РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2306
гр. Пловдив, 11 декември 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на дванадесети
ноември
през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2460 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба на Е.Х.П.,
ЕГН **********,*** 7 и Р.К.К., ЕГН **********,***,
против заповед № ЗРИ – 546/16.09.2020 г. на Кмета на Район Източен Община
Пловдив.
Твърди се нищожност на заповедта като се
излагат подробни съображения.
Сочат се допуснати СПН в хода на
административното производство, изразяващи се в издаването на процесната заповед почти една година и три месеца след
издаването на КА т.е. много след изтичането на 7-дневния срок по чл.57а, ал.3
от ЗУТ.
Навеждат се доводи и за нарушение на
материалния закон, тъй като процесния обект не попада сред изрично посочените в
чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ.
В крайна сметка се иска отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа.
За ответната страна, Кмет на Район Източен Община Пловдив, не се взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото
доказателства /представената административна преписка/ достигна до следните
фактически установявания и правни изводи:
Предмет на процесното
оспорване е заповед № ЗРИ-546 от 16.09.2020 г. на Кмета на Район Източен Община
Пловдив, с която, на основание чл.57а, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, е наредено преместваем обект, представляващ „барака – метална
конструкция“-административно определена под №3, с приблизителни размери 2,00
мХ4,00 м, поставена в имот с идентификатор
****по КККР на гр.Пловдив, в УПИ III-216, кв.35 по плана
на кв.“Втора Каменица“ гр.Пловдив, собственост на Р.К.К.
и Х.К.Е., с адрес ***, да се премахне.
За да разпореди процесното
премахване, АО е приел, че за посочения обект не са издавани разрешение за
поставяне и разрешение за ползване от районната администрация. Установено е, че не е подавано искане за издаване на
разрешителни, обектът е поставен без правно основание, същият не отговаря на
изискванията на правилата и нормативите за устройство на територията съгласно
ЗУТ и НРППОУТДОДЕГОТОП на Общински съвет
– Пловдив.
До издаването на заповедта се е
стигнало след съставяне на КА №40 по чл.57 а, ал.2 от ЗУТ от служители на Район
Източен, дирекция „УТ,ИИ и Б“. Именно констатациите, направени по този КА, са
възпроизведени в оспорената заповед.
Освен административната преписка, други
доказателства не са ангажирани в хода на
съдебното производство.
По делото няма спор по фактите, спори се по
приложението на правото.
Предвид установените
характеристики на обекта (по КА, възпроизведени и в заповедта), същият не може
да бъде квалифициран като преместваем, тъй като не отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ във
връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ.
Преместваемите обекти са с предназначение за
увеселение, търговия или други обслужващи дейности и са изброени в разпоредбата
на чл.56, ал.1 от ЗУТ, като конкретният обект не попада сред това
изброяване. Разпоредбата на чл.56, ал.1 и чл.
57, ал. 1 от ЗУТ и §
5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти
са преместваеми, като чл.56 и 57
от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение,
а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази
връзка, на първо място, спорният обект не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а
именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не
е нито увеселителен, нито преместваем обект за
търговски и други обслужващи дейности, нито за временно обитаване при бедствия,
нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или
монументално - декоративен елемент. При липсата на това условие се налага безспорния
извод, че не се касае за преместваем обект, а за
такъв по отношение, на който са били приложими евентуално разпоредбите на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ.
Щом не се касае за преместваем обект за премахването му не може да бъде
приложен реда на чл.57 а от ЗУТ.
Издадената на това
основание заповед за премахване се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Само за пълнота,
предвид изричните възражения по жалбата в този смисъл, съдът намира за нужно да
посочи, че не се споделят доводите за нищожност на заповедта, както и тези за издаването ѝ при допуснати СПН.
Заповедта е издадена от
компетентен орган при условията на надлежно учредена делегация – заповед № 13ОА
558 от 05.03.2013 г. на кмета на Община Пловдив като изтичането на мандата на едно
или друго лице да изпълнява съответната длъжност е ирелевантно
за делегирането на правомощията. Делегирането на правата не се погасява със
смяната на физическото лице, изпълняващо съответната длъжност.
Не представлява СПН издаването
на заповедта след изтичането на срока по чл.57а, ал.3 от ЗУТ дотолкова
доколкото този срок е инструктивен.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателите
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Същите се констатираха
да са в размер на 20 лева заплатена ДТ от всеки от тях. Доказателства за други
направени по делото разноски вкл.адвокатски хонорар не са представени,
съответно такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № ЗРИ-546 от
16.09.2020 г. на Кмета на Район Източен Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да
заплати на Е.Х.П., ЕГН **********,*** 7, сторените по делото разноски в размер на 10
лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив да
заплати на Р.К.К., ЕГН **********,***, сторените по делото
разноски в размер на 10 лева.
Решението е окончателно.
Административен съдия: