Решение по дело №213/2016 на Районен съд - Асеновград

                       

МОТИВИ към решение №143/27.09.2016г. по нахд №213/2016г. по описа на АРС ІІІ н.с.

 

С постановление от 01.03.2016г. Районна прокуратура - Асеновград е направила предложение обвиняемия Я.Е.Р. *** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр.2  вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно, затова, че на 28.07.2015 г. на път II-86 километър 37+500 в посока гр.Смолян-гр.Асеновград при управление на МПС - лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег.№ СМ 0881 АР е нарушил правилата за движение: Чл. 5. от ЗДП - (1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:1, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; Чл. 20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Н.Д.С., средна телесна повреда изразяващи се в нестабилно ляво коляно, разкъсване на вътрешния колатерален лигамен и задната кръстна лигаментна връзка, счупване на лявата голямопищялна кост, довели до трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник на пострадалият.

Делото приключи в отсъствие на обвиняемия Р., при условията на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК, тъй като спрямо него е повдигнато обвинение за престъпление което не се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, присъствието му в залата не е задължително, като съдът прие, че обективната истина по делото би могла да се разкрие и без неговото участие по делото, а освен това обв. Р. е редовно призован, не се явява и не е посочил уважителни причини за своето неявяване като при първото му призоваване спрямо него е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал.4 от НПК. .

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Асеновград, поддържа внесеното предложение. Счита, че обвинението е доказано изцяло, като обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност,като му бъде наложено административно наказание при условията на чл.78а от НК, а именно глоба в размер към минимума предвиден в закона. На основание чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, предлага обв. Р. да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от осем месеца.

Защитникът на обв. Я.Р., адв. С.Р. по същество счита, че въпреки всички положени усилия в хода на проведеното съдебното следствие, по делото не са установени известни обстоятелства от значение за правилното му изясняване. Като такива сочи точната скорост на товарния автомобил управляван от пострадалия Н.Д.С., неговата вина и здравословно състояние в момента на произшествието, позволената скорост за лекия автомобил управляван от обв.Р., както и точната траектория ва двете моторни превозни средства непосредствено преди удара.  Крайния извод, който прави защитника е, че вина за произшествието имат двамата водачи, т.е. обвиняемия и пострадалия, като това следва да намери отражение и в крайния акта съда.

Сходно е становището и на втория защитник на обв. Я.Р., адв. Н.С.. В своята пледоария той поставя акцент на допуснати съществени пропуски при разследването на делото в досъдебната фаза, като по същество намира, че фактическата обстановка все пак е изяснена в хода на проведеното съдебно следствие. Според адв.С., обв. Р. не е допуснал нарушение по ЗДвП. На второ място, той счита, че е налице случайно събитие, поради което и двамата водачи следва да бъдат освободени от наказателна отговорност. Акцентирайки на семейното положение на обвиняемия и добрите характеристични данни, наред с обстоятелството че той работи на постоянна работа, пледира алтернативно, ако обв. Р. бъде признат за виновен, то да му се наложи административно наказание в размер към минимума, като същия не бъде лишаван от право да управлява МПС.

След като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Обвиняемият Я.Е.Р. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средна образование, неженен, неосъждан, работещ като горски работник, с адрес  гр. Смолян, ул. „ Х. Смирненски“ №2, вх.В, ет.1, ЕГН **********. Обв. Р. е правоспособен водач на моторни превозни средства категории „,В,С,М, АМ и ТКТ“, като до този момент не е регистриран, като нарушител по ЗДвП. Към края на месец Юли 2015г. обв. Р. притежавал лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с ДК№ СМ 0881 АР.

Пострадалия Н.Д.С. ***. През месец Юли 2015г. св.С. работел, като шофьор в дружество  „Минстрой Холдинг“ АД гр. София. На същия било възложено да управлява товарен автомобил марка „Мерцедес“ с ДК № СА 1479 КС с прикачено полуремарке с ДК № С 15 54 ЕР собственост на дружеството. Посредством товарното МПС, св. С. извършвал ежедневно курсове от гр.Рудозем до  КЦМ Пловдив, където разтоварвал превозван руден концентрат. На 28.07.2015г. около 08.30 часа, св. С. се намирал с автомобила в КЦМ Пловдив, където пристигнал от гр. Рудозем. След разтоварване на концентрата, той отишъл до сервиза на фирма „Балканстар“ в с.Радиново, обл. Пловдивска за извършване на ремонт на влекача „Мерцедес“. След ремонта, около 14.00 часа, св. С. ***. Движейки се по главен път II – 86, в посока гр. Пловдив към гр. Смолян, той преминал през гр. Асеновград и с. Бачково, като продължил към с. Нареченски бани. Участъка от пътя в който навлязъл след с.Бачково бил в ремонт, който продължавал през следващите 8000метра. За ремонтните работи, в зоната на километър 36+100 в посока Асеновград- Смолян, имало поставена съответна указателна табела. На километър 36+300 в посока гр.Асеновград- гр.Смолян, имало поставен и знак Б26 ограничаващ скоростта до 40 км.ч., който се отнасял също за следващите 8000метра, разстояние указано с допълнителна табела /лист 105 от съд.дело/.

На същата дата-28.07.2015 г. сутринта, обв. Я.Р. и двамата му родители-свидетелите Е.Я. Р. и З.А.Р.,  се намирали  в гр. Смолян. Същия ден, св. Е. Р. имал намерение да отиде до гр. Пловдив, с цел да ремонтира ресорите на джип „Чероки“ с ДК№ СМ 4090 СМ, негова собственост. Превозното средство трябвало да бъде оставено в сервиза за известно време поради което, обв. Я.Р. решил да последва баща си до Пловдив, придвижвайки се със собствения си автомобил, след което да се върнат заедно в гр.Смолян.  Около 11.30 часа, обв.Р. потеглил с лекия автомобил марка „Сеат Ибиза“, като неговата майка -св. З.Р. седнала на предна дясна седалка. Междувременно св. Е. Р. също потеглил с джипа, като пътувал непосредствено пред обвиняемия. Двата автомобила се движили по главен път II – 86, в посока гр. Смолян към гр. Пловдив, като времето било хубаво и с отлична видимост, а пътната настилка била суха. По пътя си, пътуващите спрели за малко в гр. Чепеларе, където се наложило да се извърши смяна на ремъка на автомобила управляван от св.Е. Р.. Известно време след това, те отново потеглили, като св. Е. Р. шофирал отпред, а зад него управлявал обв. Я.Р.. Така движейки се, те достигнали до разклона на Юговско ханче, където в зоната на км 43+600, в посока гр.Смолян-гр.Асеновград, имало поставена съответна указателна табела. На същата било отразено, че участъка от пътя е в ремонт, който продължава през следващите 9000метра. На километър 43+400 в посока Смолян-Асеновград, имало поставен и знак Б26 ограничаващ скоростта до 40 км.ч., който се отнасял за следващите 9000 метра, разстояние указано с допълнителна табела /лист 107 от съд.дело/. Такъв знак имало поставен и на километър 37+975 в посока Смолян- Асеновград.  Движейки се един след друг с управляваните автомобили, около 14.30 часа, баща и син Р. достигнали зоната на км 37+500, което съвпадало с пътната отсечка между село Бачково –село Нареченски бани. На управляваните от св. Е. Р. и обв.Р. автомобили предстояло да преминат през десен завой, след което следвало прав участък от пътя. Св. Е. Р. преминал пръв през завоя и продължил без проблеми по правия участък. Обв. Я.Р. преминал през десния завой управлявайки автомобила си със скорост от около 58 км/час. Скоростта на движение на автомобила на обв. Р. макар и над разрешената, се оказала под критичната за завоя. Той преминал през завоя и продължил в правия участък, където обаче се отклонил  в ляво и навлязъл в насрещната лента за движение.

В същият момент в тази лента за движение, се  намирал управлявания от  св. С. товарния автомобил марка „Мерцедес“ с прикачено празно полуремарке, като композицията се движила със скорост около 61 км/час. Св. С. възприел отклонението и навлизането на лекия автомобил управляван от обв.Р., поради което  задействал спирачната система на автомобила. Въпреки това, между двата автомобила последвал удар, при който автомобила управляван от обв.Р. се ударил с предната си лява част в предната лява част на кабината на товарния автомобила управляван от св. С.. Вследствие на удара автомобилът „Сеат Ибиза“ се завъртял на ляво, преминал  през лентата за движение и се установил в покой с леви колела извън платното за движение, насочен към гр. Смолян. Товарният автомобил продължил със задействана спирачна система, отклонил се на ляво и се ударил в скала на скат в източния край на платното за движение, като полуремаркето застанало косо на пътя. При удара св. С. изпитал остра болка в левия си крак в областта на коляното. След като автомобила му се установил в покой, той се опитал да слезе, но поради болките не успял. В района на произшествието спрели и други автомобили, като слезлите от тях хора, помогнали за изваждането на св.С. от кабината, както и за изваждането и на пострадалите от лекия автомобил. Вследствие на удара обв. Р. получил сериозни травми на лявата ръка, таза и левия крак. На място пристигнали полицейски служители от РУ на МВР гр. Асеновград и екип на ЦСМП гр. Асеновград. Обв.Р.,  св. Н.С. и св. З.Р. били откарани с автомобили на Спешна помощ в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр. Пловдив. При прегледа на св. З.Р. се установили, повърхностни наранявания, като след тридневен престой в болничното заведение, тя била изписана. Междувременно от обв. Я.Р. и св. Н.С. били взети кръвни проби за изследване. Получите травматични увреждания от страна на обв. Р. наложили той да бъде приет в КАИЛ при УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив. Той останал там до 26.08.2015г., след което бил изписан с препоръки за провеждане на домашно лечение. Св.Н.С. също бил прегледан от лекар в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, като следствие на резултатите от извършените снимки на левия крак се наложило той да бъде гипсирания от областта над коляното надолу до областта на глезена. В последствие още на 28.07.2015г. св. С. бил освободен за домашно лечение. След проведени нови консултации с лекар, на 30.07.2015г. св.С. постъпил на лечение в МБАЛ „ Д-р Бр. Шукеров“ гр.Смолян,  където му била извършена операция на левия крак, който освен това отново бил гипсиран почти целия. В резултат на  операцията, св. С. останал на лечение до 10.08.2015г. когато бил изписан. Рехабилитацията на св. С. продължила още няколко месеца, като в период от около четири месеца, той продължил да се придвижва с патерици.

 Междувременно на 28.07.2015г. местопроизшествието било посетено от дежурна оперативно-следствена група, като бил извършен оглед, отразен в съставения протокол и скица, както и направени фотоснимки въз основа на които бил изготвен албум  /листи 2-10 от ДП/. С това стартирало и ДП №644/2015г. на РУ на МВР Асеновград.

В хода на досъдебното производство, с писмо изх. №190/24.08.2015г. на Минстрой Холдинг АД София, за нуждите на воденото досъдебно производство бил изпратени  1бр. CD-R “Hp” 700MB който съдържал данни от дигиталния апарат на товарен автомобил „Мерцедес“ с ДК№ СА 1479 КС и от дигитална карта на водача Н.С. за 28.07.2015г. Със същото писмо били изпратени и други писмени доказателства от значение за воденото наказателно производство.

В хода на досъдебното производство, с писмо изх. №20585р-2562/12.08.2015г. на Началник РЦ 112-Кърджали  за нуждите на воденото досъдебно производство бил изпратени електронен носител-диск именно CD-R /лист 58-59 от ДП/

В хода на съдебното производство,с определение в съдебно заседание от 10.05.2016г. /лист 52 от съд.дело/ като веществени доказателства по делото бяха приети, представените от защитата на обвиняемия четири броя цветни фотоснимки. 

От изготвената по досъдебното производство от вещото лице д-р М.К.Б. СМЕ /на листи от 66 до 70 от ДП/, се установява, че в резултат на възникналото на 28.07.2015г. пътно транспортно произшествие, на обв. Я.Е.Р. са били причинени следните травматични увреждания: закрито счупване на дъното на лявата тазобедрена става, счупване на таза в ляво отпред и отзад, счупване на лявата лакътна кост в горната й трета. Закритото счупване на дъното на лявата тазобедрена става и счупване на таза в ляво отпред и отзад по отделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайни. Счупването на лявата лакътна кост в горната й трета е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Описаните травматичните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар с или  върху такъв и е възможно  да възникнат така, както се посочва в материалите по досъдебното производство, а именно при ПТП, като водач на лек автомобил блъснал се с предната  си лява част на лекия автомобил в насрещно движещ се камион.

От изготвената по досъдебното производство от вещото лице д-р М.К.Б. СМЕ /на листи от 74 до 77 от ДП/ и от разпита на вещото лице извършен в съдебно заседание, се установява, че в резултат на възникналото на 28.07.2015г. пътно транспортно произшествие, на св. Н.Д.С. е било причинено: нестабилно ляво коляно, разкъсване на вътрешния колатерален лигамен и задната кръстна лигаментна връзка, счупване на лявата голямо пищялна кост. Травмата на левия крак протекла с нестабилно ляво коляно, разкъсването на вътрешната колатерален лигамен и задната кръстна лигаментна връзка, счупване на лявата голямопищялна кост по отделно и по съвкупност са преценени като такива довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за повече от 2-3 месеца, т.е. налице е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. За вещото лице е безспорно установено  това, че счупването на лявата голямо пищялна кост на пострадалия С. е било в горната част на тази кост, непосредствено до колянната става. Скъсаните кръстни връзки на коляното, са наложили и оперативна интервенция извършена в МБАЛ „ Д-р Бр. Шукеров“ гр.Смолян. Поставянето на гипсова имобилизация на левия долен крайник от областта на над бедрото до глезената става  е било наложително, като по този начин е проведено лечение, както по отношение на оперираните кръстни връзки на коляното, а така и спрямо, счупването на  голямо пищялна кост на левия крак на пострадалия. Според вещото лице описаните травматичните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар с или  върху такъв и е възможно  да възникнат така, както се посочва в материалите по делото, а именно при ПТП, като пострадалия който, като водач се е намирал в кабината на товарно МПС е бил блъснат отпред в ляво от лек автомобил и е последвал удар в крайпътен скат.

От заключението на експерта по назначената в хода на досъдебното производство съдебно химическа експертиза /на лист 38 от ДП/ се установява липсата на наличие на алкохол в кръвта на св. Н.Д.С..

От заключението на експерта по назначената  в хода на досъдебното производство съдебно химическа експертиза /на лист 43 от ДП/ се установява, липсата на наличие на алкохол в кръвта на обв. Я.Е.Р..

От изготвената по досъдебното производство от вещото лице инж. П.К.С. САвТЕ /на листи от 86 до 119 от ДП/ и от разпита на експерта в съдебно заседание,  се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил марка „Сеат Ибиза“ с ДК № СМ 0881 АР, управляван от Я.Е.Р.,  по време на навлизане в десния завой и непосредствено преди  произшествието е била около 65 км/час. Същата е била близка до определената за критична скорост от 70,20 км.ч. с която може да бъде взет този завой с радиус от 59,63 метра.  В същото време скоростта на движение на товарния автомобил управляван от св. С., състоящ се от седлови влекач марка „Мерцедес Аксор 1844 ЛС“ с ДК№ СА 1479 КС с прикачено полуремарке, марка „Шмитц Ски 24“, се е движил със скорост от около 60-65 км.ч. Според вещото лице С., скоростта на движение на автомобила на обв. Р. е била технически несъобразена с конкретната пътна обстановка, пътни и атмосферни условия. По отношение на скоростта на товарния автомобил управляван от св.С. вещото лице, е на становище, че скоростта на движение е била съобразена  конкретната пътна обстановка, пътни и атмосферни условия. Според вещото лице С. техническите причини за настъпване на пътното произшествие са следните: Навлизане на лекия автомобил марка „Сеат Ибиза“ с ДК№ СМ 0881 АР, управляван от Я.Е.Р.  в лентата за насрещно движение. Технически неправилни действия на водача Я.Е.Р.  по ненаблюдаване динамиката на развитие на пътната обстановка и несъобразяване управлението на автомобила с това. Попадане на лекия автомобил марка „Сеат Ибиза“, управляван от обв. Я.Е.Р.  в опасната зона  на превозното средство управлявано от св.С. в момента на навлизане на лекия автомобил в лентата за насрещно движение, т.е. в момента на възникване на опасната ситуация. Според вещото лице, опасната зона за спиране на товарния автомобил при скорост на движение от 65км.ч. е била в рамките на 63,53 метра. При тази скорост, движейки се в своята лента за движение, св. С. е нямал техническа възможност да предотврати, чрез предприемане на безопасно екстрено спиране или друга спасителна маневра, настъпването на удара с автомобила на обв. Р., тъй като в конкретната пътна обстановка, такава една маневра би била твърде опасна и рискова и евентуално би предотвратила настъпването на ударът с кабината, но не и в задните колела на влекача и полуремаркето.

От заключението на вещите лица инж. С.К.М., инж. В.Г.С. и инж. А.П.А.  по назначената от съда тройна САвТЕ /на листи от 109 до 141 от съд.дело/ и от разпита на вещите лица извършен в съдебно заседание, се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил марка „Сеат Ибиза“ с ДК № СМ 0881 АР, управляван от Я.Е.Р., в момента на удара е била около 58 км/ч., а тази на товарен автомобил „Мерцедес“ е била около 61 км/ч. Ударът между двете превозни средства е настъпил върху западната лента за движение, която е представлявала лява за посоката на движение на л.а. марка „Сеат Ибиза“ и дясна за посоката на движение на т.а. „Мерцедес“. Двамата водачи са имали възможност да се забележат, когато разстоянието между двете МПС-а е било около 65-70 метра. Опасността от удар е възникнала едва когато  л.а. марка „Сеат Ибиза“ е навлязъл в лявата лента на платното за движение. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на т.а. „Мерцедес“ в конкретната пътно-климатична обстановка с установената скорост се равнява на 50,99 метра. Според вещите лица, от схемата на разположение на пътните знаци, се установява, че мястото на удара за т.а. „Мерцедес“ е бил зоната на действие на знак В26 въвеждащ ограничение на скоростта до  40 км./ч., а за л.а. „Сеат Ибиза“ е бил в сила знак В26, въвеждащ също ограничение на скоростта до  40 км./ч.,  като и В24 – „Забранено изпреварването“. Във връзка с това ес прави извод, че максималната разрешена скорост за двете превозни средства т.а. „Мерцедес“ и за л.а. „Сеат Ибиза“ е била 40 км./ч. Въпреки това те приемат, че скоростта на движение на л.а. „Сеат Ибиза“ е била технически съобразена. В случая няма технически условия, които да са налагали движение на т.а. „Мерцедес“ със скорост по-ниска от установената, т.е. скоростта на т.а. „Мерцедес“ не е била технически несъобразена. Като се вземе предвид максималната скорост разрешена за този участък, следва извода, че скоростта на л.а. „Сеат Ибиза“ и на т.а. „Мерцедес“ е била неразрешена, Според заключението, в анализираната пътна ситуация, водачът на т.а. „Мерцедес“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водача на т.а. „Мерцедес“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара ако се е движел със скорост по- малка от 18 км./ч. Дори и водача на т.а. „Мерцедес“ да е спрял преди мястото на удара, то това не би предотвратило ПТП, тъй като л.а. „Сеат Ибиза“ би продължил да се движи насрещно в лявата лента и удара пак би настъпил. Водача на л.а. „Сеат Ибиза“ е имал техническа възможност да избегне произшествието ако се е движил в дясната лента за да се размине безопасно с т.а. „Мерцедес“. Според вещите лица, най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът Я.Е.Р. е управлявал л.а. „Сеат Ибиза“ по източната лента на платното за движение на пътя гр. Смолян - гр. Асеновград в посока от юг на север. През това време водача Н.Д.С. е управлявал т.а. „Мерцедес“ влекач с прикачено полуремарке по западната лента на платното за движение на същия път, в посока от север на юг, срещу л.а. „Сеат Ибиза“. В един момент двамата водачи са достигнали до завой на пътя, десен за л.а. „Сеат Ибиза“ и ляв за т.а. „Мерцедес“. По субективни причини, водачът на л.а. „Сеат Ибиза“ е навлязъл в лявата лента и така след около 0,7 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Удара е настъпил в предната лява част на л.а. „Сеат Ибиза“ и в предната лява част на т.а. „Мерцедес“. След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водача на л.а. „Сеат Ибиза“ - Я.Е.Р. е навлязъл в лявата (западна) лента на платното предназначена за насрещно движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там насрещно се е движел т.а. „Мерцедес“. Водачът на л.а. „Сеат Ибиза“ –обв. Я.Е.Р. е навлязъл в лявата (западна) лента на платното предназначена за насрещно движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там насрещно се е движел т.а. „Мерцедес“. Според вещите лица, водачът на т.а. „Мерцедес“ е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Във връзка със зададения въпрос от съда, е даден и отговор относно момента в който картата на водачът С. е била извадена от съответното устройство в т.а. „Мерцедес“. Според експертите, информацията от картата установява факта, че на 28.07.2015 г. водачът е изминал 183 км. Картата е извадена в 14:28 UTC или 16:28 UTC+2 т.е. времето в България. Автомобила е започнал движение в 12:05 UTC или 14:05 UTC+2 т.е. времето в България. По делото няма данни от технически устройства, даващи информация да се прецени, в колко часа автомобила е преустановил движението си.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели-Е.Я. Р., З.А.Р., Н. Д.С., Х.М.Х. и Р.В.Ш., както и от обясненията на обв. Я.Е.Р. от приложените по делото писмени и веществени доказателства и от експертните заключения на вещите лица по назначените по делото две СХЕ, две СМЕ, САвТЕ и тройната САвТЕ.

