№ 110
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000348 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Ч. ИЛ. Щ. от гр.Я. срещу
решение №260060/15.03.2021 г. по т.д.217/2020 г. по описа на ОС - Варна, с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК за
приемане на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника вземането по
изпълнително дело № 20198070400302, образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. №
17728/2012 год. на ВРС изпълнителен лист за присъдени със Заповед за изпълнение №
9770/03.12.2012 година суми, от които главница в размер на 19 021 лева, 3 921.62
редовна лихва, начислена за периода 07.01.2011 – 23.09.2012 год., сумата от 4 057.69 лева –
наказателна лихва, начислена за периода 07.02.2012 год. до 29.11.2012 год., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.11.2012 година до окончателното изплащане на задължението,
както и сторени разноски в размер на 540.01 лв. държавна такса и 720 лв. юрисконсултско
възнаграждение поради погасяване по давност на изпълняемото право, както и иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 910.21 лева, съставляваща сбор от
събрани в хода на изпълнителното производство суми от ищеца и преведени на ответника
при липса на основание поради погасяване на вземането, с правно основание чл.55, ал.1
предл. ЗЗД, като неоснователни.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че първото изпълнтелно дело е прекратено
по право към 17.01.2015 г., в резултат на което всички извършени действия по
принудително изпълнение са били заличени и давността не се счита за прекъсната, поради
което към датата на образуване на второто изпълнително дело – 08.07.2019 г., вземането е
било погасено по давност.
1
В писмен отговор, насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Твърди се, че ищецът на основание заповед за изпълнение от 03.12.2012 год. и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д № 17728/2012 год. по описа на ВРС, като поръчител е
осъден да заплати солидарно с длъжника, главница в размер на 19 021 лева, 3 921.62 редовна
лихва, сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист, кредиторът
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувал изпълнително дело № 20127150400753 по описа
на ЧСИ М. П., по което е наложен запор върху трудовото възнаграждение със запорно
съобщение № 473/17.01.2013 год., като последващи действия не са предприемани от
взискателя, нито от ЧСИ. Излага, че въпреки липсата на изпълнителни действия през повече
от седем години, на 08.07.2019 год. е образувано ново изпълнително дело, с взискател –
цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Твърди също така, че от последното изпълнително
действие /17.01.2013 год./ до образуваното ново изпълнително дело през м.юли 2019 год., са
изминали 6 години и шест месеца, поради което вземането е погасено по давност, което
обуславя и правния му интерес от предявения иск. Наред с това излага, че преведените въз
основа на нов запор от ЧСИ Д. средства от сметката му и използвани за погасяване на дълга,
в общ размер на 9 910.21 лева се явяват платени без основание, поради погасяване на
изпълняемото право преди това.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е оспорил предявения иск като е изложил
доводи и за неоснователност на твърдението за погасяване на вземането по давност с
твърдението за прекъсвана в хода на изпълнителното производство давност. Излага, че още
пред ЧСИ П. са направени искания за прилагане на определено изпълнително действие, като
освен наложения запор върху възнаграждението на длъжника и самите плащания,
извършени въз основа на него са реализиране на изпълнителения способ, като поддържането
на висящността на изпълнителния процес по този начин на взискателя съставлява действие,
прекъсващо давността. Сочи, че след като правоспособността на ЧСИ М. П. е отнета,
взискателят е прехвърлил изп.дело № 753/2012 год. при ЧСИ Н. Д. под № 1914/2015 год. и
след като е установил основания за прекратяването му е образувал нова изпълнително дело,
преди изтичане на петгодишния давностен срок – изпълнително дело № 302/2019 год. на
ЧСИ Д..
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.
259, ал.1 ГПК. На посоченото основание същата е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими. Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до неправилността
на съдебния акт, касаещ приложимите норми относно погасяване на вземането по давност,
то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на
чл. 269, изр.2 ГПК.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява,
2
че въз основа на издадени заповед за изпълнение №9770/03.12.2012 год. и изпълнителен
лист по ЧГД №17728/2012 год. на ВРС, въззивникът Ч. Щилянов, солидарно с М. К. е
осъден да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, сумата от 19 021 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 30.11.2012 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски в размер на 540.01 лева – държавна такса и 720 лева –
юрисконсулско възнаграждение.
Въз основа на издадения изп.лист, на 21.12.2012 год. кредиторът е образувал
изпълнително дело № 20127150400753 по описа на ЧСИ П., като на 16.01.2013 год. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ч. Щилянов, а въз основа на
разпореждане от 20.02.2013 год. на ЧСИ на 07.06.2013 год. е вписана възбрана върху
притежаван от него имот. След отнемане правоспособността на ЧСИ П., изпълнително дело
№ 20127150400753 е прехвърлено на ЧСИ Д., където е образувано под N 1914/2015 г. Това
изпълнително дело е било прекратено прекратено поради неизвършване на изпълнителни
действия за повече от две години, с постановление от 09.04.2019 г., като през м.юли 2019 г.,
по молба на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е образувано изпълнително дело 302/2019
г. по описа на ЧСИ Н. Д..
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство ССчЕ се установява, че през периода 28.01.2013 год. - 24.08.2016 год., в
резултат на наложения запор, по сметки на ЧСИ П. и ЧСИ Д. като удръжки от трудовите
възнаграждения на Ч. Щилянов, са постъпили суми в общ размер на 2 813.75 лева, от
работодателя му „Стайлком“ ООД.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва
с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като такива действия са и постъпването на парични суми от публична продан или на
плащания от трети задължени лица. Съобразно т.10 от същото решение, в случай, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Настъпилата по силата на закона
„перемпция” обаче е неотносима към началния момент, от който започва да тече новата
давност, доколкото изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 г. е изложено,
че така посоченото обезсилване по право на предприетите изпълнителни действия по
перемираното изпълнително дело не касае изпълнителните действия, изграждащи
изпълнителните способи, от които трети лица са придобили права, както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.
Ето защо, следва да се приеме, че в конкретния случай, нова погасителна давност е
започнала да тече от датата на последното извършено плащане от работодателя на
въззивника като удръжка от трудовото му възнаграждение, а не от налагането на запор от
съдия-изпълнителя, тъй като плащането съставлява действие, предприето в изпълнение на
приложения изпълнителен способ. В този смисъл, с оглед констатациите на вещото лице,
нова погасителна давност е започнала да тече от 24.08.2016 год., респективно от 08.09.2016
год., според отбелязването на ЧСИ, поради което към датата на образуване на изпълнително
дело 302/2019 г. по описа на ЧСИ Н. Д. и предприетите по изпълнителни действия,
обуславящи последващото прекъсване на давността, пет годишната погасителна давност,
приложима на основание чл.117, ал.2 вр. ал.1 ГПК, за вземането по изпълнителния лист, не е
изтекла, което обуславя извод за неонователност на иска с правно основание чл.439 от ГПК
и обусловения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за заплащане на
сумата от 9 910.21 лева, съставляваща сбор от събрани в хода на изпълнителното
производство суми и преведени на взискателя.
3
Неоснователен е довода на въззивника, че след прекратяване на изп.дело N 1914/2015
г. по описа на ЧСИ Д., поради неизвършване на изпълнителни действия за повече от две
години е недопустимо да се образува ново дело при същия съдебен изпълнител, тъй като в
процесуалния закон, такова ограничение не е предвидено.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемото дружество, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 300 лева.
С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260060/15.03.2021 г. по т.д.217/2020 г. по описа на ОС
- Варна, с което са отхвърлени предявените от Ч. ИЛ. Щ. от гр.Я. срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК
вр. чл.124, ал.1 ГПК за приемане на установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника вземането по изпълнително дело № 20198070400302, образувано въз основа на
издаден по ч.гр.д. № 17728/2012 год. на ВРС изпълнителен лист за присъдени със Заповед за
изпълнение № 9770/03.12.2012 година суми, от които главница в размер на 19 021 лева,
3 921.62 редовна лихва, начислена за периода 07.01.2011 – 23.09.2012 год., сумата от
4 057.69 лева – наказателна лихва, начислена за периода 07.02.2012 год. до 29.11.2012 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2012 година до окончателното изплащане на
задължението, както и сторени разноски в размер на 540.01 лв. държавна такса и 720 лв.
юрисконсултско възнаграждение поради погасяване по давност на изпълняемото право,
както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 910.21 лева,
съставляваща сбор от събрани в хода на изпълнителното производство суми от ищеца и
преведени на ответника при липса на основание поради погасяване на вземането, с правно
основание чл.55, ал.1 предл. ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ч. ИЛ. Щ., с ЕГН ********** от гр.Я., ул.К. № 38, вх.Г, ет.7, ап.20 ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, кв.Малинова Долина, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър“, сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5