Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88
гр.Враца, 01.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, трети
състав, в публично заседание на 03.02.2022 г. / трети февруари две хиляди двадесет
и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурор ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 443 по
описа на АдмС-Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.
149, ал. 5 и сл. АПК.
Образувано е по протест на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА ВРАЦА, депозиран чрез
прокурор Николай Лалов против РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ № 180/ 28.11.2008г.,
издадено от Главен архитект на Община Мездра на „К.-*“ АД ***, с искане да бъде
прогласена неговата нищожност. В протеста са изложени твърдения, че оспореното
разрешение за строеж е нищожно, доколкото строеж „МВЕЦ Ч.“ е изграден, без да е учредено право на строеж по смисъла
на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 62 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Поддържа се нарушение на чл.182, ал.1 от ЗУТ, чл.7, ал.5 ЗДС
и чл.62 и сл. ЗЕ при издаване на РС, като нарушенията са толкова съществени, че
обуславят нищожност на ИАА. Претендират се направените разноски.
В с.з. протестът
се поддържа от Окръжна прокуратура Враца, чрез прокурор
В.Вътов по изложените в протеста доводи и допълнително развити съображения по
съществото на спора. Представителят на Окръжна прокуратура Враца счита, че
разрешението за строеж е издадено при начална липса на основание за неговото
издаване, което обосновава наличие на нищожност и моли същата да бъде обявена с
постановения от съда акт. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на заинтересованата страна, съгласно представения списък.
Ответникът
– Главен архитект на Община Мездра, оспорва протеста в писмено становище, като
изтъква, че протестираното разрешение за строеж е съобразено с действащото законодателство
към датата на издаването му, като посочената като нарушена норма на чл.7 ал.5 от
ЗДС, не е действала
към датата на издаване на разрешението, тъй като е създадена през
2010г., публ. ДВ бр.87/05.11.2010г. и няма обратно действие. Прави искане за отхвърляне на протеста.
Заинтересованата
страна - „К.-*“ АД *** чрез процесуалните
си представители * В.Б. и *.Л.Д., в с.з. и писмени бележки
прави искане протеста да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като оспореното разрешение за строеж не страда от
пороци, които биха могли да го определят като нищожно. Излагат се съображения в
тази насока. Претендират се разноски,
съгласно представен списък.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено
е заверено копие от образуваната пред административния
орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено
следното:
С Разрешение
за строеж
/РС/ № 180/28.11.2008г., издадено от Гл.архитект на Община Мездра, на заинтересованата страна „К.-*“ АД *** на основание
чл. 142 ал.21 чл.148, ал.1, 2 и 4 и
чл.152, ал.1 от ЗУТ е разрешено да
извърши строителство на „МВЕЦ Ч.“ в ПИ
№001576,000027 и 000070 в местността „В.
л.“ землището с. И. о.М., в ПИ №035013 и 035010, в местност „Б.“ в
землището на с.З. о.М. и ПИ №105001 и 105010 в местност „С.“ в
землището на с. Л. б. о М., съгласно
съгласуван и одобрен на 28.11.2008г. от Гл.архитект на Община Мездра идеен
инвестиционен проект, за който е
извършена оценка за съответствие с комплексен доклад от „С. Д. -**“ ЕООД. Определени
са и условията, при които да се извърши строителството. PC е влязло в сила на 28.11.2008г.,
видно от направеното върху него отбелязване. Обхвата на териториите, върху
които се предвижда застрояване, е разширен със Заповед №341/19.05.2009г.,
издадена от Главния архитект на Община Мездра, с включване на два нови
поземлени имоти – ПИ 100016 и 100019, двата в местността „В. л.“ в землището на с.И. о.М. Издадено е Разрешение за строеж
№59/20.06.2011г. за строеж „Външно ел.захранване – ел.проводни линии“, влязло в
сила на 05.07.2011г. и Разрешение за строеж №67/26.09.2013г. за „Доизграждане
на съоръжения към МВЕЦ „Ч.“, влязло в сила на 11.10.2013г. Приложен е
изготвеният инвестиционен проект във всички части, с текстова и графична части.
Заинтересованата
страна
„К.-*“ АД *** е собственик на поземлените имоти, за които е издадено
разрешението за строеж, съгласно представените по делото нотариални актове и
скици. С решение №45 от Протокол 5/28.02.2008г. на ОбС Мездра е одобрен ПУП/ПРЗ
и парцеларен план за изграждане на МВЕЦ „Ч.“, което е влязло в сила на
07.04.2008г. Приложена е извадка от плана,
съгласуван с ЕСУТ при Община Мездра с Протокол №2/07.03.2007г. и приет от съвета с Протокол №1/31.01.2008г. .
Извършени са необходимите съгласувания с РИОСВ *** относно въздействието на
околната среда и вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените
зони,от ВиК***, РЗИ ***, Държавна агенция по горите и НК“Ж. и.“. Със Заповед №1822/07.11.2008г. и Заповед
№530/17.04.2009г., двете на Държавна агенция по горите, имотите, по отношение
на които е издадено разрешението за строеж и последващата заповед, са изключени
от горския фонд. Изготвен е комплексен доклад за оценка на съответствието на
идеен проект за МВЕЦ „Ч.“ №КД 40/ноември 2008г.
от лицензиран оценител. Не се спори, че
строежът е реализиран и въведен в експлоатация с Разрешение за ползване
№ДК-07-СЗР-19/28.03.2012г. /стр.161 от делото/.
Издадени са Разрешително за ползване на воден
обект №101310/20.12.2005г., №101310/27.07.2006г. и №101310/12.08.2008г. на
Басейнова дирекция Дунавски район за изграждане на съоръжения за руслова ВЕЦ „Ч.“.
Издадено е Разрешително за водоползване №100621/ 30.10.2006г. за производство
за ел.енергия посредством МВЕЦ „Ч.“ с водохващане *И., изменено с Решение
№112/12.08.2008г. и Решение №164/04.09.2009г. Издадено е Разрешително за
ползване на повърхностен воден обект №12170402/29.04.2013г. на Басейнова
дирекция Дунавски район за изграждане на нови системи и съоръжения. Издадено е Разрешително за водоползване
№1210023/04.08.2009г. ва Басейнова дирекция Дунавски район. Издадено е
Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №*********/25.08.2010г.
от Басейнова дирекция Дунавски район, продължено и изменено с Решение
№1403/15.09.2014г. и с Решение №2265/02.11.2017г. на Басейнова дирекция
Дунавски район. Между „ЧЕЗ Р. Б.“АД
и „К.*“ АД *** е сключен Договор за присъединяване на обект
на Производител на ел.енергия към електроразпределителната мрежа с рег.№*****. Съставен е Констативен протокол
№ДК-18-343-02/22.06.2021г. на Работна група от служители в РДНСК ***. По искане на
Върховна административна прокуратура е изготвен Доклад изх.№ДК-18.343-00-258/28.06.2021г.
на РДНСК***, за осъществения от тях контрол върху издадените административни актове, свързани с
изграждането на МВЕЦ „Ч.“.
При така установената фактическа обстановка, която не
се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Направеното с протеста искане за прогласяване нищожност на РС №180/28.11.2008г. е аргументирано с това, че МВЕЦ „Ч.“ е изградена без
издадено право на строеж, съгласно чл.7,
ал.5 ЗДС и чл.62 и сл. ЗЕ, като
се посочва, че при издаването на
разрешението за строеж са нарушени
материално правните разпоредби на
чл.182, ал.1 ЗУТ, чл.7, ал.5 ЗДС и чл.62 и сл. ЗЕ, като нарушенията са толкова
съществени, че водят до нищожност на
акта. Искането е
допустимо като депозирано от страна, която съобразно разпоредбата на чл.16 от АПК следи за спазване на законността в административното производство, като съобразно разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК
това право може да се реализира
безсрочно, тъй като в тази си част актът не е бил предмет на съдебна проверка, защото
не е
бил обжалван и съдът не се е
произнасял относно незаконосъобразността му, което би го задължило да се
произнесе и по отношение на неговата нищожност. Разгледано по същество,
искането е неоснователно по следните съображения:
Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по
чл.146 от АПК, но само тогава, когато допуснатото нарушение е толкова тежко, че
прави невъзможно и недопустимо оставането на акта в правната действителност. Независимо,
че в протеста се претендира нищожност на
процесното Разрешение за строеж поради неговото противоречие с
материалния закон, съдът следва съобразно задължението си по чл.168 от АПК да
разгледа всички основания, които биха
довели до нищожност на административния
акт.
На първо място, всяка
некомпетентност води винаги до нищожност
на административния акт. В случая
обаче оспореното разрешение за строеж е
издадено от орган, който има материална
и териториална компетентност да стори това
съобразно разпоредбата на чл.148 от ЗУТ.
Порокът във
формата е основание за нищожност само
тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса
на форма и от там на липса на волеизявление, което в случая не е налице. Не е
налице и несъответствие с целта на закона. Не е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е толкова съществено, че да е довело до невъзможността лицето изобщо да упражни
правото си на защита. Нищожен поради
материална незаконосъобразност би бил само този акт, който е издаден при пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата правна
норма, т.е. когато е лишен от каквото и да било правно основание. Законосъобразността
на РС, се преценява към момента на издаването му, съгласно чл.142, ал. 1 АПК, а съгласно ал.2 на чл.142 АПК установяването
на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към
момента на приключване на устните
състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са
настъпили след издаването на акта и които с
обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които
органът е взел решението си.
Спорът е относно обстоятелството,
дали преди издаване на оспореното разрешение за строеж
на възложителя е следвало да бъде учредено право на строеж върху земята,
принадлежаща към реката, от водите на
която се придобива ел. енергия. Съгласно чл.11 т.1 от Закона за водите/ЗВ/
речните води и принадлежащите им земи са
публична държавна собственост, а според
легалното определение, дадено в §1 ал.1 т.27 от ДРЗВ „принадлежащи
земи на реки“ са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво
на средните води. Безспорно, част от
хидротехническите съоръжения на МВЕЦ „Ч.“ се намират в речното русло и в
принадлежащите към реката земи, върху тях не е учредено право на строеж. Не може да се приеме
обаче, че към датата на издаване на
разрешението за строеж е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ЗДС /нова - ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп.,
бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г. /, тъй като тогава тя не е
съществувала и не й е придавано обратно
действие с изрична разпоредба на закона ( чл. 14, ал. 1 ЗНА). Поради това тя не се прилага за заварените правоотношения,
които са възникнали от настъпили преди влизането й в сила на 08.11.2010 г. юридически факти, каквото е и създаденото с
процесното РС № 180/28.11.2008г. , издадено от Гл. архитект на Община Мездра.
Съдът намира, че не е
нарушена при издаване на РС и нормата на чл. 62 и сл. от Закона за енергетиката/ЗЕ/, в редакцията, която е действала към датата на
издаване на разрешението за строеж. В чл.62 ал.1 от ЗЕ, в редакцията му в ДВ бр.74/2006г., се
изисква учредяване на право на строеж
при изграждане на хидротехнически съоръжения за
добиване на ел.енергия само по
отношение на имоти, частна държавна собственост. За всички имоти, държавна
собственост, се изисква учредяване на право на строеж едва с правилата, въведени в тази разпоредба с изменението, публикувано в ДВ бр.54/2010г., в сила от 16.07.2010г. На
тази разпоредба също не е придадено обратно действие, поради което не може да
се приеме, че същата е била нарушена,
преди да започне на действа.
Не може да се приеме, че
РС е издадено в нарушение на чл. 182, ал. 1 ЗУТ. На 28.11.2008г., когато е издадено РС, чл. 182 ЗУТ няма алинеи. Текстът на закона към тази дата е следният:
"Строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в
полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или
пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на
земята". Тази норма е неприложима в случая, тъй като строежът е разрешен в
собствени на заинтересованата страна „К.-*“
АД *** имоти, а не в чужд имот, видно от
данните по административната преписка.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че дружеството е изпълнявало
всички нормативни изисквания
за строителство на МВЕЦ „Ч.“ , за
които е издадено РС. Същото е издадено
след представяне на законово изискуеми документи, въз основа на
одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ проекти и
след провеждане на необходимите предшестващи административни процедури. В подкрепа на изложеното са и констатациите
съдържащи се в Доклад изх.№ДК-18.343-00-258/28.06.2021г. на РДНСК и Констативен
протокол №ДК-18-343-02/22.06.2021г. на Работна група от служители в РДНСК ***. От
доказателствата по делото не се установява РС №180/28.11.2008г.
на Главния архитект на Община Мездра да е издадено в противоречие, както с посочените от протестиращия правни
норми, така и с другите предвидени от законодателя изисквания, които да водят
до неговата нищожност.
С оглед изложеното,
настоящият състав, счита, че оспореното Разрешение за строеж не е нищожно,
защото не е налице пълна липса на предпоставките за издаването му. Отделно от
това, не може да се приеме, че оспореният акт е лишен от всякакво законово
основание или че същият не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или
че правните последици от акта са нетърпими от правовия ред, за да се счете
същия за нищожен. Съобразно констатираното протестът на Окръжна прокуратура
Враца следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.143, ал.4 АПК, на заинтересованата
страна се дължат разноски по делото. Въпреки своевременно направеното искане и доказано
заплащане, при направено възражение за прекомерност от протестиращата страна,
съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, следва да се присъди сумата от 1800
/хиляда и осемстотин/ лв., което е двойният размер на възнаграждението по чл.8
ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
в останалата част до пълния размер следва да се отхвърли.
Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
протеста на Окръжна Прокуратура Враца, депозиран чрез
прокурор Николай Лалов срещу Разрешение за строеж №180/28.11.2008г.
издадено от Гл.архитект на Община
Мездра, с искане за нищожност.
ОСЪЖДА
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на „К.-*“ АД ***
сумата 1800/хиляда и осемстотин/лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част
до пълния й размер.
Решението подлежи на обжалване и протестиране,
чрез АдмС-Враца пред ВАС –София в 14-дневен срок от уведомяване на страните,
на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от
същото.
АДМ.СЪДИЯ: