№ 10
гр. Кула, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шести февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20221330200106 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Т. М. Т., ЕГН
********** от гр. Кула, ул. „... срещу Наказателно постановление № 22-0291-
000549 от 12.12.2022г. на началник РУ в ОДМВР – Видин, РУ Кула, с което
са му наложени административни наказания по ЗДвП/Закона за движение по
пътищата/, а именно: на основание чл. 179, ал.1,т.6 от ЗДвП – „ Глоба“ в
размер на 150 лв. за извършено нарушение на чл. 104, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100 лв. и „
Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за това, че на
24.10.2022г. в 16.30 часа в гр. Кула на ул. „ ...“, като водач на лек автомобил
марка „Субару“, модел „ Легаси“ с рег. № .... с посока на движение от с. Б. за
гр. Кула срещу № 31/базата на „ Булком“ управлява посоченото МПС,
собственост на М.В.В., ЕГН: **********, като при приближаване на МПС на
МВР със специален режим на движение / светлинен и звуков сигнал/ не
освобождава достатъчно място на пътното платно и не спира в най – дясно по
посоката на движението, а ускорява скоростта си на движение и влиза в
складово помещение, находящо се в двора на ул. „ .... ; категорично отказва да
изпълнява отправените му устни указания да представи СУМПС и СРМПС,
1
част втора на автомобила, след което се качва в лек автомобил с рег. № ...,
потегля в посока гр. Кула, като напуска мястото на проверката, като водачът е
установен около 17.30 часа, с което е извършил: не спира, не освобождава
достатъчно място на пътното платно за преминаване на МПС със специален
режим на движение и съпровожданите от него ПС – нарушение на чл. 104,
ал.1 от ЗДвП и отказва да предаде документите си или осуетява извършването
на проверка от органите на контрол – нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че не е
извършил вменените му нарушение, както и че при издаването на АУАН и
атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които са основание за отмяна на атакувания акт,
като жалбоподателят не ги е конкретизирал.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се явява и се
представлява от процесуалния си представител – адв. Г. Г. от АК - Видин,
който поддържа жалбата и моли съда същата да бъде уважена и
наказателното постановление да бъде отменено като излага възражения, че
доверителят му не е извършил вменените му на нарушения – не е отказал да
предостави документите си за проверка, тъй като не са били у него, поради
което е отишъл да ги вземе и се е върнал на мястото на проверката, както и че
той е влязъл в двора си, където живее и е освободил достатъчно място, за да
може да премине полицейския автомобил, а и излага възражения, че както се
установява от свидетелските показания на полицейския служител на пътното
платно не е имало други автомобили и е имало достатъчно място, за да може
полицейският автомобил да премине покрай автомобила на жалбоподателя
без да се налага последният да освобождава място или да спира, като в
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е извършено нарушение,
като не е освободил достатъчно място за преминаване на автомобила със
специален режим на движение, да се приеме, че са налице основанията на
чл.28 ЗАНН. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна– началникът на РУ при ОДМВР – Видин, РУ Кула не
се явява и не се представлява. С писмото, с което изпраща жалбата в съда
прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
2
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което намира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 24.10.2022г около 16:30ч. свидетелят Н. А. А. – полицейски инспектор в
РУ гр. Кула управлявал служебен автомобил по път ІІІ - 121 в посока с.Б. -
гр.Кула, като на влизане в гр.Кула по ул. „ ...“ срещу имот, находящ се на
административен адрес №31 – база на фирма „Булком“, настигнал лек
автомобил „ Субару“ с рег. №...., който бил натоварен с дърва, поради което
пуснал светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил, за да му
сигнализира да спре, за да му извърши проверка, при което водачът не отбил
най - вдясно по посока на движението си, а ускори скоростта си и след около
500 отбил и влязъл в двор, находящ се на ул. „...“ №29, където живее със
свидетелката Ц.В.. От автомобила слязъл жалбоподателят Т., когото
свидетелят познавал визуално. Свидетелят А. бил облечен с полицейска
униформа, легитимирал му се и му поискал СУМПС, документи за
автомобила, както и документи за дървата, които превозва, при което
жалбоподателят му казал, че не го познава, влязъл в къщата и след около 5
минути излязъл, при което свидетелят А. отново му поискал документи за
проверка, но жалбоподателят, без да каже нищо, се качил в друг автомобил и
напуснал мястото. Междувременно свидетелят А. повикал за съдействие
колеги от РУ Кула, които се отзовали и отишли на мястото – свидетелят М.
Й. и негови колеги. След като се качил в автомобила и напуснал двора си,
жалбоподателят отишъл в с. Б., за да вземе свидетелката В. от нейната
месторабота, защото документите на автомобила и личните му такива били в
нейната чанта, което междувременно установил от проведен телефонен
разговор с нея. След като я взел, жалбоподателят се върнал с нея в двора им,
където все още бил свидетелят А. и пристигналите на мястото негови колеги,
3
на които представил документите на автомобила, както и своето СУМПС за
проверка, при която не били установени нередности с представените
документи. Свидетелят А. му съставил акт за установяване на
нарушение/АУАН/ серия GA496580 за това, че на 24.10.2022г. в 16.30 часа в
гр. Кула на ул. „ ...“, като водач на лек автомобил марка „Субару“, модел „
Легаси“ с рег. № .... с посока на движение от с. Б. за гр. Кула срещу №
31/базата на „ Булком“ управлява посоченото МПС, собственост на М.В.В.,
ЕГН: **********, като при приближаване на МПС на МВР със специален
режим на движение / светлинен и звуков сигнал/ не освобождава достатъчно
място на пътното платно и не спира в най – дясно по посоката на движението,
а ускорява скоростта си на движение и влиза в складово помещение,
находящо се в двора на ул. „ .... ; категорично отказва да изпълнява
отправените му устни указания да представи СУМПС и СРМПС, част втора
на автомобила, след което се качва в лек автомобил с рег. № ..., потегля в
посока гр. Кула, като напуска мястото на проверката, като водачът е
установен около 17.30 часа, с което виновно е нарушил: Не спира, не
освобождава достатъчно място на пътното платно за преминаване на МПС
със специален режим на движение и съпровожданите от него ПС – нарушение
на чл. 104, ал.1 от ЗДвП и отказва да предаде документите си или осуетява
извършването на проверка от органите на контрол – нарушение на чл. 103 от
ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, което е удостоверено с
подписа на един свидетел – С.П. Г.ев, което обстоятелство не се оспорва и от
жалбоподателя и получил препис от същия срещу подпис.Не е направил
възражение и не се е възползвал от правото си да депозира писмени такива.
Административнонаказващият орган - началникът на РУ ОДМВР- Видин, РУ
– Кула издал атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя,
като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в АУАН и
посочените нарушения на чл. 103 и чл. 104, ал.1 от ЗДвП и му наложил
административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал.1,т.6 от
ЗДвП – „ Глоба“ в размер на 150 лв. за извършено нарушение на чл. 104, ал.1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100
лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на
21.12.2022 г.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
4
категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно:
свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели Н. А. А., М. Д. Й.
и Ц.П. В., обжалваното постановление, цитирания от съда по – горе АУАН.
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетели, които са непротиворечиви, конкретни и логични,
пресъздават възприятията си за случая с необходимата конкретика, още
повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че
свидетелите са заинтересовани от изхода на административното
производство, освен по отношение на съжителстващата с жалбоподателя –
свидетелката В., но по делото не са ангажирани доказателства, които да са в
противоречие с нейните, поради което съдът намира, че няма причина да не
ги кредитира само на основание на обстоятелството, че е съжителстваща с
жалбоподателя и може да се приеме, че е заинтересована от изхода на
производството. Тези изявления представляват годни доказателства, относно
релевантните за делото обстоятелства.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от
компетентни органи в рамките на правомощията им, като в конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Видин , РУ Кула, с оглед
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – Н. А.
А. – полицейски инспектор, който на основание Заповед №368-36/07.01.2022г.
на директора на ОДМВР - Видин е компетентен да осъществява контролна
дейност и да съставя актове за установяване на нарушения по Закона за
движение по пътищата. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
5
издадено в шестмесечния срок. Налице е и редовна процедура по връчването
на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Конкретизирани са времето и мястото на извършване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.1 ЗДвП, която
административнонаказващият орган приема, че е нарушил жалбоподателя,
„при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на
движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да
освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да
спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на
сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства“, като
в тази връзка са изложени и такива обстоятелства – „като при приближаване
на МПС на МВР със специален режим на движение / светлинен и звуков
сигнал/ не освобождава достатъчно място на пътното платно и не спира в най
– дясно по посоката на движението“ .В хода на съдебното производство
обаче, от свидетелските показания на разпитания от съда свидетел А., се
установява, че същият е подал светлинен и звуков сигнал на жалбоподателя
не с цел последният да му осигури безпрепятствено преминаване, а да отбие и
да спре, за да му извърши проверка. По делото не бяха ангажирани каквито и
да било доказателства да се е налагало жалоподателят да освободи
достатъчно място на пътното платно или необходимост да спре, за да осигури
безпрепятствено преминаване на сигнализиращо или на съпровождани от
него превозни средства. Съдът намира за необходимо да посочи, че в АУАН и
НП е посочена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съгласно която при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания, но нито в АУАН, нито в НП има изложени
такива обстоятелства, а едва в хода на съдебното производство се установиха
такива. Нещо повече изложените обстоятелства във връзка с нарушение на чл.
103 ЗДвП са – отказва да предаде документите си за проверка.
Както вече съдът посочи, съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания, а съгласно посоченото в АУАН и атакуваното
6
наказателно постановление е посочено за нарушение на чл.103 ЗДвП
обстоятелствата, че отказва да предаде документите си или осуетява
извършването на проверка от органите на контрол от ЗДвП, като
допълнително е посочено, че отказва да изпълнява отправените му устни
указания да представи СУМПС и СРПС, част две на автомобила и напуска
мястото на проверката. За посоченото нарушение жалбоподателят е
санкционирал на основание разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който:откаже да предаде документите си на органите за контрол или по
какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за
контрол. С оглед на посоченото в АУАН и обжалваното наказателно
постановление неправилно е посочена нарушената правна норма – 103 ЗДвП.
В случая обаче съдът би приел, че не се касае за съществено процесуално
нарушение, тъй като правилно е санкциониран по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП,
ако ясно бе описано извършеното нарушение. В случая, както в АУАН, така и
в НП е посочено, че жалбоподателят отказва да изпълнява отправените му
устни указания да представи СУМПС и СРМПС, част втора на автомобила,
след което се качва в лек автомобил с рег. № ..., потегля в посока гр. Кула,
като напуска мястото на проверката, както и че отказва да предаде
документите си или осуетява извършването на проверка от органите на
контрол, поради не е ясно за какво точно нарушение е санкциониран
жалбоподателя – за това, че отказва да предаде документите за проверка или
осуетява извършването на проверка от органите на контрол и с кои точно
свои действия, или е извършил и двете нарушения, като в този случай, ако е
така е следвало да бъдат наложени две различни наказания по чл. 175, ал.1,
т.3 ЗДвП. След като не е посочено ясно и точно какво точно нарушение е
извършено и обстоятелствата, при които е извършено, съдът приема, че е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя, поставяйки го в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и при какви обстоятелства и
респективно да може да организира защитата си. От друга страна съдът е
поставен в невъзможност да направи проверка дали действително
санкционираното лице е извършило вмененото му нарушение. С оглед на това
7
съдът намира, че не следва да обсъжда възраженията на жалбоподателя, че не
е извършил вмененото му нарушение.
С оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя е
направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 63д ЗАНН в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие №
********** от 14.01.2023г. между жалбоподателя и процесуалния му
представител – адв. Г. с договорено възнаграждение в размер на 350 лв. но не
са ангажирани никакви доказателства за плащането му, поради което съдът
намира, че по делото не са ангажирани доказателства за сторени от
жалбоподателя разноски във връзка с производството, поради което искането
за разноски следва да бъде отхвърлено като недоказано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0291-000549 от 12.12.2022г. на
началник РУ в ОДМВР – Видин, РУ Кула, с което на Т. М. Т., ЕГН
********** от гр. Кула, ул. „... са му наложени административни наказания
по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 179,
ал.1,т.6 от ЗДвП – „ Глоба“ в размер на 150 лв. за извършено нарушение на чл.
104, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП – „Глоба“ в размер
на 100 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ искането за разноски, като недоказано.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Видин
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8