Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………………………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ въззивен състав, на двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
2. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от съдията Кехайова ВНЧД № 3684 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 328 и сл. от НПК.
С определение от 04.07.2018 г. по НЧД № 9857/18 г.
по описа на СРС, НО, 96 състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
от НК са групирани наложените наказания „лишаване от свобода“ на осъдения А.С.З.
по НОХД № 3908/2018 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав и по НОХД № 4308/2018
г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав в размер на най-тежкото измежду тях, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “в“ ЗИНЗС съдът е определил така определеното общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален строг режим. Присъединил е
на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 НК към така определеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ наказанието „глоба“ в размер на 3000
лв. Приспаднал е на основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното за
изтърпяване общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” изтърпените
наказания по някои от присъдите, включени в определената съвкупност, както и на
основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал от определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” времето през което осъденият е бил задържан. Постановено
е отделно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
както и наказанието „глоба“ в размер на 8000 лева, наложени на осъдения по НОХД
№ 1280/2013 г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав, като е определено наказанието
„лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален строг режим.
Срещу определението е постъпила жалба от защитника
на осъдения, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения
от СРС съдебен акт в частта, с която не са били конкретизирани конкретните
периоди, които съдът е приспаднал от определеното едно общо най-тежко наказание
на основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл.
59, ал. 1 от НК, както и в частта, с която е постановено отделно изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода и глоба, определени по НОХД № 1280/2013 г. по
описа на СГС, НО, 18 състав. Излагат се съображения за това, че за наказанието
лишаване от свобода е постановен влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 68,
ал. 1 от НК, а наказанието глоба е влязло в сила с влизане в сила на присъдата по
НОХД № 1280/2013 г. по описа на СГС - на 17.10.2014 г. Искането е за отмяна на постановеното
отделно изтърпяване на наказанията, с които З. е бил осъден по НОХД № 1280/2013
г. по описа на СГС, както и за конкретизиране на периодите от време,
приспаднати от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на
основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание защитникът на подс. А.З.
подържа подадената жалба изцяло.
Осъденият З. заявява, че подържа жалбата на
защитника си и желае да се ползва от настъпилата погасителна давност за
наказанието глоба, наложено му по НОХД № 1280/2013 г. по описа на СГС.
Представителят на СГП счита жалбата за
неоснователна. Предлага атакуваното определение на СРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на
обжалвания съдебен акт на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено
следното:
Въз основа на оценката на събраните в
производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК доказателства първостепенният съд
е достигнал до правилни фактически констатации, касаещи наличието на релевантните
към предложението на СРП осъждания на А.З. с различни присъди, а именно:
1.
С присъда по НОХД № 1280/2013 г. по описа на СГС, НО, 18- ти състав, влязла
в сила на 17.10.2014 г., за извършено на 24.05.2012 г. престъпление на осъдения
е наложено наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода”, изпълнението
на което е отложено за изпитателен срок от 4 години, както и наказание глоба в
размер на 8000 лв.;
2.
С протоколно определение по НОХД №
3908/2018 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, влязло в сила на 06.03.2018 г.,
за извършени в периода от 09.10.2017 г. до 10.10.2017 г. престъпления на
осъдения е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 8
месеца „лишаване от свобода” при първоначален общ режим и глоба в размер на
3000 лв.;
3.
С протоколно определение по НОХД № 4308/2018 г. по описа на СРС, НО, 15-ти
състав, влязло в сила на 10.05.2018 г., за извършени на 09.12.2016 г.
престъпления на осъдения е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 1
година и 8 месеца „лишаване от свобода” при първоначален строг режим и глоба в
размер на 3000 лева.
Въззивният съдебен състав намира, че при така
установените обстоятелства от фактическа страна, първоинстанционният съд
правилно и обосновано е извършил групиране на наказанията, като е проверил
наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за
определяне на общо наказание измежду наложените с отделните присъди.
При преценка на отделните осъждания, правилно и
законосъобразно са групирани наказанията, наложени на А.З. по НОХД № 3908/2018
г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав и по НОХД № 4308/2018 г. по описа на СРС,
НО, 15-ти състав, като е определено общо най-тежкото наказание, а именно една година
и осем месеца лишаване от свобода. Престъпленията, за които З. е осъден, са
извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях,
наложените наказания са от един и същи вид, поради което между тези две осъждания
са налице условия за определяне на общо наказание. Именно така е сторено от
първоинстанционния съд, с което са съобразени материално правните предпоставки
по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК. Законосъобразно на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначалния режим на изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание – строг, тъй като З. е бил осъден за умишлено
престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, което налага
отделното изтърпяване на отложеното наказание и сборът на двете наказания
надвишава две години. При спазване на законовите правила на основание чл. 59,
ал. 1 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК е било зачетено и приспаднато времето, през
което З. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, както и
изтърпените наказания по кумулираните присъди.
Настоящата инстанция преценява, че обосновано и
правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 3 от НК. За да извърши преценката, че към определеното на осъдения общо
най-тежко наказание е необходимо да бъде присъединено наказанието „глоба“ в
размер на 3000 лв., определено на З. по НОХД № 3908/2018 г. по описа на СРС, СГС
съобрази няколко групи обстоятелства. В случая е определено общо наказание
измежду наложените на осъдения З. наказания за три различни престъпления, което
обосновава и по-висока степен на обществената им опасност. Правилно е била съобразена
и завишената обществена опасност на дееца - деянията, за които е била ангажирана
наказателната му отговорност са осъществявани в кратък период от време от 2016 г.
до 2017 г., което свидетелства за проявена от него престъпна упоритост. Вярно е
бил оценен и високият размер на всяко от наказанията, предмет на извършената
кумулация, като е било преценено, че с оглед постигане на целите на наказанието
е нужно към определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода да
бъде присъединено наказанието глоба в размер на 3000 лв.
Настоящата инстанция преценява, че обосновано и
правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и чл. 59,
ал. 1 от НК, поради което намира жалбата
в частта, с която се прави искане за конкретизиране на периодите от време,
приспадани от определеното общо най-тежко наказание, за неоснователна. СРС не разполага със самите дела, вкл. и с
досъдебните производства по тях, поради което правилно в определението е
посочено, че на осн. чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 от НК се приспада
времето на изтърпяната част от наказанията по обсъжданите осъждания, както и предварителното
и фактическо задържане на З.. Приспадането на конкретните периоди е задължение
на затворническата администрация. Друг е въпросът, че при наличие на
гореописаните пречки за установяване от СРС, а и от настоящия съдебен състав на
обстоятелството кое задържане по кое НОХД се отнася, резонно приспадането е
допустимо да стане с акт на прокурор по реда на чл. 417 от НПК като орган по
изпълнение на наказанията.
На следващо място по отношение на постановеното
отделно изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“, наложени на
осъд. З. по НОХД № 1280/2013 г. по описана СГС, съдът намира следното.
Действително, в съгласие с Тълкувателно решение №
3 от 16.11.2009 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСНК на ВКС, съдът постановил
последната влязла в сила присъда, следва да прецени всички осъждания като
отговори на въпроса налага ли се промяна във вече постановени групирания на
наказания, като се променят формирани такива или се съставят нови.
Неправилно обаче съдът е приел, че с определението
си следва наново да се произнесе по въпросите за отделното изтърпяване на наказанията,
наложени на З. по НОХД № 1280/2013 г. по описа на СГС без значение дали е имало
основания за намеса и промяна, и в частност дори когато по въпроса за отделното
изтърпяване на това наказание няма такава.
Съдът има задължение да се произнесе по
приложението на чл. 23 и 25 НК само по отношение на тези наказания, по които
той внася промяна, и към които се отнасят новите обстоятелства, а по отношение
на предходни осъждания, по които това не се налага, като стабилни и постановени
по силата на предходен акт, не следва да постановява нов, който на практика
само дублира предходния и ще внесе правна несигурност относно основанието на
така определеното общо наказание или приложение на чл. 68 НК, както е в случая,
а именно - кой е титулът на този предмет на съдебно постановяване. Недопустимо
е по един и същ предмет и по едни и същи обстоятелства, съдът да се произнася с
нов, втори акт, още повече, когато е с идентично съдържание.
В частта, с която съдът е приложил закона по
отношение на първото осъждане на А.З. обаче, той е направил точно това. Така е
нарушил процесуалната забрана да не се произнася и да не решава втори път един
и същи въпрос при идентични обстоятелства.
При разглеждането на осъжданията и в случай, че
съдът прецени, че новите обстоятелства не касаят вече постановено изтърпяване
на наказанията по предходно осъждане и те не се променят, той не следва да ги
повтаря в акта си, независимо от съображения за пълнота, тъй като правното
основание на тяхното определяне вече е било преценено и приложено. Това е така,
доколкото вторият съд с акта си не създава просто копие на първото решение, а
постановява нов титул, който обаче е без предмет. Моментът на постановяване на
първия акт в този смисъл е меродавен от гледна точка на неговата правилност, в
това число и от гледна точка на наведените в настоящото производство въпроси за
началния момент на давностните срокове.
Както вече се отбеляза, постановеното от СРС отделно
изтърпяване на наказанията, определени по НОХД № 1280/2013 г. по описа на СГС, съвпада
с вече приведеното в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК от предходен съдебен
състав по НОХД № 3980/18г., по описа на СРС, наказание от три години лишаване
от сдвобода, определено по НОХД № 1280/2013г. по описа на СГС. Същевременно определеното
наказание „глоба“ в размер на 8 000 лв. е станало окончанелво с влизането
в сила на присъдата по НОХД 1280/2013 г. на СГС – 17.10.2014 г.
Изпълнението на тези наказания не се променя поради
новите осъждания, нито поради принципа за най-благоприятното за осъдения
съчетание. Нови обстоятелства касаещи изпълнението на наказанията по първото
осъждане на З. липсват и съдът не е следвало да постановява диспозитив тях.
С дублирането на постановен преди това акт по
същите въпроси, на практика съдът само е дал формално процесуално основание да
се иска преразглеждането им, като е ясно, че тези въпроси са били решени, и то
по стабилен начин, не с настоящия акт, а с друг и няма основание за
пререшаването им, поради липса на нови релевантни за тях факти.
Основания за това разрешение се извеждат и от
мотивите на ТР № 3/16.11.2009 на ОСНК по т.д. № 3/2009 на ВКС, съгласно което: „Недопустимо
при едни и същи факти, каквито са влезлите в сила присъди и наложените с тях
наказания, да бъдат постановявани няколко различни съдебни акта“. А също и че: „…когато
бъдат събрани „нови данни“ за осъжданията …, въпросът за общото наказание, което
трябва да бъде наложено, следва да бъде пререшен“.
По аргумент за противното, когато данните са
такива, че няма основание за пререшаване, съдът не следва да се произнася
наново по тези въпроси. Съдът не повтаря наново това, което са сторили
предходни съдилища, само защото той се явява компетентният съгласно чл. 39 НПК
съд. Той само констатира липса на причина за промяна. По същия начин и в
настоящия случай, основание за произнасяне на съда по вече решени въпроси по
чл. 23, 25 и чл. 68 НК ще има само тогава, когато съдът трябва да се намеси във
вече извършено групиране.
Първоинстанционният съд в настоящия случай не е
имал такова основание, тъй като при липса на основание за промяна решението и
произнасянето по чл. 68 НК се ползва със стабилност за разлика от
произнасянията по чл. 25, вр. чл. 23 НК.
С оглед изложените съображения, въззивният съдебен
състав намира, че атакуваното определение на СРС следва да бъде изменено в
обсъдената част, като бъде отменено постановеното отделно изтърпяване на наказанията,
наложени на З. по НОХД № 1280/2013 г. по описа на СГС, а в останалата част,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ определение от 04.07.2018 г. по НЧД № 9857/18 г. по описа
на СРС, НО, 96 състав, като го ОТМЕНЯ в частта, с която е постановено отделно
изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 3 години при
първоначален строг режим и „глоба“ в размер на 8000 лева, наложени на осъдения А.С.З.
по НОХД № 1280/2013г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.