№ 260135 / 15.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И.. Е
15.04.2021 година, град Монтана
В И.. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти ГРАЖДАНСКИ състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 01.04.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и.. с участието на прокурора............................................................................., като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА гражданско дело № 3002 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 т.6 ГПК, във връзка с чл.146 ал.2 от Семейния кодекс, Бързо производство.
Предявен е иск с правно основание чл. 143 ал.2 от СК, във връзка с чл.149 от Семейния Кодекс.
Ищецът, В.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като баща и.. законен представител на П. П., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат М. xxx, е предявил иск против: Т.Н.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, тел. 0877/984230, с правно основание: чл.143 и.. чл.149 от СК.
В исковата си молба твърди, че Т.Н.П. е майка на малолетното им дете П. П., родена на xxxг. в Г., гр.А. .
С Т.П. живели на съпружески начала, но нямат сключен граждански брак. От съвместното им съжителство е родено детето П. през 2008г.
От месец февруари 2012г.и.. към настоящия момент ответницата НЕ е участвала в отглеждането и.. в издръжката на детето им.
С Решение № 258/22.7.2020г. по гр.д. № 54/2020г.на Районен съд-Монтана е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката -Т.Н.П., за следното:за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на малолетното им дете П. П.; за пътуване в чужбина - Г., като детето бъде придружавано само от него като баща или придружавано от друго, изрично упълномощено от него лице, за преминаване границата на Република България до Г.,без ограничение на броя на пътуванията, периода от време, през който се осъществяват и.. тяхната продължителност, за пътуване на детето заедно с него или придружавано от друго, изрично упълномощено от него лице до страните членки на Европейския съюз, както и.. други европейски страни: М. С. Т. Ч. г. Б. и.. Х. и.. Ш.,за период от общо четири седмици годишно, разпределени съобразно нуждите на детето.
За да стигне до това решение и.. въз основа на събраните по делото доказателства и.. становищата на страните, съдът е приел за установено, че през месец февруари 2012 година ответницата е напуснала семейното им жилище в Г. и.. се е установила да живее в България. От фактическата им раздяла ответницата се е дезинтересирала от детето. Че той е правил опити в Г. и.. в България съдебно и.. извънсъдебно да си уредят родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, но неуспешно.
В предвид гореизложеното изрично заявява, че от месец февруари 2012г. тежестта по отглеждането, възпитанието и.. издръжката на детето е изцяло негова. Детето е във време на интензивен растеж. Средствата, с които разполага са крайно недостатъчни за задоволяване на потребностите на детето, свързани с физическото му израстване и.. естествените му нужди.
Ответницата не се интересува по никакъв начин за живота на детето.
Доколкото му е известно ответницата не дължи издръжка на други лица, предполага, че е трудоспособна и.. не страда от заболяване, което да е основание за инвалидизирането й, и.. което да и.. пречи да упражнява труд.
Заявява, че не получава трудово възнаграждение, не получава обезщетение за принудителна безработица. Изпитва сериозни материални и.. финансови затруднения по отглеждането и.. осигуряването на издръжката на детето.
В предвид гореизложеното, счита, че са налице основания да претендира издръжка от ответницата, включително и.. за изминал период от време от месец декември 2019 г.
Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да се осъди Т.Н.П. занапред да му заплаща в качеството на баща и.. законен представител на малолетното им дете П. П. - месечна издръжка в размер на 170 лв., платима до 5 то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното плащане, като на основание чл.149 във вр.с чл.143,ал.1 и.. 2 от СК, да се осъди ответницата Т.П. да заплати издръжка за детето за минало време - сумата 1920лв., представляваща издръжка за минало време за периода: месец декември 2019г.-месец декември 2020 г.- по 160 лв. на месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното плащане.
Претендира направените разноски поделото.
Ответникът, Т.Н.П., ЕГН xxxxxxxxxx, с настоящ адрес xxx, чрез процесуалния си представител адвокат С.Г.Я., вписан в Пловдивска АК, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Счита исковата молба за недопустима и.. неоснователна.
Мотивите за това са следните: Съдът в Монтана не е компетентен да разглежда делото. Съобразно чл. 105 от ГПК делата се водят по местоживеене на ответника. В чл. 112 на ГПК е записано, че исковете за издръжка могат да се водят и.. по постоянния адрес на ищеца. По делото няма представено доказателство за постоянен адрес на ищцата П. П.. Тоест следва да се приложи чл. 105 от ГПК. В случая П. не живее в района на действие на РС Монтана, а в района на действие на РС-П., което е добре известно на ищеца и.. е записано в исковата молба, което е признание на неизгоден за ищеца факт, а именно къде живее П.. Поради това прави възражение за подсъдност.
Моли делото да бъде прекратено и.. изпратено за разглеждане в Районен съд, гр. П., ако се разглежда по реда на ГПК.
Районен съд Монтана не може да разглежда делото и.. по друга причина. Бащата на ищцата е записал, че е с постоянен адрес xxx, но категорично не е посичил къде живее П., което е от съществено значение за подсъдността, при която следва да се гледа делото. Тъй като делото се гледа от името на П., то от значение е нейното местоживеене. С исковата молба не е представено доказателства за мястото, в което живее П.. Нещо повече в представеното с исковага молба съдебно решение № 258/22.07.2020г. на РС Монтана, постановено по гражданско дело № 54/2020г. е прието, че П. П. живее в Г. и.. поради тази причина се налага да се даде разрешение на бащата, без съгласието на майката да може да изважда задграничен паспорт на П. и.. да я довежда в България, както и.. да я извежда от страната. Твърди, че ищеца и.. детето им П. постоянно живеят в Република Г.. Доказателство в тази насока е исковата молба по гореописаното дело, в която ищеца заявява, че дъщеря им живее и.. ходи на училище в Г.. Тоест тя е трайно установена там и.. това е постоянното и.. обичайното и.. пребиваване. Съобразно Регламент ЕО 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000г., чл 5, параграф 2, компетентни да гледат делата за издръжка са съдилищата на държавата, в която е обичаиното пребиваване на търсещия получаване на издръжка. Този регламент изключва приложението на ГПК. Това обуславя прекратяване на делото в които и.. да било български съд.
На основание горсописания регламент моли да се прекрати изцяло делото и.. да се присъдят на доверителката му направените от нея разноски по водене на делото.
Ако не се уважи искането му за прекратяване на делото, по фактите описани в исковата молба заявява:
Повечето от описаното в нея не отговаря на действителността. Вярно е, че В.П. и.. П. в Г. са живели без брак, на съпружески начала и.. имат общо дете П.. Не е вярно, че П. не се интересувала от детето си. През 2012г. тя е била изгонена от П. от семейното им жилище в А. след скандали и.. побои. Повече не била допусната там, което я принудило да се върне в България. Същата година тя образувала гражданско дело № 3369 в Пловдивски Районен съд, 1 бр.с., като искала упражняване на родителски права. Делото било прекратено от съда с позоваване на Регламент ЕО 2201/2003г. на Съвета, поради това, че Българските съдилища поради обичайното пребиваване на П. П. в Г. не са компетентни да разгледат случая. Доверителката му поради липса на финансови средства не е завела дело за същите обстоятелства пред гръцки съд. След 2012г. тя не е била допускана от В.П. да види дъщеря си, въпреки- че е ходила в Г. само за това. Некоректно е да се твърди, че П. не с участвала в отглеждането и.. издръжката на детето. Както писал по-горе тя е била изгонена от семейното жилище в което са живели тя, дъщеря, П. и.. неговата майка. Очевидно в тази конфигурация чуждата е била само П.. След изгонването и.. тя не е била допускана по никакъв начин до детето си. Не и.. е била давана възможност да го вижда и.. чува. Контрола за това е бил упражняван от П.. Това за него е било лесно, защото през цялото време, както и.. сега той живее в Г.. В исковата молба пише, че П. е безработен, но не пише в коя държава е безработен и.. получава ли за това помощи. Не се споменава с какви средства живеят в Г.. Факта, че 2020г. П. води дело за издаване разрешение от съда П. да се движи свободно от Г. в България говори, че П. и.. П. към 2020г. са живели в Г.. Към настоящия момент също. Иначе нямаше да има смисъл да се води делото, чието решение е приложено към исковата молба. В исковата молба никъде не се твърди бащата да с известил, че П. е в България и.. П. да отиде да види детето си. Това не е сторено, защото П. от 2012г. всячески успешно се стреми да не позволи П. да вижда детето си. Никога не е имал и.. претенции за издръжката за да не би П. да постави въпроса за упражняване на родителските права. Никога П. не е направил опит поне в телефонен разговор да осъществи връзка между детето и.. майката, което е жестоко по отношение на собственото му дете.
Иска за издръжка за минало време е неоснователен, защото тя никога не е била търсена.
Моли съда да прекрати изцяло делото, поради неподсъдност на български съд на основание Регламент ЕО 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г., чл. 5, параграф 2.
Ако се реши, че делото е подсъдно на български съд, да се прекрати и.. се изпрати по компетентност на РС-П..
Доказателствата по делото са писмени и.. гласни.
Изискано е и.. приложено гражданско дело № 54 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и.. на основание чл.315 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че страните в процеса са живели на съпружески начала, и.. от съвместното им съжителство е родено детето П., на 10.11.2008 година в Г., А..
Страните са родители на П., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0006 от 08.07.2009 година на О. М., обл.П..
Няма спор, че страните живеят разделено от месец февруари 2012 година и.. не се спори относно обстоятелството, че местоживеенето на детето е при бащата, които трайно са се установили в Република Г..
Ищецът претендира от ответника заплащане на месечна издръжка за роденото им от съвместното съжителство ненавършило пълнолетие дете за в бъдеще време в конкретно посочен размер, както и.. за минало време, считано от месец декември 2019 година до месец декември 2020 година.
Не се спори относно обстоятелството, че бащата полага единствено грижи по отглеждането, възпитанието и.. издръжката на роденото от съвместното им съжителство дете. Ответникът сочи, че е поставена в невъзможност да полага грижи за дъщеря си, провокирано от поведението на ищеца - изгонена и.. недопускана до детето си.
Двамата родители не сочат за съществуващи здравословни проблеми.
Ответникът не сочи, а и.. не бе установено негово задължение за издръжка към други лица от същия ред.
И.. за двете страни в процеса не се ангажираха доказателства какви месечни доходи реализират.
При тази фактическа установеност и.. съобразно приложимия закон, по свое убеждение, докладчика по делото достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.142 СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и.. от възможностите на родителя.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск за размера на претендираната издръжка. Той е доказал и.. четирите от предпоставките - че дъщеря им не е навършила пълнолетие, че ответника е неин родител и.., че са необходими средства, дължими и.. от другия родител за задоволяване на нейните нужди. Нуждите на детето и.. условията на живот са с траен и.. продължителен характер. Детето расте, и.. предвид особеностите на възрастта му (когато много по-бързо нарастват обичайните материални и.. духовните потребности) и.. съобразно социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования извод за трайно и.. съществено нарастване на потребностите на детето, а и.. нуждата от предоставяне на издръжка от родителя, ответник, който не доказа да е предоставял такава, въпреки твърденията, наведени в отговора, не дават основание на съда да приеме, че такава е предоставяна. По делото не е доказана четвъртата предпоставка, а именно възможността на ответника да дава издръжка на детето си в претендирания размер, за релевантния период. Ищецът, макар да прояви процесуална активност, не можа да се установи по безспорен и.. категоричен начин, че ответника е във възможност да дава претендираната издръжка. Но с оглед представянето на отговор и.. вземане становище по иска за издръжка, както за в бъдеще време, така и.. за миналия период, съда намира, че във възможностите му е да дава такава без затруднения, а именно – 162.50 лв. месечно от 29.12.2020 година.
Съдът намира, че възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, но и.. основанието на иска. По такъв начин една от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно основание чл. 143 СК е налице. Бащата към настоящия момент не реализира доходи, за майката не е установено какъв е размера на получаваните месечни доходи, но това обстоятелство не я освобождава от задължението да издържа дъщеря си. Следва да се докажат материалните възможности и.. на двамата родители, за да може да се направи преценка и.. да се определи делът на всеки от родителите на детето при определяне на издръжката му.
Най-сетне следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията, единствено водещи са интересите на детето, съобразено и.. с възможностите на двамата родители, установени по безспорен начин.
Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 143 от СК и.. са налице условията за определяне на размера на дължимата издръжка, по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата, които се съобразяват при определяне на размера на ежемесечната издръжка за детето П., касаят не само нарастващите и.. нужди, а и.. факта, че е ученичка, че се следват средства не само за храна, облекло, обувки, отопление, но и.. за задоволяване на елементарни духовни потребности и.. с оглед на това, че непрекъснато се изменят и.. социално-икономическите условия на живот, а от друга страна, нуждите на детето П. от елементи и.. средства за физическо и.. духовно развитие се завишават, а те биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лв., като сумата от 162.50 лв., необходими за нея ежемесечно, се покрият от майката. Задължение обаче и.. на двамата родители е да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали нужди и.. потребности, вследствие на промените във възрастта им и.. в социално - икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и.. от двамата родители.
При съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и.. възможностите на родителя, размерът на издръжката на ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число и.. претенцията е частично основателна. Досежно възможностите на майката да дава издръжка в искания размер от 170.00 лв. без особени затруднения, съдът намира по отношение на ответника, за който приема, че реализира доходи над средните за страната и.. няма задължения за издръжка към други деца, от което се налага извода, че ще бъдат изплащани редовно, то за навършилата 12 годишна възраст дъщеря П. е напълно по нейните сили да изплаща сума от 162.50 лв. месечно, която не би сериозно я затруднила, а от друга страна, остатъкът от 187.50 лв. до необходимия за издръжката на това дете общ размер от 350.00 лв. може без никакви затруднения да се поеме от бащата, ведно с грижите по непосредственото и.. отглеждане и.. възпитание.
Съгласно разпоредбите на чл. 143 ал. 1 и.. 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и.. материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и.. дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и.. възможностите на лицето, което е дължи. Към момента на приключване на съдебното дирене детето П. е навършило 12 години, т.е. малолетно, по смисъла на чл. 3 ал. 1 ЗЛС. Следователно родителите и.. Т.Н.П. и.. В.П.П. и.. дължат издръжка. А с израстването на детето се увеличават и.. разходите за задоволяване на нейните базисни, здравни, образователни и.. други потребности. П. е във възраст на бързо физическо израстване и.. се нуждае от здравословна храна, подходящи дрехи, обувки, средства за образователния процес и.. др. и.. с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и.. при липсата на доходи, не освобождава родителя от задължението му да дава издръжка, съобразена с възрастта и.. нуждите и... При определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и.. нуждите на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и.. обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Още повече, че определената издръжка е минималната такава, предвид разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК, чийто размер е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която за 2021 година е от 650.00 лв. месечно.
Съдът намира за основателна и.. претенцията на ищеца за присъждане на издръжката, считано една година преди предявяването на иска, а именно от 29.12.2019 г. до 29.12.2020 г., тъй като грижите за детето, след като родителите са разделени, са били полагани преимуществено от бащата, още повече, че от събраните по делото гласни доказателства, от разпитаната в качеството на свидетел И. П. С., макар и.. сестра на ищеца, се установи, че ответницата през всичките години не е заплащала никакви средства за детето си, не я е търсила, не се е интересувала от нея, което детето много трудно е преживяло. По делото не се ангажираха доказателства ответника да е давал издръжка на детето си в пари, или в натура за този период от време или да е проявила какъвто и.. да било интерес към нея. А размерът на издръжката, за минало време, съобразено с възрастта на П., с потребностите и.. в този период и.. средствата, необходими за нейната издръжка са от 152.50 лв. месечно.
Мотивиран така, съдът следва да уважи главния иск и.. да определи размера на ежемесечна издръжка за детето П. на 162.50 лв., като осъди майка й да заплаща чрез баща и.. тази сума ежемесечно, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.12.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и.. вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера, а за периода от 29.12.2019 година до 29.12.2020 година – по 152.50 лв. месечно, или сумата от 1 830.00 лв. Над тези размери исковете се явяват неоснователни и.. следва да бъдат отхвърлени като такива.
С оглед на тези обстоятелства и.. при установеното приложно поле на чл. 143 от СК, ответника трябва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на определения размер ежемесечна издръжка, която държавна такса, изчислена, е в размер на 307.20 лв., вносими по сметка на Районен съд Монтана.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за присъдената издръжка.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и.. разноските, направени от ищеца, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното и.. на основание чл. 315 от ГПК, съдът,
Р Е Ш И..:
ОСЪЖДА Т.Н.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАЩА на В.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като баща и.. законен представител на П. П., ЕГН xxxxxxxxxx, ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв., считано от 29.12.2020 г., платима на 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и.. вноска, до настъпване на причини и.. обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до предявения такъв от 170.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Н.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като баща и.. законен представител на П. П., ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 1 830.00 лв., представляващи ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лв., за периода от 29.12.2029 г. до 29.12.2020 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.12.2020 година до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до предявения такъв от 1 920.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Н.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 817.00 лв. разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА Т.Н.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 307.20 лв. за уважения размер на исковете и.. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл. 242 ал. 1, предложение първо ГПК ПОСТАНОВАВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Монтана, считано от 15.04.2021 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: