Определение по дело №28/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 73
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20211700500028
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
гр. Перник , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500028 по описа за 2021 година
Производството е образувано като такова по чл. 274 и следв. от ГПК, въз основа на частна
жалба вх.№ 260384/02.10.2020год.,подадена от А. Х. М. от *** срещу Разпореждане от
18.09.2020год.. С цитираното разпореждане е върната частна жалба на А. М. / обективирано
във възражение по чл.414 от ГПК / срещу Заповед за изпълнение на парично задължение №
***год.,издадена по ч.гр.дело № 532/2020год. ,в частта за разноските. В частната жалба се
поддържа ,че неправилно районния съд е приел приложимост на правилата на чл.275, ал.1,
изр. 1 от ГПК и е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и разглеждане
на частната жалба по същество.
В срок е постъпил писмен отговор от „ Ай Ти Еф Груп“ АД гр.С.,в който се поддържа
неоснователност на частната жалба и се прави искане за нейното отхвърляне.
По повод подадената частна жалба настоящият въззивен състав констатира следното :
С разпореждане от 20.07.2020год., постановено по 532/2020год. на РРС е отхвърлено
заявление рег.№ 3029/20.07.2020год. на „ Ай Ти Еф“ АД гр.С. срещу А. Х. М. от *** , в
частта , в която е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК за сумата от 330.48 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, произтичащо от Договор за кредит № ***год., както и за сумата от 80лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Със същото разпореждане е постановено издаване на заповед за изпълнение, но за
сумата от 302.21лева главница , 26.31 лева възнаградителна лихва за периода от
1
04.07.2016год. до 31.10.2016год., 103.43 лева- законна лихва за забава за периода от
01.11.2016год. до 20.07.2020год., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване
на заявлението - 20.07.2020год. до окончателното изплащане на вземането , както и за
сумата от 25 лева –държавна такса и 300лева –адвокатско възнаграждение.
В мотивите на разпореждането е посочено, че с оглед частичното уважаване на
заявлението, разноските в заповедното производство следва да се присъдят съобразно
уважената част или дължимите такива от длъжника са в размер на 16.47лева-държавна такса
и 32.93лева- юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на цитираното разпореждане е издадена Заповед за изпълнение № ***год.
, която е връчена на длъжника А. М. на 28.07.2020год. В указания й едномесечен срок
същата е подала възражение по чл.414 от ГПК,като е посочила ,че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение и че прави възражение за прекомерност на
разноските в заповедното производство. В тази си част, възражението е възприето от
районния съд като частна жалба против заповедта за изпълнение ,в частта за разноските ,
оставена е без движение като нередовна и поради неотстраняване на нередовностите в
указания срок- е върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане от
18.09.2020год.
Спорът е съсредоточен върху размера на разноските , дължими се в заповедното
производство. Доколкото в мотивната част на Разпореждане от 20.07.2020год. са изложени
съображения за дължимост на разноски в един размер , а в диспозитива на съдебния акт са
посочени разноски в различен от посочения в мотивите размер, то е налице очевидна
фактическа грешка,която подлежи на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК, а не по пътя на
обжалването. Безспорно е налице несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт, което заповедния съд може да
отстрани, доколкото в т.7 на Тълкувателно решение № 4/13 от 18.06.2014год. по т.д. №
4/13год. на ОСГТК на ВКС е прието приложимостта на разпоредбата на чл.247 от ГПК и в
заповедното производство.
Предвид на горното настоящият съдебен състав приема частна жалба вх.№
260384/02.10.2020год. като молба по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа
грешка в Разпореждане от 20.07.2020год. и Заповед № ***год., издадени по ч.гр.дело №
532/2020год. в частта за разноските , компетентен да се произнесе по която е заповедния съд
,в частност районен съд- Радомир. С оглед на това, образуваното въз основа на частна жалба
вх.№ 260384/02.10.2020год. производство пред Пернишкия окръжен съд следва да бъде
прекратено , а жалбата- върната на РРС за произнасяне по нея като по молба по чл. 247 от
ГПК.
За яснота следва да се отбележи ,че настоящият състав не е сезиран с разглеждане на
частна жалба вх.№ 260159/18.09.2020год. и не се произнася по нея , тъй като същата не е
администрирана и е предоставена на въззивния съд като документ-приложение към частна
2
жалба вх.№ 260384/02.10.2020год.
Мотивиран от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.възз. дело № 28 по описа на Пернишкия окръжен
съд за 2021год. като
ВРЪЩА делото на Районен съд-Радомир за произнасяне по частна жалба вх.№
260384/02.10.2020год. като молба по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа
грешка в Разпореждане от 20.07.2020год. и Заповед № ***год., издадени по ч.гр.дело №
532/2020год. в частта за разноските .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3