Р Е
Ш Е Н
И Е № 260396
07.10.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Седми
граждански състав
на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Христина Жисова
секретар
Павлина Николова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 271 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, подадена от А.И. Б., ЕГН **********
против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37. За претендираната с исковата
молба сума е издадена заповед № 261648 от 13.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14884 по описа за 2020г. на
Районен съд – Пловдив.
Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия с клиентски номер ********* за
обект, находящ се в ********* с измервателна точка 1526093. На 14.05.2020г. при
извършване на проверка на измерването на електрическата енергия на обекта било
констатирано, че електромерът не отчита електрическата енергия, поради което
електромерът бил демонтиран и предаден за експертна справка в БИМ. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол № 341 от 12.06.2020г.
Вследствие на нея ответникът бил коригирал сметката за потребена електрическа
енергия на ищеца за период от 67 дни назад, а именно от 08.03.2020г. до
14.05.2020г., и била издадена фактура № № ********** от 25.06.2020г. за сума в
размер на 218,21 лева с ДДС, представляваща допълнително начислена електрическа
енергия. Посочената сума била заплатена от ищеца. Ищецът счита обаче, че тази
сума е недължима поради липса на основание за начисляването й и поради това
подлежи на връщане. Ето защо поискал издаването на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 14884 по описа за 2020г. по
описа на Районен съд - Пловдив, като за процесната сума в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение № 261648 от 13.11.2020г. по ч.гр.д. № 14884 по
описа за 2020г. на РС-Пловдив, но в срока по чл. 414 от ГПК ответникът подал
възражение.
Ищецът твърди, че
въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвиждането на корекционна процедура същата не
следва да бъде прилагана, тъй като противоречи на чл. 82 от ЗЗД. Намира, че
обективната отговорност на едно лице може да бъде ангажирана само след
предвиждането й от законодателя, а не от административен орган, какъвто е
ДКЕВР. С тези мотиви ищецът претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които
е издадена заповед за изпълнение № 261648 от 13.11.2020г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14884 по описа за
2020г. на Районен съд – Пловдив, а именно сума в размер на 218,21 лева с ДДС по
фактура № № ********** от 25.06.2020г., представляваща корекция на сметка за
електрическа енергия за периода от 08.03.2020г. до 14.05.2020г. за клиентски
номер *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението (09.11.2020г.) до окончателното плащане. Претендират
се направените съдебни разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът не
оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за неоснователен и
като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че са налице всички
предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия, поради
което сумата от 218,21 лева с ДДС не е недължимо платена от ищеца и
следователно не подлежи на връщане. Ответникът твърди, че на 14.05.2020г. при
извършена проверка на електромер № ********* от служители на
„Електроразпределение Юг" /„ЕР ЮГ"/ ЕАД било установено, че е с
изгаснал дисплей, поради което не може да се измери с еталон. Служители на ответника
демонтирали процесния електромер, поставили го в безшевен чувал с пломба за
еднократна употреба с № 681179 с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов. За извършената проверка служител на ответника бил съставил
констативен протокол № 585783 от 14.05.2020г. в присъствието на представител на
домакинството на ищеца и свидетел, като протоколът бил подписан и от тях.
Протоколът впоследствие бил изпратен на клиента с писмо с изх. №
8708088/25.06.2020г. видно от известие за доставяне № ИД PS 4040 01KNGY B. Съгласно констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 340 от 12.06.2020г. на Български институт
по метрология било установено, че часовникът на електромера в 11:30 часа
показвал 02:00 часа, дата: на 09.06.2020г. показвал 01.01.2001г. съответно бил
направен извод, че софтуерът на измервателната станция не прочитал даните от
регистрите на електромера при продължително натоварване и електромерът не
съответствал на техническите и метрологичните изисквания. С оглед
констатирането на разлика в показанията по тарифи дневна и нощна от последния
извършен възможен отчет на електромера на 08.03.2020г. и установените показания
по тарифи дневна и нощна от БИМ на клиента било начислено количество
електрическа енергия в размер на 393 kWh за периода от 08.03.2020г. до
14.05.2020г., които били реално доставени до клиента съобразно показанията по
тарифи на електромера. Ето защо ответникът твърди, че при наличието на
предпоставките по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ било извършено преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащите се
в чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 39, ал. 5, т. 1 от ПИКЕЕ, като било
начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на
1106 kWh. Стойността на допълнителното количество електрическа енергия,
изчислена по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическа
енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на
оператор на разпределителна електрическа мрежа, за период от 67 дни (чл. 56,
ал. 3 от ПИКЕЕ) била 218,21 лева с ДДС. Ответникът подчертава, че това били
реално потребените от абоната количества електрическа енергия, тъй като стойността
им била определена на база снетите данни от електромера от експертите в БИМ. В
протокола за извършване на метрологична експертиза били записани показанията на
СТИ, които в деня на проверката, извършена от служителите на ответника, те не
били могли да запишат, тъй като дисплеят е бил повреден и не е визуализирал
показанията. Според ответникът това не означавало, че СТИ не е отчитало
електрическата енергия, а че на дисплея на СТИ не се е визуализирало
консумираното количество електрическа енергия по тарифи. Затова при извършване
на корекцията ответникът взел разликата от последните постъпили данни, които
били отчетени на 08.03.2020г. и това, което било снето в БИМ като данни от
електромера. Затова начислената допълнително електрическа енергия било реално
потребеното количество, което обаче не било отчетено поради повреда в дисплея
на електромера. Тази повреда обаче не променяла количеството на преминала през
СТИ, отчетена и потребена от абоната електрическа енергия. Периодът от време,
за който била извършена корекцията, бил 67 дни, като първата дата -
08.03.2020г. била датата, на който електромерът е спрял да отчита
електрическата енергия и на която дата е извършен последен отчет на
електромера, а последната дата – датата на извършване на последваща техническа
проверка -14.05.2020г. За посочената сума била издадена процесната фактура,
изпратена на ищеца с писмо с изх. № 8708088/25.06.2020г. и била получена от
ищеца, видно от известие за доставяне № ИД PS 4040 01KNGY B.
Ответникът посочва,
че съществува законово основание за начисляване на процесната сума – КЕВР има
правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда за
установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия – чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката. На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение
намирали раздел I и конкретно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ. На
основание чл. 56, ал. 1 и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ стойността на допълнителното количество
електрическа енергия е изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на
електрическа енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в
качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа, ведно с
дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото.
На следващо място
ответникът възразява относно твърдението, че в негова тежест е доказването на
виновно поведение от страна на потребителя, което се явявало обуславящо за
начисляването на допълнително количество потребена електроенергия. Посочва, че
установяването на конкретния извършител на въздействието върху електромера е
ирелевантно, тъй като такова изискване не представлява предпоставка за
възникване на правото на оператора на съответната електрическа мрежа да извърши
едностранна корекция. Същото било основано единствено на установяването по
съответния ред на случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за да се пристъпи към корекция. В допълнение посочва, че
корекционната процедура цели възстановяване на настъпило без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. В този смисъл се цитират решения на ВКС. Ответникът
отбелязва, че от 04.05.2019г. в законна сила били влезли нови ПИКЕЕ, според
които преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършва от
операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайния снабдител на
електрическа енергия. Поради тази причина крайните снабдители вече не издавали фактури
за допълнително начислени количества електрическа енергия, а дейността по
преизчисляването и фактурирането на количества неизмерена, неточно и/или
неправилно измерена електрическа енергия се извършва от оператора на
съответната електрическа мрежа, към която е присъединен конкретният обект на
клиент. Ето защо счита, че общите условия на крайния снабдител на електрическа
енергия, в случая „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, са ирелевантни,
съответно неотносимо към процесния случай е дали в тях се предвижда изричен ред
за уведомяване на клиентите.
