Присъда по дело №895/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 63
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20195640200895
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер        63                               26.09.2019 година                            град Хасково

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският Районен съд                                                              наказателен състав

На двадесет и шести септември            през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                         Председател: Мартин Кючуков

              

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор.....................................

като разгледа докладваното от Съдията

н.ч.х.дело №895 по описа за 2019 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

        ПРИЗНАВА подсъдимата В.К.Л. ЕГН ********** ***, ****************, за невинна в това, че през месец март 2019г., в гр.Хасково, разгласила неистински позорни обстоятелства за Т.В.Б. ЕГН ********** ***, като подала Жалба до РУ-МВР-Хасково, по която била образувана преписка вх.№749/2019г. по описа на РУ-МВР-Хасково, в която посочила, че „неколкократно през месец февруари и на 24.02.2019г., около 22,00 часа, в гр.Хасково,Т.В.Б. следял нея и нейни колежки с автомобила си, по пътя от работата до домовете им и се държал странно и тя и колежките й се почувствали изплашени“ – престъпление по чл.147 ал.1 предл.1 от НК, поради което и на осн.чл.304 от НПК я оправдава по така повдигнатото й частно обвинение.

 

       ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.Б. ЕГН ********** ***, граждански иск по чл.45 от ЗЗД, за сумата в размер на 2 000 лв., против подсъдимата В.К.Л. ЕГН ********** ***, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на твърдяната клевета, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

       ОСЪЖДА на осн.чл.190 ал.1 от НПК Т.В.Б. ЕГН ********** *** да заплати на В.К.Л. ЕГН ********** *** сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по делото, за адвокат.

 

       Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Хасково, в 15-дневен срок от днес.

 

                                                             Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.

 

Съдържание на мотивите

  

Н.ч.х.д № 895/ 2019 год. на ХРС

 

МОТИВИ:

 

 

       Частното обвинение срещу подсъдимата В.К.Л. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че през месец март 2019г., в гр.Хасково, разгласила неистински позорни обстоятелства за Т.В.Б. ЕГН ********** ***, като подала Жалба до РУ-МВР-Хасково, по която била образувана преписка вх.№749/2019г. по описа на РУ-МВР-Хасково, в която посочила, че „неколкократно през месец февруари и на 24.02.2019г., около 22,00 часа, в гр.Хасково,Т.В.Б. следял нея и нейни колежки с автомобила си, по пътя от работата до домовете им и се държал странно и тя и колежките й се почувствали изплашени“ – престъпление по чл.147 ал.1 предл.1 от НК.

       Предявен е и граждански иск от Т.В.Б. ЕГН ********** *** против В.К.Л. ЕГН ********** *** за сумата в размер на 2 000 лв., представляващи обезщетение по чл.45 от ЗЗД за претърпените в резултата на твърдяната клевета неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането - до окончателното изплащане на сумата.

       Частният тъжител Т.Б. чрез повереника си поддържа частното обвинение. Пледира за осъждане на подсъдимата. Гражданският иск следвало да бъде уважен в пълния му предявен размер.

       Подсъдимата В.К.Л. чрез защитника си не се признава за виновна. Не отрича, че пуснала цитираната жалба до РУ-МВР-Хасково, нито че е написала отразеното в жалбата. Твърди, че всички описани в жалбата обстоятелства били верни. Излага твърдения по съществото на делото. Защитникът на подсъдимата пледира за оправдаването й. Твърди на първо място, че изложените в цитираната жалба обстоятелства били верни. Всъщност подсъдимата упражнила правото си на жалба, което било конституционно закрепено и не следвало за това да носи наказателна отговорност.

       Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

       Подсъдимата В.К.Л. ***. На 48 годишна възраст е. Същата работела като продавач в магазин за хранителни стоки „Килера“, намиращ се в гр.Хасково, на бул.“България“ №168. В цитирания магазин се работело на смени. Вечер смяната свършвала в 22 часа.

        Т.В.Б. ***. Той бил редовен клиент на магазин „Килера“ и често пазарувал в него.

        Лицето му било познато на продавачките в магазина.

        На 21.02.2019г. след края на смяната в 22 часа св.Еленка Ангелова – продавач в магазин „Килера“ и подсъдимата В.К.Л. и още продавачки от магазина, тръгнали да се прибират с такси, защото било късно и тъмно. Т.Б. спрял зад таксито със своя автомобил, после го последвал. Когато таксито достигнало до заведението „Глинените гърнета“ в гр.Хасково и спряло, Т.Б. също спрял автомобила си и изчакал. Едната от продавачките слязла и продължила пеш до дома си. Присъствието на Т.Б. и поведението му предизвикало смущение и страх у продавачките.

        На 24.02.2019г. Т.Б. пазарувал в магазин „Килера“, както обичайно. През нощта в 22,00 часа смяната свършила и 3-те продавачки, между които и подсъдимата В.К.Л. затворили магазина и тръгнали да се прибират с автомобила на продавачката Хатче Мустафа Йълмаз. Забелязали, че един автомобил – „Фолксваген Голф“ рег.№Х 31 01 АН на Т.Б. ги следва. Когато те спирали и другият автомобил също спирал и изчаквал и след това продължавал да се движи зад тях.