Съдът кредитира в пълнота показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Н. Д.С. и Х.М.Х., тъй като двамата не се явяват заинтересовани от изхода на делото, като те са логични, добросъвестни, кореспондират помежду си, допълват се както помежду си така и от останалите гласни доказателства, които съдът кредитира от писмените доказателства и експертните заключения.

На основание чл.378, ал.2 от НПК съдът кредитира и показанията на Р.В.Ш. депозирани от нея в хода на досъдебната фаза по делото. В случая съдът отчете, че св. Шокова не се явява пряк очевидец на пътното произшествие, като тя е видяла едва след това двете превозни средства,вече установени в покой.

Съдът кредитира в пълнота  и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство, като свидетели Е.Я. Р., З.А.Р., като отчете, че двамата се явяват родители на обв. Я.Р., поради което обстоятелство те следва да се считат за заинтересовани от изхода на делото. В случая двамата свидетели съвсем добросъвестно изложиха пред съда своите възприятия във връзка с пътното произшествие. Показанията им, въпреки близката родствена връзка с обвиняемия се явяват логични, същите кореспондират и се допълват взаимно, подкрепят се от показанията на незаинтересованите от изхода делото свидетели, от експертните заключения  и от писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира в пълнота и обясненията на обв. Я.Р., дадени пред съда, като по същество те не противоречат на установената от съда фактическа обстановка. Няма как да не се отчете това, че обв. Р. няма никакъв спомен относно случилото се в и от момента на ударът между двете превозни средства. Безспорно по делото се установи, че скоростта на движение на автомобила на обв. Р. не е била в рамките на разрешената за движение в този участък от пътя,т.е. той се е движил със скорост над 40км.ч.

Съдът кредитира и заключенията на експерта, по назначените по делото две СХЕ, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в съответната област на науката.

Съдът кредитира и заключенията на експерта, по назначените по делото две СМЕ, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в съответната област на науката.

Съдът не кредитира в пълнота заключението на експерта, по изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза изготвена от инж. П.К.С. , като това се отнася най вече по отношение на параметрите на скоростта с която са се движили двете моторни превозни средства,както и относно неговия извод, за това, че установената скорост на движение на лекия автомобил марка „Сеат Ибиза“ с ДК № СМ 0881 АР е била несъобразена . В случая съдът взе предвид заключението на тройната експертиза, от което се установява, че  скоростта на движение на лекия автомобил марка „Сеат Ибиза“ с ДК № СМ 0881 АР, управляван от Я.Е.Р., в момента на удара е била около 58 км/ч., а тази на товарен автомобил „Мерцедес“ е била около 61 км/ч, както и техния извод, относно това, че тези параметри на скоростта на двете МПС макар и над разрешените скорости, не се явяват несъобразени. В случая следва да се отчете, че все пак в хода на съдебното следствие освен, че се извърши по-пълен и задълбочен разпит на свидетелите и обвиняемия, то се събраха и други писмени и веществени доказателства, които в своята цялост дадоха възможност на трите вещи лица да изготвят едно по пълно и подробно заключение, в което повечето направени изводи, като цялост, не се различават коренно от заключението на извършената експертиза от вещото лице инж. П.С.. С изключение на цитираното несъответствие, съдът кредитира в останалата част заключението по назначената САвТЕ на инж. П.С.. Същото е изготвено с необходимите знания и опит в съответната област на науката, като макар и да бе направен опит да бъде оспорено от страна на защитниците на обв. Р., то бе защитено в съдебно заседание, като то се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира изцяло заключението на експертите, по изслушаната по делото тройна съдебно автотехническа експертиза, тъй като то е изготвено с необходимите знания и опит в съответната област на науката, което също бе защитено в съдебно заседание, като то се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие писмени и веществени доказателства, като на основание чл.378, ал.2 от НПК,както кредитира събраните в досъдебната фаза по делото писмени и веществени доказателства.

В случая съдът счете, че няма пречка да бъдат кредитирани и приложените по делото като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК 2 бр. електронни носители-дискове CD-R 700MB / намиращи се на листи 49 и 59 от ДП/, както  и да се кредитират изцяло и съдържащите се върху този  носител файлове със записи.

В случая съдът счете, че няма пречка да бъдат кредитирани и приложените по делото като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК 4бр. цветни фотоснимки / намиращи се на листи 41 от ДП/.

Предвид горното правилен се явява извода на  РП Асеновград, че с действията си, обв. Я.Е.Р. е осъществил състава на престъплението визиран в чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Безспорно по делото се установи, че на 28.07.2015г. на път II - 86, в зоната на километър 37+500 в посока гр.Смолян-гр.Асеновград при управление на МПС - лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с ДК№ СМ 0881 АР, обв. Р.  е нарушил правилата за движение визирани в чл. 16, ал.1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и по непредпазливост е причинил на Н.Д.С., средна телесна повреда изразяващи се в нестабилно ляво коляно, разкъсване на вътрешната колатерален лигамен и задната кръстна лигаментна връзка, счупване на лявата голямопищялна кост, довели до трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник на пострадалият.

Вида и характера на причинената на Н.Д.С. средна телесна повреда се установява от цитираното по-горе заключение по назначената спрямо пострадалия С. СМЕ. Видно е, че причинените травми  на Н.Д.С., по съвкупност покриват признаците на визираните в чл.129, ал.2 от НК телесни увреди, тъй като това е довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник за повече от два месеца.

По тази правна квалификация във връзка с посочения текст от ЗДвП съдът намери, че следва да признае обв. Р. за виновен.

По делото не се установи, по същото време и място- на 28.07.2015г. на път II - 86, в зоната на километър 37+500 в посока гр.Смолян-гр.Асеновград при управление на МПС - лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с ДК№ СМ 0881 АР, обв. Р.  да е нарушил правилата за движение визирани в чл. 5, ал.1,т.1  от ЗДП –„Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и чл. 20, ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. По делото се установи това,че пътното произшествие е възникнало следствие на това, че обв. Р. е навлязъл в насрещната лента за движение, където в същото време се е движил автомобила управляван от св.С.. Причината за произшествието е това, че обв. Р. е навлязъл в насрещната лента, като му навлизане и отклонение от неговата лента, няма връзка със скоростта на движение. Макар и близка до критичната за завоя където се е движил обв.Р. непосредствено преди произшествието, то тя все пак е била в рамките на съобразена. По делото не се установи, обв. Р. да е губил контрол над управляваното от него МПС. В случая, съдебната практика е категорична, че разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1от ЗДвП има характер на общо предписание, същото не създава конкретно задължение за водачите на пътни превозни средства, като нарушаването му не влечи конкретни последици за тях. Поради което и съдът счете, че на основание чл.304 от НПК  следва да признае обв. Р. за невинен и го оправдае по първоначално повдигнато му обвинение в тази му част.

Обв. Р. е извършил вмененото му престъпление по непредпазливост, тъй като той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл  да ги предвиди. Все пак е безспорно установено това, че той е навлязъл в насрещната лента за движение и траекторията му на движение не е била несъобразена с конкретните условия, тъй като ако не се бе движил точно в тази част на платното за движение, щеше да е налице възможност  да избегне настъпването на произшествието, а от там и на съставомерните последици.

При така посочената  правна квалификация съдът намира, че спрямо обв. Р. са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК. За деянието по чл.343, ал.1, б.”б”,пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК се предвижда на виновното лице да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години или „Пробация”. Видно е, че  обвиняемият е пълнолетен и до момента, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна  отговорност по реда на чл.78а от НК. Предвид това, Съдът намира, че за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК обвиняемият Р. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер на минимума предвиден в закона, а именно в размер на 1000лв. Определеният размер на глобата са съобрази със семейното и материално положение на обвиняемия и данните за личността му. Степента на обществена опасност на дееца е ниска, с оглед добрите характеристични данни, като  се отчете и обстоятелството, че осъзнава вината си и съжалява за случилото се. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието  е необходимо спрямо обв. Р. да се приложи текста на чл.78а, ал.4 вр. чл.343г вр. чл.37,ал.1, т.7 вр. чл.343, ал.1,б.”б” вр. чл.342,ал.1 от НК и да бъде постановено и „лишаване от право да управлява МПС“, като срокът на лишаване бъде съобразен с данните за личността на обвиняемият, регистрацията му извършени нарушения по ЗДвП , като се отчете и това, че произшествието макар и по непредпазливост, е в следствие една самонадеяност и нарушаване на правилата за движение от страна на обв. Р.. След съвкупна преценка на тези обстоятелства, съдът е на становище, че обвиняемият следва да  бъде лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Направените възражения от страна на защитата на обв. Р., за съпричиняване от страна на пострадалия С., се явяват неоснователни, като в случая по делото не се събраха каквито и да е доказателства за виновно поведение на този водач, като с действията си по никакъв начин последния не е водел да съставомерния резултат.  

С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди обвиняемия Я.Е.Р. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 758,10лв., представляваща разноски по водене на делото.

С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди обвиняемия Я.Е.Р. да заплати в полза на Районен съд Асеновград, сумата от 910 лева,  представляващи разноски, направени в хода на съдебното производство.

С оглед изхода на делото , съдът счете, че следва да бъде постановено, приложените към делото веществени доказателства-, а именно 1 бр. СД – дигитална карта на лист 49 от ДП и  бр. СД – данни от тел. 112 на лист 59 от ДП, да се унищожат, като вещи без стойност, след влизане на решението в законна сила.

С оглед изхода на делото , съдът счете, че следва да бъде постановено, приложените към делото веществени доказателства  4 бр. снимки, намиращи се в плик на лист 41 от съдебното дело, да се върнат на обвиняемия  Я.Е.Р., след влизане на решението в законна сила

 

Мотивиран от горното, Съдът постанови решението си.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: