Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание проведено на девети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Валентина П.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4904/2018 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против Г.М.Х., ЕГН ********** ***, при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени следните искове:
- за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1921/14.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3304 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: сумата от 414,69 лева, представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 19.05.2016 г., за периода от 01.06.2016 г. до 31.10.2016 г., по издадена крайна фактура №**********/01.11.2016 г., за индивидуален клиентски №*********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 258,21 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 19.05.2016 г., за мобилен номер **********, за периода от м.11.2016 г. до м. 04.2018 г., за абонатен №*********, на основание чл.79 вр. чл.205 ЗЗД.
Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Между
страните по делото е налице облигационна обвързаност, възникнала въз основа на
сключени между тях договор за мобилни услуги №********* от 19.05.2016 г., по
който на ответника е предоставен предпочетен мобилен номер **********, при
стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и уговорен срок на действие
до 19.05.2018 г. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната №*********.
На
същата дата – 19.05.2016 г., между страните по делото е сключен и договор за
лизинг, по силата, на който ищецът е предоставил на ответника мобилно
устройство SAMSUNG модел Galaxy Grand Prime Grey VE, срещу задължението на
последния да изплати вещта на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер
на 13.59 лв., съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор.
За
потребените от ответника услуги през периода 01.06.2016 г. до 31.10.2016 г.
ищецът е издал три фактури, както следва: фактура №**********/01.07.2016 г., на
стойност 343,80 лева е издадена за отчетен период на потребление от 01.06.2016
г. до 30.06.2016 г., платима в срок 16.07.2016 г.; фактура
№**********/01.08.2016 г., на стойност 31,60 лева, за отчетен период на
потребление от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г., платима в срок 16.08.2016 г.;
фактура №**********/01.09.2016 г., на стойност 31,70 лева, за отчетен период на
потребление от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г., платима в срок до 16.09.2016 г.
Към всяка от фактурите е приложено извлечение от потреблението на ползвания
номер.
Ищецът
сочи, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
407,10 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца – юли, август и
септември 2016 г. Според, ищеца, задължението на ответника възлиза на сума в
размер на 414,69 лева. На основание т.11 от договорът за мобилни услуги вр.
чл.75, вр. чл.19б ОУ на оператора, индивидуалните договори на ответника за
използваните абонаменти са прекратени едностранно, като по абонатен №********* е
издадена крайна фактура № **********/01.11.2016 г. на стойност 1176,43 лева. В последната
е начислена и неустойка в размер на 502,53 лева, която ищецът не претендира.
Достъпът на абоната до мрежата на оператора е прекратен на 21.09.2016 г., като поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 ОУ към договора за лизинг, дължимите месечни лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми.
Въз основа на депозирано от ищеца заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 3304/2018 г., по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК №1921/14.08.2018 г. В полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени и сторените разноски в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба на „Теленор България“ ЕАД е образувано настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, на когото лично е връчен препис от исковата молба, не представя писмен отговор, не заема становище по допустимостта и основателността на ищцовата претенция.
В хода на проведеното съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, като прави искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение. Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява, не взема становище по предявения иск.
Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Исковете са процесуално допустими, като същевременно, от твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства може да може да се направи извод за вероятната им основателност. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1921 от 14.08.2018 г. по ч.гр.д. №3304/2018 г. по описа на ДРС, като на основние чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение, в едномесечен срок. Указанията са съобщени на заявителя на 29.10.2018 г., който в законоустановения срок по чл.415, ал.1 ГПК – на 28.11.2018 г. е представил искова молба, въз основа, на която е образувано настоящото производство. Ищецът е предявил установителния иск само за част от вземането по издадената заповед за изпълнение, като за разликата над този размер, при условията на чл.210, ал.1 ГПК е предявил осъдителен иск, разглеждането, на който е допустимо в настоящото производство /т.11б ТР №4/2013 ВКС, ОСГТК/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство. Доколкото ищцовата претенция е основателна по горните съображения, то ответникът дължи и сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер от 205 лева.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по настоящото производство в размер общо на 255 лева, от които – държавна такса в размер на 75 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните по делото, че Г.М.Х., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата по издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК №1921/14.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3304/2018 г. по описа на ДРС, а именно - 414,69 лева, представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 19.05.2016 г., начислена за индивидуален клиентски №*********, за периода от 01.06.2016 г. до 31.10.2016 г., по издадена крайна фактура №**********/01.11.2016 г., ведно със законната лихва от 13.08.2018 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.М.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 258,21 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 19.05.2016 г., за мобилен номер **********, за периода от м.11.2016 г. до м. 04.2018 г., за абонатен №*********.
ОСЪЖДА Г.М.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, направените разноски по ч. гр. дело № 3304/2018 г. по описа на ДРС в размер на 205 лева и разноски по гр. дело № 4904/2018 г. по описа на ДРС в размер на 255 лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
Препис да се връчи на страните.
СЪДИЯ: