ПРОТОКОЛ
№ 712
гр. Пазарджик, 02.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220102800 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцата М. Й. Г., редовно призована на посочения съдебен адрес, не се
явява и не се представлява.
Съдът докладва постъпилата молба от ищцата, чрез пълномощника й
адв. М., с вх. № 8099/28.03.2024 г., с която, в случай на редовна процедура по
призоваване на страните - не възразява да бъде даден ход на делото. Няма
възражение по изготвения проекто доклад и моли да бъде вписан, като
окончателен. Моли на основание чл. 214 ГПК съдът да допусне изменение на
иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, чрез неговото увеличаване, като същият
се счита за предявен за сумата в размер на 142,50 лв. Моли да се изслуша
вещото лице. Няма въпроси към експерта, да се приеме заключението. Няма
да сочи доказателства, няма доказателствени искания. В случай, че счетете
делото за изяснено от фактическа страна моли да се даде ход на устните
състезания. Изложено е становище по същество на делото, а именно съдът да
уважи така предявените искове. Счита, че залегналата в договора неустоечна
клауза не изпълнява нито една от присъщите на неустойката функции.
Единствената цел на тази клауза е да се заобиколи ограниченията на чл. 19 ал.
4 ЗПК, като по този начин кредиторът получи възнаграждение многократно
над допустимото. Счита, че неустоечната клауза представлява „скрита лихва“.
Вноските по тази клауза са предвидени да бъдат заплащани с погасителните
1
вноски по кредита, като именно представлява всички белези на договорната
лихва. Моли съдът да уважи иска с правно основание чл. 55 ЗЗД. Твърди, че
ищцата е заплатила сумата в размер на 142,50 лв., което обстоятелство се
установи от приетата по делото и не оспорена от страните ССчЕ, като
ответната страна не доказа правно основание, на което да задържи
заплатената сума.
Моли съдът да присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“ адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
основание чл. 38 ал. 1 т.2, както и направените от ищцата разноски, съгласно
представен по делото списък на разноските. В случай, че претендираното от
ответната страна адвокатско възнаграждение/юрисконсултско е над
минималното такова, определено съгласно НМРАВ, прави възражение за
прекомерност.
За ответника „Стик - Кредит“ АД, редовно призован, не се явява
представител.
Съдът докладва постъпилото заявление от пълномощника на ответното
дружество – адв. Н., с вх. № 8422/01.04.2024 г., с която заявява, че поради
служебен ангажимент не може да се яви и да вземе лично участие по делото.
Моли да се даде ход на делото в отсъствието на страната. Поддържа изцяло
подадения отговор на първоначално предявената искова молби и моли съдът
да приеме представените с него писмени доказателства. Има възражение
относно проекта за доклад по делото в частта, с която съдът е задължил
ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички
извършени плащания от ищеца, като счита същото за процесуално
недопустимо и незаконосъобразно и целящо да размести доказателствената
тежест в процеса. Изложил е съображения в тази насока. Моли съдът да
отмени вмененото задължение на ответното дружество на основание чл. 190
от ГПК да представи посочените документи, като несъществуващи такива и
като такива намиращи се у ищеца и които той може да представи. Няма други
възражения относно проекта за доклад по делото и моли след отмяната на
вмененото на ответното дружество задължение за представяне на документи
по реда на чл. 190 от ГПК да го обяви за окончателен. В случай че
заключението по допуснатата и назначена ССчЕ е депозирано по делото в
законоустановеният срок моли съдът да го приеме като компетентно и
2
обективно като заявява, че няма въпроси към вещото лице. Към настоящия
момент няма да сочи други доказателства и няма и други доказателствени
искания.
В случай, че делото бъде отложено и насрочено за друга дата моли да
съдът да разпореди да му бъде изпратен протокола от проведеното открито
съдебно заседание на електронната ми поща***** или чрез ССЕВ на
Министерството на Електронното управление.
Моли съдът, с постановеният правораздавателен акт да отхвърли,
исковите претенции на ищеца по предявените искове като неоснователни и
недоказани. Изложени са съображения по съществото на спора. Претендират
се разноски, съгласно представеният списък на разноските изготвен на
основание чл. 80 от ГПК.
По отношение на претендираните от процесуалният представител на
ищцовата страна разноски, моли да се има в предвид, че съгласно чл. 38 ал. 2
от ЗА законодателят е предвидил присъждане на адвокатско възнаграждение
за оказване на безплатна правна помощ оказана на страна, когато на страната
са присъдени разноски. Тази разпоредба на закона може обаче да се приложи
единствено при наличието на конкретни обстоятелства при които адвокатът
може да оказва безплатна правна помощ визирани в чл. 38 ал. 1 от ЗА. Тези
обстоятелства са изчерпателно изброени в текста на закона и наличието им
подлежи на пълно и главно доказване от страна на този който се позовава на
тях. Доколкото те са изчерпателно изброени същите не могат да се тълкуват
разширително и именно поради това страната която се позовава на наличието
им следва при условията на главно и пълно доказване да докаже
съществуването им, което да доведе до това да е безспорно обстоятелството,
че на лицето може да бъде оказана безплатна правна помощ, поради
материалното затруднение, в което е изпаднало. Наличието на съглашение
между ищеца и процесуалният му представител за наличието на такова
обстоятелство, обективирано в подписания между страните договор за правна
помощ и съдействие, не представлява доказателство че в действителност тези
обстоятелства съществуват обективно, а са само твърдение на страната
неподкрепено с никакви доказателства. В настоящият случай по делото
липсва доказателства относно това ищецът да е лице изпаднало в материално
затруднение, поради което и не следва съдът да присъжда адвокатско
3
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на процесуалният му
представител. Моли за решение на правният спор в този смисъл. В условията
на евентуалност в случай, че прецените, че въпреки изложеното по-горе
следва да присъдите на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на процесуалният
представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, то Ви моля да съобразите размера на същото с
практиката обективирана в Решение от 05.12.2006 година по обединени дела
С - 94/2004 и С - 202/2004 на СЕС. Съгласно което делегирането на
частноправен субект в настоящият случай ВАС, на правомощия да определя
минимални адвокатски възнаграждения, нарушава правилата на свободна
конкуренция закрепени в чл. 101 и 102 от ДФЕС. Така определената НРАВ не
съответства на критериите, правораздавателният орган /съдът/ да има
възможност отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се
отклони от минимално определеният размер на адвокатско възнаграждение
тогава, когато този размер се явява несъразмерно висок, с оглед реалното
положеният труд и направени разходи на процесуалният представител,
респективно представляваната в процеса страна. Прилагането директно от
съда на тази Наредба, се отнема правото на съдът да съобрази спецификата по
конкретно дело и да присъди разумен размер на направените разноски. Така
се нарушава и правото на справедлив процес закрепено в чл. 47 от ХОПЕС и
съответстващият му чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи/ в този смисъл Решение от 28.07.2016 г. по дело С -
57/2015 г. на СЕС. В тази насока са и редица съдебни решения и на
българските съдилища, като Решение № 6522 от 22.10.2018 г. по в.ч.гр.д. №
1061/2018 г. на СГС, Определение № 1371 от 15.10.2023 г. по в.гр.д. №
616/2023 г. на ПлОС и др. с които съдът е приел, че в настоящия случай
следва да се определи възнаграждение като се изхожда единствено от
реалната фактическа и правна сложност на делото, от това, че по делото е
проведено само едно съдебно заседание и то без присъствието на страните,
поради което по горепосочените решения съдът е приел, че не е обвързан от
определените с Наредбата минимални адвокатски възнаграждения.
Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като страните са редовно призовани. Затова и на основание чл. 142, ал.1 от
ГПК, съдът
4
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявени са иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД - за обявяване нищожността на
неустоечната клауза, предвидена в чл.27 от Договор за паричен заем от
18.06.2022г., сключен между страните и иск с правно основание чл.55 ал.1,
предл.1-во от ЗЗД.
В подадената искова молба се твърди, че на 18.06.2022 г. между ищцата
и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №
845448. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
950.00 лева, а размерът на погасителния план е 12 вноски, като видът па
вноската е месечна. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%,
а размерът па годишния процент на разходите е 42.58%, а размерът на общата
сума, която следва да върне М. Г. 1188,06 лева.
Твърди се, че в чл. 17 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант -
отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита.
Твърди се, че в чл. 27 страните са уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да
представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит,
като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето
на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените
размери. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски.
Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 1 90,30
лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следна
да върне е 2378,36 лева.
Твърди се, че М. Г. е погасила предсрочно сумата по сключения
договор, като за срока на договора е заплатила по сметка на дружеството
5
изцяло сумата по договора, включително и неустойка, а именно -1121,00 лв.
Смята се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Смята се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита.
Счита се, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Смятам, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема,
без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число
възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР
от посочения.
Сочи се, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на
СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това
изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента па сключването му и следователно, че разполага с
всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му".
Смята се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над
допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се
задължава да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в
6
поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на
всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да
отговаря на условията, посочено в договора.
Твърди се, че в процесния договор е уговорено, че в случай, че
Заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен
срок от сключването му, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, която
ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.
Смята се, че от една страна е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен
длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Счита се, че
е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла па Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин".
Счита се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в
тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители
/солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно към този
момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и
при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това
на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като
кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
7
Счита се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния
Касационен съд/.
Счита се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1
пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ад. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само па лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава.
Сочи се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Считам, че
подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Сочи се, че следва да се отбележи, че непредставянето на обещани
обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора),
съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно
цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните
вноски. Смята се, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е
имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват
правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита
се, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да
отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне
на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността искано то обезпечение да се предостави и „неустойката“ да не
се дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
8
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави
обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които
законът предвижда, а напротив, договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита
като неустойка.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Също така считам, че тази клауза не
е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Смятам, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.
1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Стик кредит“ АД не е включило в ГПР
разходите за заплащане на „неустойка", която по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент
/ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан,
действителният такъв щеше да възлиза не както е посочен в договора, а
многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. Его защо считам, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до
нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.
Сочи се, че според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
считам, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Счита се, че с тези действия „Стик кредит" АД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка Всички приложими към
сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски
договори национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са
9
приети в Република България, въз основа на присъединяването пи към
Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на
българското законодателство с европейското. Счита се, че приложимото
национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно
духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити.
Счита се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на
размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин
потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Сочи се, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР
се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената
„неустойка"/ безспорно попадат в изискванията на Директивата — те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Счита се, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно
основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и
обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие
на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на
държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и
практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
формулирано и затвърждавано.
Смята се, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
10
Счита се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.
Сочи се, Решение от 15.03.2012 г. по дело (2—453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща" по смисъла па член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 1 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители па вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение
за сделка, което в противен случай не би взел.
Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 1 1, ал. 1, т. 9 ВР. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД,
тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Смята се, че определеният от кредитодателя размер на
възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка") за
изключително високи противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от
ЗПК.
Евентуално, ако съдът приеме договора за валиден и действителен,
смятам, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146
от ЗЗП поради неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
11
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита".
Дори и целият договор да не е нищожен, то твърди нищожност на
отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която на ищцата е начислена
процесната неустойка, в размер на 0.9%.
Счита се, че е налице правен интерес за ищцата от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените
имуществени вреди в размер на сумата от 50 /петдесет/ лв. частичен иск от
1190,30 лева недължимо платена сума по договор за потребителски кредит.
Искането към съда е да постанови решение, с което да провъзгласи
недействителността на клаузата предвидена в чл. 27 от Договор за паричен
заем № 845448/18.06.2022 г. сключен между ищцата и „СТИК - КРЕДИТ" АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
пл.”******, представлявано от С. Н. Т., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като
нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.,
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моля да бъде прогласена.
Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.
от ЗЗД ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „******, представлявано от С. Н. Т., да
заплати на М. Й. Т., с ЕГН:**********, сумата в размер на 50.00 лева,
/частична претенция от общо 1 190,30 лв./, представляваща недължимо
платени суми по потребителски кредит № 845448, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане
Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който счита, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен.
12
Сочи, че към исковата молба са приложени писмени доказателства,
които ако са надлежно заверени съгласно чл. 183 от ГПК не се
противопоставя да бъдат приети като доказателства, като заявявам, че ще се
ползвам от тях в процеса.
Твърди се, че в действителност на 18.06.2022 г. между ответното
дружество „СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца М. Й. Т., като
Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с № 845448, по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв., която сума същата е
била длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и
съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от
Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата
дата ответното дружество е предоставило на ищеца горепосочената сума,
съгласно изразеното от ищеца желание за изплащане в брой на каса на
„Изипей“.
Следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосочения
договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на
договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да
му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да
претендира подобна неустойка.
Сочи се, че по отношение на твърдението, че договорената неустойка в
горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави мога да изложа следното: Процесният
договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за
организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи
отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани
за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит.
Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на дружеството.
Сочи се, че съгласно приложимите към настоящия договор ОУ -
13
страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от
и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, находящ
се на адрес: www.stikcrcdit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като
средство за комуникация и извършване на правни изявления.
Твърди се, че комуникацията между страните се извършва по
инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за
отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от
следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация -
заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на
Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят
предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и
електронна поща (имейл).
Сочи се, че в раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че
„Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от
който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.
Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и
бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен
номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята
електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“.
Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично
виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез
предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната
поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване
представлява средство за индивидуализация на същия от страна на
Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на
Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и
електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е
придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал.4 от ЗЕДЕУУ.
Твърди се, че в настоящият случай сключването на договора е
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на Дружеството.
Твърди се, че на 18.06.2022 г., чрез създадения от М. Й. Т. личен
профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от
разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните
14
данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и
настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при
които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В
заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.
Сочи се, че след попълване на Заявлението за кандидатстване и в
съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена
необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши
заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е
потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от
Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на
Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за
потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание.
Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава
своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на
договора и за неговото сключване.
Твърди се, че след одобрението на подадената Заявка от страна на
„СТИК - КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на
електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично
проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от
разстояние № 845448 от 18.06.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план
към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).
Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна
информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на
български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.
В проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени
дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на
месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР,
изискването за предоставяне на обезпечение.
Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка е кредита
на 18.06.2022 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният
е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора.
Твърди се, че в резултат на тези предприети от страна на ищеца
действия между „СТИК - КРЕДИТ“ АД и ищеца като кредитополучател на
15
18.06.2022 година е сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с №
845448. Сключването на договора във формата на електронен документ е
съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, 3ПФУР, ЗПК и с всички други приложими
нормативни документи.
Сочи се, че относно дължимата неустойка при не предоставяне на
обезпечение мога да изложа следното: Независимо, че такава неустойка не е
начислявана и събирана от дружеството, намирам, че тази клауза е валидна и
отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.
Сочи се, че съгласно правната теория и съдебната практика,
неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл.
8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор,
чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. №
1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката
представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в
един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което
счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат
разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.
Сочи се, че за да възникне задължение за неустойка, е необходимо
наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между
страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го
изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието
изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от
17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2 - ро търг. Отделение/, като
всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай. Неустойката се
дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на
обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за
цел да гарантира изпълнението „под страх“ 1 че в противен случай би се
начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г.
на ВКС, ТК/. С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя
обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да
бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с
оглед факта, че това е присъщата за нея функция.
16
Твърди се, че в случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с
други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали
заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С
оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата
сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а
това зависи изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от
18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „ Гр. Отделение, при определяне,
дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в
предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по
Договора. Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в
който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде
предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината
за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено
виновното поведение на ищеца.
Счита се, че така договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста
на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер
обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от
ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага /Решение № 89
от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. Неустойката
освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и
санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира
допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън
присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и
функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са
противоречащи на закона и на установената съдебна практика. Неустойката
има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си. тъй
като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да
доказва настъпването на вредите и техният размер. При неустойката
настъпването на вредите е предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да
доказва техният размер /така Решение № 11 от 27.06.2016 г. по т.д. №
3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.2015 г. по гр.д. №
17
5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д.
№ 516/2010 на Софийски Апелативен съд/.Въпреки това счита вредите от
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни.
С оглед на не предоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от
гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което
безспорно засяга неговия интерес.
Сочи се, че основната цел на уговорената неустойка е да репарира
причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с
неустойката целят да реализират точното изпълнение и ако не се постигна -
да санкционират за неизпълнение, както е в настоящият случай /в този смисъл
Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро търг.
Отд./. С оглед изложеното, считаме, че задължението на заемателя да
предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от
неизпълнение на това негово задължение са валидни и не противоречащи на
добрите нрави.
Сочи се, че няма въведено законодателно изискване относно размера на
неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като
дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на
главното задължение. Доколкото по-големият размер на неустойката е
обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като
изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Нищожността, поради
противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на
Апелативен съд София. ГО, 3 състав/. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и
съдебната практика се приема, че дори е неустойката да се приеме за
прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляването не цели да установи
пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди,
като този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и
санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от 19.04.2016 г. по по т.д.
№ 3633/2014 г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. №
1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО, 3 състав/. С оглед на което,
ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да
бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за
18
недействителна.
Сочи се, че по правило неустойката представлява предварително
определено обезщетение /Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. №
5831/2015 г. на ВКС, 3 ГО/с оглед което е нормално нейният размер да е
предварително уговорен между страните и включен, като част от
погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска
само при хипотезата на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че заемателят
не представи обезпечение. Поради това считаме включването на неустойката
в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона.
Сочи се, че съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за
2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави, a priori,
нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се
приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите и обезпечителна. обезщетителна и санкционна функции.
Считам, че с оглед изложеното до тук несъмнено се установява задължението
за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 845448 от 18.06.2022 година отговаря на присъщите и функции
и не следва да бъде прогласяване за нищожна.
Счита се, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да
бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да
отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.
Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е
действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД,
който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори
страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. Сочи се, че въпросната неустойка се начислява само докато не
бъде предоставено обезпечение.
Сочи се, че няма разпоредба в закона, която да определя момента на
19
предоставяне на обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването
на договора, но е възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение
на същия. Именно поради това и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда
възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при не
предоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
Представя писмени доказателства.
С Определение № 324/05.02.2024 г. съдът е приел представените от
страните и съответно приложени към исковата молба на ищцата и към
писмения отговор на ответника писмени доказателства. Произнесъл се е по
доказателствените искания на страните. Указал им е разпределението на
доказателствената тежест в производството.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените страните и съответно приложени към исковата
молба на ищцата и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
ПРИЕМА списък на разноските на ответното дружество по чл. 80 от
ГПК, представен със заявлението с вх. № 8422/01.04.2024 г.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ССчЕ, ИЗГОТВЕНА ОТ
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Л..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 48 години, българка, българска гражданка, неомъжена, с
висше образование, неосъждана, без родство и служебна ангажираност със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: Обещавам да дам вярно заключение. Поддържам
изготвеното от мен писмено заключение.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице М. Л. по
допуснатата ССчЕ като доказателство по делото.
20
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
него справка-декларация, в размер на 350 лв., което да се изплати по внесения
от ищеца депозит.
По искането на ищцата с правно основание чл. 214 от ГПК, направено с
молбата с вх. № 8099/28.03.2024 г., съдът счита, че препис от молбата ще
следва да се изпрати на ответното дружество за становище – отговор по
искането, в едноседмичен срок от получаването му, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕПИС от молбата на ищцата с вх. № 8099/28.03.2024 г. да се изпрати
на ответното дружество за становище – отговор по искането на ищцата с
правно основание чл. 214 от ГПК за допускане изменение на иска с правно
основание чл. 55 от ЗЗД чрез неговото увеличаване, в едноседмичен срок от
получаването на преписа.
Предвид горното, делото ще следва да бъде отложено за друга дата,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.05.2024 г. от 09:45 часа, за
която дата и час страните уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:52 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21