Р Е Ш Е Н И Е №905
град Бургас, 20.07.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, четвърти състав, на осми юли през две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Галина
Радикова
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 2306 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), във
вр. чл.145 и сл. АПК.
Образувано
е по жалба, подадена от А.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед
рег. № КВ-252/14.05.2019 г., издадена от Министъра на отбраната на Република
България. Със заповедта на осн. чл.146, т.2, чл. 161, т. 2 и чл. 163 от ЗОВСРБ,
е
прекратен договорът на жалбоподателя за кадрова военна служба и последният е
освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, считано от
22.06.2019г.
Жалбоподателят
иска отмяна на заповедта. Твърди, че е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Заявява, че след като е подал рапорт по чл.163 от ЗОВСРБ в срока на
предизвестието е подал втори такъв, с който го е оттеглил. Твърди, че вторият рапорт умишлено е
задържан и не е докладван на министъра на отбраната в законовия тримесечен
срок. Счита, че е нарушено и правото му на информираност, тъй като категорично
му е отказано да се запознае със
становищата на преките му командири по отношение рапорта му за оттегляне на рапорта
по чл.163 от ЗОВСРБ.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата
и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски в размер на
510лв. по представен списък.
Ответникът
по оспорването – Министър на отбраната не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
Жалбата
е допустима.
Подадена
е в предвидения от закона срок ( определение № 5903/21.05.2020г., постановено
по адм. дело № 3425/2020г. по опис на ВАС). Съдът намира, за доказан правния
интерес на жалбоподателя да оспори заповедта, въпреки основанието за издаването
й, с оглед заявения и доказан факт на оттегляне на предизвестието за
прекратяване на договора за военна служба.
І. ФАКТИТЕ:
С договор за военна служба № 1071/01.10.2009 г. А.В.М. бил
приет за обучение във ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“ гр. Варна.
След завършване на образованието си през 2014г. бил назначен
на длъжност „ Командир на радиоцентър“ във военно формирование 54960- Бургас.
Към началото на месец март 2019 г. заемал длъжността
"Началник на „Комуникационно-информационен възел ІІ категория“ във военно
формирование 54960-Бургас.
На 14.03.2019 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на
старши лейтенант А.М. бил съставен АУАН № 994271. След извършен обиск в дома му
на същата дата, била открита тревна маса диаметър около 15мм, която след
направен полеви тест, реагирала на марихуана. В тази връзка във Военноокръжна
прокуратура-Сливен било образувано досъдебно производство № 18-Сл-Х-2/2019 г.,
което според твърденията на жалбоподателя, приключило с налагане на глоба по
реда на чл.78А от НК.
Отделно от това му било наложено и дисциплинарно наказание
„строго мъмрене“.
На 14.03.2019 г. старши лейтенант М. подал рапорт до командира
на в.ф. 54960-Бургас, на основание чл. 163 от ЗОВСРБ, за прекратяване на
договора му за военна служба, който на същата дата бил сведен до знанието на
адресата му и на командирите на военни формирования 32890, 54950- Бургас.
На 18.03.2019г. с рапорта бил запознат и командирът на военноморските сили.
Рапортът на старши лейтенант М., придружен с кадрова справка
бил изпратен от командира на военното формирование до Началника на отбраната на
18.03.2019г. и получен от последния на 21.03.2019 г.
Жалбоподателят твърди, че рапорта за прекратяване на договора
му за военна служба бил подаден под натиск от висшестоящо лице във
формированието. Доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени.
На 02.05.2019 г. старши лейтенант М. подал рапорт вх. № 1489 до
командира на в.ф. 54960-Бургас, с който заявил, че желае да оттегли рапорта си
за прекратяване на договор за военна служба с вх. № 894/14.03.2019 г.
Този рапорт бил сведен до знанието на командира на военно
формирование 54960-Бургас на 02.05.2019 г., до
командира на военно формирование 32890-Бургас на 02.05.2019 г., до
командира на военно формирование 54950-Бургас на 07.05.2019 г. и до знанието на
командира на военноморските сили на 18.05.2019 г.
Всички командири изразили несъгласие с направеното оттегляне,
за което изложили съображения.
На 13.05.2019г. старши лейтенант М. подал рапорт до министъра
на отбраната на Република България, в който изложил мотиви към рапорт вх. №
1489/02.05.2019 г. Този документ
бил регистриран в Министерството на
обраната на 16.05.2019 г.
Преди получаване на рапорта от 13.05.2019 г., началник на
отбраната ген. А.Б. изготвил докладна записка рег. № 30-23-82/14.05.2019 г.,
адресирана до Министъра на отбраната.
В този документ посочил, че старши лейтенант А.М. е отправил
едностранно предизвестие за прекратяване на договора за военна служба при
условията на чл.163 от ЗОВСРБ,изразено писмено с подаден рапорт вх.№ 30- 23-
82/21.03.2019г., срокът на което изтича на 21.06.2019г. Предложил на министъра
на отбраната да подпише приложен проект на заповед, с която на основание чл.
146, т. 2, чл. 163 от ЗОВСРБ, да прекрати договора за военна служба, да
освободи от длъжност, от военна служба и зачисли в запаса ст.лейтенант М.,
считано от 22.06.2019 г.
На 14.05.2019 г. Министърът на отбраната на
Република България издал Заповед рег. № КВ-252/14.05.2019г., с която на осн. чл.146, т.2, чл.
161, т. 2 и чл. 163 от ЗОВСРБ, прекратил договора на А.М. за кадрова военна
служба, освободил го от длъжност, от военна служба и го зачислил в запаса,
считано от 22.06.2019г.
Заповедта била връчена на жалбоподателя на 03.06.2019г.
По
повод постъпилия в Министерство на отбраната рапорт вх. № 30-23-82/16.05.2019
г. от ст. лейтенант М., била извършена проверка от А.З., заместник-министър на
отбраната. Изискани били документи от ВМС, получени в министерството на
23.05.2019 г.
В
свое становище от 03.06.2019 г. заместник-министъра на отбраната е счел, че
няма пречка да бъде отменена Заповед № КВ-252/14.05.2019 г., като решението
дали да бъде оттеглено предизвестието от ст. лейтенант М., следа да бъде взето
по целесъобразност, но подкрепил изразените несъгласия от командирите по
командния ред, за оттеглянето на предизвестието. Становището постъпило
Министерството на отбраната на 03.07.2019 г.
ІІ. ПРАВОТО:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по см. на
чл.161, т.2 от ЗОВСРБ , в изискуемата от закона форма, при спазване
изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК.
Съдът намира обаче, че заповедта е издадена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Разпоредбата на чл.163, ал.1 от ЗОВСРБ сочи, че договорът за военна служба
се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба с писмено
предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, съответно до
оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3.
Според ал.2 на текста, срокът на предизвестието е три месеца и
започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието. То може да
бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната,
съответно на оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3.
Детайлна регламентация на реда за прекратяване на договора за
военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 163 от Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България съдържа и разпоредбата на
чл.82 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България.
Няма спор, че на 14.03.2019 г. старши лейтенант М. е подал
рапорт до командира на в.ф. 54960-Бургас, на основание чл. 163 от ЗОВСРБ, за
прекратяване на договора му за военна служба и че този рапорт е станал известен
на Началника на отбраната на 22.03.2019г. Последният го изпратил до Министъра
на отбраната с предложение за прекратяване на договора на 14.05.2019г.,
посочвайки в докладната записка, че срокът на отправеното предизвестие изтича
на 21.06.2019г.
По делото няма доказателства
Началникът на отбраната да е оправомощено от министъра лице по см. на
чл. 161, т. 2 и 3 от ЗОВСРБ. При това положение полученият от него рапорт на М.,
не поставил началото на срока по чл.163, ал.2 от ЗОВСРБ.
В случая срокът на предизвестието е започнал да тече от
15.05.2019г. дата, следваща тази на която рапорта е бил получен от Министъра на отбраната и изтича на
15.08.2019г., така както сочи и нормата на чл. 82, ал.2 от ПП ЗОВСРБ.
Оспорената заповед е издадена на 14.05.2019г. Очевидно е, че
тримесечния срок не е бил спазен. Този срок не е спазен дори да се приеме, че е
започнал да тече от датата на постъпване на рапорта при Началника на отбраната.
Нарушението е от категорията на съществените, защото е предпоставило
нарушаване на правата на жалбоподателя, гарантирани му с въведеното императивно
изискване на чл.163, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.82, ал.6 от правилника за прилагането
му.
Съкращаването на срока на предизвестие, е допустимо само при
хипотезата на чл. 168 от с.з., от страната, която има право да прекрати
договора за военна служба с предизвестие-
в случая А.М..
Доказателства,
че последният е изразил желание за съкращаване на срока на предизвестието няма.
Посоченото нарушение на разпоредбата на чл.163, ал.2, пр.1 от ЗОВСРБ
е довело до невъзможност жалбоподателят да упражни правото си да оттегли
предизвестието.
Такова оттегляне е извършено на 2.05.2019г.(л.36), с подаване
на рапорт до командира на в.ф. 54960-Бургас. Рапортът обаче, е сведен до
знанието на компетентния орган- Министъра на отбраната, при спазване на
предвидения субординационен ред за осъществяване на кореспонденция на
3.07.2019г.(л.48), значително след датата на издаване на оспорената заповед.
След тази дата- на 16.05.2019г., но отново в срока на
предизвестието, министъра е получил и рапорт, подаден от М. директно до него
(л.39).
Вярно е, че при липса на съгласие с оттеглянето министърът
може да издаде заповед за прекратяване на договора за военна служба, но това
действие може да бъде извършено само след запознаване с оттеглянето.
Последният факт в случая не се е осъществил, поради неспазения
от министъра, срок на предизвестие.
По изложените съображения съдът намира, че оспорения акт
следва да бъде отменен, като издаден при съществено нарушение на процесуалния
закон.
При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно
направеното и доказано искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, които
са в размер на 540лв. (40лв. – държавна
такса и 500лв.- възнаграждение на адвокат.
Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
рег. № КВ-252/14.05.2019 г., издадена от Министъра на отбраната на Република
България.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната гр. София да
заплати на А.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 540лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд гр. София, в 14
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: