РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 09.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4464/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 46836/02.04.2018
г., предявена от И.Т.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с
адрес: гр. София, бул. „******
Ищецът
И.Т.И. твърди, че на 27.11.2008 г., е бил привлечен в качеството на обвиняем по
сл.д. № 80/2008 г. по описа на НСлС, пр.пр. №
5161/2008 г. по описа на СГП, за извършени престъпления по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като му е била
определена мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 10 000
лева“. На 28.11.2008 г., на ищеца била
наложена и забрана да напуска пределите на Р.Б..
Ищецът
твърди, че през месец февруари 2009 г., СГП е внесла обвинителен акт, по който
било образувано н.о.х.д. № 485/2009 г.
по описа на СГС, НО, 11 състав. На 26.01.2011 г., ищецът бил оправдан. С
решение от 31.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 288/2013 г. на САС, 1 състав,
присъдата била отменена и делото било върнато да ново разглеждане. С
определение от 18.12.2013 г. по н.о.х.д. № 5043/2013 г. на СГС, 35 състав,
делото било върнато на П.за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
На
18.02.2014 г. било образувано н.о.х.д. № 780/2014 г. по описа на СГС, 35 състав, по което с
присъда от 17.02.2015 г., ищецът бил признат за невиновен по всички обвинения.
С решение от 11.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 562/2015
г. на САС, 6 състав, присъдата на СГС била потвърдена, а с решение от
28.07.2016 г. по к.н.д. № 97/2016 г., Върховният касационен съд потвърдил
изцяло решението на САС.
По
описания начин, за периода от 27.11.2008 г. до 28.07.2016 г. е бил обвинен в
извършено тежко умишлено престъпление, за което бил оправдан с влязла в сила
присъда.
Ищецът
сочи, че в резултат на незаконното му обвиняване в извършване на престъпление,
за продължителен период от време – повече от 7 години и половина, са били
накърнени името и авторитетът на ищеца, честта и достойнството му. Ищецът бил
принуден непрекъснато да обяснява през приятели и съконтрахенти,
че не е извършвал престъпление. Процесът бил следен от медиите и както
обвиняването, така и провежданите заседания по делото, били широко разгласявани
от тях. Ищецът преживял тежко обвинението и целият процес. Обезверил се, разочаровал се и изпитвал дискомфорт.
Ищецът станал раздразнителен, сприхав,
напрегнат, разсеян и замислен. Често губел апетит и не искал да общува с
никого. Бил принуден да участва в различни процедури, а в съдебната фаза взел
участие в повече от 30 съдебни заседания.
Ищецът
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения, общо в размер на сумата от 17 800 лева. Освен това, за
периода от 27.11.2008 г. до 27.05.2009 г., ищецът бил лишен от възможността да
ползва плодовете от задържаната от ответника сума за парична гаранция в размер
на 10 000 лева (съобразно уточнението от открито съдебно заседание на
11.02.2019 г.).
Предвид
изложеното, ищецът моли бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати за вредите, причинени в резултат на повдигнатото му
незаконно обвинение, за което е оправдан, както следва:
-
сумата
от 60 000 лева - главница,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
-
сумата
от 17 800 лева - главница,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения, както и
-
сумата
от 713.11 лева - главница,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи – законната лихва върху сумата от 10 000 лева,
която сума ищецът бил лишен да ползва, за периода от 27.11.2008 г. до
27.05.2009 г.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от датата 28.07.2016 г.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че ищецът е бил обвинен в извършване на тежко
умишлено престъпление, за което е оправдан. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че са неоснователни. Заявява, че не са ангажирани доказателства
за наличието на пряка причинно-следствена връзка за претърпените вреди от
ищцата като пряк и непосредствен резултат от обвинението по сл.д. № 80/200 г.
по описа на НСлС, пр.пр. № 5161/2008 г. по описа но
СГС. Излага съображения, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение
„гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева, като с налагането й по никакъв
начин не е бил нарушен нормалният му ритъм на живот. Обръща внимание, че в
по-голямата си част отразяването в средствата за масова информация е касаело
другия обвиняем по делото – А.Т., а информацията за ищеца И. е била
изключително минимална и не би следвало да се приема за увреждаща в посочената
от ищеца степен. Ответникът сочи, че описаните в исковата молба неимуществени
вреди не били конкретизирани, а били записани общи състояния на ищеца. Освен това, вредите следвало да са както
преки, така и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Евентуално,
ответникът оспорва предявения иск като недоказан по размер и силно завишен.
Счита, че претендираното обезщетение не отговаря на
твърдените вреди и на икономическия стандарт в Р.Б. и трайната съдебна
практика. Излагат се твърдения, че размерът не е съобразен с принципите на
справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът
оспорва исковете за имуществени вреди, като недоказани. Релевира
и възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения по наказателното
дело и моли, същите да бъдат намалени до предвидените в Наредбата минимални
размери. Сочи, че липсват доказателства,
че паричната гаранция е била внесена лично от ищеца.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Ищецът И.Т.И. е бил член на
Управителния съвет група Б (изпълнителен член) на „Кремиковци“ АД – за което
страните не спорят, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства по делото.
На 27.11.2008 г. по сл.д. №
80/2008 г. по описа на Национална следствена служба, ищецът
И.Т.И. е бил привлечен като обвиняем за това, че през периода от 01.11.2007 г.
до 05.12.2007 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, като
длъжностно лице - член на Управителния съвет група Б (изпълнителен член) на „Кремиковци“
АД, в съучастие с други лица, присвоил описаните чужди вещи (недвижими имоти,
машини и съоръжения) на обща стойност 29 330 973.77 лева, поверени му
да ги управлява, като длъжностно
присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай –
престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и и за това, че на 31.10.2007 г., в гр. София, като
длъжностно лице - член на Управителния съвет група Б (изпълнителен член) на „Кремиковци“
АД, в съучастие с други лица, в кръга на службата си съставил официален
документ – предварителен договор за продажба на недвижим имот, в който
удостоверил невярно обстоятелство – престъпление по чл. 311,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С постановлението за привличане
на обвиняем от 27.11.2008 г., спрямо И.Т.И. е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева.
С постановление от
28.11.2008 г. по сл.д. № 80/2008 г. на НСлСл, пр.пр. № 5161/2008 г. на СГП,
на И.Т.И. е наложена забрана за напускане пределите
на Р.Б. без разрешение на прокурора.
През 2009 г., Софийска градска П.е внесла обвинителен акт
в Софийски градски съд за образуване на съдебно производство срещу И.Т.И. (и
останалите обвиняеми по сл.дело лица).
Въз
основа на обвинителния акт е било образувано НОХД № 485/2009 г по описа на СГС, НО, 11 състав, по което са проведени
шестнадесет открити заседания (л. 211 и сл.), повечето от които са продължили
по няколко часа.
С
присъда № 26/26.01.2011 г. по НОХД № 485/2009 г. по
описа на СГС, НО, 11 състав, И.Т.И. е признат за виновен в това, да
е извършил престъпление по чл. 202, ал. 2, т.
2, вр. чл. 201, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
По
протест на прокурори от СГП и жалба на ищеца И. (и друго лице), е било образувано ВНОХД № 288/2013г. по описа на САС,
НО, 1 състав, по което с решение № 341/31.10.2013 г. е била отменена изцяло
присъдата на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
След връщане на делото на СГС е било
образувано НОХД № 5043/2013 г. С разпореждане № 6857/18.12.2013 г. по НОХД № 5043/2013
г., Софийски градски съд, НО, 35 състав, е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения в досъдебната фаза.
След отстраняване на нарушенията, през
2014 г., Софийска градска П.е внесла нов обвинителен акт, по който е било
образувано НОХД № 780/2014 г. по описа на СГС, НО, 35 състав.
С присъда № 50/17.02.2015 г. по НОХД №
780/2014 г. на СГС, НО, 35 състав, подсъдимият И.Т.И. е признат за невиновен по
всички повдигнати му обвинения и оправдан.
Присъдата от 17.02.2015 г. е била
потвърдена изцяло с решение № 367/11.11.2015г. по
ВНОХД № 562/2015 г. по описа на САС, НО, 6 състав.
С решение № 49/28.07.2016 г. по н.д. №
97/2016 г., Върховният касационен съд на РБ е оставил в сила въззивното решение по ВНОХД № 562/2015 г. на САС, и е
влязла в сила на 28.07.2016
г.
Видно от представените
протоколи от открити съдебни заседания, при повторното разглеждане на делото от
СГС, са били проведени 8 открити съдебни заседания, на които И.Т.И. се е явявал лично (л. 351 и сл.), а пред САС и ВКС – по едно.
