№ 220
гр. гр.Велинград, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20225210101064 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 127, ал.2 във вр. с
чл.59, ал.9 от СК, но протекло като такова с правно основание чл. 127, ал.1 от СК. Страни по
него са М. В. И. и Н. С. И. - в качеството им на родители на децата З. Н. И. и А. Н. И..
Твърденията на майката са, че след като с Н. С. И. се развели по взаимно съгласие с
Решение № 72/18.03.2019г. по гр. д. № 43/2019г. на РС-Велинград – родителските права по
отношение на двете им дъщери било първоначално предоставено на бащата, а за М. В. И.
били определени режим на лични отношения и съответни издръжки, които да заплаща за
децата. Сочи се, че със споразумение от 04.03.2021г. по гр. д. № 7/2021г. на РС-Велинград
мерките относно местожителството, упражняването на родителските права, режимът на
личните отношения на двете момичета с родителите им и дължимите издръжки са били
изменени. Поддържа се, че с оглед новото семейство на бащата, той не обръщал достатъчно
внимание на двете си дъщери, а те били обгрижвани основно от баба им по бащина линия,
като от 12.07.2022г. децата З. Н. И. и А. Н. И. не желаели вече да ходят при баща си и
заживели в дома на майката, и от тогава ответникът не е предоставял никакви средства за
издръжките им, а нейните доходите са недостатъчни, за да поеме тези издръжки сама.
Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да се изменят
съществуващите към момента мерки относно упражняването на родителските права, като: се
предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на децата З. Н.
И. и А. Н. И. и бъде опредено местоживеенето им при майката – на адрес гр. Ракитово, ул.
„Беласица“ №4, както и да се определи предложен от ищцата режим на лични отношения
между децата и бащата, и да се осъди последният да заплаща на майката, в качеството й на
законен представител на децата, посочени размери на издръжка за всяко от тях, считано от
1
18.11.2022г.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от Н. С. И., но в първото по
делото съдебно заседание и двете страни се явяват лично, излагат и молят да бъде утвърдено
споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, което са постигнали относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжките им.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане /Дубликат/, издадено въз основа на акт за раждане №
645 от 28.12.2009г. от общ. Ракитово и Удостоверение за раждане /Дубликат/, издадено въз
основа на акт за раждане № 515 от 25.11.2013г. от общ. Ракитово, се установява съответно,
че страните са родители на ненавършилите пълнолетие деца З. Н. И., роена на 25.12.2009г.
и А. Н. И., родена на 21.11.2013г.
От приложените по делото социален доклад от ДСП-Велинград се установява, че след
като 2018г. страните по делото се разделили фактически, от 2020г. по-малката от дъщерите
им – А. И. живее в дома на майка си, а от м.юли 2022г. там заживяла и по-голямата й сестра
– З. И.. Основни грижи за децата се полагат от ищцата, подпомагана от бабата на децата по
майчина линия, при добри битови и социални условия, като момичетата пълноценно
общуват с роднините си по майчина и по бащина линия и е запазена емоционалната връзка
както между тях двете – така и между тях и родителите им.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата на страните, включваща изложеното от тях в съдебна зала споразумение по
чл. 127, ал. 1 от СК, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния съд да разгледа делото съобразно
правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Разгледана по същество
молбата се явява основателна.
В настоящото производство съдът следи за законосъобразността на постигнатото от
страните споразумение, както и дали чрез него са защитени интересите на децата. Предвид
доказателствата по делото и направените изявления на молителите в открито съдебно
заседание - съдът намира, че чрез постигнатото споразумение се уреждат по
непротиворечащ на закона и морала начин основните въпроси, касаещи упражняването на
родителските права и положението на децата им.
С оглед на това, че децата фактически почти година живеят с майка си, при
подходящи за правилното им физическо, психическо и социално развитие условия, и
поддържайки пълноценни контакти с баща си, който е формирал ново семейство и изпитва
трудности с отглеждането им – то в техен интерес е упражняването на родителските права
да бъде предоставено на майката, както молителите са уговорили в споразумението.
Последица от това е определяне на местоживеенето на децата при майка им. Чрез
2
постигнатото споразумение е защитено и правото на децата да запазят пълноценни контакти
и с двамата родители, независимо от причината за отглеждането им само от единия.
Уговорена е възможност за регулярно поддържане на личните отношения между бащата и
децата, като е предвидено той да има право да прекарва с дъщерите си два уикенда в месеца,
както и по празниците. Същевременно страните са се споразумели и за възможност децата
да се виждат с баща си и за по-продължителен период от време, а именно – 10 дни през
лятото, както и на личните им и на официалните празници. Уговорените между молителите
размери на издръжки също не противоречат на закона и добрите нрави и са в интерес на
децата, доколкото са съобразени с възможностите на бащата и са над предвидения минимум
(чл. 142, ал.2 от СК), а именно - съгласно споразумението бащата Н. И. следва да заплаща
ежемесечна издръжка за по-голямата си дъщеря - З. Н. И. в размер на 220 лв., а за по-
малката - А. Н. И. – 200 лв. (минималната работна заплата към 01.01.2023г. е 780 лева,
съответно минималният размер на издръжка е 195 лева).
С оглед изложеното съдът намира, че постигнатото споразумение не противоречи на
закона и морала, като защитава изцяло интересите на децата, поради което следва да бъде
утвърдено с решението на съда.
На основание чл. чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по утвърденото споразумение в частта за издръжките Н. С. И. следва
да заплати държавна такса в размер 302,40 лева, а в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист - и сума в размер на 5,00 лева държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. В. И. с ЕГН **********, адрес гр. Ракитово,
ул. „Беласица“ № 4, и Н. С. И. с ЕГН ..........., адрес гр. Ракитово, ул. „Изгрев“ № 24,
споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата З. Н.
И. с ЕГН ********** и А. Н. И. с ЕГН **********, на тяхната майка М. В. И. с ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на всяко от децата З. Н. И. с ЕГН ********** и А. Н.
И. с ЕГН **********, при тяхната майка М. В. И. с ЕГН **********, на административен
адрес: гр. Ракитово, ул. „Беласица“ № 4.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Н. С. И. с ЕГН ........... и
всяко от децата З. Н. И. с ЕГН ********** и А. Н. И. с ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 часа до 16,00 часа през
всеки от посочените дни, без преспиване, както и 10 дни през лятото, а на официалните
празници и на личните празници на децата – по допълнителна уговорка между родителите.
ОСЪЖДА бащата Н. С. И. с ЕГН ..........., считано от 18.11.2022г. да заплаща за
3
дъщеря си З. Н. И. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. В. И. с
ЕГН **********, по посочена от последната банкова сметка, месечна издръжка в размер на
220 лв. /двеста и двадесет лева/, в срок от 1-во до 10-о число на съответния месец, ведно със
законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване на тази издръжка.
ОСЪЖДА бащата Н. С. И. с ЕГН ..........., считано от 18.11.2022г. да заплаща за
дъщеря си А. Н. И. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. В. И. с
ЕГН **********, по посочена от последната банкова сметка, месечна издръжка в размер на
200 лв. /двеста лева/, в срок от 1-во до 10-о число на съответния месец, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на тази издръжка.
ОСЪЖДА Н. С. И. с ЕГН ..........., адрес гр. Ракитово, ул. „Изгрев“ № 24, да заплати
по сметка на Районен съд - Велинград сумата от 302,40 лева – държавна такса по
споразумението в частта относно издръжките, а в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране - и сумата от 5,00 лв. държавна такса за
изпълнителния лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4