№ 747
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110217491 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от К. М. К. чрез адв. ***
срещу електронен фиш серия К № 4989285, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.21, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че наложената глоба не следва да бъде
изпълнявана, тъй като е изтекъл давностният срок за това, който съгласно ТР
№ 2/2017 г. на ВАС е двугодишен, респ. същият е изтекъл на 14.05.2023 г. От
съда се иска отмяна на атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
Представлява се от адв. ***, който посочва, че доколкото електронният фиш е
аналог на наказателно постановление, то към момента на връчването му –
17.11.2024г. е бил изтекъл давностния срок за административно-наказателно
преследване. Позовава се на разрешението, дадено в ТР № 2/12.04.2017 г. по
т.д. № 3/2016 г. на ВАС, съобразно което несъбраните глоби се погасяват с
изтичане на две години от налагането им, в който смисъл е и разпоредбата на
чл. 82, ал. 1 б. „а“ от ЗАНН. Моли за отмяна на електронния фиш и
присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения
електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 08.03.2021 г.
устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер
11743F0 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/08.03.2021 г.
На 14.05.2021 г. в 13:51 часа в гр. София, по бул. „***“ с посока на
движение от ул. „***“ към бул. „***“ било управлявано моторно превозно
средство марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, собственост на
жалбоподателя К. М. К., ЕГН **********. В района на № 74 /до
бензиностанция „***“/ горепосочената преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743F0 заснела
управляваното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение
на същото, а именно 101 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч.,
валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на
скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата и било заснето разположението на техническото
средство.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база данни КАТ
по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик
– К. М. К., ЕГН **********.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К
№ 4989285 с който на собственика на лекия автомобил, с който било
извършено нарушението - К. М. К. на основание чл. 182, ал. 1 т.5 от ЗДвП
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че
разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на
движение на автомобила след приспаднат толеранс тоест след отчитане на
възможна техническа грешка при измерването е 98 км/ч., т.е. допуснато било
превишение на разрешената скорост с 48 км/ч.
На 17.11.2024 г. електронният фиш бил връчен на жалбоподателя.
Същият не подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил на кого е
предоставил заснетия автомобил, а на 20.11.2024 г. чрез адв. *** депозирал по
пощата жалба срещу електронния фиш.
2
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 10-С-
ИСИС/08.03.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта от 14.05.2021 г., заповед за одобряване
образец на електронен фиш, проект на организация на движението на
територията на СО, справка за собственост на МПС, справка за нарушител –
водач, справка за датата на връчване на електронния фиш, както и
веществените доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото доказателства са обективни, достоверни и по
несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото
фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на
средството за измерване се установи, че процесната преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип
средство за измерване, като устройство от посочения тип с фабричен номер
11743F0 е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост
над 100 км./час. Веществените доказателства - фотоснимки, приложени по
делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег. № **** е бил управляван в заснетия участък
със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката,
представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана
системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта от 14.05.2021 г.
В протокола за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 14.05.2021 г. ясно е отразено, че е била съобразявана
максимално разрешена скорост на движение от 50 км./час, валидно за
населено място, като не е бил наличен пътен знак, въвеждащ различно
ограничение от общоважимото. Съдържащите се в съставения протокол данни
съвпадат напълно с данните в електронния фиш, свързани с мястото на
установеното движение на МПС, посоката на движение и ограничението на
скоростта. Времето на извършване на нарушението съгласно отразеното в
електронния фиш е в съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. От
същия протокол е видно, че режимът на измерване е бил стационарен, а
посоката за задействане – приближаващи се МПС. Към протокола е
приложена и снимка на разположението на АТСС.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост К. М. К., ЕГН **********.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок (електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 17.11.2024 г., видно от
3
придружителното писмо от ОПП- СДВР, а жалбата е подадена на 20.11.2024 г.)
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по
този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че от
формална страна електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4
от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него
и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане,
които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш.
Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се предпоставя от
задължителното условие нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или
мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да
се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
4
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението
на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен
тип средство за измерване, като устройство с фабричен номер 11743F0 е
преминало последваща проверка, поради което съдът намира, че същата е
технически изправна и годна да установи и заснеме процесното нарушение. В
случая нарушението е установено от преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и протокол
рег. № 4332р-25740, съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано. Следва да се посочи, че както видът на АТСС, така и
фабричният номер на конкретното устройство, с което е установено и заснето
нарушението са изрично посочени в обжалвания електронен фиш, което пък
от своя страна позволява извършването на преценка относно техническата
изправност на устройството.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя е била 101 км/ч., в който случай допустимата
грешка при измерването е +/- 3 % от измерената скорост, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 98 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава.
В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е
съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 98
км./ч., т.е. отчетено е превишение от 48 км./ч., а не от 51 км/час, което
обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това превишение
същият е бил санкциониран. Установи се, че в района, в който се е движило
заснетото МПС не е въведено различно ограничение на скоростта от това,
въведено с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50 км./час.
В обобщение съдът намира, че от анализа на доказателствените
източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния
фиш дата, час и място преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743F0 е било заснето
управление на процесния лек автомобил със скорост от 101 км./ч. (преди
5
отчитане на възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост) при
ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място, с което съдът намира, че
от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е с 48 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя К. М. К., ЕГН
**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на
СДВР не е представена декларация от последния в качеството му на
собственик на заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната
дата е управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е
вписано и в електронния фиш/, че наказаното лице разполага с възможност да
подаде декларация, в която да посочи кой е управлявал автомобила. В такава
хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се анулира и се издава
такъв на посоченото в декларацията лице. Жалбоподателят не е депозирал
такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член 188 ал. 1 от ЗДвП
предвижда изрично отговорност за собственика дори и в хипотеза, в която не е
управлявал лично МПС с което е извършено нарушение, ако не посочи кой е
управлявал автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на
което е предоставил автомобила, то съдът намира, че правилно именно той,
като собственик на МПС, с което е извършено нарушение е бил санкциониран
за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 48 км./ч.
за населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 5 от същия текст е
предвидил глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева. Размерът на глобата е
фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките процесното нарушение да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, като с оглед
размера на конкретното превишение от 48 км./час при движение в населено
място, то рискът от реализиране на ПТП и от евентуално увреждане на
здравето и дори живота на участниците в движението е значително повишен,
поради което не може да се приеме, че нарушението представлява маловажен
случай.
Искането на жалбоподателя за отмяна на обжалвания електронен фиш е
обосновано с аргументи за изтекла погасителна давност. Същото е
неоснователно.
На първо място съдът ще посочи, че аргументите на адв. *** всъщност
6
касаят изтекла погасителна давност за изпълнение на наложената глоба,
която давност безспорно съгласно чл. 82, ал. 1 б. „а“ е две години. Посоченият
давностен срок изключва възможността на държавата да изпълни
принудително едно вече наложено административно наказание глоба, което
се предпоставя от влизане в сила на акта, с който това административно
наказание е наложено. Съгласно чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните
постановления, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове,
които: не подлежат на обжалване; не са били обжалвани в законния срок; са
били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. В случая
процесният електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя на 17.11.2024 г.,
който в срока за обжалването му е подал жалба до съответния съд, с което е
препятствал влизането му в сила и е инициирал съдебен контрол върху същия.
Следователно към настоящия момент електронен фиш серия К 4989285, с
която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лева не е влязъл в
сила, респ. давността за изпълнение на глобата не е започнала да тече.
Доколкото е налице висящо, неприключило административно-наказателно
производство, то единствената погасителна давност, която следва да се
съобразява е абсолютната погасителна давност за административно-
наказателно преследване. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд предвид липсата на разпоредба, уреждаща
абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от
ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в НК следва да намери приложение. С оглед предвиденото за
нарушението административно наказание – „глоба” при определяне на
абсолютната давност следва да се съобразят сроковете, предвидени в чл. 81,
ал. 3 вр. чл. 80, ал.1 т. 5 НК. Съобразно обжалваният електронен фиш
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя К. М. К. е извършено на 14.05.2021 г. Срокът,
посочен в чл.80, ал. 1 т. 5 от НК е три години. Изтичането на срок,
надхвърлящ с една втора посочения в чл. 80, ал.1 т.5 от НК такъв изключва
административно-наказателното преследване т.е. абсолютната давност за
административно-наказателно преследване за вмененото на жалбоподателя
нарушение е четири години и половина и същата би изтекла на 14.11.2025 г.,
тоест към момента на изготвяне на решението същата не е изтекла, с оглед на
което не е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
С оглед изложеното съдът намира, че издаденият електронен фиш е
законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител
7
дейност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4989285, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя К. М. К., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/
лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8