№ 22599
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110108365 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 – чл. 317 ГПК.
Следва да се приемат представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства по искането на
ответника чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
предприетите от ищцата действия и нейното поведение при и след връчване на процесната
Заповед № 66/09.02.2024г., Заповед № 75/13.02.2024г. и Заповед № 159/05.03.2024г.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-
медицинска експертиза, което не е необходимо, тъй като не касае спорни между страните
факти.
По исканията на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и по
искането на ищеца за задължаване на ответника да представи намиращи се в негово държане
документи по реда на чл. 190 ГПК, съдът ще се произнесе в насроченото съдебно заседание
след поставяне на въпроси за отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по делото.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е направил евентуално
възражение за прихващане на вземането на ищцата за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с
негови насрещни вземания за платено трудово възнаграждение след 12.02.2024г. и платено
обезщетение за дните на неизползван платен годишен отпуск. Възражението за прихващане
е нередовно, поради което съдът намира, че на ответника следва да се дадат указания за
отстраняване на нередовностите, след което съдът ще се произнесе по неговото приемане.
Излагането на твърдения относно заявени вземания, включително относно техния размер и
период, касае редовността на упражненото защитно средство (възражение за прихващане),
което следва да се отстрани преди и независимо от събиране на доказателства за твърдените
вземания, поради което е неоснователно искането на ответника да му се даде възможност да
1
уточни размерите на вземанията, с които иска да се извърши прихващане, след изслушване
на експертиза, а в случай на несъответствие между първоначалния и установения по делото
размер на тези вземания съществува друг ред за преодоляването му.
Страните спорят относно допустимостта на предявените искове, по което съдът ще се
произнесе след събиране на допуснатите доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ответника в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба до посочи размера и периода на всяко от вземанията, с които
заявява съдебното възражение за прихващане, както и в какъв ред иска да бъде извършено
прихващането, като при неизпълнение на указанията в срок съдът няма да приеме
възражението за прихващане с насрещни вземания за съвместно разглеждане в
производството.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на ответника при режим на довеждане в насроченото съдебно заседание за
установяване на предприетите от ищцата действия и нейното поведение при и след връчване
на процесната Заповед № 66/09.02.2024г., Заповед № 75/13.02.2024г. и Заповед №
159/05.03.2024г.
УКАЗВА на ответника, че в случай че не води свидетелите в насроченото съдебно
заседание без уважителни причини, съдът ще отмени определението, с което е допуснал
разпита им.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в съдебно заседание да представи
трудовата си книжка.
ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, както и по искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи намиращи се в негово държане документи по реда на чл. 190 ГПК, за насроченото
съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-медицинска
експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.07.2024г. от 11.20 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
2
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 66/09.02.2024г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „директор“ в дирекция . при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за
заплащане на обезщетение в размер 22632,60 лв. за оставане без работа вследствие на
уволнението за периода от 12.02.2024г. до 12.08.2024г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.02.2024г. до
окончателното му изплащането.
Ищецът И. Й. Б. твърди, че работила при ответника „А. съгласно трудов договор № ..
на длъжност „мениджър“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3200 лв.,
като договорът бил сключен за неопределено време с 6-месечен изпитателен срок, уговорен
в полза на работодателя. С допълнително споразумение № . били уредени условия за
извършване на работата от разстояние. С допълнително споразумение № . била
преназначена от длъжност „мениджър“ в дирекция „П. на длъжност „директор“ в дирекция
.. С допълнително споразумение № . било посочено, че срокът на договора е за неопределено
време, считано от 10.09.2020г. През 2023г. основаното й месечно трудово възнаграждение
било увеличено на 3350 лв., а размерът на последното й брутно трудово възнаграждение за
пълен отработен месец преди уволнението й се равнявало на 3772,10 лв.
Ищцата твърди, че на 09.02.2024г. й било връчено от работодателя предизвестие за
прекратяване на трудовия договор с основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, със срок от 30 дни, който започвал да тече на 12.02.2024г. На
09.02.2024г. на ищцата била връчена и заповед на работодателя с № 66/09.02.2024г., с което
трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 12.02.2024г., на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. На същата дата – 09.02.2024г. ответникът й предоставил за
попълване и декларация за наличието на обстоятелства, обуславящи особената закрила по
чл. 333 КТ, която ищцата попълнила и предала незабавно и в която отразила, че страда от
онкологично заболяване, а два дни по-късно, на 12.02.2024г. съобразно дадения й срок
представила на работодателя документи, доказващи наличието на заболяването.
Ищцата оспорва като незаконно извършеното уволнение с довод за нарушаване на
правото й на закрила по чл. 333 КТ предвид обстоятелството, че страда от онкологично
заболяване, че работодателят е знаел за това заболяване преди връчване на заповедта за
уволнение по повод представени от ищцата болнични листове №№., издадени от ЛКК . по
които е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за периода от 27.10.2021г. до
24.01.2022г. и предвид използваното уволнително основание е бил длъжен преди
прекратяването на трудовия договор да получи разрешение от Инспекцията по труда и
мнение от ТЕЛК, но не е поискал такива. С оглед изложеното моли да се признае за
незаконно уволнението й и да се отмени заповед № 66/09.02.2024г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение, да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
„директор“ в дирекция . при ответника и ответникът да й заплати на обезщетение в размер
22632,60 лв. за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 12.02.2024г. до
3
12.08.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.02.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът „А. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Счита предявените искове за недопустими, тъй като
процесната заповед за уволнение е оттеглена (отменена) от работодателя и правното й
действие е отпаднало. По същество оспорва исковете както по основание, така и по размер и
счита същите за неоснователни. Не оспорва фактите, че ищцата е работила при ответника,
като преди уволнението е заемала длъжността директор“ в дирекция ., както и издаването и
връчването на процесната заповед № 66/09.02.2024г. на ищцата на 09.02.2024г., с което
трудовото й правоотношение било прекратено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ
(поради съкращаване на щата). Не оспорва и че на същата дата – 09.02.2024г. е връчил на
ищцата декларация относно обстоятелствата – основание за прилагане на закрилата при
уволнение, в допълнение на което поискал от ищцата документи, доказващи твърдяното от
нея заболяване. Оспорва, че е знаел за заболяването преди връчване на уволнителната
заповед, като твърди, че съгласно вътрешната организация на работодателя и политиката му
за защита на личните данни болничните листове се представят в деловодството на
ответника, като във водения регистър се въвеждат единствено основните реквизити на
болничния лист като номер, продължителност на временната неработоспособност, но не и
вида на заболяването. Твърди, че документи, доказващи наличието на онкологичното й
заболяване, ищцата е представила в деловодството на банката на 12.02.2024г. и още на
следващия ден след получаването и прегледа им ответникът е издал заповед за отмяна на
уволнението № 75 от 13.02.2024г., като представител на банката се е свързал с ищцата и я е
поканил да се яви на следващия ден за връчване на заповедта за отмяна на уволнението и
ищцата е била уведомена за целта на поканата. Твърди, че ищцата не се е явила да получи
заповедта, а вместо това – на 14.02.2024г. е подала исковата молба, по която е образувано
настоящото дело, което ответникът намира за злоупотреба с правото на иск, извършено с
единствената цел да се осуети правото на работодателя да отмени заповедта за уволнение и
да се облагодетелства ищцата чрез получаване на обезщетение вследствие незаконното
уволнение. Ответникът твърди, че ищцата се е явила в банката и е получила заповед №
75/13.02.2024г. за отмяна на уволнението от работодателя на 15.02.2024г. и е заявила, че
желае да се върне на работа. В заповедта било изрично упоменато, че ищцата следва да се
върне на работа в 14-дневен срок от връчване на заповедта. Ищцата не се явила на работа в
дадения й и законоустановен срок, поради което ответникът прекратил трудовия й договор
на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ поради неявяването й в срока по чл. 345, ал. 1 КТ със
заповед № 159/05.03.2024г., връчена на 15.03.2024г. Твърди, че до момента на уволнението
й през м.03.2024г. ответникът е заплащал на ищцата трудово възнаграждение и е изпълнявал
всички свои задължения на работодател и осигурител във връзка с удържане и внасяне на
дължимия данък и осигурителни вноски върху изплатеното й възнаграждение. Твърди и че в
периода от отмяната на уволнението до 19.02.2024г. е проведена кореспонденция между
страните по инициатива на ищцата с цел окончателно извънсъдебно уреждане на спора, но
до такова не се е стигнало предвид това, че ищцата поискала заплащане на суми, които не й
4
се следват, което било още едно доказателство за нейната недобросъвестност.
С оглед изложеното ответникът счита, че предявените искове са недопустими, тъй
като чрез отмяната на заповедта за уволнение с № 66/09.02.2024г. е отпаднал
прекратителния й ефект и не е налице годен акт, който да подлежи на отмяна, и липсва
какъвто и да е правен интерес от заявените от ищцата претенции за възстановяването й на
работа и за заплащане на обезщетение. В случай, че съдът приеме исковете за допустими,
моли за тяхното отхвърляне като неоснователни, а при извод за наличие на основание за
уважаването им, прави евентуално възражение за прихващане с негови насрещни вземания
за платено на ищцата трудово възнаграждение след 12.02.2024г. и платено обезщетение за
дните на неизползван платен годишен отпуск. Моли за присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуване на безсрочно
трудово правоотношение с ответника с твърдяното съдържание, което е било прекратено с
процесната заповед № 66/09.02.2024г., съответно размера на последното получено брутното
трудово възнаграждение преди уволнението, че е останал без работа за съответния период,
за който претендира обезщетение, че страда от онкологично заболяване, за което е
уведомила работодателя.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, включително че предварително е събрал данни дали ищцата страда от
заболяване, даващо й право на закрила при уволнение, като е преодолял тази закрила преди
уволнението чрез изискване на разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК, че е
отменил процесната заповед със заповед № 75/13.02.2024г., за което ищцата е била
уведомена преди подаване на исковата молба на 14.02.2024г., че след отмяната изрично е
указал на ищцата, че следва да се яви на работа в 14-дневен срок от връчване на заповедта,
че е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с №
159/05.03.2024г., която й е връчена на 15.03.2024г. твърденията си относно проведена между
страните кореспонденция с твърдяното в отговора на исковата молба съдържание.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала твърдяната в исковата молба
длъжност, че същото е прекратено с оспорената заповед № 66/09.02.2024г., считано от
12.02.2024г., че е налице реално съкращаване на щата при ответника във връзка със
заеманата от ищцата длъжност, че ищцата към датата на уволнението е страдала от
онкологично заболяване.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставането си без работа за периода, за който претендира обезщетение.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
5
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6