Решение по дело №231/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 50 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014 – 2020 г. (Наредба № 7).

Делото е образувано по жалбата на „Крайморски градини 2015“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Каварна, бул. „България“ № 1В, представлявано от управителя - Г.Г.Ц., чрез адв. В.А. ***, със съдебен адрес:*** против УП за неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. с изх. № 01-2600/ 614 от 07.02.2023 г. на зам.- изп. директор на ДФЗ. Според жалбоподателя оспореното УП е незаконосъобразно и необосновано. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон относно земеделски парцели с №№ 07257-794-1-2 и 07257-795-1-2. Посочените парцели не са одобрени, тъй като за тях не е представена оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Според нормата на чл. 46, т. 2, б.“д“ от Наредба № 7/редакцията в сила от 19.04.2022 г./ при кандидатстване по направление “Контрол на почвената ерозия“ зем. стопани прилагат и оценка по Наредбата, удостоверяваща че заявените трайни насаждения са в период на плододаване; Оценката може да не се предоставя, когато парцелът с трайни насаждения включва зем. земя от Държавния поземлен фонд и не е изтекъл амортизационния срок на насажденията; МЗХ предоставя информация за тези имоти или парцели до 15 юли на ДФЗ – РА; Оценката съдържа номера на парцелите по ИСАК за заявените нови площи и се предоставя до 15 юли за годината на кандидатстване. Същевременно според § 24 от ЗР на НИД на Наредба № 7/ 2015 г./ ДВ, бр. 21/ 2021 г., в сила от 12.03.2021 г./ за трайни насаждения, създадени чрез одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007 -2013 г. и ПРСР 2014 – 2020 г., не се изисква предоставяне на оценка, удостоверяваща че трайните насаждения са в периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Според жалбоподателя в представената от него Заповед № РД-09-216/ 12.03.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която се определя началната дата за прием на заявленията за подпомагане по реда на Наредба № 5/ 2009 г., като се конкретизират условията за участие по мярка АК7 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания в Раздел IV е записано, че зем. стопани, които ще заявяват нови площи с допустими трайни насаждения по дейността за противоерозни мероприятия в лозя и трайни насаждения по марка 10, следва да удостоверят, че същите са в периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайни насаждения. По-надолу в заповедта е изрично указано, че за трайни насаждения, създадени по проекти, финансирани от ПРСР 2007-2013 г. и ПРСР 2014 – 2020 г. не се изисква предоставянето на оценка по смисъла на §24 от ЗР на Наредбата за ИД на Наредба № 7/ 2015 г. оспорващият представя и Заповед № РД-09-493/ 20.04.2022 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която се определя началната дата за прием на заявленията за подпомагане по реда на Наредба № 5/ 2009 г., в която се конкретизират условията за участие по мярка АК от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2022 г. В заповедта не са дадени указания по въпроса, като в Раздел IV от заповедта за 2021 г. на министъра, но в § 24 от ЗР на НИД на Наредба № 7/ 2015 г. по силата на наредбата е неприложим. Неприложимостта на изискването на чл. 26, т. 13 от Наредба № 7/ 2015 г. в настоящия случай произтича директно от нормата на § 24 от ЗР на НИД на Наредба № 7/ 2015 г.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от адв. В. А. ***, която изразява становище за отмяна на процесната заповед. Пледира за присъждането на разноски за които представя списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В дадения от съда срок представя писмени бележки, с изразено становище за отмяна на оспорения адм. акт.

Ответникът по жалбата – зам.- изп.директор на ДФ”Земеделие”, редовно призован се представлява от гл.юрк. Д.М., редовно упълномощена и приета от съда, която изразява становище за неоснователност на жалбата, и пледира за присъждането на разноски в размер на юрк. възнаграждение.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – адресат на акта, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, последната е основателна при следните съображения:

Жалбоподателят е земеделски производител, който е кандидатствал със заявление за подпомагане по мерки за директни плащания по схемите и мерките от ПРСР 2014-2020 г. от 04.05.2022 г. (стр. 47 от делото), с подадено допълнително заявление от 26.05.2022 г. (стр. 67 и сл. от делото) в т. ч. по Мярка 10 „Агроекология и климат“, като приложил таблица на парцелите за Кампания 2022 г. (стр. 71 от делото), а именно БЗС № 07257-794-1-2 с площ от 2, 25 ха, находящ се в землището на с. Българево, обл. Добрич (череши) и БЗС № 07257-795-1-2, с площ от 1,01 ха, находящ се в землището на с. Българево, обл. Добрич (десертно грозде).

Със заповед РД 09-216 от 12.03.2021 г. (л. 11 до 14), издадена на основание чл. 4, ал. 9 и ал. 10 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ бр. 22/2009 г. ). Министърът на земеделието е определил период за прием на заявления за подпомагане по Мярка 10 "Агроекология и климат" и по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПЗСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г. В точка II от заповедта са указани дейностите по направления, за които ще се приемат заявления за подпомагане, а в т. IV са дадени указания какви документи е необходимо да се предоставят или да не се предоставят от заявителите според това дали се заявяват нови площи за подпомагане или се заявяват трайни насаждения, създадени по проекти, финансирани от ПРСР 2007-2013 и 2014-2020 г. На същото правно основание е издадена и приложената Заповед № РД09-493/20.04.2022 г., с която е определен първия ден от периода на прием на заявления за подпомагане и заявления за плащане по реда на Наредба №5/ 2009 г. за Кампания 2022 г. (л.8 до 10).

В таблица (л. 71) оспорващият е посочил парцелите, които ще ползва през 2022 г. в т. ч. и тези по мярка 10 "Агроекология и климат" направление "Борба с почвената ерозия" за дейност с код АК7 "Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения" както следва: парцел с номера по ИСАК БЗС № 07257-794-1-2 с площ от 2, 25 ха, находящ се в землището на с. Българево, обл. Добрич (череши) и БЗС № 07257-795-1-2, с площ от 1,01 ха, находящ се в землището на с. Българево, обл. Добрич (десертно грозде). Жалбоподателят е падал второ заявление на 26.05.2022 г. с направена корекция на кандидатстваната Мярка 10 (л.67).

С писмо изх. № 07-0400/3661 от 08.11.2021 г. (непредставено по делото, но известно на съда) зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е уведомил заместник министъра на земеделието, че във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 и Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 10 кандидатите за подпомагане да предоставят оценка, удостоверяваща, че заявените от тях площи са в период на плододаване, съгласно наредбата за базисните цени на трайните насаждения и във връзка с § 25 от ПЗР на Наредба № 4 и § 24 от Наредба № 7 са изискали информация от ДОППМРСР дали ново заявените парцели по мярка 10 и мярка 11 са създадени чрез одобрени /финансирани проекти по ПРСР 2007-2013 г. и 2014-2020 г. Получена е информация в т. ч. и за създадени трайни насаждения по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски производители – 396 парцела, но експертите от ДОППМРСР ги уведомили, че за кандидатите по мерки 112 и 6. 1 не могат да разграничат първоначалното състояние на стопанството от нарастване. В тази връзка ДФ "Земеделие" информира заместник министъра на земеделието, че парцелите, за които са информирани, че са по мерки 112 и 6. 1 ще приемат, че не попадат в хипотезата на с § 25 от ПЗР на Наредба № 4 и § 24 от Наредба № 7.

В отговор на това писмо заместник-министърът на земеделието е уведомил зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с писмо вх. № 07-0400/3661 от 17.01.2022 г. (непредставено по делото, но известно на съда) по същество, че в процеса на предоставяне на помощта по мярка 112 и подмярка 6. 1. се подпомагат новосъздадени стопанства. В процеса на предоставяне на помощта се извършват проверки преди одобрение и проверки и анализ за установяване на фактическото съответствие с представените документи преди второ плащане. Посочено е, че посредством данните от ИСАК за всеки един от земеделските стопани може да се проследи историята на стопанството, доколкото това е необходимо, но цитираните преходни и заключителни разпоредби на двете наредби /§ 25 от ПЗР на Наредба № 4 и § 24 от ЗР на Наредба № 7 освобождават земеделските стопани от задължението за предоставяне на оценка на трайните насаждения, с оглед на това, че такава информация следва да е налице в ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция. В писмото изрично е цитирана разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от АПК. Указано е, на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция и че ако е налице обективна невъзможност за събиране на данни за всеки индивидуален земеделски парцел на кандидати по двете мерки и данни за това не са изисквани или налични по време на подаване на заявлението за подпомагане, изискването на подпомагане /да са в период на плододаване – бележката моя/ може да бъде проверено на ниво стопанство, като се включат допълнителни контроли, може да бъде проведена и допълнителна комуникация с кандидатите.

При тези обстоятелства зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издал уведомително писмо изх. № 02-6500/614 от 07.02.2023 г. (л. 15-16), с което на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. парцелите, посочени в таблица № 1 към писмото не са одобрени за участие по направление "Контрол на почвената ерозия" от Мярка 10 "Агроекология и климат", по посочените в таблицата мотиви. В таблица 1 е посочено, че декларираните парцели № 07257-794-1-2 с площ от 2,25 ха (череши) и № 07257-795-1-2 с площ от 1,01 ха (десертни лозя) не отговарят на изискванията на чл. 26, т. 13 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 10 "Агроекология и климат" от ПЗСР 2014-2020 г. Писмото е връчено на оспорващия на 17.03.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез ССЕВ на 29.03.2023 г.

В хода на съдебното производство по делото беше приобщена административната преписка (представена от жалбоподателя), образувана във връзка с договор № 08/06/1/02299 от 29.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., сключен между ДФ "Земеделие и оспорващия. Размерът на одобреното финансово подпомагане е 48 895. 00 лв. платимо както следва: първо плащане в размер на 24 447. 50 лв. в срок два месеца от датата на сключване на договора и второ плащане в размер на 24 447, 50 лв. след заявка за второ плащане, подадена до 15.02.2018 г. Ползвателят на БФП – оспорващият е длъжен да изпълни представения от него и одобрен бизнес план до 15.02.2018 г., като срокът за изпълнение на всички нормативни и договорни задължения от страна на ползвателя, произтичащи от предоставената финансова помощ е 5 години от подписване на договора, т. е. до 29.01.2021 г.

В тази връзка е представено писмо изх. № 02-080-2600/ 1776 от 02.05-2018 г. на зам.-изп. директор на ДФЗ, изпратено до жалбоподателя и директора на ОД на ДФЗ – Добрич (л.144 – 145) От писмото става ясно, че във вр. с постъпила жалба против УП за отказ да се сключи анекс/съгласувана промяна, който получава заявление за подпомагане по ИД № 08/06/1/02299 от 29.01.2016 г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. и след разглеждане на адм. преписка ДФЗ – РА е установила, че „Крайморски градини 2015“ ЕООД няма вина за невъзможността за изпълнение на поетия ангажимент по създаване на насаждения с десертно лозе. С оглед на децентрализираната обработка на подмярка 6.1 „Крайморски градини 2015“ ЕООД следва да подаде в ОД на ДФЗ – Добрич нова молба, в която да посочи крайния срок за проверка на изпълнението на бизнес плана, съобразно изменението му. Писмото е получено от управителя на дружеството-жалбоподател на 11.06.2018 г. (л.145).

В хода на съдебното производство съдът изслуша заключение на вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което даде следното заключение:

В самия договор № 08/06/1/0/02299 от 29.01.2016 г. (л.112) няма упоменати парцели, с които жалбоподателят е кандидатствал и е бил одобрен за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. информация за имотите, с които е кандидатствал жалбоподателят по този договор може да се извлече от План за контрол на почвената ерозия по мярка 10 „Агроекология и климат“ (л.100 от делото) за периода 2022-2023 г., в който са цитирани процесните парцели.

По данните, които се съдържат в делото, и информация на жалбоподателя за кампания 2022г. за подпомагане по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. (код АК7) и посочени в оспореното писмо няма такива, които да не са били обект на подпомагане по сключения с оспорващия договор №08/06/1/0/02299 от 29.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. За Кампания 2021 г. няма поет от жалбоподателя ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. (код АК7).

Процесните парцели с №№ 07257-794-1-2 и 07257-795-1-2 за Кампания 2022 са заявени съответно с № 07257-794-3-2 и № 072-795-1-1 за Кампания 2021 г. (л. 46 от делото) и не са били включени и в ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ за Кампания 2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок.

Оспореният административен акт е издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Вл. Казакова. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция. В § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че "Разплащателна агенция" е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Според чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, изпраща на земеделските стопани уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие на площи / животни по мярка 10 "Агроекология и климат" в срок до края на годината на подаване на "Заявление за подпомагане". По делото е представена Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., с която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция е делегирал на г-жа Вл. Казакова – зам.- изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" правомощията да издава и подписва писма за одобрение и неодорбение за участие парцели по мярка 10 "Агроекология и климат" (т. 2 от заповедта л. 31).

Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа реквизитите, посочени в ал. 2.

Съдът намира, че при издаване на оспореното писмо са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В оспореното писмо като фактически основания за недопускане на процесните парцели за подпомагане по Марка 10 е посочено, че те не отговарят на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 7, а в таблицата, която е неотделима част от писмото е посочено, че те не отговарят на изискванията на чл. 26, т. 13 от Наредба № 7.

Двете разпоредби се намират в Глава Пета от Наредба № 7, в която са регламентирани условията за одобряване за подпомагане на парцели и животни. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 7 минималният размер на заявената за подпомагане площ за съответното направление е 0, 5 ха при минимален размер на земеделския парцел – 0, 1 ха.

В разпоредбата на чл. 26, т. 13 от Наредба № 7 в действащата към момента на подаване на заявлението за подпомагане редакция, действала до 18.04.2022 г. е посочено, че не се одобряват за участие в мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени за подпомагане по дейността по чл. 36, ал. 1, т. 2, буква "а", за които не е предоставена оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения /НБЦТН/. С изменението на тази разпоредба, влязло в сила на 19.04.2022 г. е добавен текстът "удостоверяваща, че трайните насаждения са в периода на плододаване".

На първо място обаче в писмото или в приложената в него таблица не са посочени никакви конкретни фактически обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под цитираните правни норми и които да са дали основание на административният орган за този отказ.

На следващо място не става ясно, на какво основание административният орган не е допуснал процесните парцели за участие в Мярка 10 - дали защото парцелите не отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 24, ал. 1 или защото за тях не е представена оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Това противоречие води до неяснота относно основанията за формиране волята на административният орган.

Недопустимо е административният акт да не съдържа фактически основания въз основа на които е формирана волята на административния орган или пък те да са противоречиви и наличието на такова нарушение винаги води до незаконосъобразност на административния акт.

Едва в хода на съдебното производство административният орган, издал оспорения административен акт, е представил писмено становище (л. 41- 42), от което става ясно, че основанието за издаване на оспорения акт е непредставяне от страна на оспорващия на поискана от административният орган оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, че не е изтекъл амортизационния срок на насажденията.

Съдът счита за недопустимо волята на административния орган да бъде мотивирана от фактическа страна за първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт пред съда. Това становище не е документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на адм.производство, и е приложен към преписката, а е изготвен едва след оспорване на същия пред съда в хода на съдебното производство. Действително, според Тълкувателно решение (ТР) № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига обаче да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Според изложеното в ТР такива са например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт. Също така би следвало да се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. от ЗАП (отм.). Но, както е прието и в ТР, в описаните случаи допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал.

В случая обаче цитираното становище е документ, който не би могъл да се приеме за част от адм. преписка и за такъв, който допълва мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното тълкувателно решение. Макар становището да изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено в хода на съдебното производство, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото УП. Адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него. Даденото в тълкувателното решение разрешение на този въпрос е свързан с възможността административният орган-издател на акта да допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което адм.преписка се изпраща на по-горестоящия адм. орган, т. е. при оспорване на акта по административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред. Настоящия случай не е такъв. Липсва оспорване по административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни правото си на оспорване на акта по съдебен ред.

Неяснотата за фактическите основания, въз основа на които е издаден оспорения административен акт лишава от възможност съдът да прецени материалната законосъобразност на административния акт.

Ако се приеме, че административният орган не е допуснал процесните парцели за участие в Мярка 10, защото оспорващият не е представил за тях оценка по реда на НБЦТН, оспореното писмо е издадено в нарушение на § 24 от Заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" (ДВ бр. 21/2021 г. в сила от 12.03.2021 г.), съгласно който за трайни насаждения, създадени чрез одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007 – 2013 г. и ПРСР 2014 – 2020 г., не се изисква предоставяне на оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения са в периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения.

Предвид представената от жалбоподателя по делото адм. преписка по договор № 08/06/1/02299 от 29.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 от ПРСР за периода 2014-2020 г., сключен между ДФ "Земеделие и оспорващия и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съдът намира за безспорно установено, че трайните насаждения в посочените в оспореното писмо парцели, заявени от оспорващия за подпомагане в кампания 2021 г. са създадени чрез одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007 – 2013 г. и ПРСР 2014 – 2020 г.

Ето защо административният орган не е имал право да иска, а оспорващият не е бил длъжен да представя оценката по чл. 26, т. 13 от Наредба № 7

Това произтича както от разпоредбата на § 24 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2015 г. (ДВ бр. 21/2021 г.), така и от изричното указание в абзац втори на т. IV от заповедта на министъра на земеделието № РД 09-216 от 12.03.2021 г. (л. 11-14), с която е открита процедурата по приемане на заявленията за подпомагане за кампания 2021 г. с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 9 изречение второ от Наредба № 5 от 2009 г., съгласно която министърът може да поставя допълнителни условия. В този смисъл е било и писмо вх. № 07-0400/3661 от 17.01.2022 г. на заместник министъра на земеделието. Следва да се има предвид, с оглед заповедта на министъра на земеделието, че декларираните от оспорващия парцели по мярка 10 за кампания 2021 г. не са новозаявени, за да е налице задължение на оспорващия да представи оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения са в периода на плододаване по НБЦТН.

Наред с това съдът счита, че от намиращата се в административният орган преписка по договор №08/06/1/02299 от 29.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1, в която се съдържа одобрения бизнес план, допълнително сключени анекси по отношение на парцелите и насажденията в тях, контролни листи от проверки при посещения на място, баланси и отчети за съответните години, плащания по договора и предвид техническия и кадрови потенциал, с който разполага адм. орган, лесно е можел да установи, че процесните парцели с трайните насаждения са създадени чрез одобрен и финансиран проект по ПРСР 2014 – 2020 г. и да се съобрази с разпоредбата на § 24 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2015 г. и абзац втори на т. IV от заповедта на заместник министъра на земеделието № РД 09-216 от 12.03.2021 г. Такова поведение изисква и разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от АПК.

Като не е сторил това и е приел, че оспорващият не е изпълнил задължението си да представи за процесните парцели оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения са в периода на плододаване по НБЦТН и е отказал да ги допусне за участие в Мярка 10 за кампания 2021 г., е постановил незаконосъобразен административен акт.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, които да установяват, че заявените от оспорващия за подпомагане площи за съответното направление и заявени парцели са под минималните изисквания по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 7 от 2015 г.

По изложените съображения оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда за прилагане и тълкуване на закона.

С оглед изхода от делото и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на разноски, съдът намира, че адм. орган следва да заплати на жалбоподателя направените разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 1250, 00 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съставляващи: внесена държавна такса от 50 лв., възнаграждението за един адвокат от 1 000 лв. и депозит за вещо лице в размер на 200, 00 лв.

Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 01-6500/614 от 07.02.2023 г. на зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция гр. София.

ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество в тази и част, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“ да заплати направените по делото разноски на „Крайморски градини 2015“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Каварна, бул. „България“ № 1В, представлявано от управителя - Г.Г.Ц. в размер на 1250, 00 лв., съставляващи държавна такса, адв. възнаграждение и депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия: