№ 10817
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110101888 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Д. И. и Л. И. И. срещу Н. С.
Т.. Ищците твърдят, че на 30.10.2019г., около 16ч., се движили с л. а. „***“, управляван
от ищеца Л. И., в гр. С****“, като преди кръстовището с ул. „Иск***“ спрели на червен
светофар с отворен прозорец на предната лява врата. Отляво на автомобила спрял л. а.
„М.“, управляван от ответника, който свалил десния преден прозорец и започнал да
крещи на Л. И., след което се пресегнал с дясната си ръка през отворения прозорец и
напръскал ищците със спрей, след което потеглил. Около 5-10 минути след като били
напръскани, ищците усетили остра болка и парене в областта на очите и лицето,
парене по кожата и задушаване. За инцидента било образувано досъдебно
производство № 1348/2019г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 41598/2019г. по
описа на СРП, като с Решение от 09.02.2021г. по НАХД № 12215/2021г. по описа на
СРС, НО, 129-ти състав, ответникът бил признат за виновен това, че с описаното
деяние причинил на ищците лека телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне
на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти, зачервяване на
конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на
двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК, като телесната повреда била причинена по хулигански
подбуди /на публично място и при явно незачитане на обществения ред и
неприкосновеността на личността/ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му била наложена глоба.
Ищците поддържат, че от причинените телесни повреди са претърпели множество
вреди, изразяващи се в болки и страдания в продължение на повече от месец, страх и
притеснение, промяна на обичайния начин на живот.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата В. И. сумата от 13 000лв., а на ищеца Л. И. сумата
1
от 7000лв., представляващи обезщетение за претърпените в резултат от деянието
неимуществени вреди.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове, като счита, че ответниците не са претърпели сочените
болки и страдания, страх и дискомфорт в резултат от деянието. Оспорва исковете и по
размер.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно активно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане /деликта/
включва деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и
вина, като обективните елементи подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, а по
отношение на субективния елемент – вината, е налице законова оборима презумпция и
в тежест на ответниците е оборването й.
С Решение № 20038970 от 09.02.2021г. на СРС, НО, 129 състав, влязло в сила на
25.06.2021г., ответникът Н. С. Т. е признат за виновен за това, че на 30.10.2019г., около
16:00 часа, в гр. С****“, преди кръстовището с ул. „Иск.“ чрез напръскване със спрей,
причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, както следва:
- на ищеца Л. И. И. причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо
изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти,
зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на
клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК;
- на ищеца В. Д. И. причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо
изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти зачервяване
на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на
двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди
/на публично място и при явно незачитане на обществения ред и неприкосновеността
на личността/-престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК, поради
което и на основание чл. 78а, ал.1 НК, вр. чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК e освобождава от
наказателна отговорност, като му e наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лв.
В съдебната практика се приема, че решението по чл. 78а НК се приравнява на
влязла в сила присъда за целите на гражданския процес. Съгласно чл. 300
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че
настоящият съд е длъжен да зачете влязлата в сила присъда и да приеме за доказано в
производството, че описаното в нея деяние е извършено, че негов автор е ответникът,
че същото е противоправно и изпълва елементите на престъпния състав, посочен в
присъдата, и че ответникът го е извършил виновно. Предвид това, единствените
останали елементи от състава на чл. 45 ЗЗД, които следва да бъдат установени, са
2
вредите и причинно-следствената връзка между тях и деянието.
В случая ищците претендират заплащането на неимуществени вреди за
претърпените от тях болки и страдания, страх, дискомфорт и промяна в начина на
живот в резултат от деянието.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, свързани с настъпилите
увреждания и тяхната причинно-следствена връзка с деянието, по делото е изслушана
и приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът възприема за обективно и
компетентно дадена. От заключението се установява, че травматичните увреждания,
настъпили вследствие на напръскването с лютив спрей, са зачервяване, оток на кожата,
където е попаднала химическата субстанция на спрея, подуване на лицето, клепачите и
конюнктивите, ерозии по роговицата, съпроводени с обилно сълзотечение и силна
болка до невъзможност да се отворят очите. Травмата е химическо изгаряне с
неизвестна субстанция или комбинация от химични агенти, като възстановяването е
строго индивидуално -зависи както от химичния състав, така и от количеството, което е
попаднало върху откритите части на тялото, а също и дали потърпевшият няма някакви
здравословни проблеми, като заболявания на горни дихателни пътища, бронхиална
астма, алергии и т.н., като вдишването в такива случаи може да бъде фатално. Вещото
лице сочи, че при химичните изгаряния първата помощ е много важна-обилна
промивка с течаща вода, като се прави неутрализация, изписват се антибиотични и
епитолотонични капки и унгвенти, а при алергична реакция-кортизонов медикаменти.
Отбелязано е, че постепенно от няколко дни до няколко седмици, както е при ищцата,
анамнестично съобщила за алергия към домашен прах, отокът и зачервяването
изчезват, епителизират роговичните ерозии, с което и болката намалява и настъпва
оздравяване.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че към момента при ищците няма
следи от травмата и изгарянията, няма следи от трайни увреждания, както и че лицата с
алергия са по-чувствителни към различни субстанции и по-дълго се възстановяват,
като организмът при алергия реагира по-тежко и би могло да има задушаване. Сочи, че
ерозията, която се причинява по роговицата, води до много силна болка и
невъзможност на човек да си отвори очите, като до 7-10 дни, при липса на алергии,
настъпва възстановяване. При хора с алергии този период може да е 3-4 седмици. В
конкретния случай причиненото изгаряне е от първа степен, най-леката форма. Вещото
лице посочва, че на ищците е оказана медицинска помощ, като са им изписани капки и
мехлеми, които са употребявали няколко седмици след инцидента. При напръскване
със спрей, при нормално протичане, болката отшумява до няколко дни, а дразненето
може да продължи до няколко седмици.
За устаноявяване претърпените от ищците болки и страдания е проведен разпит и
на свидетелите Ив. Л.ов И.-син на ищците и на Н. Г. П..
От показанията на Ив. Л.ов И. се установява, че на 30.10.2019г. получил от майка
си обаждане, като му съобщила, че са напръскани с лютив спрей. Свидетелства, че
били в тежко състояние, зачервени, с подуто лице, не виждали и имали проблеми със
зрението, след което ги откарал в болница, където не били хоспитализирани, но не си
спомня какви манипулации им били правени. Сочи, че живеят в едно домакинство и
ищците са имали нужда от възстановяване. На ищцата е било нужно повече време-
около месец, без да е сигурен, за да спаднат отоците и да започне да вижда, като имала
проблеми с гледането на телевизия и в монитор, очите й сълзяли. Свидетелства, че
имала проблеми с пътуване в автомобил и изпитвала паника при спиране на светофар.
При ищеца също имало период на възстановяване, но не е сигурен колко време е
продължило. Сочи, че не си спомня да са имали проблеми в това да се обслужват сами
и да гледат телевизия, както и че инцидентът ги е променил, но не може да каже как
3
точно. Уточнява, че не си спомня дали са ползвали болнични, зачервяването е било
около 2-3 дни, като ищцата от дясната страна била много подута и зачервена, но не
знае дали това се дължи на алергична реакция и не си спомня дали са приемали
медикаменти.
Съдът цени показанията на свидетеля на основание чл. 172 ГПК, имайки предвид
неговата заинтересованост. Показанията на същия следва да се кредитират изцяло в
частта, касаеща настъпилите увреждания - зачервяване, оток, проблеми със зрението,
причинения от това дискомфорт, тъй като същите почиват на непосредствени
възприятия и кореспондират с останалите доказателствени източници относно
релевантните обстоятелства.
Проведен е разпит и на свидетеля Н. Г. П.. От неговите показания се установява,
че е съсед на страните и техен приятел. Свидетелства, че през м. октомври 2019г. видял
сина на ищците да помага на майка си да слезе от колата, което не било характерно,
тъй като били активни хора и забелязал, че лицата на ищците били зачервени, очите
присвити и сълзящи, като му казали, че били напръскани със спрей и се връщат от
болница. Сочи, че зачервяването продължило около седмица, като при ищеца било по-
видимо, имал и подуване, а при ищцата-в областта на очите имало доста ярки червени
черти. Сочи, че ходели, но не много сигурно, мажели се с мехлеми, а присвиването на
очи продължило около месец, като и самите ищци му споделили, че около месец след
инцидента имали проблеми със зрението, а ищцата споделила и за проблем с
пътуването в автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно настъпилите увреждания –
зачервяване, подуване, сълзене на очите, като обективни, логични и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
При горните обстоятелства, които са установени по делото както от
постановената присъда, в която подробно са описани получените от ищците
травматични увреждания, така и от свидетелските показания и изслушаното и прието в
настоящото производство експертно заключение, се налага извода, че ищците
действително са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се във болки и
страдания, както и дискомфорт, които подлежат на обезщетяване съгласно чл. 52 ЗЗД,
независимо че нямат паричен еквивалент.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968г., понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва
да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди.
