Р Е Ш Е Н И Е
№5747/13.12.2019г.
Гр.Варна,13.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
проведено на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 19 273 по описа за 2018
год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано и водено по предявени от ищеца П.Д.К. ЕГН **********,с адрес ***
и от ищеца А.П.К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и представител П.Д.К. ЕГН ********** и
чрез своята майка и законен представител Д. П. К. - К., ЕГН **********, с адрес *** , представлявани от адв.Кр.С. ***
главни искове с правно основание
в чл.59 от ЗЗД и евентуални с правно основание чл.109 ЗС,против
ответната О. В..
Отправените искания /съгласно
прецизираните молби/ до съда са:
Да бъде осъдена О. В. да заплати
на П.Д.К. сумата от 5010,00 лева, представляваща
обезщетение за отнета възможност да ползва собствения си имот - ПИ с идентификатор
*, по КК на гр.*,с площ от 64 кв.м. с административен адрес гр.*, район *, п.к. *, местност „*“ за периода от 12.10.2016 г. до 28.12.2018 г. в
резултат на неоснователно ползване на имота на ищеца от страна на ответника на осн. чл. 59 ЗЗД. ;
Да бъде осъдена О. В. да заплати
на А.П.К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и представител П.Д.К. и чрез
своята майка и законен представител Д. К. - К. СУМАТА от 3000,00 лева представляваща обезщетение за отнета възможност да ползва собствения си ПИ
с идентификатор *по КК на гр.Варна,с
площ от 804 кв.м. с административен
адрес гр.Варна, район *, СО „*“, за периода от 01.07.2015 г. до 28.12.2018 г. в резултат на неоснователно ползване
на имота на ищеца от страна на ответника , на осн. чл. 59 ЗЗД .
Предявени са и евентуални искове
с правно основание чл. 109 ЗС а именно: Да бъде осъдена О. В. ДА ПРЕМАХНЕ изградените в ПИ
с идентификатор * по КК на гр.Варна, собственост на П.Д.К. водопроводни инсталации и съоръжения а именно – улична водопроводни инсталации и съоръжения
а именно улична водопроводна мрежа и монтиран в източната част на имота
спирателен кран за имоти с идентификатори * и *; Да бъде осъдена О. В. ДА ПРЕМАХНЕ изградените в ПИ
с идентификатор *по КК на гр.Варна, собственост на А.П.К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и представител П.Д.К.
и чрез своята майка и законен представител Д. К. - К., водопроводни инсталации
и съоръжения, а именно водопроводно отклонение след * шахта
обслужваща имота, спирателен кран, обслужващ имот с идентификатор *по КК на
гр.Варна, намиращ се в югоизточната част на ПИ с идентификатор *.
В исковата молба се твърди, че П.
и А. К.са собственици на недвижими имоти а именно:П.К. на ПИ с идентификатор * с площ
от 64 кв.м., с административен адрес гр.Варна, район *, СО „*“, при граници ПИ *;
*; *; * и *. Имотът се твърди, че бил образуван със Заповед № КД – 14 -03 –
1326/18.5.2012 г. на Началник СГКК Варна.Сочи се още,че по силата на договор за
покупко – продажба, обективиран в нотариален акт, акт вписан в АВ СВ с вх.рег.№
*г., дв.вх. рег.№ *, Акт *, том * дело № *на АВСВ, П.К. придобил правото на
собственост върху 38 кв.м. ид.ч. от имот № *, като в посочения нот.акт бил
описан целия ПИ * с площ по първични документи от 1 450 кв.м. а по скица
1384 кв.м., находящ се в същата местност “ *“, с предназначение на територията
за ниско застрояване до 10 м., отразено било че П.К. купувал 38 кв.м. от ПИ *,
които се намирали изцяло в южната част на имота и съгласно проект за изменение
на КК на Варна ПИ * щял да бъде част от имот *и общата му площ щяла да бъде 66
кв. м. съгласно проект ПУП ПРЗ за УПИ *, УПИ *-*, УПИ * в кв. * и улична регулация от о.т. *до
о.т. *по плана на *, Варна, одобрен със Заповед № Г 264/30.6.2016 г. на Зам.
Кмета на О. В..
Паралелно с това, заявяват ищците, чрез договор за доброволна делба вписан
в СВ Варна с вх. рег. № 25756/12.10.2016 г. П.К. получил в дял 26 кв.м. от ПИ с
номер *. В цитирания вече договор за доброволна делба имотът с номер * бил
описан като съсобствен на А. Г.А., ЕГН ********** /наследник на починалия Г.П. А./
и П.Д.К. - ПИ с идентификатор *, целият с площ от 1 405 кв. м., със същия
административен адрес. В договора за доброволна делба било посочено, че в дял
на П.К. се предоставяли 26 кв.м. от ПИ *, които се намирали изцяло в южната
част на имота и съгласно проект за изменение на КК щели да бъдат част от ПИ *и
общата му площ щяла да бъде 66 кв.м. съгласно ПУП ПРЗ за УПИ *, УПИ *-*, УПИ XX
VIII - * в кв. * и улична
регулация от о.т. *до о.т. *по плана на *, Варна, одобрен със Заповед № Г
264/30.6.2016 г. на Зам. Кмета на О. В., с цел обслужване на ПИ *.
А.П.К. се твърди, че е собственик
на имот с идентификатор *с площ от 804 кв. м. с административен адрес гр.Варна, район *,
СО „*“, с предназначение на територията за ниско застрояване до 10 метра при
граници ПИ *; *; *; *; *; *. Правото на
собственост на Ант.К. ищецът бил придобил чрез законния си представител и
баща /първия ищец/ чрез покупко - продажба обективирана в нотариален акт,вписан
в АВ СВ Варна под номер *, том *, дело № * г. В цитирания нот.акт имотът бил пописан като поземлен такъв с площ от 804 кв.
м.и стар идентификатор *,*, с номер по предходен план *, трайно предназначение
на територията за ниско застрояване до 10 м., ведно с построената в имота второстепенна
сграда с площ от 11 кв.м. и идентификатор *.* ведно със всички подобрения и
приращения в имота, имот със стар идентификатор *.*.По същество ищците са навели
твърдения в исковата си молба, че с Декларация от 14.5.2015 г.П.К., в
качеството си на баща и законен представител на Ант.К. / собственик на ПИ */,
декларирал, че е съгласен „*“ ООД да изградят уличен водопровод, минавайки през
горепосочения имот, който до този момент не бил водоснабден.На 19.5.2015 г.
между П. Б.Н. от една страна като ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „* * „ ООД от друга като ИЗПЪЛНИТЕЛ
бил сключен договор за „подмяна уличен водопровод м.* и 5 броя водопроводни
отклонения за имоти *,*,*,*и *гр. *“. В точно този договор според ищците имотът на А.К.
бил описан със стария му номер * а не с новия * и едновременно с това ищците не
били упълномощавали П.Н. да ги представлява пред “ * *“ ООД. В последствие, твърдят
ищците, ищецът П.К. установил, че независимо от уговорката водопровода да бъде
положен в непосредствена близост до северната ограда на имот *, същият бил
положен зигзагообразно в посока север – юг през целия имот,навлизащ на места до
2м. в имота навътре от източната ограда. В резултат на така изградения водопровод,
твърдят ищците, същите били поставени в невъзможност за използват приблизително
*кв.м. от имота, който бил целият с площ от 804 кв.м. а от двете страни на
водопровода било необходимо да се осигури охранителен пояс на разстояние 3 м. в
който не се разрешавало строителство. Паралелно с това, твърдят ищците, в същия
имот били монтирани 2 спирателни крана – единият от които главен /в
югоизточната част на имота/ а другият за съседен имот ПИ *, като за поставянето
на двата крана съгласие не било давано а поставянето им допълнително
затруднявало ползването на имота от ищците. Сочи се ясно, че независимо от
това, че П.К. не бил давал съгласие за преминаване на улична водопроводна мрежа
през собствения му имот с номер *, там не само, че бил положен такъв но и бил
монтиран спирателен кран за съседни имоти * и *. Предвид площта на имота
възлизаща на 64 кв.м., с прокарването на водопровода на практика ищецът бил
лишен от възможността да ползва имота а отчуждаване или обезщетение за него не
били заплащани и не били предвидени и към момента на сезиране на ВРС.На
следващо място се сочи, че ищците не само, че не били получили обезщетение за
затрудненията които им били създадени по повод ползване на собствените им имоти,
но дори било налице обедняване след като на практика не можели да ползват
същите.
При тези твърдения със сезиращата си молба ищците са отправили исканията
ответната О. В. да заплати сумата от
5010 лв. на П.К. за отнетата му възможност да ползва 64 кв. от имот *, на Ант.К. сумата от 3000 лв. обезщетение за
неоснователно обогатяване за отнетата му възможност да ползва по предназначение
имот * с площ от 804 кв. и в условията на евентуалност е отправено искането по чл.109 ЗС О. В. да бъде
осъдена да премахне изградените в имот * и *водопроводни инсталации и
съоръжения.
В уточнителна молба от 8.2.19 г.
ищците са прецизирали твърденията си като са уточнили, че не твърдят О. В. ДА Е
СЪСОБСТВЕНИК на посочени имоти; пояснили са че ищецът П.К. твърди да е
собственик на имот *с площ от 67 кв.м. а синът му и ищец А.К. на имот *. Твърди
се ,че в случая се касае за част от водопреносна мрежа – водопроводни
отклонения и съоръжения, намиращи се в имотите на ищците, които от
своя страна били изградени без одобрен проект, разрешение за строеж или
учредено право. Именно наличието на част от водопреносна мрежа в имотите на ищците им създавало
неудобства, т.к. ограничавало правото йм на собственост – ищците не можели да
използват имотите си пълноценно там, където преминавали тръбите и се намирали
съоръженията; не можели да обработват в
дълбочина земята в тези участъци, да
садят дървета, да строят според
желанията си и следвало да следят
състоянието на тези тръби с оглед евентуално наводнение или пропукване на тръба, поради което и
ищците считат че исковете им намират правното си основание в нормата на чл. 59 ЗЗД респ. чл. 109 ЗС. Подчертано е в
същата уточнителна молба че претенциите са насочени против О. В. , като се
позовават на чл. 19, ал. 1 т. 4 от ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ поради това, че водопроводните и съоръженията на
територията на общината са общинска собственост дори когато са включени в
имуществото на * оператори а и * * ООД било дружество с държавно/общинско участие и
собствеността върху тях принадлежала на О. В.. Т.е. обобщено е че според чл. 19 ЗВ съоръженията в имотите на
ищците са публична общинска собственост а и съгл.§ 7, ал. 1, т. 7 ППЗМСМА се
налагал същият извод. В подкрепа на същия правен извод адв.С. се позовава
на Определение постановено от ВКС Второ
т.о., ТК по гр.д.№ 6*/15 и е посочила началния период от който всеки от
ищците претендира обезщетение:За ищеца П.К. : от 12.10.16 г. а за ищеца Ант.К. от 1.7.15 г., като е ясно,че обезщетението се претендира затова,че ищците не са могли да ползват имотите си.С
последваща молба от дата 11.2.2019 г.е изпълнено и следващото указание на
съда като е представено пълномощно и от майката на ищеца А. – Д. К. К..В последната молба ищците са уточнили петитумите и на четирите общо
предявени иска, посочили са ясно, че имот *от 64 кв.м. е изцяло зает от положената там улична водопроводна мрежа
а в * водопроводът бил положен в посока
север – юг през източната част на целия имот, навлизащ на места до 2 м.
навътре.В имот * бил монтиран
спирателния кран за имот *а в югоизточната част на този имот бил монтиран главен спирателен кран от който продължавали водопроводни
тръби, за други имоти. Изрично е
уточнено, че А.К. не може да ползва приблизително *кв.м. от имота си от целия
от 804 кв.м. а П.К. целия си имот от 64 кв.м., като отново е повторено
твърдението, че наличието на тези водопроводни тръби и спирателни кранове пречат
на ищците да ползват имотите да упражняват правото си на собственост и е
извършено препращане към мотивите на ВКС обективирани в Определение № 232/7.3.2016 г. по гр.д.№ 454/2016 г. на Четвърто Г.О.
ГК.В същата молба ясно е посочено,
че ищците не твърдят наличие на сервитут и при вече наведените твърдения са
прецизирали исканията си до съда.
В СРОКА по чл. 131 ГПК ответната О.
В., представлявана от юрисконсулт К.застъпва следното становище: Ответникът намира предявената искова молба за неоснователна и
недоказана по следните съображения:Спирайки се на твърденията на ищците,
според ответната О. В. ищецът основавал претенцията си на извършени СМР,
изразяващи се в подмяна на уличен водопровод в м.“*“ и 5 броя водопроводни
отклонения за имоти ПИ *,*,*,*и *в гр. Варна, по силата на договор от
19.05.2015 г. със страни П. Б.Н. и „В. И. К. - В. „ ООД. Т.е. от изложеното в
исковата молба и уточняващите молби, според ответника, не ставало ясно в които
имоти се твърди, че били изградени водопроводните отклонения и колко квадратни
метра заемали от имотите.Ответната страна не споделя изложените съображения, че
водопроводните отклонения били станали публична собственост по силата на ЗВ и
ЗМСМА.В отговора на искова молба ответникът сочи, че в самата искова молба не
се оспорвало, че същите били изградени без проекти, разрешение за строеж и
всички изискуеми документи по ЗУТ.Т.е. според
ответната О. В. не се спорело, че бил изграден незаконен строеж, на който възложител бил П. Б.Н. а изпълнителен „В. И. К. - В.“ по силата
на цитирания договор. Според О. В. не следвало да се ангажира отговорността на
Общината за вреди, които били причинени на ищците от трети лица,т.е. не се
дължали пропуснати ползи.Уличните
водопроводи и отклоненията, сочи ответната страна представлявали строеж трета
категория по смисъла на ЗУТ и компетентността
за тяхното премахване в случай,че били изградени без строителни книжа била на
ДНСК.На следващо, последно място в отговора на искова молба носещ входящ
номер 29 728/19 и дата 23.04.2019 г. е обективирано искане от ответника да бъде привлечено като трето лице
помагач на страната на ответника В. И. К. В. ООД и П. Б.Н.. Така
депозираният отговор е бил приобщен по делото в първият му екземпляр като с
Разпореждане № 19 228/3.5.2019г. ВРС дал на основание чл.*ГПК процесуална
възможност ответната страна да уточни искането си по реда на чл. 219 ГПК. По
делото на дата 20.5.2019 г. е депозирана и приобщена писмена молба с вх. №
35 6* от О. В., с която молба са представени 3 броя преписи от исковата
молба. Уточнено е, че
водопроводните отклонения за имоти ПИ *,
*, * и *и *, находящи се в гр.Варна били изградени по силата на договор от
19.5.2015 г. със страни П. *** ООД, което отново се твърди, че не било спорно.
С направеното искане по чл. 219 ГПК сочи ответната страна се целяло мотивите на
съдебното Решение да имат обвързваща сила по отношение на П. Б.Н. в качеството
му на възложител на строежа и „* * „ ООД в качеството му на изпълнител, при евентуално
осъждане на О. В. да премахне водопроводните отклонения и да заплати
претендираните суми за пропуснати ползи. В тази насока се твърди от ответната
страна, че О. В. и могла да предяви регресни права в отделно исково
производство срещу така посочените лица. С оглед горното е заявено искането да
бъдат привлечени като трети лица помагачи на страната на О. В. : В. И. К. В. ООД с адрес *, с ЕИК *представлявано от В. В.в
качеството му на управител и П. *** *. С
Разпореждане № 21 681/20.5.2019 г. ВРС е дал нов, тридневен срок на
ответната страна да уточни искането си по чл.219 ГПК в частта касаеща
привличането на ТЛП – физическо лице, при констатирана липса на ЕГН. Видо от
съобщението с което е връчен преписа от Разпореждането от 20.5.2019 г.
ответната страна е получила Разпореждането на 28 –ми май 2019 г., но не е
предприела никакви действия за да уточни искането си за привличане на ТЛП в
частта касаеща физическото лице.
При така изложеното по –горе ВРС е допуснал привличане на * * ООД като подпомагаща страна , като по реда на
чл.219 ГПК е КОНСТИТУИРАЛ в
качество на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ по гр.дело № 19 273 / 2018 год. по описа на РС Варна ХLII-ри състав по предявените главни искове с правно осн. чл. 59 ЗЗД и евентуални по чл.109 ЗС от ищците П.Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** и А.П.К., ЕГН **********, чрез законен представител - П.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв.Кр.С. *** със
съдебен адрес ***, представлявана от
Кмета И.Н. П., *, на страната на
ОТВЕТНИКА О. В. - „В. И. К. В.„ООД , ЕИК *със седалище и адрес на
управление *** , представлявано от управителя В. В., на основание чл.219 ГПК. По отношение на искането на О. В. за
привличане на ТЛП на посоченото по –горе физическо
лице, съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответната страна О. В.,
обективирано в срока по чл.131 ГПК за
привличане в качество на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ по настоящото гр.дело №
19 273/ 2018 г. по описа на ВРС ХLII – ри състав на страната на ответника
на лицето П. *** *, поради
неуточняване на искането в сроковете по чл. *, ал. 1 ГПК, на основание чл. 219 ГПК.