По
делото са представени множество публикации в средствата за масово осведомяване,
в които е изнесена информация за въпросното наказателно дело и за подсъдимите
лица по него (л.113 и сл.).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.Г.Ч..
Свидетелят заявява, че е работил в „Кремиковци“
АД като юрисконсулт, бил е главен юрисконсулт и че познава И.И. над 20 години - от 1993 г. Когато постъпил на работа в
„Кремиковци“, И. бил заместник - главен директор. Свидетелят сочи, че „към
настоящия момент“ няма отношения с него (Чобанов е разпитан на 11.02.2019 г.).
Свидетелят
заявява, че е запознат със случая на ищеца И., А.Т., Б.Б.и
А.Г., на които било повдигнато обвинение
за една сделка между фирми на Б.и П.М.. В тази връзка на И.И.
и на останалите било повдигнато обвинение в края на 2008 г., тъй като сделките,
за които ставало въпрос били от края на
2007 г. или началото на 2008 г., като на И. била взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.
Свидетелят сочи, че наказателното производство е
променило И.И.. Заявява: „Единият ден си заместник -
директор на Кремиковци, на следващия ден си обвиняем“. Ищецът бил освободен от
работа, а впоследствие, някъде в началото на 2009 г., и от борда на директорите
на К.Р., Ищецът бил освободен основно заради това, че бил обвиняем и не следвало
да е член на борда. Това носело „негативна светлина“. В личен план, промените
също не били добри, ищецът се затворил в себе си, изнервил се. Осъдителната присъда се отразила много зле на
ищеца, и той стана раздразнителен.
Свидетелят сочи, че наказателното производство е било
отразено в медиите. Споменавал се И.И. и останалите
трима, постоянно се тиражирало и ги обвързвали в една група, която наричали „С.А.“.
От близките му на ищеца, свидетелят познава
само сина му М.И., който не вярвал на цялата история, но се бил притеснил.
Повечето колеги от Кремиковци, обаче, го отбягвали, не било както по-рано. По
повод завеждането на граждански иск, адвокат казал на свидетеля, да не се
занимава повече с тях, като имал предвид
групата на „С.А.“.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорността
на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.
Следователно П.на Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Следователно, основателността на иска с правно основание
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му
обвинение; да е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени вреди
и между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице
причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва
да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно
лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди,
пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от
незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
В
настоящия случай се установи, че с постановление от 27.11.2008 г. по сл.д. № 80/2008
г. на НСлС, на ищеца И.Т.И.
е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК.
Безспорно
се установи също така, че с влязла в сила на 28.07.2016 г., присъда № 50/17.02.2015 г. по НОХД № 780/2014 г. на
СГС, НО, 35 състав, И.Т.И.,
е бил
признат за невиновен и оправдан по всички повдигнати му
обвинения.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието
на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
Относно
иска за заплащане на сумата от 60 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
За
установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства (чрез разпита на свидетеля Т.Г.Ч.,
от които съдът приема за доказано по делото, че провежданото наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на ищеца.
Съдът
приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в
извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 27.11.2008 г. до влизане в сила на постановената
оправдателна присъда на 28.07.2016 г., ищецът е имал неблагоприятни психични
изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
държавата.
В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като
е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че доказването на релевантните за
спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени
към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от
обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/.
Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни
професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките
между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логически извод се разкриват явления от действителността.
Ето
защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, по делото Й.срещу България (Iovchev v. Bulgaria), образувано
по жалба № 41211/98г., в което е
посочено, че имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този
подход - да се изискват отделни доказателства за
неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, изглежда необосновано формалистичен и
позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя, където фактите
не могат да бъдат обективно, външно доказани …
да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се
е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвиненията за извършени престъпления.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение
съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на
увреждането, състоянието, причинителят и др.
Т.е. критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените вреди, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за ищеца,
като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В
решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано,
че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име
в обществото. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само
по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да
бъде и източник на обогатяване за пострадалия.
В
решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в
цитираните в него решения на ВКС) е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно
състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази периодът, през който е
продължило процесното наказателно производство, наказанията, предвидени за
престъпленията, за които ищецът е бил обвинен (за престъплението по чл. 203,
ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК – лишаване от свобода от десет до двадесет години, конфискация на цялото или част от имуществото
и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК, а за престъплението по
чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК - лишаване от
свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл.
37, ал. 1, точка 6 НК), както и възрастта
на ищеца към момента на образуване на досъдебното производство – 62 г., в
която възраст човек е трудоспособен и социално активен.
При
отчитане на всички тези критерии и обстоятелства съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 30 000 лева.
Този размер на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. За разликата
до пълния предявен размер от 60 000 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Посочената
сума следва да се заплати, ведно със законната лихва, която е дължима от
увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на
оправдателната присъда – 28.07.2016 г., до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи
изпадат в забава (в този смисъл т. 4 от ТР №3/22.04.2005г.).
Относно
иска за заплащане на сумата от 17 800 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за
адвокатско възнаграждение.
Както
беше посочено, по делото се установи, че са налице първите две от
предпоставките за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено
извършването на разходите, представляващи имуществени вреди, както и наличието
на причинна връзка между имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира
и обвинението в престъпление, което не е извършено от ищецът. В т. 11 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г по т.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
За
процесуално представителство и адвокатска защита в разглежданото наказателно
производство, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 17 800 лева, която сума съставлява
сбора от:
-
сумата
от 4000 лева – за процесуално представителство по сл.д. № 80/2008 г. на
НСлС, пр.пр. № 5161/2008 г. на СГП - съгласно договор
№ 690 от 20.12.2008 г., фактура № 772/22.12.2008 г. и приходен касов ордер от
22.12.2008 г. (л. 140-л. 142),
-
сумата от 1000 лева – за процесуално
представителство по НОХД № 485/2009 г. по описа на СГС - съгласно договор № 737
от 20.03.2009 г., фактура № 874/20.03.2009 г. и приходен касов ордер от
20.03.2009 г. (л. 143-л. 146),
-
сумата
от 2000 лева – за процесуално представителство по НОХД № 485/2009 г. по
описа на СГС - съгласно договор № 738 от 20.03.2009 г., фактура № 873/20.03.2009
г. и приходен касов ордер от 20.03.2009 г. (л. 147-л. 150),
-
сумата
от 1200 лева (с ДДС) – за процесуално представителство по ВНОХД №
288/2013 г. по описа на САС - съгласно договор № 2084 от 06.06.2009
г., фактура № 3003/06.06.2009 г. и приходен касов
ордер от 06.06.2009 г. (л. 151-л. 154),
-
сумата
от 2400 лева (с ДДС) – за процесуално представителство по ВНОХД №
288/2013 г. по описа на САС - съгласно договор № 2085 от 06.06.2009
г., фактура № 3004/06.06.2009 г. и приходен касов
ордер от 06.06.2009 г. (л. 155-л. 158),
-
сумата
от 2400 лева (с ДДС) – за процесуално представителство по НОХД №
780/2014 г. по описа на СГС - съгласно договор № 2492 от 16.04.2014 г., фактура
№ 3482/30.04.2014 г. и приходен касов ордер от 30.04.2014 г. (л. 159-л. 162),
-
сумата
от 1200 лева (с ДДС) – за процесуално представителство по НОХД №
780/2014 г. по описа на СГС - съгласно договор № 2493 от 16.04.2014 г., фактура
№ 3483/30.04.2014 г. и приходен касов ордер от 30.04.2014 г. (л. 163-л.
166),
-
сумата
от 600 лева (с ДДС) – за процесуално представителство по ВНОХД №
562/2015 г. по описа на САС - съгласно договор № 3136 от 29.09.2015 г., фактура
№ 4278/30.09.2015 г. и приходен касов ордер от 30.09.2015 г. (л. 167-л.
170),
-
сумата
от 1200 лева (с ДДС) – за процесуално представителство по ВНОХД №
562/2015 г. по описа на САС - съгласно договор № 3137 от 29.09.2015 г., фактура
№ 4279/30.09.2015 г. и приходен касов ордер от 30.09.2015 г. (л. 171-л. 174),
-
сумата
от 600 лева (с ДДС) – за процесуално представителство по н.д. № 97/2016
г. по описа на ВКС - съгласно договор № 3275 от 16.02.2016 г., фактура №
4531/17.02.2016 г. и приходен касов ордер от 17.02.2016 г. (л. 175-л. 178),
-
сумата
от 1200 лева (с ДДС) – за процесуално представителство по н.д. № 97/2016
г. по описа на ВКС - съгласно договор № 3276 от 16.02.2016 г., фактура №
4530/17.02.2016 г. и приходен касов ордер от 17.02.2016 г. (л. 179-л. 182).
Тези
разходи са направени именно във връзка с незаконното обвинение, порадие което и е налице пряка причинна връзка между така
претърпяната от ищеца имуществена вреда и незаконното обвинение. Възраженията
на ответника в тази връзка са неоснователни.
Неоснователно
е и възражението на ответника за прекомерност на уговореното и заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и
да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. В настоящия случай, съдът, след като взе предвид фактическата и правна
сложност на предмета по наказателното производство, броя на проведените открити
съдебни заседания, включително и тяхната продължителност, изключително големия обем
на събраните доказателства и доказателствени средства, предвидените наказания
за престъпленията, за които ищецът е бил обвинен (за престъплението по чл. 203,
ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК – лишаване от свобода от десет до двадесет години, конфискация
на цялото или част от имуществото и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6
и 7 НК, а за престъплението по чл. 311, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК - лишаване от свобода до пет години, като съдът може да
постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК), приема, че
независимо че възнаграждението надвишава установените чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. минимуми, същото не следва да бъде намалявано.
Следователно,
искът следва да се уважи за предявения
размер - сумата от 17 800 лева.
Относно
иска за заплащане на сумата от 713.11 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи – законната
лихва върху сумата от 10 000 лева, която сума ищецът бил лишен да ползва, за
периода от 27.11.2008 г. до 27.05.2009 г.:
За да бъде ангажиране на
отговорността на ответника, следва да бъде установено наличието на причинна
връзка между имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, което не е извършено от ищецът. В т. 11 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г по т.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите
на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове
на правозащитните органи.
Не се спори по делото, че на 27.11.2008 г., ищецът е
внесъл сумата от 10 000 лева - „парична гаранция“,
определена с постановлението
за привличане на обвиняем от 27.11.2008 г. Със
задържане на тази сума като гаранция в наказателното производство ищецът е
претърпял имуществена вреда във формата на пропусната полза , изразяваща се в
законната лихва (решение № 281/04.10.2011
г. по гр.д. № 1684/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №139/08.05.2012 г. по гр.д.
№ 1121/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО). Ответникът не твърди, че гаранцията е била
освободена преди 27.05.2009 г., поради
което и съдът приема, че същата е била освободена на посочената от ищеца дата.
Размерът на законната лихва върху главница от 10 000 лева, за периода от 27.11.2008 г. до 27.05.2009 г. е 713.11
лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК (с помощта на компютърна
програма). Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен за
предявения размер.
Посочените
суми по трите иска следва да се платят ведно със законната лихва, която е
дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от
влизане в сила на оправдателната присъда – 28.07.2016 г., до окончателното й погасяване. От
този момент държавните органи изпадат в забава (в този смисъл т. 4 от ТР
№3/22.04.2005г.).
Относно разноските: Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 лева, в т.ч.: 10 лв. – ДТ за предявената
искова молба и 5 лева - банкова такса.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представил доказателства за
извършени такива (представено е пълномощно, л. 195), поради което и съдът не
присъжда такова.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на И.Т.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***:
-
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 30
000 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
причинени на ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 80/2008 г. по
описа на НСлС, за което е оправдан с влязла в
сила присъда № 50/17.02.2015 г. по НОХД № 780/2014 г. на
СГС, НО, 35 състав, ведно със
законната лихва, считано от 28.07.2016 г. до окончателното плащане,
-
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 17 800 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществените
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, причинени на ищеца
от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 80/2008 г. по
описа на НСлС, за което е оправдан с влязла в
сила присъда № 50/17.02.2015 г. по НОХД № 780/2014 г. на
СГС, НО, 35 състав, ведно със
законната лихва, считано от 28.07.2016 г. до окончателното плащане,
-
основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 713.11 лева – главница, представляваща обезщетение за
имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в законната
лихва върху 10 000 лева, за периода от от 27.11.2008 г. до 27.05.2009
г., причинени на
ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 80/2008 г. по
описа на НСлС, за което е оправдан с влязла в
сила присъда № 50/17.02.2015 г. по НОХД № 780/2014 г. на
СГС, НО, 35 състав, ведно със
законната лихва, считано от 28.07.2016 г. до окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата 15 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 60 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: