Решение по дело №3271/2019 на Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

N

гр.Плевен, 12.11.2018год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Плевенски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на  двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА

при секретаря Анета Христова ..................………........................................  и в присъствието на прокурора  ………………..…………………........................

като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 3271 по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал.2  от СК и чл.149 от СК.

           В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от В.Д.И. с ЕГН **********, като майка и законен представител на детето ***И. с ЕГН **********, чрез адв.Г.Г. против Т.С.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в която се твърди, че от съвместно съжителство на страните било родено детето им ***. Твърди се, че от няколко години ответника работел в гр.Бърно, Република ***, като от м.януари преустановил плащането на издръжка за детето, а последните месеци преди завеждане на исковата молба напълно преустановил и контактите със сина си и майката. Сочи се, че ищцата сама отглеждала детето, била безработна към момента на завеждане на делото и с детето живеели в жилище, което по изпълнително производство било възложено на друго лице с постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 18.10.2017г. Претендира се постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на сина си ***издръжка в размер на 250лв. месечно, считано от 21.05.2018г.

           Ответникът Т.И., чрез назначения особен представител е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ангажирайки становище, според което оспорва претенцията по размер.

            Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :                                                                                                                                 

             Безспорно е по делото  и това се установява от представеното удостоверение за раждане, издадено на 31.10.2006г.  от Община ***, че ищцата В.Д.И. и ответника Т.С.И. са родители на детето ***И., родено на ***г.

           От приложения препис на служебна бележка, издадена на 07.05.2019г. от ***с изх.№***се установява, че през учебната 2018/2019г. детето ***е било ученик в VI клас на соченото училище.

          От представеното копие на служебна бележка, изд. от ***на 04.09.2019г. е видно, че на детето ***са били извършени всички задължителни планови имунизации по имунизационен календар на ***и са били проведени всички профилактични прегледи.

          Установява се от представения препис на служебна бележка, изд. на 14.05.2019г. от ***че ищцата В.И. е била регистрирана като безработна от 30.04.2019г.

          От изисканите справки от ***се установява, че ищцата В.И. е сключила на 03.06.2019г. трудов договор с ***при уговорено трудово възнаграждение в размер на 585лв.

          От приложената справка от ***е видно, че ответника Т.И. няма други непълнолетни деца.

          Видно е от постъпилата справка от ***, че ответника е декларирал придобит на 14.06.2007г. жилищен имот в ***От приложеното копие на Решение №***по в.гр.д***по описа на ПлОС е видно, че описания по-горе имот на ответника е бил предмет на публична продан и възложен на трето лице, като в съдебния спор е било установено, че правото на ползване на детето ***върху имота е било погасено по реда на чл.175, ал.1, изр.2 от ЗЗД.

По делото е изискан и представен от ***- агенция за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за чужбина, трудов договор от 03.03.2017г., сключен между Т.И. в качеството на работник и търговско дружество със седалище в ***, в качеството на работодател. От това писмено доказателство се установява, че ответника е започнал на 03.03.2017г. работа по трудово правоотношение със срок на изпитване от три месеца, заемайки длъжност „оператор на производство“.

Ищцата е представила копие от публикувана от ***реклама за посредническа дейност по наемане на работа в ***за длъжност „оператор в производствен завод“, при посочено месечно възнаграждение между 700 и 1000 евро.

Ищцата е представила и копие на статия от информационен сайт, излагаща данни за средна работна заплата в ***.

          В съдебно заседание на 13.09.2019г. е изслушано детето ***, което споделя, че се чувало за последен път по телефон със своя баща през м.януари 2019г. и той му бил казал, че работел в ***. Сочи за себе си, че има интерес към музиката и желание да ходи на уроци по пиано и пеене. Споделя също, че с майка му трябвало да напуснат жилището, в което живеели и търсели друго.

           По делото е изслушан устен социален доклад на социален работник при ***, в който се излага, че при социалното проучване се установило, че майката и детето живеели в жилище, което на публична продан било възложено на трето лице. Поради тази причина ищцата търсела да наеме друго под наем. Излага се също, че реализираните от майката трудови доходи не били достатъчни дори за задоволяване на най-необходимите нужди на семейството и се налагало да взема пари на заем от приятели, които после връщала. Бабата на детето също не можела да ги подкрепя финансово, т.к. получавала пенсия в размер на 240лв. Сочи се, че при социалното проучване майката споделила, че ответника заминал да работи в чужбина към м.март 2017г. и от тогава бил се прибирал само два пъти в страната, а през останалото време не е давал никаква издръжка за сина си.

           При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :  

           За ответника съществува безусловно задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, да издържа своето малолетно дете.   

           При определяне размерът на издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която родителят дължи на детето си  - една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано от 01.01.2019г. МРЗ е в размер на 560лв. или една четвърт от нея се определя на 140лв. През 2018г. размерът на МРЗ е бил 510лв., като една четвърт от нея се определя на 127,50лв.

           В конкретния случай, при определяне на необходимата на детето ***месечна издръжка, съдът съобрази следните обстоятелства: Детето е почти на четиринадесет годишна възраст (предстои да я навърши на 06.01.2020г.) и е ученик в седми клас. Няма специфични потребности, с оглед здравословното си състояние. Остават необходимите разходи за задоволяване на основни потребности от храна, облекло, учебни пособия, консумативни разходи за ток, вода, сезонно отопление.  Установи се, че детето проявява интерес към музиката, като за развиването му в тази насока са необходими средства за уроци. Установи се още, че семейството няма собствено жилище и за осигуряване на подходящ дом са необходими средства за заплащане на наем. Отделно от това, отглеждането на дете на такава възраст неминуемо е свързано и с разходи за развлечения и пътувания. При тези обстоятелства, съдът счита, че за задоволяване на потребностите на детето ***, позволяващо нормалното му физическо и психическо развитие, е необходима ежемесечно сума в размер на поне около 350лв.

           Приложеното копие на статия, излагаща данни за средна работна заплата в *** и обява за работа на  ***, по никакъв начин не установяват размера на реализираното от ответника към момента трудово възнаграждение. Отделно от това, по делото не са налични данни за средния разход за издръжка на домакинство в същата държава, за да се направи съпоставка между приход от заплата и разход за издръжка. При съобразяване обаче установените факти, че бащата трайно се е установил в ***, където е започнал работа през 2017г., както и при липсата на данни за задължения за издръжка към други лица, съдът приема, че той може да осигурява 230лв. от необходимата за сина си издръжка.

          Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, за която стана ясно, че реализира месечни доходи в размер около минималната за страната работна заплата, както и се установи, че полага ежедневните и непосредствени грижи за детето, които също са оценими.

           Предвид изложеното,съдът счита, че на основание чл.143, ал.2 от СК ответника следва да бъде осъден да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на малолетното им дете ***издръжка в размер на 230 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 21.05.2019г. до настъпването на предвидените в закона условия за изменение или прекратяване на издръжката.  Исковата претенция в останалата част до претендирания размер от по 250 лв. месечна издръжка следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

            Ищцата претендира заплащане на издръжка за минало време за период от една година преди завеждане на делото, т.е. за периода от 21.05.2018г. до 21.05.2019г. Поначало издръжката се дължи само за бъдеще време. Но от това правило законодателят е допуснал едно изключение с разпоредбата на чл.149 от СК, според която издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. За този период ищцата претендира месечна издръжка за детето в размер също на 250лв. месечно Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че през същия период нуждите на детето от издръжка са били в незначително по-малък размер, с оглед по-ниската възраст  и факта, че през периода не се установи да е посещавало извънкласни занимания, свързани с разходи. През част от периода майката е работила по трудово правоотношение при трудово възнаграждение в размер на 756лв., а през друга част е била безработна (от 14.11.2018г. до завеждане на исковата молба), както и е бил по-нисък размера на минимално дължимата от родителя издръжка (128лв). При тези обстоятелства, съдът приема, че през този минал период ответника е следвало да осигурява 200лв. от необходимата за издръжката на сина му издръжка или за времето от 21.05.2018г. до 21.05.2019г. общо в размер на 2 400лв.

           Предвид горното, съдът намира, че претенцията с правно основание чл.149 от СК се явява основателна и доказана до размера на сумата от 2 400 лв. и следва да бъде уважена като такава, а за разликата до пълния претендиран размер от по 250лв. месечно или общо за периода 3 000лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

         С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху размера на уважените искове, както следва – 331,20лв. върху иска по чл.143, ал.2 от СК и 96 лв. върху уважената част от иска по чл.149 от СК или общо 427,20лв.

           На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати в полза на ПлРС разноски за особен представител в размер на 300лв. и за превод на документи в размер на 97,50лв.

           По делото не са представени доказателства за уговорено и платено от ищцата адвокатско възнаграждение, поради което неосноватено е искането за присъждане на такива разноски.

           Следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

            Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК Т.С.И. с ЕГН **********,*** ДА  ЗАПЛАЩА на В.Д.И. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете ***И. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 230 (двеста и тридесет) лева, считано от 21.05.2019г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, платима на пето число на месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният претендиран размер от 250 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Т.С.И. с ЕГН **********,*** ДА  ЗАПЛАТИ на В.Д.И. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете ***И. с ЕГН **********, сумата от 2 400лв., представляваща дължима издръжка за времето от 21.05.2018г. до 21.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2019г. до окончателното изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част до пълният претендиран размер от 3 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН   и  НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.6 от ГПК Т.С.И. с ЕГН **********,***  ДА  ЗАПЛАТИ по сметка  на  ПлРС държавна такса  в размер на 427,20лв. и разноски по производството в размер на 397,50лв.

           ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка. 

            Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен  съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му -12.11.2019г.

 

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :