Р Е Ш Е Н И Е
260020/21.8.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети август, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 816/2019
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.С.В. ***, против И.Х.И. ***, с която по реда
на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, в условията на първоначално, обективно, кумулативно
съединение, са предявени положителни, установителни искове, за признаване, като
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, произтичащо от Договор за продажба на гараж с площ от 32.00 кв. м. и
цена 5 500 лева, по който продавачът не е изпълнил поетото задължение в
договорения обем, за което по заявление от ищеца има образувано заповедно
производство – ЧГД № 30/2019 г., по описа на РС Шумен, като срещу ответника има
издадена Заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение №
17/09.01.2019 г., по описа на ШРС, по чл. 410 ГПК, с правно основание, както
следва: по чл. 190, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3
и цена 2 234.38 /две хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и осем
стотинки/ лева, за намаление на продажната цена от
5 500
/пет хиляди и петстотин/ лева, до 3 265.62 /три
хиляди двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лева, ,
поради претърпяна частична евикция на купувача на недвижим имот като принадлежаща
на трето лице, без да се иска разваляне на продажбата по съдебен ред; по чл.
191, ал 1, предл. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и цена 747.87 /седемстотин
четиридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, за присъждане на сторени разноски по ГД № 1721/2016 г., по описа на РС Шумен, ведно
с искане за присъждане на мораторна лихва върху сумите, считано oт датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПK -
07.01.2019 г. до окончателното плащане.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че с Нотариален акт за продажба №
99, том. V, рег. № 3048, дело № 519/28.04.2015 г., по описа на Нотариус А.А. с рег.
№ 019 - РС Шумен, купил недвижим имот – гараж с идентификатор № 83510.672.94.2
/осем три пет едно нула точка шест седем две точка девет четири точка две/ с
площ от 32.00 кв. м. /тридесет и два квадратни метра/, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
83510.672.94 /осем три пет едно нула точка шест седем две точка девет четири/
по плана на град Шумен, община Шумен, улица *** /шестдесет и седем/, построен в
североизточната част на УПИ VІІІ-7566 /осми за седем хиляди петстотин шестдесет
н шест/ в квартал 444 /четиристотин четиридесет и четири/ по плана на град
Шумен, при граници улица, УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565. Твърди, че
платената покупна цена за процесния недвижим имот била в общ размер 5 500 лева,
т. е. по 171.87 лева за квадратен метър. С влязло в законна сила Решение №
376/19.06.2017 г., по ГД № 1721/2016 г., по описа на ЩРС, част от закупения от
него недвижим имот, бил евикцирана като в съдебното производство се установило,
че тази част съставлявала второстепенна постройка, с площ от 13.00 кв. м.
Ответникът участвал в производството по ГД № 1721/2016 г., по описа на ШРС, в
качество на трето лице, привлечено от ищеца. Доколкото с влязлото в законова
сила съдебно решение било установено налично неточно изпълнение на задължението
на ответника да прехвърли правото на собственост върху закупения от ищеца
недвижим имот в договорения помежду им обем, счита че е налице отговорност за
продавача - ответник за връщане на част от цената, платена от ищеца, поради
претърпяната от него частична евикция за площ 13.00 кв. м. от имота, в размер
на 2 234.31 дева, съизмеримо с пратената от него сума за евикцираните 13.00 кв.
м. /13.00 кв. м. по 171.87 лева на 1 кв. м/, както и за плащане на сторени
разноски по ГД № 1721/2016 г., по описа на ШРС, в размер на 747.87 лв.. Въз
основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 30/2019 г.,
по описа на РС Шумен, като на ищеца била издадена Заповед за изпълнение за
изпълнение на парично задължение № 17/09.01.2019 г., по описа на ШРС. Ответникът
е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК, с което твърди, че не дължи
претендираните суми, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Ищецът
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 2 234.38 лв. – главница и 747.87 лв. -
разноски по ГД № 1721/2016 г., по описа на РС Шумен, както и законна лихва
върху претендираните суми от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПK - 07.01.2019 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, е подал писмен отговор. Намира исковите
претенции за допустими, но неоснователни. Оспорва фактическата обстановка
изложена в исковата молба. Не отрича, че ищецът купил от него гараж, но оспорва
неговата площ като твърди, че била 19 кв. м., а договорената продажна цена била в
размер на 5 500.00 лева. Действителната
им обща воля при сключването на Договор обективиран в НА за продажба акт № 101
том 8, дело № 1510/2015 г., вх. рег. № 2923 от 28.04.2015 г. на СВ – Шумен,
била да се прехвърли собствеността само върху гаража срещу цена от 5 500.00
лева и не били договаряли цена на квадратен метър. Твърди, че не
е продавал второстепенна сграда от 13 кв. м.
прилепена до гаража. Претендира разноски.
В
проведените по делото съдебни заседания, чрез процесуални представители, ищецът
поддържа исковата молба, а ответникът - отговора.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез Общински
народен съвет № 19, том 1, дело № 30/06.01.1989 г. на РС Шумен /л. 39/
продавачите Х. И.Х. и К.Т. Х.ва, прехвърлят на В. Д.Р., правото на собственост
върху къща, ведно с правото на строеж върху държавна земя, като си запазват
правото на собственост върху гараж, с площ от 16 кв. м. построен в северната
част на дворното място с площ 430 кв. м. на адрес гр. Шумен, ул. ***.
С
НА за продажба № 99, том:V, рег. № 3048, дело № 519/28.04.2015 г., по описа на
нотариус А.А., рег. № 019-РС Шумен /л. 18/ ищецът В.С.В. купува от ответника И.Х.И.,
гараж с идентификатор 83510.672.94.2 и площ 32 кв. м., заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 83510.672.94
по плана на гр. Шумен, ул. ***, построен в североизточната част на УПИ
VIII-7566 по плана на гр. Шумен, при граници: улица, УПИ VI-7559; IX-7560 и
V-7565 за сумата 5 500 лв., при Данъчна оценка на имота от 10 362.60 лв..
С
Нотариална покана /л. 40/, връчена на 14.03.2016 г. В.В. кани Г.Г.Р. да предаде
владението на ползваната от нея реална част от недвижим имот – гараж с
идентификатор 83510.672.94.2 и площ от 32 кв. м.
С
писмен отговор /л. 41/ Г.Р. отказва да предаде имота. Отказът е връчен с Протокол
от
14.03.2019 г. съставен от Нотариус с peг. №024 на НК /л. 42/
С Решение № 376/19.06.2017 г. по ГД № 1721/2016 г., по описа
на ШРС, влязла в законна сила, след обжалване и произнасяне на въззивна инстанция
с решение по ВГД № 299/2017 г., по описа на ШОС, е признато за установено на
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение Г.Г.Р., Д.В.Д., С.В.Д. и В.С.В., че
при изготвяне на действащата КК на гр. Шумен, одобрена със Заповед №
РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка,
като е прието, че сграда с идентификатор 83510.672.94.2, построена в поземлен
имот с идентификатор 83510.672.94, е неправилно заснета с площ 32 кв. м. вместо
19 кв. м. и включваща погрешно в същата площ и очертания самостоятелна
постройка, допълващо застрояване с площ 13 кв. м., която трябва да бъде
нанесена с отделен идентификатор и в кадастралните регистри като собственост на
Г.Г.Р., Д.В.Д. и С.В.Д., както и че В.С.В., е собственик въз основа на сключен
Договор за продажба на 28.04.2015 г., на недвижим имот сграда с идентификатор
83510.672.94.2, с площ 19,00 кв. м., ведно със съответните идеални части от
правото на строеж върху поземлен имот, с идентификатор 83510.672.94, с адрес на
сградата гр. Шумен, ул. ***, брой етажи – 1, предназначение – гараж, при
граници: от изток – улица, от запад – второстепенна постройка, от север – ПИ с
идентификатор 83510.672.93, от юг – ПИ с идентификатор 83510.672.94. Със същото
решение предявения от В.С.В. иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на Г.Г.Р., Д.В.Д. и С.В.Д., че е
собственик на второстепенна постройка с площ 13 кв. м., включена погрешно в КК
като част от сграда с идентификатор 83510.672.94.2, е отхвърлен като
неоснователен. Отхвърлен е като неоснователен и предявеният от В.С.В. иск, с
правно основание чл. 108 ЗС, срещу Г.Г.Р., за предаване владението върху
западна част, с площ 11,00 кв. м, от гараж, с идентификатор 83510.672.94.2,
построен върху поземлен имот, с идентификатор 83510.672.94.
От Разписка за получена сума /л. 20/, неоспорена от страните,
се установява, че по ГД № 1721/2016 г., по описа на ШРС, ищецът е платил
разноски в размер на 747.87
/седемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ лева.
В обяснения дадени по реда на чл. 176 ГПК ответникът И.Х.
заявява, че преди да отидат при нотариуса е уведомил купувача за проблемите със
собствеността на гаража и за претенциите от страна на трето лице - жена, както
и че именно за това била обявена цена от 5500 лв.. Думите на купувача били: „Ще се оправя със
собственичката. Ще избия една врата и ще й изхвърля багажа“. Пояснява, че двата
имота: стаята, която се ползва от жената и продадения от него гараж, са
изградени от баща му заедно и са общо помещение: „под една плоча“, като Нотариалният
акт предхождащ Нотариалният акт от 28.04.2015 г. за продажба между страните по
делото бил издаден за обща площ на гаража и стаята от 32.00 кв. м.. Твърди, че в
производството по ГД № 1721/2016 г., по описа на ШРС, е участвал в качеството
си на трето лице, като е поддържал тезата в подадената от В.В. искова молба
срещу собственичката на стаята.
Представени
са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено
от правна страна следното:
От
писмените доказателства еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца, по
реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 30/2019 г., по
описа на РС Шумен, че в негова полза е издадена Заповед № 17/09.01.2019 г., за
изпълнение на парично задължение в размер на 2 234.38 лв. – главница и 747.87
лв. - разноски по ГД № 1721/2016 г., по описа на РС Шумен. Съдът констатира, че
по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал
възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което заповедният съд е дал
възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който
е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така
установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал.
1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността
на иск, с правно основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за намаляване
цената платена за процесния недвижим имот, в размер на 2 234.38 лв., е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: че
страните са се намирали във валидни облигационни отношения по силата на сключен
Договор продажба на гараж, с площ от 32.00 кв. м. /тридесет и два квадратни
метра/ и цена по 171.87 лева за квадратен метър или в общ размер 5 500 лева –
пълно и главно; че част от продадения гараж съставляваща второстепенна
постройка, с площ от 13.00 кв. м., принадлежи на трето лице – пълно и главно,
както и нежелание на купувача да развали
договора, въпреки правата на третото лице.
Страните
не спорят, че са се намирали във валидни облигационни отношения по силата на
сключен Договор продажба на гараж, с идентификатор 83510.672.94.2, по плана на
гр. Шумен, ул. ***, построен в североизточната част на УПИ VIII-7566 при
граници: улица, УПИ VI-7559; IX-7560 и V-7565. Това обстоятелство се установява
еднозначно и от НА за продажба № 99, том: V, рег. № 3048, дело № 519/28.04.2015
г., по описа на нотариус А.А., рег. № 019-РС Шумен, в която страните изрично за
заявили че нямат други документи по настоящата сделка, че сделката не е
симулативна, привидна или прикрита и разбират правните последици, смисъла и
значението на акта, както и че не действат при крайна нужда.
Спорът
между страните е относно площта на продадения гараж. Според продавача
– ответник в настоящото производство, тъй като два имота: стая, която се ползва
от трето лице – жена с площ 13 кв. м. и гаража, са изградени от баща му заедно
и са общо помещение: „под една плоча“, било видимо, че площта на продадения гараж е значително по
- малка от посочените в нотариалния акт, като същевременно признава, че е бил
наясно, че тази жена предявява претенции за част от общата площ. Същевременно
като собственик е следвало да е наясно, че в действащата КК на гр. Шумен,
одобрена със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК,
процесният гараж, с идентификатор 83510.672.94.2, построен в поземлен имот с
идентификатор 83510.672.94, е неправилно заснет с площ 32 кв. м. вместо
реалната площ от 19 кв. м., но не е поискал поправка, при което се е обвързал
като праводател на гараж с площ 32 кв. м.. Следователно облигационната връзка
между страните е с предмет недвижим имот с такава площ.
Съгласно постановеното с влязло в сила Решение №
376/19.06.2017 г., по ГД № 1721/2016 г., по описа на ШРС, след като е признато
за установено, че е допусната грешка в кадастралната карта, като е прието, че
процесната сграда с идентификатор 83510.672.94.2, е неправилно заснета с площ
32 кв. м. вместо 19 кв. м. и включваща погрешно в същата площ и очертания
самостоятелна постройка, допълващо застрояване с площ 13 кв. м., както и че
ищецът В.В. е собственик, въз основа на сключен Договор за продажба на
28.04.2015 г., на имот, с идентификатор 83510.672.94.2, с площ 19,00 кв. м.,
следва да се приеме за установено, че част от продадения гараж /от общо
помещение: „под една плоча“, съставляваща второстепенна постройка/, с площ от
13.00 кв. м., принадлежи на трето лице.
При така реализираната частична съдебна евикция, е налице неточно
изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, което
поражда отговорност за продавача. По общо правило в този
случай купувачът може да поиска или разваляне на договора по съдебен
ред, ако според обстоятелствата се приеме, че не би сключил договора, ако
знаеше това /ал. 1/ или в противен случай може да иска намаление на цената /ал.
2/, като и в двата случая има право и на обезщетение за вредите. Упражняването
на едно от правата по ал. 1 или ал. 2 е предоставено на волята на купувача. В процесния
случай, с оглед липсата на воля за разваляне
на договора за продажба, ищецът претендира намаляване на цената, тъй като е налице
хипотезата,
при което част от вещта принадлежи на трето
лице.
От друга страна обаче съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и чл. 190 ЗЗД права при евикция има само добросъвестния купувач – този,
който не е знаел, че имотът е обременен с права на трето лице или че част от вещта принадлежи на трето лице. Релевантният
момент за преценка добросъвестността на купувача е сключването на сделката /Р. № 1196/05.02.2009 г., ГД № 4864/2007 г., І г. о./. В
процесния случай, с оглед установеното по
делото, че към момента на продажбата продавачът се е легитимирал като
собственик на гараж с площ 32 кв. м., при което е ползвал Скица издадена от
СГКК и Нотариален акт от 2006 г. за сграда с площ от 32 кв. м., следва, че не
са налице данни за недобросъвестност на купувача.
При тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че в полза на ищеца е възникнало субективното право за
частична евикция чрез намаление на цената.
Намалението на цената на недвижим имот по чл. 190, ал. 2 ЗЗД се
извършва с оглед уговорената от страните към момента на продажбата /Р. № 457/02.11.2011 г. ГД № 498/2011 г., IV г. о./. Пазарната стойност на имота към момента на продажбата
няма значение за отношенията между равнопоставени субекти, които свободно са
формирали и изявили волята си при сключване на договора за продажба. Те са се
съгласили, че вещта струва толкова, за колкото е продадена от едната на другата
страна, съответно именно така уговорената цена е меродавна при намалението,
което се извършва на основание чл. 190 ал. 2 ЗЗД. По делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на гараж с площ от 19 кв. м., при договорени 32 кв. м., поради което платената цена по договора в размер на 5 500 /пет
хиляди и петстотин/ лева, следва да бъде намалена със сумата
от
2 234.38 /две хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/
лева, до размера на 3 265.62 /три
хиляди двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лева.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 и цена 2 234.38 /две
хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ лева, следва
да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва върху сумата,
считано oт датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПK - 07.01.2019 г. до окончателното плащане.
