Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................../12.11.2021г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в
публично заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3499 по описа на съда за 2020г.,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.П.М. от гр. София, подадена чрез
пълномощника му – адв. О., с която са предявени искове по чл.240 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, срещу Д.В.И. ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 60 000лв., дължима по договор за заем, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на предявяване на иска – 22.04.2021г., до окончателното
й изплащане, както и сумата от 1716,67лв., представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 60 000лв. за периода от 10.01.20210г. до 21.04.2020г.
В исковата молба се твърди, че страните са имали различни заемни
правоотношения още от 2018г., по които ищецът е заемал значителни суми на
ответницата, във връзка с бизнес, последното от които било за 70 000лв. Твърди
се, че на 07.03.2019 г., ответницата върнала част от сумата, а именно 10 000лв,
като съставила разписка за останалото задължение в размер на 60 000лв., а
уговорката им била да му ги върне до поискване. С устни покани и нотариална
покана с рег. № 13660/19.12.2019г., том 8, № 33 на нотариус В.Г., с № 340 на
НК, получена от ответницата на 02.01.2020г., ищецът я поканил да му върне
заемната сума в седмичен срок от получаване на поканата. Твърди се, че до
момента ответницата не е изпълнила задължението си, като от изтичане на срока
по нотариалната покана е изпаднала в забава. Прави се искане за уважаване на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който
се оспорват предявените срещу нея искове. Твърди се, че ответницата не е
получавала от ищеца сумата от 60 000лв., като се поддържа, че страните са
имали уговорка ищецът да предостави на ответницата заем в размер на
70 000лв., но реално получила от него само 10 000лв., които му
върнала с разписката, изготвена от ищеца и представена като доказателство по
делото. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено
от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложената по делото и неоспорената от страните разписка от
07.03.2019г. е, че на посочената в нея дата ищецът А.П.М. е получил от
ответницата Д.В.И. сумата от 10 000лв. за погасяване на заем/задължения за
70 000лв. от 03.12.2018г.
С нотариална покана рег. № 13660/19.12.2019г., том 8, № 33 на нотариус В.Г.,
с рег.№ 340 на НК, връчена на ответницата на 02.01.2020г., ищецът е поканил
ответницата да му заплати, в седмичен срок от получаване на поканата, сумата от
60 000лв., представляваща вземане от 03.12.2018г., съгласно разписка от
07.03.2019г., като със същата покана и във връзка със сключен договор за наем между
ищеца и „М.Д.“ ООД, ЕИК *******, представлявано от Д.В.И., е прекратен с
едномесечно предизвестиеи договора за наем.
Видно от представената по делото декларация за 2019г. по чл.50 от ЗДДФЛ с
вх.№ 224392000270512/16.04.2020г., подадена от ищеца в ТД на НАП – София е, че той
е декларирал в Приложение № 11 към декларацията предоставянето на заем от 70
000лв. на ответницата Д.В.И., както и че към 31.12.2019г. непогасеният остатък
по предоставения през годината паричен заем, съгласно отразеното в
декларацията, възлиза 60 000лв.
По делото са приложени документи: извлечения по сметка за периодите
04.09.2018г. - 02.10.2018г. и 03.10.2018г. - 02.11.2018г. от “Райфайзен
България” АД, референции за вноски на каса от 2018г.; платежен документ за обмяна на валута с
теглене на сума от банкова/платежна сметка от “ЦКБ” АД от 07.03.2018г.,;
извлечение от банкова сметка *** “ЦКБ” ЕАД за периода 02.01.2018г. - до
31.12.2018г.; нот.акт за покупко-продажба № 478 , том III, рег. 7102, дело № 389
от 28.09.2016г. на нотариус Феодора И.; платежни нареждания, банкови извлечения
за периодите: 2.11.2016г. - 31.12 2016г., 02.11.2017г. - 31.12.2017г. и 02.11.2018г.
- 31.12.2018г.; извлечение от Търговския регистър - актуално състояние на “АМ
Груп-Дента Консулт - групова практика за първична помощ по дентална медицина”
ООД, посредством които се установява, че ищецът е разполагал със сумата от
70 000лв.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл.240 ал.1 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а
заемателя се задължава да върне заетата сума..
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде,
а заемополучателят получи заетата сума, а не от момента на писмения договор или
от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията, тъй като фактическият
състав се завършва след като паричната сума бъде предадена от заемодателя на
заемателя.
Установяването на заемно правоотношение може да се осъществи не само с
договор, но и с писмен документ - разписка,
декларация, изходящ от длъжника друг документ, удостоверяващ получаването от
него на заетата сума и задължението му да я върне, което произтича от
неформалния характер на договора за заем.
В
производството по иск с правно основание чл.240
ал.1 от ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал средствата като
заем, е върху ищеца, който претендира връщането им, но в конкретния случай той не
е ангажирал доказателства, че е предал сума, надвишаваща по размер върнатата му
от ответницата сума от 10 000лв.
Единственото
доказателство по делото, представено от ищеца, за да установи твърденията си за
сключен договор за заем с ответницата, е разписка от 07.03.2019г., съдържаща изявление
на ищеца, че е получил от ответницата сумата от 10 000лв. за погасяване на
заем/задължения за 70 000лв. от 03.12.2018г. Тази разписка не представлява
документ, обективиращ предаването на сумата от 60 000лв. по вписаното в
нея основание за връщане на сумата от 10 000лв. В разписката не е
удостоверено получаването на сума в размер на 70 000лв., а само връщането
на сума от 10 000лв. за погасяване на заем/ задължения за 70 000лв.
от 03.12.2018г. Същевременно с това и доколкото още в отговора на исковата
молба ответницата е направила възражение, че ищецът се е съгласил да й даде в
заем сумата от 70 000лв., но й е предал само част от нея - 10 000лв.,
а разликата от 60 000лв. не е получила, то на доказване подлежи
предаването на сума в размер на 70 000лв. от ищеца на ответницата. В случая ищецът не е установил при условията
на пълно и главно доказване, че по договор за заем е предал цялата сума на
ответницата и че последната е получила от него повече от 10 000лв., като
представената по делото разписка не представлява документ, обективиращ
предаването на сумата от 60 000лв. по вписаното в нея основание за връщане
на сумата от 10 000лв.
Действително
от представената по делото данъчна декларация е видно, че ищецът е декларирал
пред ТД на НАП - София, че не му е възстановена от ответницата сумата от
60 000лв. по договор за заем, но това обстоятелство, както и факта, че от
ангажираните по делото доказателства се установява, че той е разполагал с тези
средства и е могъл да ги даде в заем на ответница, не налагат извод да е
доказано по несъмнен начин предаването и респективно получаването на тази сума
на ответницата, като липсват доказателства и за поемане, от страна на ответницата,
на задължение за връщане на сума в размер на 60 000лв.
Предвид реалния характер на договора за заем за потребление, представената
по делото разписка доказва съгласието между страните за сключване на договор за
заем и фактическото предаване на сумата от 10 000лв., като разписката не легитимира
ищеца като кредитор по договор за заем, сключен с ответницата за сумата от
60 000лв., предмет на предявения иск.
С оглед изложеното,
съдът намира, че предявения иск по чл.240 ал.1 от ЗЗД е неоснователен, поради
което същият, както и иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на сторените по
делото разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата
от 2481,50лв., на основание чл.78 ал.3 от ГПК, при съобразяване с разпоредбите
на чл.7 ал.2 т.4 и ал.9 от Наредба № 1/2004г. За минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото съдът счита за основателно направеното възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответницата.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
А.П.М., ЕГН **********,*** 21А, срещу Д.В.И., ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 60 000лв., дължима по договор за заем, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска –
22.04.2021г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1716,67лв.,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 60 000лв. за периода
от 10.01.20210г. до 21.04.2020г.
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН
**********,*** 21А, да заплати на Д.В.И., ЕГН **********,***, сумата от
2481,50лв., представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: