Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3828/2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от З.М. с правно осн.
чл. 124, ал.1 ГПК срещу „Е.П.П.“ АД, ЕИК ********,
гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта
на сумата от 262, 47 лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на
електроенергия за периода от 08.09.2018г. до 07.12.2018г. в обект, находящ се в
******** по издадена фактура № **********/26.02.2020г.
Ищецът твърди, че служители на Е.С.АД са
извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия
имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз
основа на констатациите, ответното дружество е издало фактура за начислена
електроенергия, чиято сума ищците твърдят, че не дължи на
електроразпределителното дружество.
В срока за отговор ответникът Е.П.П. АД счита, че производството по делото в частта за
разликата между сумата от 262, 47 лв. до предявената от 469, 12 лв., е
процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес по следните
съображения:
Ответникът признава, че въз основа на
корекция по ОУДПЕЕМ, е издадена фактура № **********/11.04.2019г. на стойност
469, 12 лв.
В последствие са издадени две кредитни
известия № **********/26.02.2020г. на стойност 86, 77 лв. и №
**********/26.02.2020г. в размер на 119, 88 лв., с която обща сума от 206, 65
лв. е намалено задължението по № **********/11.04.2019г.
Въз основа на изложеното се поддържа, че Е.П.П. АД претендира от потребителя З.М. само и единствено
сумата от 262, 47 лв., такава каквато тя е посочена в масивите на дружеството.
Ответникът оспорва предявения иск за
отричане съществуване на вземане в размер на 262, 47 лв. Излага съображения, че
ищецът е потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики,
предвидени в тях. Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе
съдът съобрази следното:
Безспорно е между страните,
че З.М., е абонат на електроразпределителното дружество, чиито обект находящ се
в ********, е електрифициран.
На 26.02.2020г. „Е.П.“
АД е издало фактура № **********/26.02.2020г., обективираща
стойност на електроенергия, отчетена чрез електромер с фабричен №
1119010909061239 и електромер с фабричен № 1127021804010545.
Предмет на иска по
чл. 124, ал. 1 ГПК е недължимостта на сумата от 262,
47 лв., която е отчетена, чрез електромер с фабричен № 1119010909061239, която
единствено се претендира за заплащане от „Е.П.“ АД. Останалата сума е заплатена
от абоната.
На 13.11.2018г. служители на „Е.С.“ АД са
извършили техническа проверка на електромер с фабр. №
1119010909061239, монтиран в процесния обект, чиито констатации са обективирани
в констативен протокол № 11276537, подписан от двама свидетели.
В съставения
протокол е посочено, че средството за търговско измерване е демонтирано, тъй
като е повреден броителния механизъм.
От заключението по назначената
съдебно – техническа експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се
възприема изцяло от съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание
се установява, че демонтирания електромер с фабр. № 1119010909061239 е монофазен, статичен за активна енергия “EMPS D 210”. Към деня
на демонтажа, електромерът е метрологично годно и технически изправно СТИ.
В деня на проверката е установена
повреда в броителния механизъм, т.е. е налице техническа
неизправност в дисплея. Тъй като дисплеят е бил неизправен в деня на проверката
не са отчетени показания по нито една от тарифите.
Експертът е категоричен, че сумата, остойностена във фактурата е изчислена на база на
консумирана ел. енергия през аналогичен предходен период или за времето от
07.09.2017г. до 07.12.2017г.
Вещото лице посочва още, че
коректния период е 9 дни, тъй като фактурата, обективира
и период на реално доставена електроенергия, чрез новомонтирания
електромер, чиято стойност не се претендира за плащане.
Категорично корекцията не е
извършена по реда на ПИКЕЕ.
Сумата, която потребителят би дължал
по ОУДПЕЕМ е в размер на 175, 50 лв.
В конкретния случай, съдът приема,
че извършената корекция намира основанието си в чл. 38, ал. 6 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД.
Според посочената
разпоредба в случаите на техническа неизправност на средствата за търговско
измерване електроразпределителното предприятие извършва корекция. В този случай
коригираните количества са равни на консумираната от потребителя електрическа
енергия за аналогичен период от предходната година.
По спорния за делото въпрос,
а именно налице ли е възможност от страна на електроразпределителното дружество
да извършва едностранни
корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период при
съответната методика в Общите условия съществува задължителна практика,
обективирана в решение № 165 от 19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. , II т.о. на
ВКС, Решение №177 от 12.12.2011г. на ВКС по т.д. №
1008/2010г., II т.о., ТК, Решение № 223 от 12.07.2011г. на ВКС по т.д. №
124/2010г., II т.о., ТК, Решение № 71 от 23.06.2011г. на ВКС по т.д. №
628/2010г., I т.о., ТК, Решение № 29 от 15.07.2011г. на ВКС по т.д. №
225/2010г., II т.о., ТК, Решение № 189 от 11.04.2011г. на ВКС по т.д. №
39/2010г., II т.о., ТК, Решение № 26 от 04.04.2011г.
на ВКС по т.д. № 427/2010г., II т.о., ТК, Решение № 104 от 05.07.2010г. на ВКС
по т.д. № 885/2009г., II т.о., ТК постановено по новия съдопроизводствен
ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както при действието на отменените Закон за
енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители,
така и след влизане в сила на Закона за
енергетиката /обн. в ДВ бр. 107/09.12.2003
г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че
коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика
средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност. В решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав
възприема изцяло горните разрешения, тъй като макар да са дадени по повод
искове на потребители срещу други доставчици на електрическа енергия, те са
относими напълно и към процесния случай поради идентичността на разглеждания
правен спор.
С оглед на изложеното и предвид наличието на
задължителна практика за съдилищата, настоящият съдебен състав намира, че
представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на
сметка са съставени в нарушение на закона, поради което не биха могли валидно
да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
По изложените съображения съдът приема, че в
тежест на ищеца не е възникнало задължение за заплащане на исковата сума, а
направената корекция на сметката не почива на договора между страните и
условията за доставяне и отчитане на ел. енергия, поради което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва
да бъдат уважен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 355 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че З.В.М., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П. АД, ЕИК ********, гр.
Варна сумата
от 262, 47 лв. /двеста шестдесет и два
лева и четиридесет и седем ст./, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода от 08.09.2018г.
до 07.12.2018г. в обект, находящ се в ******** по издадена фактура № **********/26.02.2020г,
на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П. АД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на З.В.М., ЕГН **********,*** сумата от 355 лв. /триста петдесет и пет лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: