№ 826
гр. Варна, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100501572 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Г. К. срещу Решение №
163/02.06.2025 г., постановено по гр.д. № 102/2025 г. по описа на Районен съд -
П., II състав В ЧАСТТА, с която е наложена мярка за защита на Д. М. А. за
осъщественото спрямо нея домашно насилие да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо А., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че между
страните липсват контакти в период от повече от една година, поради което
ЗЗДН е неприложим. Отправя се искане до съда за отмяна на решението на
ПРС в обжалваната му част.
Въззиваемата Д. М. А. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с който се отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
1
Депозирана е насрещна въззивна жалба от Д. М. А. срещу Решение №
163/02.06.2025 г., постановено по гр.д. № 102/2025 г. по описа на Районен съд -
П., II състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата й за постановяване на
мерки за защита срещу домашно насилие осъществено спрямо нея от бившия
й партньор К. Г. К., както следва: за забрана на К. да я приближава на
разстояние по-малко от 150 м. за срок от 18 месеца; за забрана на К. да
приближава жилището й, жилището на родителите й, вилата й, местоработата
й и местата й за социални контакти на разстояние по-малко от 150 метра за
срок от 18 месеца.
В насрещната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Отправя
се искане до съда за отмяна на решението на ПРС в обжалваната му част.
Въззиваемият К. Г. К. в срока по чл. 17, ал. 4 от ГПК не депозира отговор
по така подадената насрещна въззивна жалба. Въззиваемата А. претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на Д. М. А. против К.
Г. К. с правно основание чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за
налагане на мерки за защита срещу бившият й партньор, а именно:
задължаване да се въздържа от актове на домашно насилие, забрана на К. да я
приближава на разстояние по-малко от 150 м. за срок от 18 месеца; за забрана
на К. да приближава жилището й, жилището на родителите й, вилата й,
местоработата й и местата й за социални контакти на разстояние по-малко от
150 метра за срок от 18 месеца.
Ответникът К. Г. К. оспорва молбата като неоснователна и недоказана.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Молбата с правно основание
чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като за предявяването й е налице правен
интерес и същата е депозирана в съда в рамките на преклузивния срок по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Настоящата инстанция намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено
следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред
настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
В конкретния случай твърденията на молителката са за осъществено
спрямо нея психическо насилие от страна на бившитя й партньор, изразяващо
се в търсене на нежелан контакт, вдигане на скандали, отправяне на обиди и
заплахи.
Не се спори, че страните са бивши партньори, като същите от началото
на 2024 г. са се разделили и са прекратили отношенията си. Събраните по
3
делото доказателства /писмени и гласни/ установяват по безспорен начин
твърдяното от молителката упражнено спрямо нея психическо насилие в
заявения обем, а именно: търсене на нежелан контакт, вдигане на скандали,
отправяне на обиди и заплахи. Настоящата инстанция приема, че на
въпросните дати К. действително посещава работното място на А., както и
вилата на В. Т. – новият партньор на А., където тя се е намирала по време на
инцидентите. Горното се потвърждава от справката и протоколите за
предупреждение, изготвени от полицеските органи при РУ – П. при ОД на
МВР - Варна и от показанията на свидетелите Ц.Д.Д., С. Г. Й. и В. П. Т..
Конкретните срещи между страните на датите 16.01.2025 г., 18.01.2025 г. и
21.01.2025 г. са инициирани от ответника, при които се е предизвиквал
скандал от страна на К., при който е отправял обиди и заплахи към А..
Съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН приложими, въпреки характера на
производството, са разпоредбите на ГПК. Целта на производството е да се
установи твърдяното правонарушение /психически тормоз спрямо
молителката/. Тежестта на доказване лежи върху нея, съгласно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разширени сравнение с ГПК са възможните и
допустими доказателствени средства, като законът изрично придава
доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въз основа
на комплексната преценка на доказателствата, съдът намира молбата на А. за
защита срещу домашно насилие осъществено спрямо нея е основателна
досежно претендираната мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Смисълът и целта
на закона е именно упражняването на превенция срещу случаите на домашен
тормоз, а не толкова в санкционирането му. Тази форма на принуда над
личността е трудна за разкриване поради характера на отношенията и
връзките на лицата засегнати от нея. Молителите често са и обективно
възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят
релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по
реда на ЗЗДН. В това производство съдът разполага с разширен
инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2
от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и
само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от
закона. Още повече, че в конкретния случай са налице писмени и гласни
такива, подкрепящи твърденията на А. – полицейски протоколи и
свидетелските показания на сина й и настоящия й партньор, който е пряк
4
очевидец на инцидентите на 18.01.2025 г. и на 21.01.2025 г., които обаче се
ценят във връзка с разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Поисканите мерки от молителката съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а
именно: забрана на К. да я приближава на разстояние по-малко от 150 м. за
срок от 18 месеца; забрана на К. да приближава жилището й, жилището на
родителите й, вилата й, местоработата й и местата й за социални контакти на
разстояние по-малко от 150 метра за срок от 18 месеца обаче водят до
прекалено ограничаване на правната сфера на въззивника с оглед на
установената по делото фактическа обстановка. Още повече, че от събраните
гласни доказателства по делото не се установи същият след последния
инцидент на 21.01.2025 г. да продължава да посещава жилището или
местоработата на бившата си партньорка, както и да търси контакт с нея.
Съдът разполага с възможност служебно да прецени, коя от мерките на
закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи спрямо извършителя. След
направена оценка на риска настоящата инстанция намира, че по отношение на
ответника следва да бъде наложена мярката предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, а именно: да се задължи същия да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо А..
Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството, че крайните
изводи на двете инстанции съвпадат изцяло Решение № 163/02.06.2025 г.,
постановено по гр.д. № 102/2025 г. по описа на Районен съд - П., II състав
следва да бъде потвърдено.
Във въззивното производство въззиваемата А. е отправила искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като такива следва да й се присъдят, поради което
въззивникът К. следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие /лист 26/ за процесуално
представителство по въззивната жалба на К.. Насрещната въззивна жалба на
А. не е уважена, поради което и на същата й се дължи само половината от
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивното производство,
на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за
5
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно
задължителните тълкувания дадени в т. 22 от Тълкувателно Решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163/02.06.2025 г., постановено по гр.д. №
102/2025 г. по описа на Районен съд - П., II състав.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.Д.“ *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.Г.“ *** сумата
от 400 /четиристотин/ лева – разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.Д.“ *** да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт сумата в размер
на 12.50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща
държавна такса за въззивното производство, на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 18,
ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6