При реализирана частична евикция, е
налице неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост,
което поражда отговорност за продавача освен да намали част от цената на имота, така да обезщети купувача за сторени разноски по делото при което е бил съдебно отстранен
- иск по чл. 191, ал 1, предл. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Основателността
на този акцесорен иск
е предпоставено от доказване, както основателност на обуславящия иск и претърпяна
евикция на ищец за част от процесния недвижим имот като принадлежаща на трето
лице, така и размера на претендираните разноски. От Разписка за получена сума, се
установява, че по ГД № 1721/2016 г., по описа на ШРС, ищецът е платил разноски
в размер на 747.87
/седемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ лева.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 191, ал 1,
предл. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и цена 747.87 /седемстотин четиридесет и
седем лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, следва да бъде уважен в
претендирания размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано oт датата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПK
- 07.01.2019 г. до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца са дължими разноските, в общ размер 660
лева, както следва: 120 лева – държавна такса и 440 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, съгласно
списък по чл. 80 ГПК, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
Признава
за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на В.С.В., с ЕГН **********
и адрес: ***, че ответникът И.Х.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на
ищеца сумата 2 234.38 /две хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и осем
стотинки/ лева, за намаление на продажната цена от
5 500
/пет хиляди и петстотин/ лева до 3 265.62 /три
хиляди двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лева, за
недвижим имот - гараж с идентификатор № 83510.672.94.2 /осем три пет едно нула
точка шест седем две точка девет четири точка две/ с площ от 32.00 кв. м.
/тридесет и два квадратни метра/, заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 83510.672.94 /осем три пет едно
нула точка шест седем две точка девет четири/ по плана на град Шумен, община
Шумен, улица *** /шестдесет и седем/, построен в североизточната част на УПИ
VІІІ-7566 /осми за седем хиляди петстотин шестдесет н шест/ в квартал 444
/четиристотин четиридесет и четири/ по плана на град Шумен, при граници улица,
УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565, поради претърпяна частична евикция на
купувача, като принадлежащ на трето лице, с влязло в законна сила Решение №
376/19.06.2017 г. по ГД № 1721/2016 г., по описа на Районен съд гр. Шумен, без
да се иска разваляне по съдебен ред на продажба обективирана в НА за продажба №
99, том. V, рег. № 3048, дело № 519/28.04.2015 г., по описа на Нотариус А.А. с рег.
№ 019 - РС Шумен, платима по банкова сметка: ***: *** – “Райфайзен Банк“ АД, с
титуляр В.С.В., за която по образувано ЧГД № 30/2019 г., по описа на РС –
Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 17/09.01.2019 г., за изпълнение на
парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2019
г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на
основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Признава
за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на В.С.В., с ЕГН **********
и адрес: ***, че ответникът И.Х.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на
ищеца сумата 747.87 /седемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и седем
стотинки/ лева, разноски по ГД № 1721/2016 г.,
по описа на РС Шумен, с което е бил частично евикциран като купувач на принадлежащ
на трето лице недвижим имот - гараж с идентификатор № 83510.672.94.2 /осем три
пет едно нула точка шест седем две точка девет четири точка две/ с площ от
32.00 кв. м. /тридесет и два квадратни метра/, заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 83510.672.94
/осем три пет едно нула точка шест седем две точка девет четири/ по плана на
град Шумен, община Шумен, улица *** /шестдесет и седем/, построен в
североизточната част на УПИ VІІІ-7566 /осми за седем хиляди петстотин шестдесет
н шест/ в квартал 444 /четиристотин четиридесет и четири/ по плана на град
Шумен, при граници улица, УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565, платима по
банкова сметка: ***: *** – “Райфайзен Банк“ АД, с титуляр В.С.В., за която по
образувано ЧГД № 30/2019 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена
Заповед № 17/09.01.2019 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2019 г. /датата на подаване
на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 191, ал
1, предл. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Осъжда
И.Х.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на В.С.В., с ЕГН ********** и адрес:
***, сумата 660 лева
разноски в заповедното и исковото производства, съгласно списък
по чл. 80 ГПК, както следва: 120 лева – държавна такса и 440 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След
влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 30/2019 г., по описа на
РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия:……………