№ 18081
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110154079 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Г., чрез адв. Р., срещу
„....“ АД. Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
основание сключен с ответника договор за банкова сметка притежава открита на
негово име банкова сметка в „....“ АД, както и свързана към нея дебитна карта, валидна
до 06.2024 г. Излага доводи, че на 09.08.2023 г., в 19:42 часа, получил на телефона си, в
приложението за „онлайн банкиране“ към банковата му сметка, известие за извършена
с дебитната му карта транзакция за сумата от 4499,10 лв., която била реализирана без
неговото знание и съгласие. Поддържа, че издадената му от ответника дебитна карта се
е намирала в негово държане, както и че не я е предоставял на трети лица. Твърди, че
процесната неоторизирана от него транзакция е била извършена от неустановен
извършител, въпреки установените механизми за сигурни разплащания чрез въвеждане
на „3Д“ парола. Сочи, че веднага след установяване на неправомерно извършената
транзакция е уведомил банката за изложените обстоятелства, поради което сметката му
била блокирана и бил информиран от ответното дружество, че следва да отиде до офис
на банката, където да оспори извършеното неправомерно плащане. В тази връзка, на
10.08.2023 г., при посещение в офис на банката, подал формуляр за рекламация, с
който оспорил извършената транзакция, за която се установило, че представлявала
платени стоки и услуги към „...“ – гр. София. Твърди, че ответникът го информирал, че
в рамките на двуседмичен срок, сумата по неоторизирания превод ще му бъде
възстановена, но въпреки посоченото не последвало изпълнение от страна на банката.
1
Поддържа, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна
операция, доставчикът на платежни услуги следва да възстанови незабавно стойността
на неразрешената платежна операция. В тази връзка, с оглед неизпълнението на
задължението на ответното дружество да не допуска неразрешени платежни операции,
счита че същото следва да му възстанови липсващата от банковата сметка сума в
размер на 4499,10 лв. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати
процесното вземане на стойност 4499,10 лв., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. В., е подал отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявения иск, предвид факта, че
претендираното вземане било погасено чрез плащане. Потвърждава изложените от
ищеца твърдения в исковата молба, като отбелязва, че по повод постъпилите в банката
сигнали от негово име е била извършена детайлна проверка, в резултат на която на
16.10.2023 г. сумата от 4499,10 лв. е била преведена по сметката на ищеца. Твърди, че
на 19.10.2023 г. ищецът е бил уведомен за извършеното плащане с основание
„възстановяване на сума от неоторизирани транзакции“. Сочи, че на 17.01.2024 г. по
сметка на ищеца е била преведена и сумата от 31,15 лв., представляваща мораторно
обезщетение, начислено върху стойността на главния дълг за периода от 28.09.2023 г.
до 16.10.2023 г. – окончателното погасяване на вземането. В тази връзка, счита че за
ищеца не е налице правен интерес от поддържането на иска. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. III.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следва да бъде отделени обстоятелствата, че: 1/ ищецът разполага с открита при
ответното дружество банкова сметка на негово име, ведно с дебитна карта към същата,
съгласно сключен с „....“ АД договор за банкова сметка; 2/ ответникът има качеството
доставчик на платежни услуги; 3/ извършена с дебитната карта на ищеца неразрешена
транзакция на стойност 4499,10 лв.; 4/ подаден на 10.08.2023 г. от страна на ищеца
формуляр за рекламация за оспорване на процесното неоторизирано плащане на
стойност 4499,10 лв., входиран при ответното дружество.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
С оглед становището на ответника и отделените като безспорни по делото
обстоятелства в тежест на ищеца не следва да бъдат разпределяни факти, които да
доказва.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно, че е погасил процесното вземане, ведно с търсената мораторна
лихва за периода от датата на исковата молба – 03.10.2023 г. до окончателното
погасяване на дълга.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, тъй като същите не са необходими за
правилното решаване на правния спор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до изслушване по
делото на съдебна компютърно-техническа експертиза, тъй като същата не е
2
необходима за правилното решаване на правния спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2024
г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3