№ 14407
гр. София, 26.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110158844 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл. 153 вр. чл.
149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, с правно основание чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1, изр.1
ЗЗД.
Ищецът “************” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. В исковата молба се навеждат твърдения, че съгласно приложимите общи
условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на срока за плащане на цената. В същата са развити съображения, че
съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се начисляват от
"************“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в
сградата – „*******“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да осъди Ю. Т. Ц. да плати
1
сумата 118,91 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, ул. “***********” № 44, ет. 4, ап. 14, за периода м. май 2018г.- м. април
2020г., сумата 11,39 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.-
27.09.2021г., сумата 2,26 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. септември 2018г.- м. април 2020г., сумата 2,26 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 31.10.2018г.- 27.09.2021г.; Тодор Ю. Ц. да плати сумата 118,91 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ул.
“***********” № 44, ет. 4, ап. 14 за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., сумата 11.39
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.- 27.09.2021г., сумата
2,26 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. септември
2018г.- м. април 2020г., сумата 2,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
31.10.2018г.- 27.09.2021г.; И. Ю. Ц. да плати сумата 118,91 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ул. “***********” № 44, ет. 4,
ап. 14, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., сумата 11.39 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.- 27.09.2021г., сумата 2,26 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. септември 2018г.- м.
април 2020г., сумата 2,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
31.10.2018г.- 27.09.2021г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения н.а. № 115, т. LLXI, дело № 22359/ 1993г. се установява, че
************* се е разпоредила в притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ апартамент № 14, намиращ се в гр. София, ул. “Оборище” № 44, ет. 4, като
дарил същите на Е. Д. Ц. и **********
Видно от н.а. № 42/ 08.07.2017г., т. I, рег. № 1983, дело № 41/ 2017г., **********е
дарила на Е. Д. Ц. ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
От представените писмени доказателства- удостоверения за наследници, се установява,
че ***************** и ************* са починали, съответно на 25.02.1993г. и
14.06.2008г. и да оставили наследници по закон низходящите си от първа степен Е. Д. Ц. и
********** Е. Д. Ц. е починала на 29.10.2020г. и е оставила наследници по закон съпруга си
Ю. Т. Ц. и низходящите си от първа степен Т. Ю. Ц. и И. Ю. Ц..
Видно от представения протокол от общо събрание на етажните собственици от
02.04.2002г., етажните собственици са избрали “*******” ЕООД да осъществява дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
2
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата
на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според
разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54
от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по
силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл.
Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна
енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или
вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда-
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
В случая между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че наследодателят на ответниците е притежавал правото на собственост
върху процесния имот. С оглед изложеното, същите са придобили правото на собственост
върху имота по силата на наследствено правоприемство.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответниците са собственици
на процесния имот, поради което между страните съществува договорно правоотношение,
съответно същите са задължени лица за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия за битови нужди.
По делото не е спорно, че ответникът е доставил топлоенергия в количествата,
отговарящи на фактурираните.
3
От приложения договор, сключен между ЕС и дружеството, осъществяващо дялово
разпределение се установява, че между страните е сключен договор за извършване на
услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение на разхода на топлинна енергия
и извършване на индивидуално/ дялово разпределение”. Договорът е сключен въз основа на
решение на ОС на етажните собственици.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този
начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване
на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ.
ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на
топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на
реално потребеното при въведената система за дялово разпределение въз основа на
отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена на сградната инсталация.
Конкретиката на случая сочи, че в съдебно заседание ищецът заявява, че на 05.07.2022г.
ответниците са платили сумата 541,81 лева, с което е погасено задължението за плащане на
цена на топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение, обезщетение за забава
върху тях и законна лихва върху главниците, и разноски за държавна такса.
Предвид обстоятелството, че задължението е погасено чрез доброволно плащане,
настъпилият след предявяването на иска и преди приключване на съдебното дирене факт
следва да бъде взет предвид и посоченото правопогасяващо възражение следва да бъде
разгледано, на основание чл. 235 ГПК. С оглед изложеното, съобразявайки факта на
извършеното плащане, съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Изложеното обуславя извод, че задължението е погасено чрез плащане и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
В случая задължението е погасено чрез плащане на 05.07.2022г., т.е. след предявяване
на исковете, с което ответниците са дали повод за образуване на делото, поради което
ищецът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че ответниците са дали повод за образуване на делото, същите нямат право
на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от "************* ЕАД, с ЕИК ***********, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове против Ю. Т. Ц., с ЕГН **********, за сумата
118,91 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
София, ул. “***********” № 44, ет. 4, ап. 14, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., на
основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 11,39 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.- 27.09.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД,
сумата 2,26 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
септември 2018г.- м. април 2020г., с правно основание чл. 79 ЗЗД и сумата 2,26 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2018г.- 27.09.2021г., с правно
основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "************* ЕАД, с ЕИК ***********, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове против Тодор Ю. Ц., с ЕГН **********, за
сумата 118,91 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, ул. “***********” № 44, ет. 4, ап. 14 за периода м. май 2018г.- м. април
2020г., с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 11,39 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.- 27.09.2021г., с правно
основание чл. 86 ЗЗД, сумата 2,26 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. септември 2018г.- м. април 2020г., с правно основание чл. 79
ЗЗД и сумата 2,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2018г.-
27.09.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "************* ЕАД, с ЕИК ***********, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове против И. Ю. Ц., с ЕГН ********** за сумата
118,91 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
София, ул. “***********” № 44, ет. 4, ап. 14, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., с
правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 11,39 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.- 27.09.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД,
сумата 2,26 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
септември 2018г.- м. април 2020г., с правно основание чл. 79 ЗЗД и сумата 2,26 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2018г.- 27.09.2021г., с правно
основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю. Т. Ц., с ЕГН **********, да плати на "************* ЕАД, с ЕИК
***********, сумата 33,33 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Тодор Ю. Ц., с ЕГН **********, да плати на "************* ЕАД, с ЕИК
***********, сумата 33,34 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Ю. Ц., с ЕГН **********, да плати на "************* ЕАД, с ЕИК
5
***********, сумата 33,33 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6