О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на дeветнадесети
януари 2017г., в следния състав:
СЪДИЯ:
М. Иванова – Даскалова
като разгледа адм.дело №3122
по описа за 2015г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Постъпила
е молба с.д.14588/2016г. от юрисконсулт Ст. Т.- С. като пълномощник на ГД
„Изпълнение на наказанията“ с искане съдът да допълни Определение №2306/13.09.2016г.
в частта на разноските за осъществена юрисконсултска защита. На основание чл.78
ал.4 и ал.8 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК като
ответник имали право на разноски и при прекратяване на делото, каквито се
присъждат и когато юридическите лица се защитават от юрисконсулт. Молят
искането да бъде уважено като допустимо и основателно и да бъде допълнено
определението за прекратяване на делото като бъде осъден К.С.Р. – изтърпяващ
наказание в Затвора Варна, на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, чл.78 ал.4 и ал.8
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати юрисконсултско възнаграждение
в полза на ГД“ИН“-София.
Препис
от молбата е връчен на насрещната страна – ищеца К.С.Р.,
чрез процесуалният му представител – адв.М.
К. ***.15209/2016г. тя е изразила становището, че съгласно чл.75 ал.2 от
ЗЗДискр. за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси,
а разноските са за сметка на бюджета на съда. Този текст сочи като въведен и в
чл.7 ал.1 от Директива 2000/43/ЕО от 29.06.2000г. като относно прилагане
принципа на равно третиране на лицата без разлика на раса или етнически
произход се задължават държавите да осигурят съдебни, административни или
помирителни процедури, достъпни за всички лица, които считат себе си за
засегнати поради неприлагане на принципа за равно третиране. Позовава се и на
съдебната практика на ЕСПЧ, който в Решението по делото Станков срещу РБългария
по жалба №68490/2010г. постановява, че практически налагането на съществена
финансова тежест след приключване на съдебното производство може да играе роля
на ограничение на правото на достъп до съд, каквото ограничение съставлява
осъждането на жалбоподателя да плати разноски. В Определение №5965/10.05.2010г.
по адм. дело №14780/2009г. от 5-членният състав на ВАС изрично било подчертано,
че разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗЗДискр. е специална по отношение на ГПК и АПК
и следва да се приложи като приоритетна при определяне и присъждане на разноски
при защита на нарушение на антидискриминационното законодателство. По тези
доводи искането на ответника за присъждане на разноски моли да бъде оставено
без уважение.
Като
съобрази изложеното в молбата, становището на презставителя на ищеца, Определение
№2306/13.09.2016г. по адм. дело №3122/2015г. и доказателствата в него и
съобрази приложимите правни разпоредби, съдът достигна до следните фактически
установявания и правни изводи:
С Определение №2306/13.09.2016г.
по адм. дело №3122/2015г., чието допълване се иска, исковата молба вх.16983/2015г. на К.С.Р. срещу ГД“Изпълнение
на наказанията“-София и ДП „Фонд Затворно
дело“ – София, с цена 50 500лева, с която са предявени искове
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, чл.71, ал.1 т.1, т.2 и
т.3 и чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация и чл.128 ал.1 т.5 от АПК е
преценена като нередовна и недопустима и е оставена без разглеждане, а образуваното по повод на нея адм.дело
№3122/2015г. по описа на Административен съд – Варна е прекратено. С Определението
не са присъждани разноски по делото. От упълномощни на ответника ГД“Изпълнение
на наказанията“-София – юрисконсулти са депозирани по делото писмени становища
по въпросите за допустимостта и основателността на предявените искове, с
възражение за недопустимостта им и искане за прекратяване на делото, а в
условия на евентуалност е изразено становище по същество за отхвърлянето им
като неоснователни и недоказани и за присъждане на ГД“ИН“ на юрисконсултско
възнаграждение. В проведеното едно открито съдебно заседание не се е явил и не
е взел участие пълномощник на ответниците, ход на делото не е даден,
производството е оставено без движение с възможност и указания на ищеца да отстрани
нередовностите в исковата молба. След изтичане на срока в закрито съдебно
заседание е постановено Определението №2306/2016г. с което исковата молба е оставена без
разглеждане, а образуваното производство е
прекратено. В срока за обжалване на това прекратително определение е депозирана
молбата от пълномощника на ГД“ИН“ с искането за допълване
на определението в частта на разноските чрез присъждане на възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
Искането е
направено в срока за обжалване на акта, допълване на който се иска, съгласно чл.248
ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и от упълномощено от ГД“ИН“ лице, но разгледано по същество е неоснователно и
недоказано.
Освен изложеното в молбата, Съдът съобрази
доказателствата в делото и приложимата и действаща правна уредба касаеща
разноските в производствата по АПК. Безспорно искането е за допълване на Определение
№2306/2016г. съобразно в чл.248 и следв. от ГПК – за осъждане на ищеца да заплати на ответника разноски по повод
административното дело. Касае се за искане за допълване на съдебният акт, с
който исковата молба на К.С.Р. с цена 50 500лева, с която са предявени искове
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, чл.71, ал.1 т.1, т.2 и
т.3 и чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация и чл.128 ал.1 т.5 от АПК
е преценена като нередовна и недопустима и е оставена без
разглеждане, а образуваното по повод на нея адм.дело
№3122/2015г. по описа на Административен съд – Варна е прекратено. В чл.143 от АПК е уредена
отговорността за разноски в производствата пред административните съдилища.
Съгласно чл.143 ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалба, подателят на жалбата заплаща всички
направени разноски, включително възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗА, ако другата страна е ползвала такъв.
В случая делото е прекратено поради нередовност и недопустимост на исковата
молба, установена след образуването му, поради което е оставена без разглеждане.
Съдебното производство е прекратено с определение в закрито заседание, след
проведено едно открито заседание, в което не е даден ход на делото и на което
не се е явил и не е взел участие юрисконсулт на отвветника ГД“ИН“- София. Това
не е хипотеза от посочените в чл.143 ал.4 от АПК при които ответника има право
на разноски. Исковата молба не е отхвърлена, тъй като тя изобщо не е
разглеждана по същество и делото не е прекратено поради оттеглянето й, което е
основание по чл.159 т.8 от АПК във вр. с чл.155 от АПК, при която хипотеза подателят
й се осъжда да заплати всички направени разноски, включително възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗА, ако другата
страна е ползвала такъв, респ. на юрисконсултско възнаграждение. Сред конкретно посочените хипотези при които
ответника има право да му бъдат присъдени разноски вкл. за юрисконсултско възнаграждение
не е предвидено заплащане на такива, когато делото е прекратено на друго
основание, каквото е нередовност и недопустимост на жалбата, респ. на исковата
молба, извън хипотезата на оттеглянето й, какъвто е случая. При съществуващата
в дял ІІІ от АПК уредба на отговорността за разноски в съдебната фаза, те не са
неуреден въпрос за който по препращането в чл.144 от АПК да е приложим ГПК.
Поради това е неприложим чл.78 ал.4 от ГПК, съгласно който ответникът има право
на разноски и при прекратяване на делото.
Не случайно в АПК
липсва такава обща разпоредба и в чл.143 ал.4 от АПК е посочено само
оттеглянето на жалбата като хипотеза на прекратяване на делото, при която
ответника има право на разноски. Това е с оглед особеностите на
административното производство и отликата му от гражданското, тъй като правото
на оспорване с жалба възниква за субектите, чиито права и интереси са засегнати
от издаването на административен акт - волеизявление на ответника, правото на
съдебно оспорване на което възниква със съобщаване на акта и се погасява с
изтичане на определен срок. Поради това в чл.143 ал.4 от АПК законодателят не е
използвал общата формулировка която съдържа чл.78 ал.4 от ГПК, а само една от
хипотезите на прекратяване–оттегляне на жалбата, при която жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските. Поради това
основателно е възражението на представителя на ищеца със становище за оставяне
без уважение на искането за присъждане на разноски на ответника, обосновано с
разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗЗдискр.
По изложените
съображения искането в молбата подадена от пълномощника на ответната страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото е
неоснователно и недоказано и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от това и на основание чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в молба с.д.14588/2016г.
от юрисконсулт Ст. Т.-С. съдът да допълни Определение №2306/13.09.2016г. по адм.дело
№3122/2015г. като присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по
Наредба №1/2004г. на ГД „Изпълнение на наказанията“-София.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.
СЪДИЯ :