Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
4 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.396, ал.1 от ГПК по направено искане на основание чл.389 от ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3, предложение последно от ГПК. С Определение №1765 от 01.09.2010 година, постановено по ГР.Д.№3781 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е оставена без уважение молбата на ищеца да бъде допуснато обезпечение на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на производството по изпълнително дело №152/2007 година на ЧСИ Д. Колева. Постъпила е частна жалба от ищеца, чрез процесуалния му представител. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли да бъде отменено определението и да бъде допуснато исканото обезпечение. Направено е искане да бъде отменено и разпореждането, с което е оставено без движение производството по исковата молба и да бъде постановено ново, с което „се дава движение на производството”. Постъпил е отговор в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК. Ответниците, чрез процесуалния си представител, заемат становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност и недоказаност на частната жалба. Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира следното: Частната жалба в частта, в която се иска да бъде отменено разпореждането, с което е оставено без движение производството по исковата молба и да бъде постановено ново, с което се дава движение на производството е процесуално недопустима. Съображенията за този извод са следните: Частната жалба е подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт. С разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК във вр. с чл.279 от ГПК изрично и изчерпателно са посочени категорията определения и разпореждания на първоинстанционния съд, които подлежат на обжалване. В настоящия казус разпореждането, чиято отмяна се иска, не е от посочените категории съдебни актове и неговата правилност не подлежи на самостоятелна проверка от въззивната инстанция. С оглед на изложеното частната жалба в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Частната жалба в частта, в която се иска да бъде отменено определението, с което е оставена без уважение молбата на ищеца да бъде допуснато обезпечение на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на производството по изпълнително дело №152/2007 година на ЧСИ Д. Колева, е процесуално допустима и неоснователна. Относно процесуалната допустимост на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и във визирания в чл.396, ал.1 от ГПК срок. Относно основателността на частната жалба. Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 ¯т ГПК въззивният съд констатира, че определението е валидно и допустимо. Относно валидността на определението. Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на определението. Определението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на искане по реда на чл.389, ал.1 от ГПК и същото е надлежно упражнено. Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК въззивният съд счита определението за правилно и законосъобразно. Направеното по реда на чл.389, ал.1 от ГПК искане да бъде допуснато обезпечение на предявения отрицателен установителен иск следва да бъде оставено без уважение. За този извод съдът е мотивиран от следното: За да бъде допуснато обезпечение на предявен иск е необходимо да се установи, че ищецът има право на обезпечение. В.Ч.ГР.Д.№1025/2010 г. ВТОС Такова право съществува, ако искът е процесуално допустим и вероятно основателен; да е налице интерес - нужда от обезпечение; сочената обезпечителна мярка да е една от визираните в чл.397, ал.1 от ГПК видове обезпечения и да съответства на обезпечителната нужда, да е подходяща. Такова право съществува и когато искът не е подкрепен с писмени доказателства, но е представена гаранция в определен от съда размер. Освен изложените предпоставки за възникване право на обезпечение е необходимо от съдържанието на постъпилата искова молба или от съдържанието на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск да еясно какъв е или ще бъде СПОРНИЯТ ПРЕДМЕТ на предявения или на бъдещия иск. Спорният предмет се индивидуализира чрез посочване на фактическите основания и съдържанието на искова претенция, както и чрез направеното искане /петитума на исковата молба/. Когато е предявена или ще се предявява искова претенция по реда на чл.439, ал.1 от ГПК за „оспорване на изпълнение”, в исковата молба трябва да са посочени НЕ САМО конкретни факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които да се твърди, че е настъпила недължимост на притезанието, удостоверено с издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство, а да е индивидуализирано твърдяното за несъществуващо притезание, ако е парично И ПО РАЗМЕР. В настоящия казус не е налице последната от посочените предпоставки – твърдяното за несъществуващо парично притезание не е конкретизирано по размер. Посочване конкретния размер на притезанието е индивидуализиране на спорния предмЕ. При липсата на индивидуализиране на съдържанието на спорното право по размер, се касае за нередовно предявена искова претенция. При нередовно предявена искова претенция е обективно невъзможно съдът да прецени дали същата е процесуално допустима и вероятно основателна. Липсата на индивидуализиране на спорния предмет на предявения отрицателен установителен иск е достатъчна за да откаже съдът да допусне исканото обезпечение. Няма произнасяне от първоинстанционния съд относно допускане на обезпечение на предявеното с петитума на исковата молба „осъдително искане”. Поради което и въззивната инстанция не дължи произнасяне. По изложените съображения обжалваното определение е законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението следва да бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно. На основание ТР №1 от 21.07.2010 г. по ТД №1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС определението не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.278 от ГПК и на основание чл. 389 от ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3, предложение последно от ГПК Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от В. П. Н., ЕГН-*, подадено чрез процесуалния представител адвокат Николай П., искане да бъде отменено Разпореждане от 01.09.2010 година, постановено по ГР.Д.№3781 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, с което е оставено без движение производството по искова молба Вх.№15973 от 31.08.2010 година по описа за 2010 година на ВТРС, както и да бъде постановено ново, с което се дава движение на производството, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНАТА ЖАЛБА, подадена п р о т и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1765 от 01.09.2010 година, постановено по ГР.Д.№3781 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на В. П. Н., ЕГН-*, подадена чрез процесуалния представител адвокат Николай П., да бъде допуснато обезпечение на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на производството по изпълнително дело №152/2007 година на ЧСИ Д. Колева, като НЕОСНОВАТЕЛНА. ПОСТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1765 от 01.09.2010 година, постановено по ГР.Д.№3781 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на В. П. Н., ЕГН-*, подадена чрез процесуалния представител адвокат Николай П., да бъде допуснато обезпечение на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на производството по изпълнително дело №152/2007 година на ЧСИ Д. Колева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2._________________ |