Р
Е Ш Е Н И Е
№
83
гр. Разград, 27.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 75 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград против Решение № 66 от 12.03.2021
г., постановено по АНД № 20203330200573/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление №
17-000682 от 16.06.2020 г. С отмененото наказателно постановление на основание
чл. 414, ал. 3 КТ на Л. И. Е. е наложена
глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61,
ал. 1 КТ. В жалбата се излагат съображения за неправилност на посоченото
решение, поради което се иска да бъде отменено, като бъде потвърдено
наказателното постановление.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна.
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че са налице основания за отмяна на оспореното решение.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Фактите по делото сочат, че на 19.03.2020
г. около 15,10 ч. при полицейска проверка било установено, че 12 лица сеят лук
в нива, находяща се в землището на с. Каменар, м. „Яса Козу“, собственост на Л. И. Е., кмет на с. Каменар. Едно от тези лица била Ф. М. Р. Материалите от проверката
били изпратени на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Разград, която предприела действия по контрол за спазване на трудовото
законодателство. От работещите на нивата лица било изискано да декларират
писмено фактите и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата
дейност. Ф. Р. подписала декларация по
чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, в която посочила, че работи на нивата в м. „Яса Кузу“
в с. Каменар, сее лук от 19.03.2020 г., на длъжност работник, при установено
работно време от 08 до 17 ч., няма сключен трудов договор, при възнаграждение
за 1 ден в размер на 20 лв., с почивни дни събота и неделя. Л. Е. декларирал, че е
заплатил по 20 лв. на хората, които му помагали, когато свършили работата.
С оглед на горните обстоятелства е прието,
че Ф. Р. е осъществявала трудова дейност за сметка и в полза на Л. Е., в качеството му на
физическо лице, характерна за длъжността „общ работник в селското стопанство“.
Тъй като отношенията по повод предоставянето на работната сила на Ф. Р. не са били уредени в сключен между страните писмен трудов договор преди
постъпването на работа, на Е. е съставен Акт №17-000682/27.03.2020
г. за установяване на административно нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61,
ал. 1 КТ.
Въз основа на АУАН е било издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание
чл. 414, ал. 3 КТ на нарушителя е наложена глоба в размер на 1500 лв.
Разпитана като свидетел, Ф. М. Р. изяснява, че е съпруга на чичото на Е. и двамата ходили да му помагат да сее лук. И бащата
на Л. бил там. Само един ден ходили, следобед.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН и чл. 42, т. 4 ЗАНН. Деянието
било описано при смесване на фактическите признаци от съставите на две
нарушения - по чл. 61, ал. 1 КТ и по чл. 62, ал. 1 КТ и не е ясно в кое от тях
е обвинен жалбоподателят, съответно не може да се прецени дали е дадена
правилната правна квалификация и дали е приложена съответната на нея санкционна
разпоредба. Наред с това, въззивният съд е счел, че Е. няма качеството на работодател и не се касае до трудово правоотношение, а до
инцидентна работа със случаен характер, без да са уговорени място, време,
трудово възнаграждение и повторяемост на задълженията.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Верен и обоснован е изводът на въззивния
съд, че в конкретния случай не е доказано наличието на трудово правоотношение
между Е. и Ф.
Р. Р. и съпругът й – чичо на Е.
са подпомогнали племенника му при сеитбата на лук, което е израз на взаимопомощ
от близки роднини. Предвид тези обстоятелства за Е.
не е възникнало задължение да сключи трудов договор с Р., поради което не е изпълнен фактическият състав по чл. 62, ал. 1 във вр. с
чл. 61, ал. 1 КТ и няма основание за прилагане на санкционната разпоредба на
чл. 414, ал. 3 КТ.
Предвид горното не се установява соченото касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена, а оспореното решение – оставено в сила.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от
12.03.2021 г., постановено по АНД № 20203330200573/2020 г. по описа на Районен
съд – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/