        И трите продавачки от „Килера“, включително и подсъдимата В.К.Л. се почувствали притеснени и уплашени.

        Една по една се прибрали до домовете си благополучно.

        През м.март продавачките в магазин „Килера“, след като обсъдили по между си, решили до подадат жалба в РУ-МВР-Хасково срещу Т.В.Б.. Така и сторили. Написали Жалба до РУ-МВР-Хасково, подадена на 14.03.2019г., в която разказали горните събития, както и обстоятелството, че са се почувствали притеснени, уплашени и застрашени от поведението и следването с автомобила от Т.Б..

        По тази жалба е била образувана преписка вх.№749/2019г. Била е извършена предварителна проверка, която е приключила с Постановление от 16.05.2019г. на РП-Хасково, с което е отказано образуване на досъдебно производство, поради липса на данни за извършено от Т.Б. престъпление по НК.

        В.К.Л. не е осъждана.

        Няма криминални регистрации.

        С добри характеристични данни е.

        При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

        Съгласно разпоредбата на чл.147 ал. 1 от НК клеветата представлява умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването на някого на неизвършено престъпление. Изпълнителното деяние на клеветата има две форми: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването му на неизвършено от него престъпление. И двете форми на изпълнителното деяние могат да се осъществят устно или писмено, при директно общуване с адресата или при използване на далекосъобщително  средство.

       Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. То може да се отнася до минало или настоящо поведение на жертвата, укоримо от гледна точка на господстващия морал.

       В конкретния случай твърдението в тъжбата е за разгласяване чрез жалба до РУ-МВР-Хасково на неистински позорни обстоятелства за тъжителя Т.В.Б..

       Съдът оправда подсъдимата по повдигнато й обвинение.

       Не е спорно, че подсъдимата В.Л. е подала Жалба на 14.03.2019г. до РУ-МВР-Хасково, в която е изложила оплаквания за поведението на Т.Б., посочила е, че се чувства застрашена, притеснена и уплашена и е потърсила съдействие от РУ-МВР-Хасково. 

       Това означава, че подсъдимата е подала жалба пред надлежния орган, по надлежния ред, с която е изложила оплаквания. По този начин – по надлежния ред и пред надлежния орган подсъдимата В.Л. е упражнила правото си на жалба.

       Правото на жалба е едно от фундаменталните права на гражданите в правовата държава и същото е конституционно регламентирано – чл.45 от Конституцията – гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

       Правото на жалба е закрепено и в множество международни актове.

       От друга страна обаче Конституцията регламентира и правото на всеки гражданин да  изразява мнение и да го разпространява чрез слова - чл. 39 ал.1 Конституция на РБ, като разбира се правото на мнение не е неограничено – неговото упражняване не следва да води до накърняване на доброто име на другите лица - ал.2 на същата разпоредба.

       Необходимо е следователно да се постигне баланс при упражняване на тези конституционно регламентирани права на гражданите, но не и за сметка на всяко едно от тях. 

        Третирането на съдържанието всяка жалба, отправена до полиция или прокуратура, които са надлежни органи с искане за съдействие, схващано обаче като клеветническо твърдение, може да доведе до ограничаване, респ.невъзможност на отделния гражданин да упражнява конституционно регламентираното си право на жалба, провъзгласено в посочения чл.45 от Конституцията.

        Гражданите не трябва да се страхуват да подават жалби до компетентните органи и да сигнализират за нередности, които считат, че са налице.

        Ето защо съдът намира, че когато подсъдимата е сигнализирала пред съответните компетентни органи за поведението на Т.Б., у подсъдимата е липсвало съзнание, че извършва престъпно деяние - в същия смисъл и  Решение №209 от 18.05.1982г. по н.д. №209/1982г.-І н.о. на ВС.

        Подсъдимата В.Л. е упражнила конституционното си право на жалба. Като е сторила това, същата е  действала  със съзнанието, че Т.Б. я застрашава, имала е усещането, че същият се кани да й причини нещо лошо и в тази връзка е търсила съдействието на съответните компетентни органи – РУ-МВР-Хасково.

        Подавайки жалба В.Л. не е била с намерението да засяга доброто име и достойнство специално на  тъжителя.

        Липсва и субективната страна на клеветата.

        Ето защо съдът оправда подсъдимата по повдигнатото й частно обвинение.

        В този смисъл и Присъда №112 от 29.10.2012г. по НЧХД №629/2012г. на ХРС, потвърдена с Решение №50/25.03.2013г. постановено по ВЧХНД №822/2012г. на ХОС. 

        Относно гражданският иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултата на изнесените твърдения в подадената жалба – съдът отхвърли същия като неоснователен. Липсват елементите на генералния деликт.

        Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                                                      Районен съдия: