№ 12
гр. Варна, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100502083 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М. Б. С., ЕГН **********, срещу
Решение №135/26.07.2023г. по гр. дело №353/2023г. на ДРС, в частта с което
е отхвърлен искът за увеличаване на размера на присъдената с Решение от
м.11.2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС, издръжка, дължима от бащата
П. Г. Ц., ЕГН **********, в полза на детето Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М. Б. С., ЕГН **********, за
разликата над 230.00лв. до претендираните 600.00лв. на месец, с падеж 5-то
число от месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 19.04.2023г. до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска до изплащането й, както и е съответно осъден
ищецът за разноски пред ДРС.
Решението не е обжалвано в частта по увеличението на издръжката за
над 180.00лв. до 230.00лв. на месец.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд не е взел предвид,
че майката, която отглежда сама детето, е безработна. Не е отчел и че
1
ответникът и баща на детето работи трайно във Великобритания, където
заплащането на труда е значително по-високо от България, като дори при
сезонна работа ще се генерират доходи от около 1667.20 паунда на месец.
Данните за безработица в България, в този смисъл, изобщо не следва да се
зачитат. Към това бащата не участва по никакъв друг начин в живота на Б.. От
друга страна нуждите на детето като ученик в пети клас и като активно
трениращ футбол, ведно и с постоянните разходи за екипировка, лагери и
пътувания за турнири, и другите от ежедневието на момчето, са значително
нараснали. Поради това се моли за отмяна на решението в обжалваната част и
цялостно уважаване на иска, както и за разноски. В о.с.з. поддържа
аргументите и искането си до съда.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ДРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Твърди, че трудовата му
ангажираност втв Великобритания е само сезонна в земеделието, която не му
осигурява редовно възнаграждение. Правилно РС не е кредитирал показания
на свидетеля на ищеца в тази връзка. А всички нужди на детето са посрещани
успешно от майка му. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните
му части и за разноски, които искания поддържа и в о.с.з.
Контролиращата страна ДСП-Девня изразява мнение за основателност
на жалбата, а преценката за точния размер на издръжката предоставя на съда.
Контролиращата страна ДСП-Плевен изразява становище за решение по
жалбата, което да защитава по най-добър начин интересите на детето.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ДРС е образувано по иск с правно основание
чл.150 от СК на Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. Б. С., ЕГН **********, за изменение на присъдената с
влязло в сила Решение от м.11.2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС,
издръжка, дължима от бащата П. Г. Ц., ЕГН **********, в полза на детето
Б. П. Ц. чрез майката М. Б. С., чрез увеличаването й от 180.00лв. на
600.00лв. на месец, с падеж 5-то число от месеца, за който се дължи, считано
от предявяване на исковата молба – 19.04.2023г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена месечна вноска до изплащането й.
В исковата молба се твърди, че М. С. и отв. П. Ц. са родители на детето
Б. П. Ц., родено на ********* С решение от 29.09.2015г. по гр.д. №246/2015г.
на ДРС родителските права върху детето са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти и е осъден той за издръжка. С
2
влязло в сила решение от м.11.2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС е
увеличен размерът на издръжката на 180лв.
Поддържа се, че от предходното съдебно решение са изминали вече пет
години, през които икономическите условия в страната са се променили,
детето е пораснало, нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали.
Детето е ученик в четвърти клас и има нужда от тетрадки, учебници и
помагала, храна, дрехи, облекло. Б. посещава и спортни лагери и тренира
футбол в ДФК, което налага да се закупуват спортни облекла, маратонки,
бутонки, екипи и др., да се заплаща членски внос на ДФК и да се отделят
средства за състезания и турнири. Цялата издръжка на момчето е поета от
майка му, а тя изпитва големи финансови трудности да се справя. От друга
страна се твърди, че ответникът не се вижда често със сина си и не полага
редовни грижи за него, но в същото време работи редовно във
Великобритания, където изкарва солидни доходи, а в България демонстрира
висок стандарт на живот.
С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна
и подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди
ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му
състояние.
По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски,
като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му,със сочения от
ищеца съдебен акт, за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не
възразява и срещу нуждата от увелиение на издръжката; и дори признава иска
до размер от 200.00лв. на месец.
Излага обаче, че размерът на претендираната издръжка е завишен, като
за горницата над 200.00лв. до 600.00лв. не отговаря на реалните и доказаните
по делото потребности на детето и е непосилна за ответника, предвид
неговите доходи и имущество. Поддържа, че има и друго родено през 2019г.
дете и към него има безусловно задължение за издръжка. Издържа още и
жената, с която живее на семейни начала, която има сериозни заболявания.
Оспорва в чужбина да работи редовно, а поддържа да е сезонно и при
невисоки доходи, а когато е в България е трайно безработен и не може да си
намери работа. Няма и свое собствено жилище. Въпреки това от м.05.2021г.
превежда издръжка от 200лв. на сина си, над която не може да плаща.
По същество моли за уважаване на иска до 200.00лв. и за отхвърлянето
му над тази сума до 600.00лв., при съответно присъждане на разноските, като
в о.с.з. поддържа възраженията и искането си до съда.
Контролиращата страна ДСП-Девня изразява становище, че нуждата от
увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на
задължението оставя на преценката на съда.
3
Контролиращата страна ДСП-Плевен не изразява становище по иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето Б. П. Ц. е родено на *********, като негов баща е П. Г. Ц., а негова
майка - М. Б. С..
Безспорно е и се потвърждава от представения препис от съдебен акт,
че с решение от 29.09.2015г. по гр.д. №246/2015г. на ДРС родителските права
върху детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти и е осъден той за издръжка.
Безспорно е и се потвърждава от представения препис от съдебен акт,
че с решение от 2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС е увеличен размерът на
издръжката на 180лв.
Приети по делото са декларация за семейно и материално положение на
М. Б. С., част I на свидетелство за регистрация на МПС и служебна бележка
от Бюроъо по труда относно М. С., които са без пряко отношение към
предмета на делото.
Не е спорно и се потвърждава от свидетелите и социалния доклад, че
момчето е ученик в четвърти / пети клас в СУ в гр. Девня.
От приложената служебна бележка от 20.03.2023г. от ДФК „Лъвчетата„
е видно, че детето Б. тренира футбол в детския футболен клуб и заплаща
месечен членски внос от 30.00лв.
Представен е трудов договор от 24.01.2021г., по силата на който П. Г. Ц.
е работил по ТПО с месечно възнаграждение 650лева.
Видно от служебна бележка с изх. № от 02.05.2023г. на Бюрото по труда
гр. Левски, П. Г. Ц. е регистриран като търсещо работа лице в Бюро по труда
от 03.11.2022г.
В приета декларация за семейно и материално положение от
28.06.2023г отв. П. Г. Ц. декларира доходи от 0 (нула) лева за една година
назад, но и собственост върху МПС „Хонда Сивик“.
От представените с отговора платежни нареждания се видни преводите
от П. Ц. на М. С. за издръжка на детето им в размер от 200лв. до 220лв., в
периода от м.05.2021г. до м.05.2023г.
Видно прието от удостоверение за раждане от 19.03.2019г. детето Д. П.
Ц.а е родено на ********* от майка Кр.К.Р. и баща П. Г. Ц..
Представени са писмени документи за влошено здравословно състояние
на Кр.К.Р., които са без пряко отношение към делото.
От представения социален доклад от ДСП - Девна се изяснява, че детето
Б. се отглежда от майка си и нейните родители, като потребностите му са
задоволени в добра степен. Бащата почти не участва в отглеждането му и
момчето рядко общува с него, тъй като често П. Ц. работи и живее в чужбина.
Когато се прибере в България бащата се обажда на детето и го взема за по
4
няколко часа, без преспиване при него.
От приетото пред ВОС удостоверение от ОД на МВР се установява, че
по справка от масивите на ГД Гранична полиция, от 19.04.2022г. до
15.11.2023г. П. Ц. е напускал четири пъти границите на България, като
единият път се е върнал след около три месеца, а последният път – след
повече от пет месеца и то в периода 05.05.2023г. – 17.10.2023г. (голяма част
от който е след устните състезания пред РС).
Показанията на св. Б. Ив. (дядо на детето по майчина линия) съдът цени
по реда на чл.172 от ГПК, но и като базирани на лични впечатления за част от
обстоятелствата. От тях се изяснява, че Б. е ученик в четвърти за пети клас,
тренира футбол и ходи на турнири всеки месец. За тренировките на сезон са
необходими два екипа, освен това се плащат такса за треньор и разходи за
транспорт, за лагери по една седмица, за участие в турнири в ежеседмични
мачове на различни места в областта, като общо разходите за футбол са около
600лв. на сезон. Отделно при започване на училище са необходими нови
дрехи и помагала за училище на стойност около 1000лв. за годината. Бащата
не помага при допълнителните разходи извън определената му издръжка.
Свидетелят посочва, че разбрал от чичото на детето, че бащата бил получавал
около 8000лв. Англия, защото чичото и бащата работели заедно (в тази част
показанията се ценят корективно от съда, защото са опосредени и не
подкрепени от други доказателства).
Показанията на св. Кр.Р. (майка на второто дете на ответника и актуална
негова партньорка) съдът възприема по реда на чл.172 от ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От същите се
изяснява, че П. Ц. работи в земеделието във Великобритания, но само сезонно
за по 2-3 месеца на година и срещу заплата от 900лв. на месец (в тази част
показанията не се кредитират от съда поради очевидна житейска
нелогичност). Когато се върне в България се записва в Бюрото по труда, но не
получава покани за работа и се налага да му помагат майка му и баща му. Тъй
като скоро била диагностицирана с автоимунно заболяване свидетелката също
не работи. Въпреки това с оглед стандарта на живот П. Ц. изплаща между
200лв. и 220лв. за издръжка на сина му, въпреки че бил осъден само за по
180лв. Към това всяка година П. Ц. изпраща на сина си тениски, екипи и
бутонки за футбол. Рускова не знае ответникът да получава 8000лв. на месец
във Великобритания. Последно Б. се е видял с баща си през май месец 2023г.
Показанията на св. Г.П. (дядо на детето по бащина линия) съдът цени по
реда на чл.172 от ГПК, но и като базирани на лични впечатления за част от
обстоятелствата.От тях се изяснява, че П. Ц. работи само сезонно в Англия от
месец май до месец август на годината. Като се върне в България Ц. и новата
му жена живеят при свидетеля и не работят. Макар че Ц. няма заболявания и
пречки да работи не си намира работа само за няколко месеца на година, а
жена му има заболяване. Когато са в България те (сина на свидетеля и жена
му) не плащат нито сметки, нито храна, нито разходи за дома, родителите на
ответника поемат всички задължения. Свидетелят не е чувал сина му да
получава заплата в размер на 8000 лева в Англия.
5
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно задължение за
издръжка на непълнолетното си дете. За размера й следва да бъдат съобразени
общите и особените за детето потребности, възможностите на призования
родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена грижа за
детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и
казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение
№152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При
съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката
следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е
налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на
издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на
комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за
издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да
докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за
изменени възможности на призования за плащане родител, респективно
ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези
две групи решаващи по иска обстоятелства.
В настоящия случай се установи, че от предходното съдебно решение
от м.11.2018г., съобразно което бащата е бил осъден да заплаща издръжка на
детето от 180.00лв., до устните състезания пред ВОС, който момент
въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали
повече от 5 години. Това е голям период от време, през който
икономическите, социалните и обществените отношения в страната са
претърпяли значими промени, които водят до значимо нараствене на
потребностите на всеки човек, в това число на подрастващо дете, за средства
за транспорт, храна, дрехи и обувки, здравни и санитарни разходи, обучение,
култура и спорт. Явно отчетливо е поскъпването на живота и на всички стоки
и услуги, обичайно потребявани от домакинствата и от учениците през
последните две години, което се отразява съществено и на издръжката на
непълнолетните лица от техните родители.
На следващо място съгласно чл.142, ал.2 СК размерът на издръжката за
едно дете е равен най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната,
определена с действащото в момента ПМС. Съобразно ПМС
№193/12.10.2023г. от 01.01.2024г. минималната работна заплата в България е
в размер 933.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
6
233.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди. На общо основание същата е явно недостатъчна за дете в
ученическа възраст. Видно е от материалите по делото, че към устните
състезания пред ВОС Б. е на 11 години и половина и съобразно гласните
доказателства и доклада на ДСП посещава училище в пети клас към момента.
Обичайна е за всички ученици на подобна възраст нуждата от предварително
и след това периодично закупуване на дрехи, на обувки, на тетрадки и на
допълнителни помагала извън базовия пакет учебници, за които несъмнено се
отделят значими средства, в случая по показания на свидетеля на ищеца от
около 1000лв. за учебна година. Към това от показанията на свидетелите и на
двете страни се изясни, че детето тренира футбол, ходи на турнири всеки
месец, за тренировките на сезон са необходими два екипа, дължат се и такса
за треньор и разходи за транспорт, за лагери по една седмица, за участие в
турнири в ежеседмични мачове на различни места в района. Несъмнено всяко
допълнително образователно и спортно мероприятие или занимание с
изкуство са полезни за развитието и оформянето на детето като личност, но
изискват допълнителни, освен общите училищни, разходи за детето, поради
което и дори конкретната им стойност да бъде пълно и главно доказана, това
не променя изяснената нужда от още средства за посрещане на такива
разноски за детето. Отделно в случая има свидетелски данни и за общи
разходи за футбол от около 600лв. на сезон.
Освен това следва да се отбележи, че тъй като в периода на изпълнение
на настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на
детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, те също следва
да отчетат при формирането на крайната издръжка (мотиви в Определение
№629 от 14.05.2015г. по гр.д. №1197/2015г. на 4-то ГО на ВКС; и в други).
Редно е все пак да се отбележи, че здравословни или други извънредни
(освен футбола) или изключителни нужди на детето не са налице в случая.
На последно място като коректив следва да се съобразят и официалните
данни от НСИ, че на база общия разход за издръжката на лице от
домакинство за третото тримесечие на 2023г., от който след изключване на
разходи, които обичайно не касаят малолетни лица (алкохолни напитки и
тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци,
социални осигуровки, изплщане парични задължения към трети лица и други)
размерът на средния месечен разход за едно дете възлиза на близо 600лв.
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето (общи и
допълнителни), на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващите една-две години,
съдът намира за адекватен в случая общ размер на издръжката на детето,
осреднено от около 600.00лв. на месец. И доколкото майката ще продължи да
полага непосредствените ежедневни грижи за детето, а бащата рядко общува
със сина си, последният следва да заплаща 3/4 ид. части от паричната
издръжка или конкретно сумата от 450.00лв., а другата част следва да
посреща майката, при отчитане на грижите и издръжката в натура.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
7
призования родител да заплаща издръжката) може да бъде прието за изяснено
от анализа на писмените и гласните доказателства, че бащата работи във
Великобритания за летния сезон на всяка година, считано от месец май до
есента (показанията на св. Панделов, съпоставени с последното пътуване на
ответника в чужбина от м.05.2023г. до 17.10.2023г.). Неясен и недоказан
обаче остана получаваният от ответника доход в чужбина (според косвените
показанията на св.Ив. се касае за 8000лв. на месец, а според св.Рускова бил
вземал 900лв. на месец (житейски нелогично е с 900лв. да се живее и изхранва
тричленно семейство във Великобритания). Никакви други доказателства за
доходите на бащата от труд в чужбина няма, поради което може да се
предположи, че за въпросния период Ц. получава средства в рамките на
минималната работна заплата тази страна. За другата малко над половин
година ответникът е регистриран в Бюрото по труда в България, но не работи.
Няма никакви данни, дори косвени, през периодите у нас ответникът на
получава някакви средства. По думите на баща му отв. Ц. не плаща нито
сметките, нито храната, нито разходите за домакинството, а съпругата му не
работи поради заболяване. При тези данни съдът преценява, че общо
определеният размер на задължението на ответника следва да бъде частично
редуциран, с оглед недоказаността на възможностите на призования за
плащане родител, в съчетание с обстоятелството, че той има и други
алиментни задължения към второто му дете. Ето защо от определените 450лв.
ответникът следва да бъде осъден за 360лв. при данните по делото.
Последната сума съдът намира за оправдана, доколкото от една страна
ответникът приблизително през половината от годината работи в чужбина,
като в същото време е на 37 години, в изцяло трудоспособна възраст и без
никакви здравни или други противопоказания да работи, поради което няма
причина да не реализира поне някакви средства от труд в България (бил той
сезонен или почасов, неквалифициран или по неформално правоотношение),
респ. ако не го направи причината би била основно у него, от които той не
може да извежда аргументи за редуциране на задължението за издръжка на
двете му деца.
При анализа на всички тези обстоятелства въззивният съд преценява, че
определеното по размер задължение за издръжката на детето не съставлява
непреодолима пречка за ответника, с което и тази предпоставка е налице.
По горните групи съображения предявеният иск се явява доказан и в
този смисъл подлежащ на уважаване до размер от 360.00лв. на месец, над
който до пълния претендиран размер – подлежащ на отхвърляне.
В заключение по изложените подробни съображения и поради частично
несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния,
решението на последния, в обжалваната му част, следва да бъде отменено за
разликата над 230лв. до 360лв., респ. потвърдено в отхвърлителната му част
за горницата до пълния претендиран разамер.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред РС
следва ревизирани съразмерно с уважена и отхвърлена част от иска, на база
цената на иска пред първа инстанция, а именно: за ищеца 257.14лв., а в полза
8
на ответника 285.71лв. (за адв.хонорари). Които, след отчитане на
присъдените от първата инстанция суми, налагат корекция в следния смисъл:
на ищеца се следват още 27.14лв., а за ответника се следва намаляване до
285.71лв.
Държавната такса пред РС не се променя с оглед увеличението от ВОС.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства за
платени разноски, дължимите такива на страните следва да се разпределят
съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, но на база обжалваемия
интерес пред ВОС, както следва: на въззивника – 158.11лв. (лично на адвоката
му при условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв), а на въззиваемия – 389.18лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати в
полза на БСВ, по сметка на ВОС, сумата от 93.60лв. – държавна такса според
увеличения размер на издръжката.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №135/26.07.2023г. по гр. дело №353/2023г. на ДРС,
в частта с което е отхвърлен искът за увеличаване на размера на
присъдената с Решение от м.11.2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС,
издръжка, дължима от бащата П. Г. Ц., ЕГН **********, в полза на детето
Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Б.
С., ЕГН **********, за разликата над 230.00лв. до дължимите 360.00лв. на
месец, с падеж 5-то число от месеца, за който се дължи, считано от
предявяване на исковата молба – 19.04.2023г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до пълното изплащане,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение от м.11.2018г. по в.гр.д.
№1957/2018г. на ВОС, издръжка, дължима от бащата П. Г. Ц., ЕГН
**********, в полза на детето Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител М. Б. С., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА над
присъдените с Решение №135/26.07.2023г. по гр. д. №353/2023г. на ДРС
230лв. до 360.00лв. месечно, с падеж 5-то число от месеца, за който се дължи,
считано от предявяване на исковата молба – 19.04.2023г. до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане, на осн.
чл.150 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №135/26.07.2023г. по гр. дело №353/2023г.
на ДРС, в частта с което е ОТХВЪРЛЕН искът за увеличаване на размера
на присъдената с Решение от м.11.2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС,
издръжка, дължима от бащата П. Г. Ц., ЕГН **********, в полза на детето
9
Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Б.
С., ЕГН **********, за разликата над дължимите 360.00лв. до
претендираните 600.00лв. на месец, с падеж 5-то число от месеца, за който се
дължи, считано от предявяване на исковата молба – 19.04.2023г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до пълното
изплащане.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА П. Г. Ц., ЕГН **********, да заплати на Б. П. Ц., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. Б. С., ЕГН
**********, сумата от още 27.14лв. – разноски за пред ДРС (над вече
присъдените), съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
НАМАЛЯВА размера на присъдените от ДРС разноски за пред първата
съдебна инстанция, дължими от Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител М. Б. С., ЕГН **********, в полза на П. Г. Ц.,
ЕГН **********, до 285.71лв., съобразно отхвърлената част от иска, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. Ц., ЕГН **********, да заплати на адв. Д. Б. – САК,
като пълномощник на Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. Б. С., ЕГН **********, сумата от 158.11лв. –
разноски пред ВОС съобразно уважената част от интереса, на осн. чл.38, ал.1
от ЗАдв.
ОСЪЖДА Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. Б. С., ЕГН **********, да заплати на П. Г. Ц., ЕГН
**********, сумата от 389.18лв. – разноски пред ВОС съобразно
отхвърлената част от интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. Ц., ЕГН **********, да заплати в полза бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от още 93.60лв. – държавна такса
по увеличения от ВОС размер на издръжката, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и
чл.1 от ТДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11