№ 3139
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110216546 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „Фактори“ АД, ЕИК *********,
представлявано от Д. Д. Ц. – изпълнителен директор срещу наказателно
постановление № Р-10-182/18.09.2024 г., издадено от Петър Георгиев
Джелепов – изпълняващ правомощията на заместник-председател на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП, обн. в ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г./
на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5
000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 55, ал. 3 във
вр. с ал. 2 във вр. с чл. 10, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗМИП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за некоректно
приложение на материалния закон. В условията на евентуалност са наведени
доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно
постановление като неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от адв. Н. Й. от САК, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски
1
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.
Биляна Герчева, с приложено пълномощно, която оспорва жалбата и пледира
за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени писмени
бележки. Отправена е молба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № Р-06-
96/27.03.2024 г., съставен от Д. С. З. – гл. експерт в отдел „Специализиран
надзор на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на
тероризма“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН и в
присъствието на Ю.Г.К. – свидетел при установяване на твърдяното
нарушението и Й.А. С.а – свидетел при съставянето на акта е констатирано, че
жалбоподателят „Фактори“ АД, в качеството си на лицензиран посредник и
лице по чл. 4, т. 8 ЗМИП не е документирал предприетите действия за
проверка на събраните идентификационни данни на Ernest Miliutin, кл. №
8795, с когото е встъпил в делови взаимоотношения дистанционно на
09.06.2023 г., чрез използване на два или повече от способите по чл. 55, ал. 1
ЗМИП, по реда на чл. 55, ал. 2 ЗМИП.
2
В акта е отразено, че на 09.06.2023 г. в гр. София е нарушена
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 10, т. 1 във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 1 ЗМИП, като след съставянето му препис е връчен на
представляващия дружеството-въззивник.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № Р-10-182/18.09.2024 г. от Петър Георгиев Джелепов –
изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговското
дружество „Фактори“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5
000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 55, ал. 3 във
вр. с ал. 2 във вр. с чл. 10, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗМИП.
Препис от НП е връчен на представляващия дружеството-
жалбоподател на 07.10.2024 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по електронен
път пред наказващия орган на 21.10.2024 г., видно от представеното
извлечение от деловодната система на КФН.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Д. З.
детерминираните в акта фактически положения бяха доказани по категоричен
и безспорен начин. Показанията на актосъставителя са логични,
последователни и вътрешно балансирани, като същите кореспондират по
еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства, което пък обезпредметява тяхното
задълбочено аналитично обсъждане.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и
отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства, относими към назначаването,
респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото
на защита на въззивника е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 5-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
4
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Фактори“ АД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 55, ал. 3 във вр. с ал. 2
във вр. с чл. 10, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗМИП, като на основание чл.
116, ал. 1, т. 3 ЗМИП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5
000,00 /пет хиляди/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
09.06.2023 г. в гр. София, жалбоподателят „Фактори“ АД, в качеството си на
лицензиран посредник и лице по чл. 4, т. 8 ЗМИП не е документирал
предприетите действия за проверка на събраните идентификационни данни на
Ernest Miliutin, кл. № 8795, с когото е встъпил в делови взаимоотношения
дистанционно на 09.06.2023 г., чрез използване на два или повече от
способите по чл. 55, ал. 1 ЗМИП. С демонстрираното противоправно
бездействие въззивникът не е изпълнил правното си задължение по чл. 55, ал.
3 във вр. с ал. 2 ЗМИП, където е ситуирано изискването всеки от способите за
проверка на идентификационните данни да бъде документиран, като наред с
това да се отрази и информацията относно датата и часа на извършване на
предприетите действия, както и имената и длъжността на лицето, което ги е
извършило.
Този съдебен състав не споделя изложената в жалбата трактовка за
некоректно приложение на материалния закон. Не е спорно между страните,
че в конкретния случай единственият документиран способ от
инвестиционния посредник е по 55, ал. 1, т. 6 ЗМИП, касателно установяване
на изискването първото плащане по операцията или сделката да се осъществи
чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция от
Република България, от друга държава членка или от банка от трета държава
по чл. 27. Контролните органи са отправили множество искания до
дружеството за предоставяне на информация относно използването на някои
от останалите способи, като са получили отговор, че е използван този по чл.
55, ал. 1, т. 4 ЗМИП - извършване на справки в публично достъпни местни и
чуждестранни официални търговски, фирмени, дружествени и други
регистри, както и че същият не е документиран. При това положение,
5
несъстоятелни са възраженията в жалбата, че представителите на КФН не са
установили използването на минимум два способа за проверка на
идентификационните данни, което било задължителна предпоставка за
ангажирането на отговорността на инвестиционния посредник при
отсъствието на документиране, доколкото именно привлеченото към
отговорност лице е представило данни в очертаната насока, каквато уместна
констатация се съдържа в писмените бележки на юрк. Герчева.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 116, ал. 1, т. 3
ЗМИП, която предвижда завишена отговорност за лица по чл. 4, т. 1-6, 8- 11 и
19 ЗМИП и препраща пряко към визираното в чл. 55, ал. 3 във вр. с ал. 2
ЗМИП правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
5 000,00 /пет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че предвидената от законодателя санкция при първо нарушение
за лица по чл. 4, т. 8 ЗМИП в разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от посочения
нормативен акт е относително определена в границата от 5000,00 лв. до 50
000,00 лв. В конкретния случай административнонаказващият орган
добросъвестно е преценил обуславящите отговорността обстоятелства и
обосновано е наложил санкция в предвидения от закона минимален размер,
отчитайки липсата на отегчаващи факти. Ето защо, определеното наказание
не е явно несправедливо, пропорционално е на извършеното нарушение, като
същото е от естество да изпълни и легитимните цели на санкцията по чл. 12
ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/: “Не се допуска определяне
6
на наказание под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция
б.м.)…”, поради което е юридически невъзможно същата да бъде
индивидуализирана под фиксирания в закона минимум.
Липсват и основания за третиране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия
Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на
дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие
е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение
на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират
степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид. В тази връзка, принципно вярно е, че за наличието на
съставомерност по на чл. 55, ал. 3 във вр. с ал. 2 ЗМИП не се изисква
настъпването на вредни последици, но макар и формално по своята
конструкция, неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива
7
формална по степен обществена опасност, доколкото не се отличава
съществено от нарушенията от посочения вид и имайки предвид характера на
засегнатите обществени отношения, свързани с необходимостта от прилагане
на мерките за превенция за използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-жалбоподател е
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да
се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода
на делото, отчитайки степента на неговата фактическа и правна сложност,
обема на доказателствения материал, отправените възражения в жалбата,
наложили тяхното обсъждане, както и осъщественото процесуално
представителство на въззиваемата страна пред СРС, на основание чл. 63д, ал.
4 ЗАНН, дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв. /арг. от чл. 37 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № Р-10-
182/18.09.2024 г., издадено от Петър Георгиев Джелепов – изпълняващ
правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор
/КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което
8
на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
/ЗМИП, обн. в ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г./ на търговско дружество „Фактори“
АД, ЕИК *********, представлявано от Д. Д. Ц. – изпълнителен директор е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 55, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 10,
т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗМИП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
търговско дружество търговско дружество „Фактори“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Комисия за финансов надзор разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9