Решение по дело №940/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 150
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20215001000940
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000940 по описа за 2021 година
С решение № 65/04.10.21, постановено по т.д. № 1095/2021
г., Старозагорски окръжен съд:
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на П. Д. Д., с ЕГН ********** -
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Д. Д. Р., с ЕГН:
**********, двамата с постоянен адрес: ***, сумата от 150 000 лева (сто и
петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания, претърпени от смъртта на неговия брат Н. Р. Т., от ПТП,
възникнало на 31.12.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от
14.02.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на Д. Д. Р., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени от смъртта на нейния син Н. Р. Т., от ПТП, възникнало на
31.12.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от 05.06.2017г., до
окончателното й заплащане; законната лихва върху сумата от 30 000 лв.,
считано от 05.06.2017г. до 31.08.2021г.; законната лихва върху сумата от 25
000 лв., считано от 05.06.2017г. до 01.09.2021г.; законната лихва върху сумата
от 30 000 лв., считано от 05.06.2017г. до 02.09.2021г.; законната лихва върху
сумата от 45 000 лв., считано от 05.06.2017г. до 06.09.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата 120 000 лв. до предявения размер от
1
250 000лв., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на адв. Ж.З. и адв. М. З., сумата от 11 060
лв., /единадесет хиляди и шестдесет лева/, възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати дължимата държавна такса в размер на
10 800 лв., по сметка на ОС Ст. Загора в обслужващата го банка.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника А. „П. И.“.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от "З.Д.
Е." АД, което обжалва решението в следните му части:
- с която е осъдено да заплати обезщетение на Д. Д. Р. за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до присъдения размер от
120 000 лв.;
- с която е осъдено да заплати обезщетение на П.Д. в размер
на 150 000 лв.
- с която е присъдена законна лихва върху обезщетенията за
периода от 5.6.17 г. до окончателното изплащане на сумите.
Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо в
частта относно присъдената законна лихва, а в другата обжалвана част -
отменено като незаконосъобразно, като вместо него се постанови друго, с
което искът на П.Д. да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а искът на
Д.Р. да бъде отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 120 000 лв., ведно със
съответно изменение в частта за разноските. Претендира разноски и за
въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на
900 лв. по всеки един от исковете.
Въззиваемите страни Д. Д. Р. и П. Д. Д. изразяват становище
за неоснователна на жалбата и молят обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендират разноски по представен списък на разноските.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и
доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран със субективно и обективно съединени
искове с правно основание за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, настъпили за ищците вследствие ПТП, настъпило на
31.12.2016 г., виновно причинено от Е. Н. Т. като водач на л.а. "Ф. с." с peг.
№ ********, за който автомобил е била налице валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена с ответното
застрахователно дружество. Прието е, че от са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
2
за отговорност на прекия причинител, застрахован спрямо увредените лица,
поради което е налице основание да се ангажира отговорността на
застрахователното дружество по отношение на причинените вреди от
процесното ПТП, в резултат на което е загинал Н. Р. Т. - син на Д.Р. и брат на
П.Д., като в тази връзка е зачетена е задължителната сила на влязла в сила
присъда по нохд № 674/19 г. на ОС Хасково против лицето Е. Т..

По отношение оплакванията за недопустимост на
постановеното решение в частта, с която се присъждат законни лихви върху
обезщетенията:
Жалбоподателят счита, че в тази част решението е
недопустимо, тъй като претенции за заплащане на законни лихви не са били
изрично заявени с предявените застрахователни претенции, като се позовава
на чл. 429, ал.2 от КЗ, според което застрахователното обезщетение включва
и лихвите за забава, за които застрахованият делинквент отговаря пред
увреденото лице, което означавало, че това искане следва да бъде изрично
заявено пред застрахователя в производството по чл. 380 от КЗ. От
съдържанието на заявлението на претендиращия следвало да може да се
направи безспорно заключение, че освен обезщетение за претърпените болки
и страдания, се търси обезщетение и за лихвата за забава, дължима от
застрахования водач. Тъй като в конкретния случай в искането на двамата
ищци липсвала претенция, която да бъде квалифицирана като такава по чл.
429, ал.2 от КЗ, била налице процесуална пречка за разглеждане на
предявените искове за присъждане на законна лихва, поради което
постановеното решение в тези му части било недопустимо.
Съставът на ПАС счита оплакванията за недопустимост на
решението в частта за присъдените законни лихви за неоснователно.
Цитираната разпоредба на чл. 429, ал.2 от КЗ касае дължимите лихви от
застрахования водач, които се покриват от отговорността на застрахователя.
В случая са претендирани законни лихви от момента на предявяване на
застрахователните претенции пред ответното застрахователно дружество,
което означава, че се претендира обезщетение за забавата на самия
застраховател, каквото същият дължи по силата на чл. 497, ал.1 от КЗ, ако не
същият не е определил и изплатил в срок дължимото застрахователно
обезщетение. Вярно е, че в исковата молба ищците са дали правна
квалификация на претенцията си за законна лихва като такава по чл. 429, ал.3
от КЗ, но тя не обвързва съда, който следва самостоятелно да квалифицира
исковите претенции съобразно фактическите обстоятелства, изложени в
исковата молба и формулирания петитум. Ищците не се позовават на забава
на прекия причинител, а претендират законна лихва от момента на
предявяване на застрахователните претенции, поради което съставът на ПАС
счита, че правилната правна квалификация на така предявените искове е по
чл. 497, ал.1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на исковете за законна лихва като
обезщетение за забава на самия застраховател разпоредбата на чл. 432, ал.1
3
вр. чл. 380, ал.1 от КЗ не е приложима. Присъждането на законна лихва върху
обезщетенията е законна последица от забавата на самия застраховател, като
предявяването на този иск не е обусловено от предявяването му като
самостоятелна застрахователна претенция по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ.
Ето защо оплакванията за недопустимост на решението в
частта относно присъдените законни лихви върху обезщетенията за
неимуществени вреди се преценяват като неоснователни.

По отношение претендираното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от Д.Р. като майка на загиналия Н. Т.,
първоинстанционният съд е приел, че неговият размер по справедливост
следва да бъде определен на 250 000 лв., като искът е уважен за сумата 120
000 лв. след приспадане на извършено от застрахователя плащане в размер на
130 000 лв.
Жалбоподателят счита така определеният общ размер на
обезщетението за несправедлив за разликата над 150 000 лв., тъй като
същият не е съобразен със съдебната практика за сходни случаи.
От събраните по делото доказателства е установено, че
загубата на сина й се е отразила изключително тежко на ищцата.
Свидетелските показания в тази насока са отразени подробно в обжалваното
решение. Ищцата била отледала сама двете си деца, с които живеела в М., Ф..
Била съсипана от преживяваната загуба, мъката й - неизмерима и
непреодолима; все още не можела да приеме, че го няма между живите и
очаквала да се върне, говорила за него все едно е тук; много често, на всеки 2-
3 дни, посещавала гроба му във Ф., където бил погребан, за да бъде близо до
семейството си; непрекъснато плачела; настъпил коренен обрат в живота й,
вече не била лъчезарния човек както преди, дори не се усмихвала;
единственият й смисъл в живота останало второто й дете П., което я
крепяло.
Настоящият състав на ПАС намира за частично основателни
оплакванията във въззивната жалба за прекомерно завишаване на
определеното обезщетение. Без да се отричат неизмеримите страдания, които
изпитва ищата като майка на загиналия Н. Т., се споделят доводите, че
определеният размер на обезщетението не кореспондира с установената
съдебна практика за присъждане на подобен вид обезщетения спрямо
момента, в който е настъпило процесното ПТП - през 2016 г., като в този
смисъл е нарушен принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Същевременно счита, че предлаганият от застрахователя размер от 150 000
лв. е занижен спрямо действително установените болки и страдания на
ищцата от внезапната загуба на сина й, която е довела до рязка и
непредолима негативна промяна в емоционалната й сфера, в начина на живот.
4
ПАС намира, че в случая справедливият размер на дължимото обезщетение
следва да се определи на 200 000 лв., като предвид заплатените от
застрахователя 130 000 лв., предявеният иск е основателен за сумата 70 000
лв. Т.е. за разликата над 20 000 лв. до 70 000 лв. въззивната жалба е
неоснователна и в тази част решението следва да бъде потвърдено, а за
разликата над 70 000 лв. до пълния присъден размер от 120 000 лв. - да се
отмени, като вместо него се постанови друго, с което искът в тази му част се
отхвърли.

По отношение предявения иск от П.Д. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат
жалбоподателят излага оплаквания за материална незаконосъобразност, като
на първо място счита, че следва да бъде приложено правилото на ППВС №
2/84 г., с което се приема, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение
в случай на смърт, са изчерпателно очертани в ППВС №№ 4/61 и 5/69 и няма
основание за разширението му, вкл. по отношение на братята и сестрите на
загиналото лице. Счита, че това разрешение е приложимо в настоящия казус,
тъй като към момента на настъпване на ПТП все още не е било постановено
ТР № 1/2016 от 6.6.18 г. на ОСГТНК на ВКС, с което ППВС № 2/84 е обявено
за изгубило силата си.
Тези доводи са неоснователни. Цитираните решения във
въззивната жалба / решение № 252/17.02.20 по гр.д. № 1609/19 г., решение №
170/17.9.20 по гр.д. № 2382/17 г. на ВКС, ІV гр.о., решение № 51/21.02.2019 г.
по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV гр.о./ касаят въпроси за спиране и
прекъсване на давността във връзка с изпълнителното производство във
връзка с това от кой момент действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС – въпроси, които нямат отношение към
настоящия казус.
Напротив, по отношение приложението на ТР № 1/2016 г. е
налице константна съдебна практика, в която не се отрича приложението му
по отношение на ПТП, настъпили преди датата на приемане на
тълкувателното решение, включително и постановени по реда на чл. 290 от
ГПК /напр. решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г.,
II т. о., ТК, решение № 60143 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1796/2020 г., I
5
т. о., ТК, определение № 97 от 1.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 819/2020 г., II т.
о и редица други/.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
посочил, че във връзка с исковете на П.Д. следва да бъдат съобразени
задължителните указания по ТР 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС, според което на
лица извън най-близкия родствен кръг, очертан в ППВС №№ 4/61 и 5/69
също може да се признае качество на пострадал и право да получат
обезщетения за претърпени морални вреди, но само когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на съответния родственик е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, като се прецени проведено ли е пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Законосъобразни
са изводите, че за основателността на исковете следва да бъде доказана
емоционална връзка, отличаваща се от обичайните по вид, интензитет,
продължителност, при която да са изградени отношения, сходни и
изключително приближаващи се до тази, съществуваща между най-близкия
кръг лица, очертан в ППВС №№ 4/61 и 5/69.
От събраните по делото доказателства е установено, че е
съществувала такава връзка между ищеца П.Д. и неговия брат Н., отговаряща
на изискванията на ТР № 1/2016 г. Връзката между двамата братя не е била
ограничена в рамките на обичайните отношения в традиционното българско
семейство, характеризиращи се с обич, морална подкрепа, емоционална
близост. Обосновано първоинстанционният съд е направил изводи, че са
налице изключителни обстоятелства предвид доказани конкретни житейски
обстоятелства – за П. починалият му брат е бил като баща; Н. бил на 14
години, когато се родил П.; ищецът не познавал родния си баща, който живял
със семейството изключително кратко време, а впоследствие се
дезинтересирал от детето и семейството и не поддържал връзки с него; Н.
водел П. навсякъде – на кино, на тенис, на Макдоналдс; помагал му в ученето;
П. виждал в него баща, приятел, Н. бил всичко за него, давал му сили и
кураж; след навършване на 18-годишна възраст Н. започнал да работи и да
6
помага на майка си и финансово. Двамата били изключително близки, като
ищецът много тежко преживял внезапната загуба на брат си. Случилото се
нарушило обичайния му ритъм на живот и се отразило изключително
негативно на емоционалната му сфера, същият се затворил в себе си,
променил се много, всяка негова дума била помниш ли с бате правихме това,
с бате правихме онова. Психическият дискомфорт продължавал и не можел да
бъде преодолян. Тези фактически обстоятелства се потвърждават от данните
в изготвения социален доклад / с оглед непълнолетието на ищеца/, както и от
събраните по делото свидетелски показания
Не се споделят оплакванията във въззивната жалба, че
необосновано са кредитирани показанията на свидетеля Д. К., тъй като
същият нямал преки и непосредствени впечатления от взаимоотношенията
между двамата братя, тъй като П. бил на две години, когато със семейството
си е заминал за Ф.. Вярно е, че майката е живяла с двете си деца в М., Ф., но
свидетелят заявява, че познава Д. отпреди да роди Н., познава семейството, те
си идвали от време от време в Б., ходели на море, свидетелят е контактувал
със семейството и не може да се приеме, че няма преки впечатления от
взаимоотношенията между тях, както и от начина, по който се е отразило
случилото се върху П.. Свидетелят контактува с П.Д. и след инцидента, като
споделя непосредствени впечатления от скорошна среща с него – заявява, че
се е променил, станал е много затворен, а преди бил приказлив, продължавал
да говори за брат си.
Неоснователни са оплакванията и за това, че свидетелските
показания на М. С. не установявали връзка между братята, която да се
отличава от обичайната такава. Тази свидетелка също дава конкретни
показания, че Д. сама е отгледала децата си, П. не е бил признат от своя баща.
Н. помагал на майка си както финансово, така и за брат си, П. виждал в него
баща, приятел, Н. бил всичко за него; Н. го учел, тъй като П. бил зле по
математика, Н. го водел при наетия от Д. учител, който да му помага, връщал
го, бил неотлъчно до майка си и до брат си. След смъртта на брат си Н. се
променил коренно, ходил по психолози, непрекъснато си спомнял за брат си,
престанал да ходи и тенис както преди, когато Н. му давал кураж.
Следва да се отбележи, че не са налице вътрешни
противоречия в свидетелските показания, както и противоречия между тя и
7
останалите събрани по делото доказателства, както и изготвения социален
доклад, каквито противоречия биха могли да бъдат основание за
дискредитиране на показанията.
Т.е. в случая се установява, че починалият по-голям брат е
участвал в значителна степен при отглеждането на П., като е служел за
пример, замествал е в семейството фигурата на липсващия баща, поради
което между двамата братя била изградена изключително силна емоционална
връзка, надхвърляща по интензитет характерната за този вид родствено
отношение, която е обусловила и сериозни по вид, съдържание,
продължителност морални страдания, като направените изводи в тази насока
в обжалваното решение се споделят от настоящия съдебен състав.
Определеният размер на обезщетението от 150 000 лв. е в съответствие с
принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, съобразно конкретно
установените обстоятелства по делото.

Дължимите обезщетения се дължат със законна лихва, за
началния момент на която не се правят конкретни оплаквания във въззивната
жалба.

За разноските:
Във връзка с частичната основателност на въззивната жалба
по отношение размера на обезщетението, дължимо на Д.Д., и намаляването на
същия до размер на 200 000 лв., от които 130 000 лв. са платени от
застрахователя след завеждане на делото, следва изменение на обжалваното
решение в частта му за разноските, както следва:
Адвокатското възнаграждение за първа инстанция,
присъдено в полза на адв. Ж.З. и адв. М. З. на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, следва да се определи върху сумата от 200 000 лв., като
съгласно чл. 7, ал.2,т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 5530 лв., а по иска на П.Д. – 4530 лв., общо в
размер на 10 060 лв. Или обжалваното решение следва да се отмени в частта
за присъдено адвокатско възнаграждение за адв. З. за разликата над 10 060 лв.
до 11 060 лв.;
Дължимата от застрахователното дружество ДТ с оглед
резултата от въззивното обжалване възлиза на 8800 лв., при което решението
следва да се отмени за разликата над тази сума до 10 800 лв.

8
Дружеството-жалбоподател претендира разноски за
въззивната инстанция. Съразмерно на уважената част на въззивната жалба по
отношение обезщетението, дължимо на Д.Р., последната следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направени разноски по делото в размер
на 1000 лв. /заплатена ДТ/, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв., определено на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр.
чл. 25, ал.1 и 2 от НЗПП.

Предвид изложеното съставът на ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 65/04.10.21, постановено по т.д. №
1095/2021 г. на Старозагорски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е осъдено
„ЗД Е.“ АД ЕИК ********* да заплати на Д. Д. Р. ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от
смъртта на нейния син Н. Р. Т., от ПТП, възникнало на 31.12.2016 год., за
разликата над 70 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 50 000 лв., начиная от 05.06.2017г., до окончателното й заплащане,
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
иска, предявен от Д. Д. Р. ЕГН ********** против „ЗД Е.“ АД ЕИК
********* за обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени от смъртта на нейния син Н. Р. Т., от ПТП, възникнало на
31.12.2016 год., за разликата над 70 000 лв. до 120 000 лв ., ведно със
законната лихва върху сумата от 50 000 лв., начиная от 05.06.2017г., до
окончателното й заплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/04.10.21, постановено по
т.д. № 1095/2021 г. на Старозагорски окръжен съд в останалата му обжалвана
част, а именно:
в частта, с която „ЗД Е.“ АД е осъдено да заплати на Д. Д. Р. ЕГН
********** обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания,
претърпени от смъртта на нейния син Н. Р. Т., от ПТП, възникнало на
31.12.2016 год., за разликата над 20 000 лв. до 70 000 лв., ведно със
законна лихва върху сумата, начиная от 5.6.17 до окончателното
изплащане; ведно със законната лихва върху сумата от 30000 лв.,
считано от 05.06.2017г. до 31.08.2021г.; законната лихва върху сумата от
25000 лв., считано от 05.06.2017г. до 01.09.2021г.; законната лихва върху
сумата от 30000 лв., считано от 05.06.2017г. до 02.09.2021г.; законната
лихва върху сумата от 45000 лв., считано от 05.06.2017г. до 06.09.2021
г.;
9
в частта, с която „ЗД Е.“ АД, с ЕИК: ********* е осъден да заплати на
П. Д. Д. ЕГН ********** - непълнолетен, действащ със съгласието на
своята майка Д. Д. Р. ЕГН: **********, сумата от 150 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени
от смъртта на неговия брат Н. Р. Т., от ПТП, възникнало на 31.12.2016
год., ведно със законната лихва върху сумата от 14.02.2020 г., до
окончателното й заплащане;
в частта, с която „ЗД Е.“ АД, с ЕИК: ********* е осъдено да заплати на
адв. Ж.З. и адв. М. З. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
възнаграждение до размер на 10 160 лв.;
с която „ЗД Е.“ АД, с ЕИК: ********* е осъдено да заплати по сметка
на ОС Стара Загора държавна такса в размер на 8 800 лв.


ОТМЕНЯ решение № 65/04.10.21, постановено по т.д. №
1095/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, в следните му части за разноски:
с която ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати на адв. Ж.З. и адв. М. З.
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв за разликата
над 10 160 лв. до 11 060 лв.;
с която ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС Стара Загора
държавна такса за разликата над 8800 лв. до 10 800 лв.

В В необжалваната си част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д. Д. Р. ЕГН ********** да заплати на „ЗД Е.“
АД ЕИК ********* направени разноски пред въззивната инстанция в размер
на 1000 лв. /платена ДТ/ и 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника А. „П. И.“.

Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10