Р Е Ш Е Н И Е №162
гр. Габрово, 14.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на дванадесети ноември ................. през две хиляди и
деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и в присъствието на прокурора ..... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №268 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на "**********" ЕООД, ЕИК **********
със седалище и адрес на управление гр. ********, ул. "**********" № **,
представлявано от управител Д.Д. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК№0396864/04.07.2019г., издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка "запечатване на търговски обект – **********,
находящ се в гр. ******, ул. "********" №**, стопанисван от "**********"
ЕООД, ЕИК ********** и забрана достъп до него за срок от 5 (пет) дни", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, потвърдена с Решение
№ГДФК- 73/12.08.2019г. на Директор на дирекция Оперативни дейности в ГД
Финансов контрол при ЦУ на НАП.
Твърденията в жалбата са, че процесната Заповед е противоречаща на материалния и
процесуалния закон, както и издадена в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в Заповедта за налагане на ПАМ били
посочени фактически и правни основания за налагането й, но мотивите относно
срока й били формални, като не била посочена вредета от установеното нарушение
за фиска. До приключване на проверката упълномощено лице на Дружеството било
представило пред НАП всички изискуеми документи, включително и паспорта на ФУ.
Същият бил налице в обекта, но поради създалата се напрегната ситуация по време
на проверката не бил намерен и представен на проверяващите. Моли се съда да се отмени заповедта за налагане
на ПАМ като незаконосъобразна.
Ответната страна – Началник отдел "Оперативни дейности" София
в ГД Фискален контрол при ЦУ
на НАП чрез процесуалния си представител- юрисконсулт оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира се присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Административен съд Габрово, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, на
жалбата, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на
административния акт, за който същия е неблагоприятен, в рамките на
законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна, следното:
На 29.06.2019г. в 11: 14 часа била извършена проверка на
търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС- **********, находящ се в гр. ********, ул. ********* №**, стопанисван от „**********“ ЕООД гр. ********** с ЕИК*********, резултатите от която са обективирани в Протокол
за извършена проверка/ПИП/ серия АА №0396864/29.06.2019г. При проверката е констатирано, че търговецът в качеството му на
задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е спазил
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 2 от цитираната Наредба, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като не е съхранил в търговския обект паспорт
на регистрираното и намиращо се в обекта фискално устройство ЕКАФП "Compakt
SKL" с инд № DY407077 и ИН на ФП 36542849.
На 29.06.2019г. за резултатите от извършената проверка в
търговския обект бил съставен Протокол за извършена проверка/ПИП/ серия АА №0396864/29.06.2019г. Описаните в ПИП серия АА №0396864/29.06.2019г. факти и обстоятелства са изцяло възприети от Началника на отдел
"Оперативни дейности" София в ГД
Фискален контрол при ЦУ на НАП и
възпроизведени в издадената от него Заповед №0396864/04.07.2019г., с която е наложена принудителна административна мярка
"запечатване на търговски обект – **********, находящ се в гр. **********, ул. *********** №**,
стопанисван от „************“ЕООД
гр. ********** с
ЕИК*********** и забрана
достъп до него за срок от 5 (пет) дни", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Така постановената Заповед за налагане на ПАМ е оспорена по административен
ред, като същата е потвърдена с Решение №ГДФК- 73/12.08.2019г. на Директор на
дирекция Оперативни дейности в ГД Финансов контрол при ЦУ на НАП.
В Заповедта са изложени съображения относно продължителността на
срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне
от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото, а именно че липсата на свидетелството за регистрация на
ФУ прави невъзможно установяването на множество факти, от които може да се
заключи дали фискалтото устройство работи при спазване на изискванията на
Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ, като следва да се осигури защитата на държавния интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
В този контекст е описано, че с констатираното нарушение се засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява осъществяване на пълен
контрол върху техническото състояние на използваното фискално устройство и
оттук - спазване на реда относно отчитането на извършваните продажби и тяхната
регистрация.
Изложени са мотиви, че съхраняването на изискуемите по закон
документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски
обекти, като неизпълнението на задължението показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в
търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.
Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност за извършване на ново нарушение, а и за извършване на промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
В мотивите на Заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е
съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да
бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция
по приходите.
Не се констатират допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От
тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в
качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ.
Неспазване реда или начина за съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи
за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в
контролна лента на електронен носител, е предвидена в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДДС предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено
нарушение на подробно изброени в нормативния текст на чл. 186 от ЗДДС материални правила за поведение.
Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на
закона, следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във
всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и
фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се
изведе обоснована констатация, че нарушителят може да извърши следващо, друго
административно нарушение.
В тази насока, разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, каза се налага, в административния акт да се съдържат фактическите
и правните основания за издаването му. Съответно, според изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите
или от оправомощено от него лице.
Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице,
което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в
контролна лента на електронен носител.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС Министърът на финансите издава Наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. В изпълнение на законовата
разпоредба на чл. 118, ал. 4, т. 1 на от закона е издадена НАРЕДБА
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана Наредбата/, издадена от министъра на
финансите. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата лицето по чл. 3 със
стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: 1. свидетелството за
регистрация на ФУ/ИАСУТД; 2. паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл.
14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6, а именно: при извършване на експертиза на ФУ или при
приемане на ФУ за ремонт в сервизна фирма.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при
установено по съответния ред неспазване реда или начина за съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, административният
орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът
съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Обосновано и в съответствие със закона административния орган е
приел, че цитираното нарушение е безспорно установено от събраните по делото
доказателства. В настоящия случай нарушението на разпоредбите на чл. 42, ал.
1,т. 2 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена
проверка, обстоятелствата от която са отразени в Протокол сер. АА №0396864/29.06.2019г. Протоколът, съставен по установения ред и
форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно
условие органът по приходите да наложи ПАМ. В случая, като не е съхранил
паспорт на регистрираното и намиращото се фискално устройство в процесния
търговски обект – **********, находящ се в гр. *******, ул. ********** №**, стопанисван от „*************“ЕООД гр. ********* с ЕИК*********** към датата на проверката, а именно към 29.06.2019г. жалбоподателят, като лице по чл. 3, ал. 1 от
Наредбата е извършило вмененото му административно нарушение по чл. 42, ал. 1,
т. 2 от Наредбата. То ще следва да бъде прието като проявен юридически факт.
Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които
позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно
установения ред за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са
изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши
друго нарушение във връзка с отчетността в търговския обект, което следва да
бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка. По
делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че не е
извършено процесното нарушение. Налице са единствено твърдения, че паспорта
на ФУ бил по време на проверката в обекта, но доказателства в тази насока не са
представени. Жалбоподателят
впоследствие е представил паспорт на ФУ пред органите на НАП. От доказателствата по делото се установява, че
действително към момента на проверката в процесния обект паспорта на фискалното устройство не е бил представен на проверяващите, поради което, кредитирайки писмените
доказателства, съдът намира, че нарушението е доказано. Нарушението по чл. 42,
ал. 1, т. 2 от Наредбата би отпаднало само при наличие на доказателства за
изключенията, посочени по-горе. Такива не са ангажирани в производството,
поради което следва да се приеме, че на 29.06.2019г. жалбоподателят не е съхранявал в стационарния търговски обект
паспорта на ФУ и същия не е бил представен на проверяващите до приключване
на проверката. От протокола за проверка е видно, че фискалното устройство се е
намирало в обекта и е било в изправност. С оглед горното съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя нарушение е позитивно проявен юридически факт.
Нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. По силата на цитираната разпоредба действията по
налагане на ПАМ не са обусловени от производството по установяване на извършено
административно нарушение и налагане на административната санкция с
наказателното постановление или с издаването на предупреждение. Налагането на
ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС е обвързано с обективното извършване на
административно нарушение, цели неговото преустановяване и представлява
превенция срещу последващи неправомерни деяния.
В случая оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена и в
съответствие с целта, която преследва закона при издаване на актове от
категорията на процесните такива. В конкретния случай и предвид разпоредбата на
чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването
на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели
именно такава превенция, с оглед защита интересите на държавния бюджет,
свързани с осъществяване на пълен контрол върху техническото състояние на
използваното фискално устройство и оттук - спазване на реда относно отчитането
на извършваните продажби и тяхната регистрация.
Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е
обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от
органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
С оспорената Заповед е постановено, запечатването на процесния обект и забрана
на достъпа до него да е с продължителност от пет дни, при предвиден в закона максимален срок до
тридесет дни.
Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно
упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да
определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за
определянето му, административният орган, каза се действа при условията на
оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от пет дни е в рамките на законоустановения срок, като
в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи да се извърши преценка за
съответствие с целта на закона.
Принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна,
административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва
да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото
произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
В конкретният случай не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната
от закона цел е нарушена. Разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС, респ. на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ имат за цел,
установяване на стриктен контрол по отношение на съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на
данни в контролна лента на електронен носител, с оглед определяне и отчитане на
оборота за целите на косвения данък от една страна и дисциплиниране на
търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна.
Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел -
преустановяването на поведение, водещо до отклонение от данъчно облагане, като
от друга страна с оглед на срока на налагането й, предвид характера на
нарушението, съдът преценява конкретната мярка като пропорционална. В случая
ПАМ е наложена за срок от пет дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, №0396864/04.07.2019г., с която е наложена принудителна административна мярка
"запечатване на търговски обект – *********, находящ се в гр. *******, ул. ********** №**, стопанисван от „***********“ЕООД гр. ********** с ЕИК********** и забрана достъп до него за срок от 5 (пет) дни", е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно се явява искането на
ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето
производство е по реда на този
кодекс, а не на ДОПК), същото
е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът
не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100
лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Административен съд град Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорване
по жалба на "**********"
ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление гр. ********, ул.
"*********" №**, представлявано от управител Д.Х.Д. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ №0396864/04.07.2019г., издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" София
в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски
обект – **********, находящ се в гр. *******, ул. ************ №**, стопанисван от „************“ЕООД гр. ********* с ЕИК********** и забрана достъп до него за срок от 5 (пет) дни", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, потвърдена с Решение
№ГДФК- 73/12.08.2019г. на Директор Дирекция Оперативни дейности в ГД Финансов
контрол пре ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА "**********" ЕООД, ЕИК **************
със седалище и адрес на управление гр. **********, ул. "**********"№**,
представлявано от упрявител Д.Х.Д., да заплати в полза на Национална агенция за приходите -
Централно управление, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, съставляващи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14- дневен срок, от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: