№ 7786
гр. София, 02.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110142601 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от ИВ. СТ. СТ. ,чрез адв.М.М. ,САК против „Съдърланд Глобал
Сървисиз България“ЕООД ,с която се претендира заплащане на сумата от
8 940лв.,представляваща обезщетение при неправомерно уволнение от 4 брутни заплати
,всяка в размер на 2 235лв. ; заплащане на сумата от 2500лв.,при оспорване на уволнението
,за причинени неимуществени вреди ; сумата от 1057,80лв. ,лихва за забава от датата ,на
която е следвало да бъдат изплатени суми ,до денят на изплащането им.
Исковата молба е оставена без движение като съда е дал указания на ищеца за
отстраняване на нередовности.
С молба от 01.09.2021год. ищецът е изпълнил част от указанията на съда като е
посочил изрично ,че претендира и незаконно уволнение,без да претендира възстановяване
на длъжността ,заемана преди същото.
С Разпореждане от 20.09.2021год. съдът отново оставил без движение исковата молба
и е дал указания за отстраняване на нередовности в същата .
С молба от 20.10.2021год. ищецът е изпълнил указанията на съда като посочил, че
претендира заплащане на сумата от 2 500лв. като обезщетение за причинените
неимуществени вреди поради уволнението.
Предвид изложеното съдът приема ,че освен с иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ ,за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна ,с иск по чл.344,ал.1,т.2 от КТ ,за
заплащане на обезщетение за времето ,през което ищецът е останал без работа ,поради
уволнението в размер на 8 940лв.,за периода от 21.06.2021год. до 30.07.2021год./дата,на
която същият сочи,че е започнал нова работа при друг работодател/,ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /20.07.2021год./,до окончателното й
заплащане,както и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2,94лв.,представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 1057,80лв.за периода от 30.06.2021год. до
09.07.2021год. е сезиран и иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от
ЗЗД ,за заплащане на сумата от 2 500лв.,представляваща неимуществени вреди ,поради
незаконното уволнение.
Тази претенция на ищеца съдът счита за недопустима по следните съображения:
При признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна , служителя има право
на обезщетение,но само до размерите, предвидени в чл. 225, ал. 1 КТ.Отговорността е
специална и е лимитативно определена в закона до 6 брутни трудови възнаграждения,за
времето през което е останал без работа именно поради незаконното уволнение. Върховният
1
касационен съд е последователен в практиката си, че при отмяна на незаконното уволнение
и по изричната разпоредба на чл. 225, ал. 1 КТ, работникът или служителят не може да
разшири обема на отговорността на работодателя, чрез предявяване на иск на общо
основание - чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Действително в ППВС № 4/1975 г. се предвижда отговорност и по общия ред на
работодателя за действително причинени вреди, но само в хипотезата когато ръководителят
на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта, недобросъвестно е
ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато
му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя, и
въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи.В този случай не се
твърдят такива обстоятелства.
Доколкото се претендира заплащане на неимуществени вреди, причинени от
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, то наличието на такова договорно
правоотношение (каквото е трудовото) препятства прилагането на правилата на деликтната
отговорност, които са израз на общото правило да не се вреди другиму.
На основание изложеното и тъй като в закона не е предвидена друга възможност за
отговорност на работодателя за неимуществени вреди, извън изрично уредените в КТ
случаи, искът, предявен за сумата от 2 500 лв., подведен под фактическия състав на чл. 49,
вр. с чл. 45, вр. с чл. 52 от ЗЗД се явява недопустим в тази част исковата молба следва да
бъде върната.
Предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА предявената искова молба от ИВ. СТ. СТ. ,чрез адв.М.М. ,САК в частта й
,в която против „Съдърланд Глобал Сървисиз България“ЕООД е предявен осъдителен иск ,с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ,за заплащане на сумата от
2 500лв.,представляваща неимуществени вреди ,поради незаконното уволнение ,ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /20.07.2021год./,до
окончателното й заплащане.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца с частна жалба ,чрез СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2