За определяне размера на дължимото обезщетение съдът намира, че в случая
следва да бъдат отчетени настъпилите увреждания вследствие на напръскването с
лютив спрей - зачервяване, оток на кожата, където е попаднала химическата
субстанция на спрея, подуване на лицето, клепачите и конюнктивите, ерозии по
роговицата, съпроводени с обилно сълзотечение и силна болка до невъзможност да се
отворят очите. Несъмнено ищците са изпитвали болки и страдания след инцидента,
приемали са медикаменти и е имало период на възстановяване от физическите
последици от напръскването със спрей. Това се установява както от показанията на
свидетелите И. и П., възприели лично последиците от деянието, така и от експертното
заключение. Съдът съобразява, че периодът на възстановяване състоянието на
уврежданията в областта на лицето е кратък съгласно вещото лице – болката отшумява
до няколко дни, а дразненето до няколко седмици /л. 51/. Съдът намира, че няма
4
убедителни и категорични данни за ежедневни битови затруднения на ищците и да са
имали нужда от помощта на своите близки. Не е установено по несъмнен начин и че
същите са отсъствали от работа след инцидента /синът им заявява, че не си спомня да
са отсъствали от работа/. Не се установяват и наличието на някакви трайни увреждания
у ищците, които да се намират в причинно-следствена връзка с деянието – вещото лице
посочва, че към датата на извършения от него преглед няма никакви признаци за
увреждания, които да са резултат от инцидента. Следва да се има предвид и че съдът не
приема за доказано ищцата да страда от алергия, която да е довела до усложняване на
състоянието й, доколкото информация за това е налице единствено от самата нея
/снета анамнеза/, без да са налице други източници за установяване на този факт.
Признанието на факт има доказателствена стойност, когато обективира неизгоден за
страната факт, но не и когато същият е изгоден за нея.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява още, че не са налице
данни за хоспитализиране на ищците и за необходимост от непрекъснато медицинско
наблюдение на състоянието им, което обуславя извод, че не е била налице
застрашеност от сериозно увреждане на здравословното им състояние. Представените
медицински документи и решение на ТЕЛК касаят други заболявания, които не се
доказва да имат пряко отношение към процесното събитие, с оглед на което се явяват
без правно значение при формираните съжденията на съда.
На следващо място, за определяне размера на обезщетението, съдът отчита, че
деянието обективно води до създаване на стрес и фискомфорт у ищците, които към
датата на деянието са били на 59г. и на 61г. С оглед събраните доказателства, съдът
счита, че деянието действително е създало по-негативни усещания у ищцата,
включително страх, за разлика от тези при ищеца, което обстоятелство следва да бъде
отчетно при определяне обезщетението за всеки един от тях.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че размерът на
обезщетението, който съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и при
съобразяване, че самото осъждане има овъзмездителен характер, следва да бъде
определен на сумата от 800лв. за ищцата В. Д. И. и на сумата от 650лв. за ищеца Л. И.
И.. До тези размери предявените искове следва да бъдат уважени, а за разликата до
пълните им размери отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело
№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и е доказала това. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В случая нито една от страните не е ангажирала доказателства за платено адв.
възнаграждение. Ищците са представили само пълномощни без договори за правна
защита и съдействие и доказателства за плащане на адв. хонорар. Ответникът пък е
представил договор за правна защита /л. 23/, в който е уговорено възнаграждение от
1600лв., но изрично е посочено, че същото ще бъде платено по банкова сметка с
посочен IBAN. В горецитираното ТР е прието, че когато плащането е уговорено по
банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. В случая такива документи не са представени,
с оглед на което съдът не може да приеме за доказано, че този разход е извършен.
5
Ето защо, на никоя от страните не следва да се присъждат разноски за адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК обаче в полза на съда следва да се присъдят
разноските, от които ищците са били освободени, съразмерно на уважената част от
исковете. Това са разноските за държавна такса и за експертното заключение. Предвид
уважаването на исковете за сумите от 800лв. и 650лв., ответникът следва да бъде
осъден да заплати минималната държавна такса от 50лв. по всеки от тях или общо
100лв. и още 14,50лв. за експертизата. Тоест, общо 114,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД Н. С. Т., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С. ап. 91, да заплати на В. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., сумата от 800
/осемстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, страх и притеснение, в резултат от извършено от
ответника на 30.10.2019г. в гр. София деяние, за което е налице влязло в сила Решение
№ 20038970/09.02.2021г. по НАХД № 12215/2020г. по описа на СРС, НО, 129-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 800лв. до
пълния предявен размер от 13 000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД Н. С. Т., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С. ап. 91, да заплати на Л. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., сумата от 650
/шестстотин и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, страх и притеснение, в
резултат от извършено от ответника на 30.10.2019г. в гр. София деяние, за което е
налице влязло в сила Решение № 20038970/09.02.2021г. по НАХД № 12215/2020г. по
описа на СРС, НО, 129-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 650лв. до пълния предявен размер от 7 000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С. ап. 91, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 114,50 /сто и четиринадесет лева и петдесет стотинки/ лв.,
представляваща разноски по делото, от които ищците са били освободени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6