С оглед изложените
съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли същият като такъв да
бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски по делото, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 260637/20.04.2021
г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
е потребител на електрическа енергия, а ответникът е оператор на електрическата
мрежа, към която е присъединен ищцовият имот. Съответно се принава, че помежду
им са налице договорни отношения относно имота на ищеца с адрес *********.
Фактът на издаване на фактура с № ********** от 25.06.2020г. за сума в размер
на 218,21 лева с ДДС, представляваща допълнително начислена стойност на
електрическа енергия за период от 08.03.2020г. до 14.05.2020г. се твърди както от
ищеца, така и от ответника.
Не е спорно
обстоятелството и че ответникът е търговско дружество, което притежава лицензия
за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с
електрическа енергия по ЗЕ.
Съгласно приетия
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 585784/14.05.2020г., съставен от служители на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД в присъствието на свидетел, на 14.05.2020г. е извършена проверка на
електромера на горепосочения обект. Посочено е, че не може да бъде извършена
техническа проверка, поради блокирал дисплей. Електромерът се демонтирал за
експертиза.
От констативен
протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 341/12.06.2020г.
на БИМ, ГД "МИУ", РО – Пловдив се установява, че при направен
вътрешен оглед не се констатират следи от нерегламентирана намеса. Софтуерът на
измервателната станция не прочита
данните от регистрите на електромера при продължително натоварване.
Електромерът не съответствал на техническите и метрологични изисквания.
По делото е
представена и справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца от 25.06.2021г.
С писмо с изх. № 8708088-1/25.06.2020г.
ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка и резултата от тях,
както и че на основание чл.52 ал.1 т.1 от Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия ще му бъде направено преизчисление на
фактурата за доставка на ел. енергия и мрежови услуги за периода от 08.03.2020г.
до 14.05.2020г. като допълнително начислената сума е на стойност 218.21 лева.
В тази връзка е
издадена фактура № № ********** от 25.06.2020г. за сума в размер на 218,21 лева,
представляваща дължима сума, вследствие на установеното неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромера на
ищеца за периода от 08.03.2020г. до 14.05.2020г.
От материалите,
съдържащи се в ч. гр. д. № 14884/2020 г. по описа на РС - Пловдив, приложено по
настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. рег. №
278249/09.11.2020г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 261648/13.11.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума,
както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и
300 лева за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено
възражение от ответника и с разпореждане от 26.11.2020г. на ищеца е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и
последният е сторил това.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.С.П. – служител в
“Електроразпределение юг” ЕАД и участник в проверката на електромера на ищеца.
От неговите показания се установяват описаните в констативен протокол №
585784/14.05.2020г. обстоятелства.
От заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 341/12.06.2020г.
на БИМ отразява техническото състояние на СТИ № 0131882952486486, което е
резултат от техническа неизправност по смисъла на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ. Вещото
лице посочва, че липсва въздействие, манипулации и каквато и да е външна
нерегламентирана намеса на частите и механизмите на електромера. СТИ е повреден
- не визуализира консумираната от абоната ел. енергия и софтуера на
измервателната станция не прочита данните от регистрите на електромера. Тези
данни, според заключението, са прочетени при метрологична експертиза в БИМ. В
случая правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното
количество електроенергия така, както е заложена от ПИКЕЕ, съответно правилно
са остойностени неизмерените количества ел. енергия, като корекционният период
е определен в съответствие с чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Върху електромера има
изискуемите знаци за премината първоначална проверка и следва да премине
вторична проверка през 2025 г. съгласно Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на
Председателя на Държавната агенция за метрологичени технически надзор, като
тези срокове са спазени. Началният момент на неотчитане на ел.енергия е след
08.03.2020г като при оператора на разпределителната мрежа съществуват данни за
последния регулярен (месечен) отчет от 08.03.2020г. на електромер № ********* и
те са: Нощна тарифа 1.8.1 - 2620 квтч.; Дневна тарифа 1.8.2 - 6675 квтч. Допълнително
начислените количества ел. енергия в размер на 1106 kWh са реално доставени до
клиента за периода от 08.03.2020г. до 14.05.2020г. Предходна проверка -
техническо обслужване на електромер с № ********* е извършена на 05.02.2020г.
Съдът счита, че следва да се кредитира напълно заключението на съдебно-техническа
експертиза, тъй като е компетентно, обосновано и обективно изготвено, а и не се
опровергава от други доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е
процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед
за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледан по
същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
Съгласно чл. 55,
ал. 1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане
на процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
извършването на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на
облигационна връзка с другата страна, както и на твърдените основания за
едностранно коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия
релевантен период електрическа енергия поради неизмерването й, както и размера
на вземането, съответстващ на представената по делото фактура № № ********** от
25.06.2020г.
Няма спор, а и от
събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът е
валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на сключен договор за
продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл.
98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да
са предложени и съответно приети специални условия, различни от публикуваните
ОУ. Няма спор, а и се установява по делото, че ответникът е изпълнил своите
задължения, като е снабдявал с електрическа енергия и мрежови услуги обекта на
ищеца, на който е било монтирано СТИ, цените на които са изчислени правилно,
съобразно действащата нормативна уредба. Основните спорни въпроси са относно
количеството потребена електрическа енергия и дали отразеното във фактура № №
********** от 25.06.2020г. представялва едностранно извършена от ответника
корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период. Отговорът
на тях се съдържа в кредитираното от съда заключение на съдебно-техническата
експертиза. От него се установява, че допълнително начислените количества
електрическа енергия в размер на 1106 kWh са реално доставени до клиента за
периода от 08.03.2020г. до 14.05.2020г. Възраженията на ищеца в противната
насока останаха недоказани и необонсовани, а констатациите на вещото лице се
потвърждават още от предствената от ответника и неспорена от ищеца извадка от
паметта на електомера му.
В допълнение следва
да е посочи, че въпреки указанията, дадени на ищеца с Определение №
260637/20.04.2021г., че не представя доказателства относно твърденията си за
заплащане на процесната сума, такива не се релевираха в процеса, не се признаха и от ответника, поради което
фактът, че е извършено плащане по процесната фактура остана недоказан, а оттук
и неосъществен.
При това положение
от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
отразеното количество ел. енергия е отчетено от СТИ на ищеца и е реално
доставено и потребено от същия. Така съгласно общата норма на чл. 183 ЗЗД, която следва да намери приложение в случая с оглед липсата на специална
регламентация в ЗЕ досежно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия, когато е доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е
заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на
разликата. Този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за
продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Доколкото в случая се
установява по несъмнен начин от заключението на вещото лице реално потребената
от ищеца електрическа енергия, чийто действителен размер съответства на
отразеното във фактура № № ********** от 25.06.2020г., то той дължи на
ответника заплащането на същата. Тъй като процесната сума представлява реално
изпълнение на престацията на ищеца по договора му с ответника, а не
компенсационно обезщетение или вреди от неизпълнението, изложените в исковата
молба доводи относно разпоредбите на ПИКЕЕ и на чл. 82 ЗЗД, са ирелевантни.
Предвид изложеното
съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Като неоснователна
следва да се отвхърли и претенцията за присъждане на законната лихва въру
процесната сума от 218.21 лв., считано от предявяване на иска до окончателното
плащане, предвид акцесорния й характер.
С оглед изхода на
делото и изричното искане на ответника за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 300,00 лв.,
от които 200,00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК,
във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по
него.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск, за съществуване на
вземане на А.И. Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 21 - адв. Б.И.
*** спрямо „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, за сумата от 218,21 лева, представляваща
платена без правно основание стойност на ел. енергия за минал период - 08.03.2020г.
до 14.05.2020г. за обект, находящ се в ********* с измервателна точка 1526093 и
с клиентски номер *********, за което е издадена фактура № ********** от
25.06.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 14884/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив - 09.11.2020 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.И. Б., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, офис 21 - адв. Б.И. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 300,00
лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
(Хр. Жисова)
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.