№ 446
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500511 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал.1 т. 2 ГПК, вр. чл.83, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. Г. Ж., чрез пълномощника му
адв.Х. против определение № 261001/ 28.09.2021 г., постановено по гр.д. №
2476/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за бъде освободен от задължението за
внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 13
828,45 лв.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалвания акт и се
твърди, че определението е неправилно поради неправилно тълкуване и
приложение на закона, необоснованост и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствени правила, изразяващи се в неправилна и непълна
оценка на представените доказателства, както и на общоизвестни
обстоятелства, съдържащи се в публичен регистър.
Заявява се, че молителят е удостоверил имущественото си
състояние с декларация по образец, представил е удостоверение за доходите
си и в изпълнение на указанията на съда е представил удостоверение за
трудовата си заетост и доходите си след 01.01.2021 година, както и
доказателства за заявените от него брой на членовете на семейството му.
Според жалбата той не е твърдял и не твърди, че децата му живеят при него,
но три от тях са непълнолетни и за тях има законово задължение за издръжка.
Сочи се, че с други документи молителят не разполага. В случай, че съдът е
1
считал, че следва да бъдат представени конкретни документи извън онези, за
които са били дадени указания, е следвало да даде на молителя конкретни и
ясни указания. Вместо това съдът е извършил необоснован извод в ущърб на
молителя, че материалното му положение не е установено в достатъчна
степен и е отхвърлил молбата му за освобождаване от държавна такса.
Заявява се, че изводът на окръжния съд за реализация на приходи от
търговска дейност чрез дружествата, в които Д.Ж. е или е бил участник или е
представлявал, е необоснован и всъщност представлява предположение. Този
извод е формиран в противоречие с трайната практика на ВКС, според която е
недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса,
мотивирайки отказа си наличието на евентуални предположения за доходи.
Заявява се, че материалното положение на молителя следва да бъде
установено към момента на подаване на молбата по член 83 алинея 2 от ГПК,
следователно дори действително дружества с участието на Д.Ж. да се
разпределяли печалба през 2019 година това обстоятелство е ирелевантно за
установяване на материалното му положение и към 8.09.2021 година.
Оспорва се извода на окръжния съд, че Д.Ж. развива търговска дейност
посредством описаните в Търговския регистър дружества и реализира
приходи от това, като необоснован и неправилен. Сочи се, че молителят е
установил с писмени доказателства доходите си към момента на молбата и за
периода след 01.01.21 година и декларира, че нямат други доходи. При това
положение, според него, не може да се предполага, че получава доходи от
търговска дейност. Заявява се, че самия факт на осъществяване на търговска
дейност не е обстоятелство, което да мотивира съда да остави без уважение
искането за освобождаване от държавна такса, а относим е единствено дохода
под формата на печалба от търговската дейност, в какъвто смисъл е
формирана практика на ВКС. Сочи се, че три от дружествата с ограничена
отговорност, в които молителят е съдружник, не извършват дейност или са на
загуба, а акционерните дружества, където Д.Ж. е член на съвета на
директорите, не са извършвали дейност откакто са създадени.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на
друго, с което молбата с правно осн.чл.83 ал.2 от ГПК за бъде уважена.
Постъпил е отговор от насрещната страна – „А.“ АД, с който се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че дори и
2
депозираната декларация да е вярна, от вида на участието на жалбоподателя в
множество търговски дружества се установява, че той може да ползва
фирмени финанси под най-различна форма, което може да обясни как с
официален доход от 324 лв.може да си плаща сметките, да издържа три деца
и да си позволява да работи безплатно в двадесетина дружества. Акцентира се
на факта, че в качеството си на ответник по делото жалбоподателят е изразил
готовност да погаси кредита наведнъж, на крайната падежна дата – 25.1.2022
год., което свидетелства за финансовите му възможности.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за
да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.
2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
Производството по гр.д. № 2476/ 2020 г. по описа на Окръжен
съд - Бургас е образувано по искова молба на „А.“ АД против Д. Г. Ж. за
осъждане на ответника да заплати сумата от 353 518,14 евро, представляваща
главница по договор за кредит от 12.12.2007 год. и законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба.
Постановено е решение № 264 о т 06.07.2021 година , с което
Д.Ж. е осъден да заплати на банката исковите суми в пълен размер. Срещу
решението е депозирана въззивна жалба от Ж.. С разпореждане от 03.08.21
година на въззивника са дадени указания да внесе държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 13 828,45 лв. в седмичен срок и да представи
доказателства за изпълнение на това указание. На 08.09.2021 година, в срока
за изпълнение на дадените указания за заплащане на държавна такса,
жалбоподателят е депозирал молба с правно основание член 83 ал.2 от ГПК за
освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по
подадената въззивна жалба и е приложил декларация за семейно и
материално положение и справка за доходи за м.август. С разпореждане
№261885/09.09.21 год. на молителя са дадени указания да представи
доказателства за доходите си след 01.01.21 год.и за членовете на семейството
му, чиято издръжка осигурява, в седмичен срок от връчване на съобщението.
На 21.09.21 год. той е представил удостоверение за брутен доход, издадено от
3
„У. ЕООД с ЕИК*** удостоверение за семейно положение и удостоверения
за раждане на три от децата си.
С определение №261001/28.09.2921 год. молбата за освобождаване от
държавна такса е оставена без уважение, след служебна справка в ТР, при
която е установено, че молителят е управител и съдружник в дружества с
ограничена отговорност и е член на съвета на директорите на акционерни
дружества. Прието е, че от него са представени писмени доказателства, които
не установяват в достатъчна степен материалното му положение, а
дружествата с негово участие не са спирали дейност, вкл.са разпределяли
печалба през 2019 год.
Бургаският апелативен съд намира, че определението е правилно.
За да извърши преценка дали страната разполага с достатъчно
средства, за да заплати дължима държавна такса, съдът преценя доходите на
лицето, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно
положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други
относими обстоятелства – чл.83 ал.2 от ГПК.
От молителя е била представена декларация, в която невярно са били
декларирани обстоятелства, релевантни за преценката на съда по чл.83 ал.2 от
ГПК. Той е декларирал, че не притежава дялове в търговски дружества, което
е очевидно невярно, предвид данните, съдържащи се в общодостъпния
търговски регистър – към момента на подаване на декларацията той е бил
съдружник в „Р. ООД, П.“ ООД и „П. БГ“ ООД. Също от справка в регистъра
се установява, че молителят е управител на три работещи дружества, които
редовно са заявявали за вписване в ТР своите ГФО, включително за 2020 год.
и е член на съвета на директорите на две акционерни дружества. Дейността по
управление на търговски дружества е „друго обстоятелство“ по смисъла на
чл.83 ал.2 т.7 от ГПК, доколкото то може да бъде възмездна или
безвъзмездна дейност, а от справка по партидата на „У.“ ООД се установява,
че между Д.Ж. и дружеството е бил сключен възмезден договор за управление
на 17.09.2005 год., като от вписване на промени в управлението с решение
№2/27.09.2005 год. по ф.д.№3245/2004 год. на БОС и до сега именно
молителят е управител на това дружество.
Освен това съдът констатира, че декларацията е непълна – при
въведено твърдение от молителя в жалбата, че има задължение за издръжка
4
на три непълнолетни деца, не е посочен какъв е размера на средствата, които
ежемесечно отделя за изпълнение на това задължение.
Невярното и непълно деклариране е пречка да бъде направен
обоснован извод, че молителят не разполага с достатъчно средства за
заплащане на дължимата държавна такса – така определение №51/02.03.2021
год. по т.д.№2848/19 год. І т.о. ВКС. Именно поради това обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, без да се прави предположение за
геренирани доходи от търговската дейност.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261001/ 28.09.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2476/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5