РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Златоград, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Х.
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Х. Административно наказателно
дело № 20245420200074 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. И. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
З., ул. ,,М.‘‘ № против Наказателно постановление №24-0371-
000208/06.11.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ-З..
В жалбата си К. посочва, че атакуваното НП е незаконосъобразно и
репресиращо.
В съдебно заседание лично и чрез адв. З. Д. поддържа жалбата.
Въззиваемият чрез писмено становище оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното НП.
РП С., ТО З., редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С атакуваното НП на жалбоподателя М. И. К. е наложено
административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 50лв., на осн чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. I-во от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено въз основа на АУАН от 06.09.2024г.
Както в АУАН, така и в НП е описана една и съща фактическа
обстановка, и е посочена една, и съща нарушена разпоредба.
1
По делото е представено медицинско направление/искане, касаещо М.
И. К., което направление е издадено от д-р Р. Ф., но на по-късен етап то е
оттеглено от д-р Ф.. Издадено е и медицинско направление от д-р Х. Х. от
11.06.2024г., в което също е посочено, че следва да послужи пред органите на
КАТ, поради невъзможност К. да ползва предпазен колан.
По делото е представен Медицински протокол на ЛКК
№30/18.10.2024г., в което е отразено, че е дадено, за да послужи пред
органите на КАТ, поради невъзможност да ползва предпазен колан, до
отзвучаване на болките и възстановяване на движенията в рамото.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган произлизат от
приложените по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед №345з-52/09.01.2024г. от директор на ОДМВР
С..
По случая, във връзка с проверката на К. на 06.09.2024г., полицейски
служители от РУ-З. са изготвили справки и докладни записки, които са
приложени по делото и в които се описва случилото се при проверката, което
кореспондира с показанията на разпитаните свидетели Д. К. и А. Ч. в съдебно
заседание.
По делото е приложена и справка за нарушител, от която се установява,
че спрямо М. К. има наложени голям брой административни наказания за
нарушения на ЗДвП, чрез издадени и влезли в сила НП и фишове.
По делото са разпитани като свидетели Д. М. К., А. С. Ч., Х. Ф. Х., П. В.
С. и А. Е. М..
От показанията на свидетелите Ч. и К., които са полицейски служители,
извършили проверката на жалбоподателя на 06.09.2024г., се установява, че на
същата дата били в наряд по ООР и КАТ. Спрели за проверка към обяд лек
автомобил ,,М.‘‘, с рег. №******, цвят ч., с водач М. К.. Забелязали, че К. е
без обезопасителен колан и свидетеля К. го попитал дали има основателна
причина да не поставя обезопасителния колан. К. отговорил, че има
медицински проблем, който не му позволява да поставя колан, при което
полицай К. поискал да види документа.
Жалбоподателят К. представил документ, който бил озаглавен
,,Направление‘‘, на което пишело ,,Да послужи пред КАТ.‘‘. К. обяснил, че не
може да приеме този документ, като основание за непоставяне на колан. К. не
отрекъл, че управлява без колан. Същият бил уведомен, че на проверката се
извършва видео и звукозапис. К. посочил, че ще възрази. Било му обяснено,
че ще му бъде съставен АУАН, какъвто и му бил съставен, К. му прочел
съдържанието, разяснил му го и му връчил екземпляр от акта. Разяснил му
също така, че има право на възражение. К. заявил, че ще възрази, подписал
акта и взел екземпляр от него.
От показанията на полицейските служители се установява, че това не е
първо подобно нарушение на К., което обстоятелство е и служебно известно
на съда, тъй като в РС-З. има приключени и други дела по повод издадени НП
на К. за управление без обезопасителен колан.
2
Полицейските служители сочат, че имат доста сигнали от него и срещу
него, свързани с имотни спорове и взаимоотношения с роднини. Показанията
на полицейските служители по повод на извършената проверка се
потвърждават и от установеното от съда в съдебно заседание на 09.04.2025г.
при извършения оглед на представения по делото диск, на който е записана
проверката. На видеозаписа се вижда, че при спиране на автомобила на
жалбоподателя, същия е без предпазен колан, вижда се как представя
документ на полицейските служители и върви спор между него и
служителите дали този документ му дава право да управлява без
обезопасителен колан.
От показанията на свидетелите Х. Х., А. М. и П. С. се установява, че
същите са членове на ЛКК при ,,Медицински център‘‘ гр.М.. Д-р Х.
констатирал увреда при първичния преглед на К.. К. ходил на няколко
прегледа при д-р Х., като при последния преглед К. му представил бележка от
шефа на КАТ или ОДП, в която пишело, че трябва да се издаде протокол на
ЛКК. Д-р Х. посочва, че лекарите винаги са на страната на пациента и въз
основа на оплакванията на К. и препоръките на шефа на КАТ му издали
протокол от ЛКК. Водещо било мнението на д-р Х., който е ортопед-
травматолог, а другите двама лекари са кардиолог и невролог.
В съдебно заседание д-р Х. посочва, че при издаването на протокола са
излезли извън предмета на ЛКК.
По делото е назначена и изпълнена съдебномедицинска експертиза от
проф. д-р П. Т. Т..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно,
компетентно и пълно.
От заключението съдът приема за установено, че в конкретния случай
се касае за разкъсване на дългата глава на двуглавия мускул, в повечето
случаи лечението е консервативно - обездвижване за 30 дни. Оздравителните
процеси продължават средно 4-9 седмици. При условие, че имобилизацията
е извършена на дата 10.08.2022г, то възстановителните процеси на
анатомичната и функционална структури на мускула са продължили до
месец 10.2022 г., което НЕ включва времето от 10.05.2023г. до 20.08.2024г.,
включително и 06.09.2024г.
Въз основа на посочените анатомични сведения, вещото лице стига до
извода, че двуглавият мускул няма самостоятелни функции, а
осъществяването им се извършва от участието и на други мускулни групи,
т.е. при увреждането на един мускул функцията му се припокрива от работата
на друг помощен мускул.
Установено е, че силата необходима да завърти волан със
сервоусилвател е средно между 0.90 и 1.6 кг. При използването на захват на
волана от две ръце тази сила се редуцира наполовина до 0,45 и 0,9 кг за
едната ръка, която е твърде минимална и лесно постижима при минимални
съкращения от необходимите мускулни групи.
Въз основа на посочени сведения, може да се направи извода, че ролята
3
на двуглавия мускул е незначителна във въртене на волана, независимо от
неговата посока или позицията на ръка/ръце върху волана. Последното
съответства на данните на подекспертния, дадени по време на прегледа, че е
шофирал сам от З. до П., което включва не само въртене на волана, но и
използването на съответните автомобилни уреди, напр. активиране на мигачи
и др. Движенията на лявата му ръка допълнително позволяват и премахване
на обезопасителни колан и отваряне на шофьорската врата при аварийни
случаи. Поради това може да се направи извода, че М. И. К. не се нуждае от
необходимостта да управлява МПС, адаптиран съобразно неговите нужди.
Това се потвърждава и от записите от боди-камера от 06.09.24 год.,
където се вижда, че пострадалият използва ефективно лявата си ръка - вади и
подава документите, като в повечето случаи лявата предмишница е свита, т.е.
двуглавият мускул е активиран, използва я като опора върху капака на
служебния автомобил, пуши със същата ръка, т.е. дори ако са налице
затрудняване на движенията на левия горен крайник, те НЯМАТ практическа
стойност. Въз основа, на което може да се направи извода, че настъпилото
увреждане след приключване на оздравителните процеси НЕ МОЖЕ да се
счита, че все още причинява трайно затрудняване на движенията на ляв горен
крайник.
Единствените оплаквания въз основа на посочените медицински
документи са болка и мускулна слабост. Последните са субективни и лесно
могат да се симулират. В представените медицински документи няма
информация за преписано допълнително лечение, напр. нужда от
физиотерапия, прием на противовъзпалителни лекарства и аналгетици в
периода от време след обездвижване на левия горен крайник, което от своя
страна допълнително поражда съмнения в оплакванията на пострадалия.
Предвид от данните от боди камерата и тези от съдебномедицинския
преглед е видно, че ако е налице болка, то тя не влияе върху извършването на
ежедневните дейности и може да бъде оценена като слаба 1-2 степен по 10
степенната скалата за оценка на болката, КОЯТО ОТ СВОЯ СТРАНА НЕ
МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИЧИНА ЗА НЕИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН
КОЛАН.
Въз основа на горе казаното може да се направи извода, че физическо
състояние на пострадалия след оздравяване на констатираното увреждане /2
месеца след инцидента/ позволява използването на обезопасителен колан.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното от него
заключение. Прави уточнението, че в медицинската документация не е
посочено какво е разкъсването на мускула, тъй като на рентгенографското
изследване не могат да се установят мекотъканни увреждания, затова следва
да се извърши скенер или магнитен резонанс. Вещото лице обаче прави
извод, че след като лечението е било консервативно, а не хирургично, се
предполага, че разкъсването попада в подгрупа 2б, тоест частично разкъсване.
Ако има пълно разкъсване лечението е хирургично, за да се закрепи мускулът.
Нормално е при подобно разкъсване болката да премине през рамото, но от
рамото към врата, където застава колана, няма как да се случи.
4
В съдебно заседание, жалбоподателят след изслушването на вещото
лице прави изявление, че след травмата е мажел мястото с ,,В.‘‘ и ръката е
била с мека имобилизация за около два месеца.
Вещото лице посочва също, че от наблюдението как жалбоподателят си
служи с лявата ръка и да се направи ЯМР изводите няма да се променят.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваното НП е законосъобразно издадено и като такова следва да
бъде потвърдено.
От всички събрани по делото доказателства се установява по безсъмнен
и категоричен начин, че на 06.09.2024г. в гр. З. на ул. ,,Б.‘‘ № жалбоподателят
М. И. К. е управлявал МПС – посоченото в АУАН и НП, като по време на
управлението не е използвал обезопасителен колан по време на движение, с
какъвто автомобилът е оборудван. В тази насока е и изявлението на самия
жалбоподател, който не оспорва, че е управлявал без кола, но сочи, че не го
слага по здравословни причини.
От събраните доказателства по делото се налага извод, че извършеното
административно нарушение от К. е виновно, във формата на пряк умисъл,
тъй като той е съзнавал забраната за извършване на нарушението, но въпреки
това го е допуснал. Доказателство за умисъла е и самото признание на К., че е
управлявал без колан.
От приетото по делото заключение на вещото лице Т. не може да се
направи извод, че жалбоподателят М. К. е лице, което може да не използва
обезопасителен колан. Т.е. спрямо него не е налице никоя от хипотезите на
чл.137а, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП.
Нарушението, както в АУАН, така и в НП е описано със съставомерните
му признаци по ЗДвП.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно – посочено е
мястото на нарушението, а именно улица и номер, водачът е
индивидуализиран с трите имена и ЕГН. Индивидуализиран е и лекият
автомобил – марка, модел, рег. номер, като е посочена допълнително и
категорията му. Категорията на автомобила на жалбоподателя е М1. Съдът
намира, че въпреки, че са посочени всички категории автомобили, при
управление на които водачите са длъжни да използват обезопасителен колан,
то в случая няма объркване или заблуждение.
Съдът намира, че конкретният случаи нито е малозначителен, нито е
маловажен. На първо място, пречка за приемане на маловажност е
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (друг е въпросът дали тя е
противоконституционна или не). На следващо място, изводът за липса на
маловажност се налага, защото по делото са приложени доказателства за
допуснати голям брой административни нарушения на ЗДвП от
жалбоподателя, за които е санкциониран с влезли в сила актове. Освен това,
непоставянето на обезопасителен колан е животозастрашаващо. Следва също
така да се отчете и обстоятелството, че по отношение на К. за същите
5
нарушения(управление без колан) има наложени санкции и въпреки това той
продължава да допуска подобно административно нарушение.
По сходен случай има произнасяне от РС-З. с Решение №2/11.01.2024г.
по НАХД №33/2023г. по описа на ЗлРС, потвърдено с Решение
№315/27.02.2024г. по к.а.н.х.д. №32/2024г.
При извършената служебна проверка от съда не са констатирани
нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на НП и
АУАН.
По искането за отвод има произнасяне по делото от съдия-докладчика,
както на това основание има произнасяне и от Административен съд С. и от
ОС–С. за липса на основание за отвод.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да
заплати направените разноски за експертиза, а именно 600лв. в полза на РС-
Златоград.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0371-000208/06.11.2024г., издадено от
Началник група в ОДМВР С., РУ-З., с което на М. И. К., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. З., ул. ,,М.‘‘ № е наложено административно наказание
,,Глоба‘‘ в размер на 50лв., на осн чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. I-во от ЗДвП, за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН ********** да заплати разноски на РС-
Златоград за съдебномедицинска експертиза в размер на 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
6