№ 497
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора М. Цв. М.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100601516 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата Л. Н. К., чрез редовно
упълномощения й защитник адвокат СВ. Д. от САК, срещу присъда от
09.03.2022 г., постановена по НОХД № 8836/2020 г. по описа на СРС, НО, 122
състав, с която подсъдимата К. е призната за виновна и осъдена по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр. с чл.
308, ал. 2 НК за това, че на 13.12.2011 г., в гр. София, в нотариална кантора
находяща се в гр. София, бул. „******* съзнателно се е ползвала пред
нотариус И.С.Н., вписан в регистъра на Нотариалната камара под рег. № 040,
от неистински официален документ – Удостоверение за наследници №
673/16.11.2011 г., издадено на името на Д.Л.Вв, на което е придаден вид, че е
подписано от длъжностно лице А. П. и е положен печат на Столична община
район „Витоша“, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, като при условията на чл. 54 от НК й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ месеца, изпълнението на
което е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл. 66,
1
ал. 1 НК.
В тежест на подсъдимата Л. Н. К. са възложени направените по делото
разноски, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдена да заплати по сметка
на СДВР сумата в размер на 94,20 лева, както и на основание чл. 190, ал. 2
НПК е осъдена да заплати държавна такса в размер на 5,00 лева по сметка на
СРС.
С депозираната въззивна жалба се твърди, че постановената от първият
съд присъда е незаконносъобразна, неправилна, постановена при допуснато
нарушение на материалния закон, както и че не са обсъдени в цялост
събраните по делото доказателства и доводите на защитата. Моли се
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и подс. К. да бъде
призната за невиновна или алтернативно с отмяната на присъдата делото да
бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В допълнението към въззивната жалба адв. Д. сочи, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че съзнателното
ползване на инкриминирания документ от подс. К. е осъществено като тя е
„представила“ същия в кантората на нотариус И. Н. с цел сключване на
договор. Защитникът е на мнение, че първоинстанционният съд правилно е
констатирал в мотивите си липса на събрани по делото доказателства,
обуславящи извод, че подс. К. е представила лично инкриминирания
документ в кантората на нотариуса. Защитникът излага и доводи, че
първоинстанционният съд неправилно се е дистанцирал от депозираните от
подсъдимата обяснения, тъй като същите се явяват освен средство за защита и
важно доказателствено средство в процеса, което в случая не си противоречи
с останалите доказателствени източници, а напротив – намира подкрепа в тях.
Изнася становище, че анализът на тези обяснения, както и на останалия
доказателствен материал, води до категоричен извод, че не К., а друго лице –
св. С.Г., е занесло и представило инкриминирания документ в кантората на
св. Н., с оглед на което обвинението се явява недоказано както от обективна,
така и от субективна страна.
С въззивната жалба и допълнението към нея не се иска събиране на
нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 от НПК, въззивният
съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
2
провеждане на въззивно съдебно следствие чрез събиране на нови
доказателства и разпит на подсъдимата К., свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният
представител на подсъдимата К. - редовно упълномощеният по делото
адвокат СВ. Д. моли подадената въззивна жалба да бъде уважена и
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, като се постанови нова
присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна или
алтернативно се моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане от друг съдебен състав. Защитата счита, че СРС правилно е
стигнал до извод за недоказаност на обвинението от фактическа страна, но
въпреки това е счел, че подсъдимата е знаела за неистинския произход на
удостоверението и се е ползвала от него. Твърди също, че мотивите на
първоинстанционния съд не са в съотвествие с изискванията на процесуалния
закон, доколкото в тях липсва ясно посочване на кои доказателства съдът е
изградил изводите си. Защитникът е на мнение, че мотивите на съда не
отговарят на разпоредбите на НПК до степен, равняваща се на липса на
мотиви, поради което и счита, че това е процесуален порок, който не подлежи
на отстраняване в настоящото въззивно производство.
В хода на въззивното производство, прокурорът счита присъдата за
правилна, законосъобразна и обоснована. Твърди, че съдът не е допуснал
съществено процесуално нарушение при постановяване на своята присъда, а
определеното наказание намира за справедливо. Моли въззивния съд да
потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимата К. поддържа казаното от своя адвокат. В своята последна
дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимата К. моли да бъде призната
за невиновна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира,
че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, за които съдът е длъжен служебно да
следи, като с тях са нарушени права на страни в наказателния процес. Така
допуснатите съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 НПК са основание за отмяна на първоинстанционната присъда на
3
основание чл. 335, ал. 2 НПК, т.к. от една страна същите са неотстраними от
въззивния съд, а от друга страна неотстраняването им от първия съд е довело
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата в настоящото
производство.
Допуснатите от районния съд съществени процесуални нарушения не
само не са констатирани от него в хода на разпоредителното му заседание, но
същите са задълбочени и чрез постановения от него съдебен акт - присъда и
изготвени към нея мотиви. Необходимо е да се посочи, че допуснатите в
случая процесуални нарушения се откриват още в процесуалната дейност на
прокурора по съставяне на обвинителния акт съгласно правилата на чл. 246
НПК. Това е така, защото за да изпълни обвинителният акт своята функция,
следва да съдържа ясно, точно, недвусмислено и прецизно описание на
всички съставомерни факти от обективната страна на състава на
престъпление - по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което на
подсъдимата К. е повдигнато обвинение чрез внесения в съда обвинителен
акт. В този смисъл следва да се обърне внимание, че не само за първият съд,
но и за въззивният съд е необходимо да е налично едно валидно обвинение,
без значение дали от контролирания съд е постановен осъдителен или
оправдателен съдебен акт, защото по този начин се охраняват правата не само
на подсъдимия, но и на обществения интерес, чиято цел е правилното
приложение на закона. При така изложеното е необходимо да се посочи, че
предназначението на обвинителният акт е да формулира окончателно
претенцията на прокурора срещу подсъдимия, в рамките на която претенция,
същият следва да узнае и да има възможност да организира в пълнота своята
защита по отношение на всички факти и обстоятелства включени в
окончателното обвинение. Следва да се отбележи, че ролята, функцията на
обвинителния акт е да очертае рамките на предмета на доказване по делото,
като в обстоятелствената му част прокурорът е длъжен да посочи в пълнота
всички факти и обстоятелства, които следва да бъдат доказани в хода на едно
развило се по същество съдебно производство и то чрез всички средства и
способи предвидени за това в НПК. В този смисъл в настоящия случай
прокурорският акт не е съобразен със задължителното за всички органи
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. №
2/2002 г., не само за съда, но и включително за прокуратурата, което
обстоятелство също не е констатирано от първия съд в хода на проведеното
4
разпоредително заседание, предвид дадената функция и роля на
обвинителния акт, който както се каза следва да очертае рамките на
доказването по делото. Ето защо, както вече се посочи по-горе, в
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъде описана не само
по ясен и непротиворечив начин фактическа обстановка възприета от
прокурора, чрез посочване на всички съставомерни признаци от състава на
всяко едно от престъпленията, но също така е необходимо да е налице
фактическо и правно единствено между обстоятелствената и заключителната
част на обвинителния акт. Така изложеното води до извод, че всяко
противоречие между обстоятелствена част и заключителна част на акта на
прокурора, очертаващ рамките на обвинението, винаги води до ограничаване
на правото на защита на подсъдимия, но също така води и до засягане на
защитаваните обществени отношения с процесното престъпление.
В тази връзка практиката на върховния съд е константна, защото
наказателната отговорност на подсъдимия може да бъде реализирана само и
единствено при едно прецизно повдигнато обвинение, което отново води до
извода, че следва да е налично обективирано такова в съставения от
прокурора обвинителен акт. Ето защо и в обстоятелствената част на
обвинителния акт, прокурорът следва да развие в пълнота всички свои
съображения и то само и единствено въз основа на събрания от него в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, които съображения не
следва да бъдат в противоречие със заключителната част на прокурорския
акт, защото срещу тези факти и обстоятелства подсъдимият се е защитавал в
посочената подготвителна фаза на наказателния процес при привличането му
в качеството на обвиняем.
При така изложеното по-горе и при преценка на процесния обвинителен
акт, въззивният съд установи, че в обстоятелствената част на същия е
посочено, че подсъдимата К. е „представила“ пред нотариус
инкриминираното по делото Удостоверение за наследници №
673/16.11.2011г., което действие не намира отражение в заключителната част
на обвинителния акт, където прокурорът е очертал като форма на
изпълнителното деяние това, че подсъдимата К. „съзнателно се е ползвала
пред нотариус…“ от неистински официален документ. В конкретния случай
се констатира противоречие между обстоятелствената и заключителната част
на обвинителния акт, при което остава неясна обвинителната теза на
5
прокурора, а именно за какви точно извършени от подсъдимата К. действия
желае да ангажира нейната наказателна отговорност, както и за какви точно
извършени от нея действия желае тя да бъде наказателно санкционирана от
съда, чрез налагане на наказание. Тук е мястото да се посочи, че
обстоятелствената част на обвинителния акт е изключително пестелива откъм
факти и обстоятелства, която декларативност всъщност е довела и до
констатираните от въззивния съд неясноти, които по своя характер
представляват съществени процесуални нарушения от категорията на
абсолютните. В случая остава неизяснен въпроса в обстоятелствената част на
обвинителния акт, дали подсъдимата К. е представила инкриминирания
писмен документ пред длъжностното лице – нотариус или се е ползвала
единствено от него, или този документ е бил представен от трето лице, но е
ползван от нея. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за
обективната съставомерност на престъплението, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимата.
При това положение е видно, че според прокурора вероятно
изпълнителното деяние от състава на престъплението, за което на
подсъдимата е повдигнато обвинение се изразява в личното представяне на
инкриминираното удостоверение пред длъжностно лице - нотариус. Въпреки
това, в заключителната част на прокурорския акт е посочено, че подсъдимата
К. се е „ползвала“ от процесното удостоверение, като не са налице твърдения
за лично представяне на инкриминирания по делото документ от нейна
страна. Задължително част от съдържание на обстоятелствената част на
обвинителния акт е да се посочи от обективна страна механизма, начина на
осъществяване на изпълнителното деяние от състава на извършеното според
прокурора престъплението, за което се повдига обвинение. Липсата на ясно,
точно и недвусмислен описан механизъм на изпълнителното деяние на
престъплението от страна на прокурора, за което подсъдимата е предадена
съд, винаги води до ограничаване правото на защита. С оглед тази неяснота
във волята на прокурора и противоречие между обстоятелствена част и
диспозитив на обвинителния акт води до ограничаване и нарушаване на
процесуалните права на подсъдимата К. и всякога представлява допуснато
съществено, но отстранимо процесуално нарушение, поради което същото е
следвало да бъде констатирано от първия съд на етап разпоредително
заседание, чрез прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
6
на досъдебната фаза, с цел да се отстранят неяснотите в обвинителната теза.
Тук е мястото да се посочи, че така констатираните от въззивния съд
неясноти не само не са били взети предвид от първоинстанционния съд, но и
са били допълнително задълбочени чрез изготвените от него мотиви към
присъдата, доколкото в тях съдът е посочил, че приема за безспорно
установено, че физическото представяне на инкриминирания документ е
извършено не от подсъдимата К., а от свидетеля С.Г.. Така възприетите от
съда фактически положения противоречат пряко на тези, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, което е недопустимо, доколкото
обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава
рамките, в които ще се развие процесът на доказване и съответно валидно за
наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението,
формулирано в обвинителния акт. В конкретният случай, този подход би бил
процесуално прецизен, но само и единствено, ако държавният обвинител бе
упражнил своите правомощия по реда на чл. 287 НПК, а именно чрез
отправено до съда искане за прилагане на инситута на изменение на
обвинението, а такова в случая е видно, че по делото липсва. Така
констатираното фактическо противоречие между обстоятелствената част на
обвинителния акт и мотивите на първоинстанционният съд представлява
друго по своя характер съществено процесуално нарушение, с което са
ограничени правата на подсъдимата, доколкото тя за първи в мотивите на
контролираната инстанция узнава точното съдържание на фактическите
положения, за които е призната за виновна, което е процесуално
недопустимо.
С атакуваната присъда първоинстанционният съд се е произнесъл по
едно неясно, вътрешно противоречиво и правно непрецизно обвинение, а
освен това е приел факти, противоречащи си с изложените в
обстоятелствената част на същото, което в случая е довело и до
постановяване на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Дори прави
впечатление, че първият съд вместо да констатира посочените от въззивния
съд процесуални нарушения и съответно да предприеме действия по
отстраняването им по надлежния процесуален ред, то този съд е запълнил
липсата на ясно изложени от прокурора фактически обстоятелства чрез свои
съображения в изготвените мотиви към присъдата си, без да е бил сезиран за
тях чрез внесения в съда обвинителен акт, очертаващ предмета на доказване
7
по делото, с което от своя страна е допуснал процесуални нарушения от
категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, с които е ограничил
правото на защита на страните по делото и особено на подсъдимата.
В заключение на всичко изложено според въззивния съд са допуснати
нарушения на процесуалните правила от контролираната съдебна инстанция,
които са от категорията на абсолютните и за които съдът следи служебно, а
също така и гарантиращи правилността при формиране на вътрешното
съдийско убеждение на тази инстанция и с които на свой ред са нарушени
правата на страните в наказателното производство. Първият съд, както се
посочи, е постановил присъда и мотиви в разрез с повдигнатото обвинение
или по непредявено обвинение, с което е нарушил правата на страните в
производството. Допуснатите процесуални пороци са абсолютни
процесуални нарушения, водещи до отмяна на първостепенния съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен
състав от стадия на разпоредителното заседание. Водим от изложеното и на
основание чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 НПК, Софийски градски
съд, НО, ХIII въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 09.03.2022 г., постановено по НОХД №
8836/2020 г. по описа на СРС, НО, 122 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8