Решение по дело №1025/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на „Ей би си билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Шемшево, № 512, чрез адв. В. Й., срещу Решение № 456/21.11.2024 г. по НАХД № 432/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 04-2400007 от 06.03.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че са нарушени принципите на законност и истинност в административното производство. Твърди, че проверяващите органи на Дирекция „Инспекция по труда“, са дали некоректни указания за сключване на трудов договор при сключен граждански такъв и са подтикнали проверяваното лице към действия, които не са отговаряли на неговите указания и намерения. Предвид тези съображения, поддържани в съдебно заседание, моли обжалваното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в представени по делото отговор на касационна жалба и писмено становище от пълномощника юрисконсулт К. оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 04-2400007 от 06.03.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново, с което на „Ей би си билдинг“ ЕООД, на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че при извършена на 17.01.2024 г. от служители на ответника по касация проверка по спазване на трудовото законодателство от работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ „Ей би си билдинг“ ЕООД, с. Ресен в обект на контрол – „строителен обект „Кафе-аперитив М.", село Шемшево, общ. В. Търново, лицето А. В. И. е заварен да полага труд на длъжност „общ работник строителство", заедно с други работници, което е удостоверено в списък на работници и служители към 17.01.2024 г. 10,35 часа, заварени по работни места, утвърден от работодателя на 29.01.2024 г. При проверката по работни места работникът А. И. е извършвал „строителни дейности", като е изпълнявал трудови функции, включващи изхвърляне на строителни отпадъци получени вследствие на къртене, които са присъщи за длъжността „общ работник строителство на сгради" срещу уговорено трудово възнаграждение - 80 лева на ден, с начало и край на работния ден от 08.00 ч. - 16.00 часа с осигурени почивки в работния ден, без сключен писмен трудов договор, а със сключен граждански договор, което е удостоверено в писмена декларация от 17.01.2024 г. 10,45 ч. на А. В. И., ведно с писмено сведение към нея. С призовка на Д „ИТ", гр.Велико Търново във връзка с упражняването на контрола по спазване на трудовото законодателство от работодателя „Ей би си билдинг" ЕООД са изискани документи, книжа и сведения, в т.ч. и документи свързани с трудовите правоотношения на работещите лица в обекта, сред които е и работника А. В. И.. От страна на работодателя за лицето А. В. И. е представен граждански договор от 17.01.2024 г., сключен с „Ей би си билдинг" ЕООД, предмет „разчистване и натоварване на строителни отпадъци от съборена стена в камион“. В хода на инспекцията са дадени писмени сведения от работодателя, съгласно които, с оглед необходимостта на разширяване на кухнята на заведението е сключил граждански договори с лицето А. И. и с друг работник, за извършване на обща работа, както и за преценка дали работниците ще могат да се справят със строителните задачи. До приключване на проверката работодателят е представил подписан от двете страни писмен трудов договор от 17.01.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, строителство на сгради" с код по НКПД:93130001 с месторабота „Шемшево" и със задължения в утвърдена от работодателя длъжностна характеристика. Според обясненията на представляващата „Ей би си билдинг“ ЕООД този договор е сключен вечерта на 17.01.2024 г. след като проверката на обекта приключила. Отделно от това е направена от ДИТ справка в регистъра на трудовите договори чрез ИС на ИА ГИТ, от която е видно, че работодателят е декларирал на 18.01.2024 година пред ТД на НАП възникването на трудовото правоотношение с лицето.

С оглед на това било констатирано, че работодателят „Ей би си билдинг“ ЕООД, е допуснал в обекта на контрол на 17.01.2024 г. лицето А. В. И. да изпълнява трудовите функции присъщи на длъжност "Общ работник строителство на сгради" без сключен трудов договор в писмена форма с лицето, с който отношенията по предоставянето на работна сила да са уредени като трудови. Констатирано е, че А. В. И. е полагал труд в пределите на работното време установено в утвърдения от работодателя правилник за вътрешния трудов ред, срещу уговорено трудово възнаграждение, като същият е бил йерархично и дисциплинарно подчинен на работодателя. Работодателят е прикрил съществуването на трудово правоотношение с гражданско правоотношение Горното е квалифицирано като нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, за което на дружеството е съставен АУАН №04-2400007 от 31.01.2024г. Въз основа на него е издадено и обжалваното пред районния съд НП №04-04-2400007/31.01.2024г.

При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че при издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Приел е, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършеното нарушение. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато процесуално нарушение, състоящо се в задаването на навеждащи въпроси и „вмешателство и препоръки“ на проверяващия в цялото производство. В тази връзка съдът е посочил, че от разпитаните по делото свидетели – актосъставителя Й. Г. П., свидетелите по акта Х. К. П. и М. Г. Д., свидетеля Д. И. Б. – допуснат по искане на жалбоподателя, присъствал на проверката и събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства се установявало, че при извършване на проверката на място са били събрани сведения от присъстващите работници, чрез попълвани от тях саморъчно писмени документи – декларации, като при наличие на неясноти и въпроси относно попълването св. П. е давал разяснения, но всички декларации са саморъчно изписани и подписани от деклараторите.

На последно място съдът е развил доводи, че установеното деяние е правилно квалифицирано, тъй като е доказано наличието на трудови отношения между работника и жалбоподателя, които не са били уредени с писмен трудов договор, а с граждански договор - И. е изпълнявал функции на общ работник строителство на сгради и е извършвал строителни дейности, заварен е на работното си място, представените документи от работодателя и дадените сведения от присъстващите на проверката работници доказват наличието на трудови отношения, предвид наличието на инструктаж, работно време, уговорено трудово възнаграждение. Правилно е определена и санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ, а наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Твърденията на касатора, че въззивният съд не е установил правилно фактическата обстановка и е извел необосновани изводи са неоснователни. Правилно е изяснена фактическата обстановка от районния съд и са обсъдени всички наведени от страните доводи и възражения. Съдът е изложил мотиви, от които е видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за извършеното нарушение. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Наведените и пред настоящата касационна инстанция доводи, че проверяващите са въвели в заблуждение проверяваните лица и управителя на дружеството, и че същият е действал в изпълнение на дадените му указания, са недоказани. Правилно районния съд е достигнал до извода, че тези твърдения са защитна теза, неподкрепена от събраните по делото доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане на ответника следва да му се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456/21.11.2024 г. по НАХД № 432/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

ОСЪЖДА „Ей би си билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Шемшево, № 512да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.