№ 1522
гр. София, 05.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110213077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр.
чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на пълномощника на жалбоподателя В. К., чрез
негов процесуален представител с искане за допълване на решението в частта
му за разноските.
АНО не изразява становище по искането.
Съдът като съобрази становищата на страните, намери за установено
следното: С решението по делото, съдът е отменил частично обжалваното
наказателно постановление, издадено против жалбоподателя, а в останалата
му част, наказателното постановление е било потвърдено.
По делото е приложен договор за правна защита и съдействие (л. 10-12
от делото), в което е било уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева.
Видно от съдържанието на решението (л. 67 от делото), съдът в
мотивите си се е произнесъл по разноските, като е изложил съображения, че с
оглед изхода на делото същите следва да останат за сметка на всяка от
страните, така както са били направени.
Допълнително следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, разноските по делата, като настоящото се присъждат по
реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или когато подателят на жалбата оттегли жалбата,
1
страната, за която административният акт е неблагоприятен, има право на
разноски. Без съмнение наказателното постановление не е класически
административен акт, но по силата на изричната препращаща разпоредба на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, по отношение на разноските, законодателят го е
приравнил на класически административен акт, що се отнася до начина на
присъждане на разноските. Именно поради това съдът следва да се ръководи
от разпоредбите и достиженията на съдебната практика в класическото
административно право, в това число и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
при решаване на въпроса за разноските. Както вече се посочи по-горе, съдът е
отменил частично обжалваното наказателно постановление, а в друга от
обжалваните му части го е потвърдил. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или когато подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен,
има право на разноски. От анализа на цитираната разпоредба следва, че
относимо е не резултата от въззивното обжалване, а крайният резултат, а
именно дали административният акт, респ. наказателното постановление е
благоприятно или не за страната по делото. В случая не може да се приеме, че
крайният резултат от спора е благоприятен за молителя В. К., защото в една
част наказателното постановление е било отменено, но в друга негова част
същото е било потвърдено, поради което и разноски не следва да се
присъждат (така и Определение № 12679/27.09.2018 г., по адм. дело №
8590/2018 г. на 1-во отделение на ВАС– in fine; където е прието, че при
частична отмяна на административния акт разноски не се присъждат за
жалбоподателя). Също така НП не е изцяло благоприятно и за АНО, защото в
отменената му част наказателното постановление е било незаконосъобразно.
При това положение предизвиканият правен спор е бил частично
неоснователен за всяка от страните, респ. на никоя от тях не се дължат
разноски и същите следва да останат за сметка на всяка от тях, така както са
били направени.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, намира искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за неоснователно, поради което не са налице основанията за
допълване на решението в частта му за разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от
2
АПК, вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. А. К. за допълване, в
частта за разноските, на решение от 09.01.2023 г., постановено по НАХД №
13077/2021 г. на СРС, НО, 1-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
– София-град, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3