал.
3 ЗДвП. При това положение съдът намира, че наведените от ответника възражения, за липса
на доказателства водачът на лек автомобил „........ с рег. № ..... да е отказал да даде проба за
алкохол за неоснователни. Обстоятелството, че Б. Л. не се е подложил на медицинско
изследва съгласно издадения му талон не следва да се цени в негова полза, тъй като
неявяването му за изследване представлява неправомерно поведение, от което последният не
може да черпи благоприятни за себе си последици.
Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
неоспорената по делото САТЕ, което съдът приема за компетентно и обективно дадено,
съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена
имуществена вреда на застраховано имущество, е настъпило единствено в резултат на
2
виновното и противоправно поведение на водача на МПС „........ с рег. № ....., който губейки
контрол над управлявания от него автомобил навлиза в лентата за насрещно движение като
от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД. Не е спорно по делото, а и се установява от представените документи, че по
отношение на водача на лекия автомобил е било взето административно отношение като му
е съставен АУАН №752890/27.11.2019 г., за това че виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП
като е управлявал ППС с несъобразена скорост. Ирелевантно е обстоятелството, че и по
отношение на другия водач е съставен АУАН за това, че е управлявал лек автомобил, който
не е преминал технически преглед, тъй като не се установява това да е в причинна връзка с
настъпилото произшествие.
От представените по делото регресна претенция, доклад по щета и платежно
нареждане се установява, че при ищеца е била заведена щета №**********, по която
ищцовото дружество е заплатило сумата 1008,78 лева полза на правоимащото лице по
предявена от последния претенция срещу ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорно... на виновния водач Б. О. Л.. Това се установява и от
приетото по делото платежно нареждане от 07.01.2020 г.
Установи се, че с регресна покана от 28.06.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебната
си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е
възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
В случая всички елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника са налице – противоправно деяние, вреда, причинна връзка и
вина. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на обезщетението, което
ищецът е платил на увредения, и от размера на обезщетението, което ответникът като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на увредения. Причинителят на вредите не
може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията му към увреденото лице.
Видно от приетите по делото доказателства размерът на причинените вреди е в размер по-
голям от установения дължим съгласно заключението на вещото лице. Съдът намира, че
сумата, претендирана като ликвидационни разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума. Предвид това, съдът намира, че искът се явява
основателен изцяло.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 31.08.2022 г..
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Установено е по делото, че с регресна покана от 15.01.2020 г. ищецът е предявил
извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника,
който не е възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне, поради което същият дължи и обезщетение за забава. При установения за
дължим размер на застрахователно обезщетение от 1033,78 лева, то обезщетението за забава
възлиза на сумата 272,82 лева за периода от 16.01.2020 г. до 22.08.2022 г. изчислено от съда
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на calculator.bg.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищеца, който претендира такива за
държавна такса – 100,00 лева, депозити за вещо лице- 350,00 лева, депозит за особен
представител – 430.00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, което определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП възлиза на 100.00 лева, които
суми следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Б. О. Л. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... (...) ..... да заплати на .........., ЕИК
........ със седалище и адрес на управление: гр. ..... правно основание чл. 500, т. 1 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД сумата 1033,78 лева, представляваща застрахователно обезщетение ведно с
ликвидационните разходи, изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, за вреди, причинени от виновно, противоправно
поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца, като при
настъпване на ПТП ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества, ведно със законната лихва от 31.08.2022г. до окончателното
изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 272,82 лева представляваща мораторна
лихва за периода от 16.01.2020г. до 22.08.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 980,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4