Извън всичко изложено, съдът още при запознаване с исковата молба е
констатирал факта, че ищецът по делото А.П.К.,
ЕГН **********, чрез законен представител - П.Д.К., ЕГН **********, с адрес
*** е дете, което не е навършило пълнолетие, поради което следва да бъде
спазена и императивната норма на чл.15 от ЗЗКрДт за охраняване на законните права
и интереси на А.К., поради което е КОНСТИТУИРАЛ в качество на контролираща
страна в настоящото гр.дело №
19 273/2018г. Дирекция Социално подпомагане гр.Варна, на основание
чл.15 от Закона за закрила на детето .
В проведеното по делото на дата 15.11.2019
г. открито съдебно заседание,ищците представлявани от
адв.С. желаят ВРС да уважи предявените искове, при условия на евентуалност, ако
съдът прецени, че са неоснователни исковете по чл. 59 от ЗЗД,се желае да бъдат
уважени евентуалните искове.
Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни
разноски, като в рамките на определения от съда срок, на 26.11.2019 г. ,адв.Кр.С.
е депозирала и писмена защита .
В същото съдебно заседание ответната О. В., представлявана от юрисконсулт К.сочи ,че по отношение
иска по чл. 59 от ЗЗД безспорно по делото било установено, че водопроводът и
водопроводното отклонение били изградени със съгласието и без противопоставянето
на ищеца. В тази връзка юрисконсулт К.счита, че никой не може да черпи ползи от
собственото си противоправно поведение, доколкото за изграждането на този
водопровод следвало да има одобрени проекти, разрешение за строеж и още други
документи. По отношение иска по чл. 109 от ЗС, с който се искало О. В. да
премахне въпросния водопровод, това според процесуалния представител на О. В.
било невъзможно, тъй като водопроводът представлявал строеж трета категория по
смисъла на ЗУТ и компетентната институция да премахне този строеж евентуално
била РДНСК, а не О. В..С оглед горното ответната О. В. желае исковете да бъдат
отхвърлени и в полза на О. В. да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ответника –дружество
„В. И. К. В. „ ООД, представлявано от юрисконсулт Пл.В.желае ВРС да отхвърли
предявените искове като недоказани и по основание и по размер. На първо място,
по отношение имот *,твърди юрисконсулт Василева, че същият бил придобит от
ищеца П.К. след изграждане на водопровода, поради което той нямал право да иска
обезщетение за това а освен това водопроводът не засягал този имот, тъй като
бил изграден през парцел, представляващ пътека/път, но не е в неговия имот. По
отношение на имот 1697,според процесуалният представител на * *
ООД - именно П.К. бил дал нотариално
заверена декларация-съгласие за изграждането на този водопровод, като били неоснователни и неподкрепени с доказателства
твърденията му в исковата молба за евентуални уговорки за трасето, където
твърдял , че следвало да бъде положен преди изграждането този водопровод. Ето
защо, и ТЛП,чрез юрисконсулт В.моли за Решение в този смисъл.На последно място,
по отношение на иска по чл. 109 от ЗС,юрисконсулт В.изразява становище от което
е видно,че уважаването на иска не би било в интерес на самите ищци.
В същото съдебно заседание –
контролиращата страна ДСП Варна не изпращат представител.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Ангажирани от ищците са следните надлежно приобщени по
делото писмени доказателства: заверени за вярност с оригинала копия на: удостоверение за раждане № * г., издадено въз основа на акт
за раждане № * г.; нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № */* г.; скица № 15-381*3-04.08.2016 г. на поземлен имот с идентификатор *; договор за доброволна делба акт № **, том *, вписан в Служба по вписванията
– Варна с вх.рег.№ * г., дв.вх.рег.№ *, акт № *, том *, дело № *; скица № 15-360386-21.08.2015 г. на поземлен имот с идентификатор *;
нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *, том *, рег.№ **, дело № * г.; скица № 15-404485-17.08.2016 г. на поземлен имот с идентификатор *;
договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 19.05.2015 г.; скица № 15-564581-17.11.2016 г. на поземлен имот с идентификатор *;
скица № 15-404485-17.08.2016 г. на
поземлен имот с идентификатор *.
Ангажирани от третото лице
помагач на страната на ответника – дружество „* ВАРНА“ ООД са следните писмени
доказателства : заверено копие на декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ * г. на
нотариус О. Ш., рег. № *на НК, район на действие РС – Варна; заверено копие на извадка от ПУП-ПРЗ на СО
„*”, одобрен с Решение № 2427-7, по протокол на О. В.; оригинал на
пълномощно от 25.09.2019 г. / приложени на л. 74, 75/.
Анализа на цитираните писмени
доказателства налага извода,че от фактическа страна по делото е установено
следното :
Ищецът А.П.К., ЕГН ********** е
роден на дата *** *** САЩ, от родители : баща П.Д.К. ЕГН ********** и майка
Д. П. К. - К.ЕГН **********./ л.7/. Т.е. към момента ищецът е непълнолетен и
същият участва в процеса представляван от баща си ,със съгласието на двамата
родители и чрез адвокат С. .
А.К. и бащата и законен представител на Ант.К. – П.К. *** с предявените в
условията на евентуалност главни искове с правно осн. чл.59 ЗЗД и евентуални с
правно осн. чл.109 ЗС насочени против ответната О. В.. За доказване на
твърденията си ,че ищците са носители на вещно право на собственост върху два
отделни недвижими имота – имотите за които са предявени съединените при
условията на евентуалност искове ищците са ангажирали посочените по-горе
писмени доказателства от които се изясняват следните факти :
На 24.08.2016 г. в
гр.Варна е бил сключен договор за
покупко-продажба по силата на който Д.Д., П. Д.и Н.Н. са продали на ищеца П.Д.К. собственик на ПИ с идентификатор *само 38,00 кв.м. идеални части от следния съсобствен на първите трима
недвижим имот, придобит ,придобит от първите двама в СИО по време на брака,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
* съгласно КККР , одобрени със Заповед № РД -18 -64/15.05.20008 г. на
ИД на АГКК , последно изменение със Заповед КД -14 -03-9*/10.04.2011 г. на
Началник СГКК Варна, целият с площ по първични документи 1450 кв.м. а по скица
1384 кв.м. ,находящ се в гр. * ,р-н“*“, местност * , трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10м., вид собственост – частна , стар
идентификатор **. ,номер по предходен план * , при съседи : *, ** , * , *, **, които 38,00 кв. м. ид. ч. се намира
изцяло в южната част на имота съгласно Проект за изменение на кадастралната
карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД 18 – 64/16.05.2008г. на ИД на
АГКК ще бъдат част от поземлен имот с идентификатор * и общата му площ
ще бъде 66 кв.м. по проект ПУП ПРЗ за
УПИ ХХVI – * , УПИ ХХVII – *, УПИ *– * , квартал * и улична регулация от о.т. *до о.т.
472 по плана на * , одобрен със Заповед
№ Г 264/30.06.2016 г. на Зам .кмет на О. В.
за сумата от *,00 лева , която сума продавачите са заявили ,че йм е била
заплатена напълно от купувача преди подписване
на договора . / л.8,9 /.Установява се,че ПИ с
идентификатор **.* към датата на сделката покупко продажба е бил с площ
от 1 384 кв.м.съгласно скицата от ата 4.8.2016 г., приобщена на л. 11
–ти по делото .
Представения по делото и приобщен
на л. 12 -14 Договор за доброволна делба от 12.10.2016 г. отразява обективираната
в писмен вид воля на страните по договора за доброволна делба – А. Г.А., Р. Е.А.а
и ищеца П.Д.К., ЕГН ********** с цел осъществяване на проект за обособяване на
индивидуален обект на инфраструктурата в местност * , р-н * ,гр.*, съобразно представения ПУП ПРЗ за
УПИ *, * -* ,**-*, кв.* , и улична регулация от о.т. *до о.т. * по плана на *, одобрен със Заповед № Г 264/30.06.2016
г. на Зам.кмет на О. В. .
По силата на договореното между
страните с Договора за доброволна делба са били създадени два дяла с данъчна
оценка на първия дял 27 5*,91 лв. на А.А. и Р.А.а и 520,19 лв. на ищеца П.К..От
л. 13-ти от делото се установява,че в дял на ищеца П.Д.К. е предоставен : 26,00
кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД 18 – 64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, изменена
със ЗАПОВЕД №КД 14-03-9*/19.04.2011г.на Началник СГКК Варна,находящ се в
гр.Варна,О. В.,р-н „*”,местност „*” , трайно предназначение на територията –
урбанизирана ,начин на трайно ползване НИСКО ЗАСТРОЯВАНЕ до 10 метра
стар идентификатор **. , номер по предходен план * , които се намират
изцяло в южната част на имота и съгласно
проект за изменение на кадастралната карта на гр.Варна , одобрена със Заповед №
РД 18 – 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК ЩЕ БЪДАТ част от ПИ № * и общата му площ
ще бъде 66 кв.м., съгласно проект ПУП
–ПРЗ за УПИ * – * , УПИ *-* и УПИ *– * от кв. * и улична регулация от о.т. *до о.т. * по плана на * гр.Варна , с цел обслужване на
поземлен имот с идентификатор **, собственост на А.П.К., ЕГН ********** ,за
който П.Д.К. има запазено пожизнено безвъзмездно право на ползване и
обитаване по нотариален акт ,вписан в
СВп с вх.№ *., акт № * , том * , дело * .
От стр. 14 –та, лист последен от договора за доброволна делба се изяснява
по делото,че за обособяването на двата отделни дяла страните по договора
получаващи в еднолична собственост двата дяла няма да си дължат суми за
уравнение на дяловете а от първата страница на същия договор се вижда ,че е
надлежно вписан в АВ СВ Варна.
От следващото писмено доказателство, приобщено на л. 15 –ти по делото скица
издадена на дата 21.08.2015 г. се констатира, че към датата на издаване на
посочената скица имот № * е имал площ от 1405 кв.м. по действалата тогава
КККР изменена със Заповед КД 14 -03 – 9*
/19.4.2011 г.на Началник СГКК Варна.
Приобщения по делото на листи 16 -17 в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт отразява
обективираната в акта възмездна правна сделка – покупко- продажба от дата
06.11.2014 г. изповядана пред нот.О.Ш.с район на действие РС Варна
.Съгласно вписаното в нотариалния акт на посочената дата А. Д.А. и М. П.А.а са продали на тогава малолетния А.П.К.,
действащ чрез своя баща и законен представител П.Д.К. собствения на продавачите
недвижим имот,придобит в режим на СИО а
именно : поземлен имот с идентификатор *по КККР на гр.Варна, одобрени със
ЗАПОВЕД № РД –18 -64/ 16.5.2008 г. на ИД на АГКК Варна, последно изменение със
ЗАПОВЕД № КД 14 – 03 – 1178 –9.5.2013 г. на Началник СГКК Варна, находящ се в
гр.Варна,район *, С.О. „* „, с площ от 804,00 кв.м., стар идентификатор * с
номер по предходен план *, трайно предназначение на територията –
урбанизирана,начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10 -ет метра/,
при граници: *, *, *, *, *, * ведно с построената в имота ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА
с идентификатор *.* с площ от 11 кв.м. , ведно с всички подобрения и приращения в имота, стар
идентификатор ** , за сумата
от 15 300лв. , която е вписано в нотариалния акт, че щяла да бъде
преведена по банков път от купувача на продавачите в деня на сделката, след
подписване на нотариалния акт. Изрично в раздел втори на нотариалния акт е
вписано, че А.А. и М.А.а запазват за П.Д.К. - баща на купувача правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху продавания имот .
От следващото, приобщено на л. 18–ти заверено за вярност с оригнала копие на
скица от дата 17.8.2016 г. се установява, че към датата на която е издадена
скицата от АГКК Варна имот с идентификатор *е имал площ от 804 кв.м., като на
графичната част на същата скица се вижда и нанесена постройка в имот * .
Установява се още от приобщеното на л-19–ти заверено за вярност с оригинала
копие на договор за изпълнение на
строително – монтажни работи, че на дата 19-ти май 2015 г. в град Варна
между възложителя П. *** *и изпълнителя „* * „ООД е бил сключен договор
за СМР.По силата на този договор
собственикът на имот №*П.Н. *** ООД да изпълни обект: „Подмяна уличен
водопровод м.* и 5 броя водопроводни отклонения
за имоти ПИ № *,*,*,*и *. Сроковете и цената на договора са вписани в
клаузите на чл. 2 – 5 от същия а именно – подмяната на уличния водопровод и 5
бр. водопроводни отклонения е следвало да се извърши срещу заплащане от
възложителя на изпълнителя на цена около 4 166,67 лв. за срок от 20 дни от
датата на изплащане на сумата ,като сумата е следвало да бъде платена след КСС
и на касата на * *.
При така изложеното по –горе,на база ангажираните от самите ищци писмени
доказателства се налагат два извода по същество на спора а именно – ищците са
доказали принадлежността на вещните си права на собственост върху двата
процесни имота, както и че още на 19.5.2015 г. собственикът на имот *в същата
местност е сключил писмен договор с ТЛП – * Варна за подмяната на уличен
водопровод и 5 бр.водопроводни отклонения в същата местност *.
Следва да бъде отчетено и съобразено от фактическа страна актуалното
състояние,местоположение и характеристики на двата недвижими имота,отразено в
Кадастралната карта на град Варна.В тази връзка дори само от вписванията в
кадастъра може да се установи твърдения от ищците факт, че същите са носители
на пълно и ограничено вещни права на собственост. От приобщеното на л. 42 –ри
заверено за вярност с оригинала копие на актуална
скица на недвижим имот с идентификатор
* съгласно КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД 18 – 64/16.5.2008 г.
на ИД на АГКК Варна се вижда, че имот *е повдигнат в жълт цвят,има площ от 64
кв.м., намира се в урбанизирана територия – гр.Варна, район *, местност *, с
начин на трайно ползване - за второстепенна улица .Този недвижим имот е
отразено и на скицата че е имал стар идентификатор * ; * без номер по предходен
план и в момента граничи с имоти с идентификатори *, *, *, *.На последно място
в скицата е вписано точно , съобразно цитираните по-горе титули за собственост,
че собственик на имота е П.Д.К. както следва : на 26 кв.м. ид.ч. съгласно
договор с нот.заверка на подписите № * , том *, рег.№ * от * г.,издаден от АВСВ Варна и на 38 кв.м.ид.ч. съгласно
нот.акт № *, том * рег.№ *, дело № ** от * г. издаден от АВ СВ Варна .
На следващия л. 43 –ти по делото е приобщено заверено за вярност с
оригинала копие на актуална скица на
втория процесен имот – имот с идентификатор
*, съгласно КККР на гр.Варна одобрени със ЗАПОВЕД № РД 18 -64 /16.5.2008 г.
на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД 14 –03- 1178/9.5.2013 г. на Началник СГКК
Варна .От актуалната скица на имот * се вижда, че този имот се намира в
урбанизирана територия , в гр.Варна, район „* „ ,С.О.”
*”, с начин на трайно ползване на имота – ниско застрояване / до 10 м./ и имота
е повдигнат в жълт цвят на скицата.Границите на имота са посочени в скицата а
именно –имоти с идентификатори *, * , **.*, *, ** , *.В същата скица ,така както и в предходната е
вписано ,че имотът е имал стар идентификатор * ; *, номер по предходен план *,
като за собственик на имота правилно е вписан непълнолетния А.П.К. , на база
нот. Акт № *, том *, рег. № * , от *г.издаден от СВ Варна,при
учредено право на ползване в полза на ищеца и баща на непълнолетния – ищецът П.Д.К.,съгласно
нот.акт № Акт № *, том *, рег. № *, от *г.издаден от СВ Варна.
При така устновеното по-горе а неоспорено от ответната страна и ТЛП се
извежда извода, че към момента ищецът непълнолетния А.К. е собственик на имот с
идентификатор *с площ от 804 кв.м., считано от 6.11.2014 г. а ищецът и баща на непълнолетния – П.К. има
учредено ограничено вещно право на ползване върху същия имот и от същата дата.
Доказано е по делото на база писмените доказателства ангажирани от ищеца , че
към момента ищецът П.К. е собственик на имот № * с площ от 64 кв.м., считано от
дата 12.10.2016 г.
За пълното изясняване на
фактическата страна по спора е необходимо да се анализират и писмените
доказателства представени от ТЛП – * ООД .
От приложената Декларация на л.
74 –ти , представена от „* *” ООД и неоспорена от ищците е видно, че на дата 14.5.2015 г. самият ищец П.Д.К. лично и
като представител на тогава малолетния си син –ищеца А.К. - собственик на имот
с идентификатор */ стар идентификатор * ; */и трето на спора лице Х. П. Д.– собственик на имот с номер * / идентичен на имот с пл.№ */, които имоти се намират в СО * , са декларирали писмено съгласието си
пред нотариус О.Ш.* ООД за изградят уличен водопровод,
минавайки през имотите им, описани в Декларацията.Същата тази декларация носи нотариална
заверка на подписи № *. на нот.О.Ш.- нот. с рег.№ *по описа на НК .
Отделно от декларацията с нотариална
заверка на подписи обективираща даденото съгласие на 14.5.2015 г. от страна
на собствениците на имоти с номера *
и * за изграждане на водопровод от страна на * оператора на л. 75 – ти по делото е приобщено
заверено за вярност с оригинала копие на ПУП ПРЗ за СО * от което в графичен вид може да се види
местоположението и номерацията на процесните имоти .
По делото се съдържат Декларация съгласие и Договор за СМР,като ищците са
твърдели и твърдят, че не са били съгласни * * да изгражда водопровод и или
водопроводни съоръжения през техните имоти и именно поради това,ищците желаят
да бъдат обезщетени от страна на О. В. по реда на чл.59 ЗЗД, а в условията на
евентуалност, ако съдът не уважи исковете йм по чл.5 ЗЗД , то тогава на осн.
чл.109 ЗС О. В. да бъде осъдена да премахне водопроводните съоръжения които йм
пречели да упражняват в пълнота правото си на собственост .
Ето защо, за цялостното изясняване на фактическата страна по делото са
допуснати необходимите техническа и
оценителна експертизи,които съдът възприема като обективни и компетентно
дадени .
От приобщеното на л. 77 – 86 заключение на вещото лице инж.В.Г. по
изготвената съдебно инженерна техническа експертиза безспорно се установява, че
в дружеството * оператор – * * ООД , както и в О. В. няма намерени нито проект нито
разрешително за строеж или друга
документация за процесния водопровод в местност/С.О. „* „ – част от уличната
водопроводна мрежа в ПИ с идентификатор *и ПИ с идентификатор * в гр.Варна .
В.л.Г. дава отговор и на въпроса
какви водопроводни съоръжения са изградени в двата процесни имота, като
отговора на вещото лице е записан в т.2 от заключителната част.Изградени са :
полиетиленов водопровод ПЕВПф110, който се захранва от магистрален чугунен
водопровод Чф375, преминаващ през имот *, предназначен за инфраструктура ;
водопроводна шахта , спирателни кранове,отклонения от водопровод ПЕВПф 110 в
имот *.
На трето място инж.Г. дава заключението, че водопровода преминаващ през
имот *захранва имоти с номера * и *.Водопровода преминаващ през имот * захранва
имоти с номера *и 102 .
На последно място ,в.л. инж.Г. дава отговора ,че имотите с номера *и * могат да се захранват от
общински имот с номер * .
Така приобщеното по делото заключение по СТЕ , следва да бъде анализирано в
съвкупност и със заключението на в.л. по допуснатата ССчЕ,изготвено от в.л.Ц.А.
.
Заключението по допуснатата ССчЕ е приобщено на л. 109 -114.
От констативно съобразителната част на ССчЕ е
видно ,че вещото лице А. за да даде отговори на поставените въпроси на първо
място се спира на нормативната база приложима към спора.Ето защо на вещото лице
А. цитира разпоредбата на чл.112 от Закона за водите от 28.1.2000 г.,
раздел Трети –Право на водопрекарване : чл.
112. (1) Всеки собственик е
длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат
постоянна или временна нужда от това.(2)
Ако се налага изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не
по-голям от диаметъра на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60
см, върху който не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения.
Съгласно Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на
отделните видове устройствени зони вещото лице цитира отново приложимите по
Наредба 7 норми : чл. 58, ал.4 – Извън урбанизираните територии се разрешава
строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните
водопроводи и канали на разстояние 3 м.
от двете страни на водопровода, мерено по оста му .
На трето и четвърто
място вещото лице,въз основа на писмените доказателства правилно сочи че
собственик на имот * е А.К. а на имот *е
П.К. .
В т.5 от ССчЕ в.л.А.
констатира че с декларацията от 14.5.2015 г.П.К.,като база и законен
представител на Ант.К.- собственик на имот * е декларирал , че е съгласен * *
ООД да изгради уличен водопровод, минавайки през посочения имот , като до този момент не е бил водоснабден. На
19.5.2015 г., сочи и в.л. А. , че е бил подписан договор за подмяна на уличен
водопровод и 5 бр. водопроводни отклонения за имоти № *,*,*,*и *като договора е
бил сключен между лицето П. Б.Н. в
качеството на възложител и * * ООД в качество на
изпълнител а имота на А.К. е
посочен със стария идентификатор * а не
на новия* .
При тези обективни данни по делото,в раздел
Трети от ССчЕ, в.л. прави следните заключения : 1.Дължината на водопровода при
база кадастрална карта на СО „*” е 43 мл.Широчината при разстояние от
страничната граница средно от 1,5 м. изискването на чл. 58, ал.4 от Наредба №
7, за сервитут мерено от оста му, като
извежда извод,че засегната част от процесия водопровод за имот с
идентификатор *е: 43 мл.х (1,50 +3 м.)=193,50м2.
Широчината на имот *от 1,20м. до 2 м. в.л.е
показало на втората от двете схеми на л. 110, като заключава, че дължината на водопровода при база скицата на
л. 84 от СТЕ е 30 мл., респ.засегнатата
площ от процесния водопровод за имот с идентификатор *35.3505.*е :30
мл. х 1,50 м.(средно) = 45 м2.
Въз основа на обективите данни изследвани от в.л. за отдаване под наем за
исковите периоди на имоти в същата местност в.л. дава отговор в т. 4 , че за
периода от 12.10.2016 г. до 28.12.2018 г./датата
на подаване на исковата молба /пазарния наем за имот с идентификатор * възлиза на общо 441 лв./ посочен като сбора от отделните наеми на
таблицата на стр.114-та,неправилно вписан като 440 лв. / а за периода от 1.7.2015 г. до 28.12.2018 г. за имот с
идентификатор *възлиза на общо 1 834,00
лв./ сбора от отделните наеми на таблица последна на същата страница /
.
Извън допуснатите СТЕ и ССчЕ по делото са допуснати и гласни
доказателства в полза на ищците чрез
показанията на двама свидетели при режим на водене. В последното открито
съдебно заседание е разпитан свидетеля воден от ищците В. Г., като ищците са се
отказали от допуснатия йм втори свидетел.
От показанията на св.Г.се
установява, че същият свидетел
познава ищците и самият той е собственик на имот с номер *в същата местност/с.о.
*.Свидетелят разпитан в последното о.с.з.дава показания напълно кореспондиращи
с писмените доказателства като сочи откъде минава водопровода, кога и как са
били предприети действия по водоснабдяване на имотите .Нещо повече –свидетелят
сочи, че останал изненадан когато
казали че каналът трябвало да минава от
там, като едната тръба била * и като станела авария г-н К. т.к. живеел в чужбина
нямало как да се влезе .Имало веднъж авария , сочи свидетеля и се наложило
самият свидетел да се заеме с решаването на проблема.Отделно от горното
свидетелят ясно и точно заявява,че ако се премахне водопровода който минава
през имота на господин К. свидетелят ще има вода, но съседът под него и самия
г-н К. нямало да имат вода.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА
СТРАНА:
Предявените искове от ищците П. и А. К.са заявени като
главни и евентуални с квалификация на главните чл.59 ЗЗД и на евентуалните 109
ЗС.Същите искове са процесуално допустими, предявени от активно процесуално
легитимирани страни срещу надлежния ответник – О. В. ,при участието на трето
лице помагач на страната на ответника – дружеството В и К оператор – В. И. К.
В. ООД .
Следвайки основния принцип на диспозитивното начало
,съдът дължи произнасяне по същество по исковете в посочената поредност и
именно поради това на първо място излага мотиви от правна страна за
основателността и доказаността на исковете с квалификация чл. 59 ЗЗД .
От
материалите по делото /писмени и гласни доказателства и заключенията на двете
приети по делото експертизи / безспорно се установят твърденията на ищците че
ищецът А.К. е собственик на имот с номер * / показан в жълт цвят на скицата на л. 43/ като имотът е с площ от
общо 804 кв. м. а непълнолетния К. е придобил правото на собственост върху този
имот считано от 6.11.2014 г. въз основа на правна сделка покупко продажба .За
този същия имот ищецът П.К. – баща на Ант.К. е доказано по делото, че считано
от същата дата на която е извършена покупко продажбата е носител на ограничено
вещно право на ползване .
Доказано
по делото е че ищецът П.К. е собственик на имот с номер *, целият имот с площ
от 64 кв.м., считано от дата 12.10.2016 г., когато придобива 26 кв.м. части от
имота по силата на договор за делба и от 24.5.2016 г. когато закупува 38
км.ид.ч. от същия имот.Актуалното местоположение и площ на имот *е видно от
приложената на л.42 –ри актуална скица на имота, на която имотът на П.К. е
показан в жълт цвят .
Доказано
по делото е също така, че тези имоти се намират в местност * , р-н *, О. В. ,
като имот *има предназначение за второстепенна улица в посочената местност,
докато имот *, макар и в същия район попада в С.О. *,урбанизирана територия с
начин на трайно ползване – за ниско застрояване.
Въз
основа на писмените доказателства по делото ангажирани от ищците и от третото
лице помагач и заключението по СТЕ се
установява и доказва твърдението на ищците ,че действително е изграден
водопровод преминаващ през имотите на ищците.
Ето защо
следва на база действаща нормативна база да бъде даден правилен отговор налице
ли е твърдения от ищците фактически състав на чл. 59 ЗЗД .
На първо
място настоящият състав намира за нужно да отчете ,че ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ е
обнародван в ДВ, бр. 67 от 27.07.1*9 г., в сила от 28.01.2000
г.,с последвали редица изменения последното от които обнародвано в ДВ бр. 25 от 26.03.2019 г., бр. 61 от 2.08.2019 г.,
в сила от 2.08.2019 г.
Както и вещото лице Цв.А. сочи в констативно съобразителната
си част на ССчЕ действително съгласно чл.112,ал. 1- Всеки собственик е длъжен да даде
право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или
временна нужда от това а съгласно ал.(2) Ако се налага изграждане на
тръбопроводи или съоръжения за
водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не по-голям от диаметъра
на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, върху който не се
разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения.
Съгласие за
водопрекарване дали е давано от ищците е спорно.Представена е декларация
съгласие с нотариална заверка на подпис от 14.5.2015 г./ л. 74/ която обаче се
оказва изготвена от П.К. като баща и законен представител на Ант.К. –
собственик на имот * .Същата тази декларация е подписана и от лицето Хр.Д.–
собствентик на имот * с която собствениците на имоти * и * в
м-ст * са дали съгласието * * ООД да изградят уличен водопровод минавайки през имотите им.
Установено е още ,че
на 19.5.2015 г. П.Н. – също трето на спора лице, но с адрес гр.Варна, местност *
№ *сам е сключил като възложител договор за СМР с изпълнителя * *
ООД договор за подмяна на уличен водопровод м.* и 5 бр.
водопроводни отклонения за ПИ *,*,* ,*и *.
Тези писмени
доказателства съпоставени с обективното заключение на вещото лице по допусната
съдебно техническа експертиза, кредитирано напълно от съда обосновават
извода,че водпровода е изграден без необходимия проект , разрешително за строеж
и друга документация / Л. 80/.Доказано е
на база заключението на инж.Г., че на място изградения полиетиленов водопровод ПЕВП ф 110, който се захранва от
магистрален чугунен водопровод Чф 375, преминава през имот *,предназначен
за инфраструктура ,докато водомерна шахта , спирателни кранове от водопродод
ПЕВП ф 110 се намират в имот *.На л.84
–ти по делото е приложена така наречената от вл. Г. снимка 3 , представляваща
схема на която се вижда в червен цвят
номерацията на имоти * и *,местоположението на полиетиленовия и чугунен водопроводи,
наличието и на водопроводни шахти и отклонения .
Така установеното и от инж.Г. е съобразено от в.л.А., която определя
засегнатите части от имотите * и *от преминаващия през имот *водопровод и
налични шахта и кранове в имота * а именно : 193,50 м2 за имота с номер * и 45 м2 за имота с номер *. При така
установеното от фактическа страна съдът следва да отговори дали О. В. дължи
обезщетение на ищците по чл. 59 ЗЗД .
Отговорът на този въпрос се съдържа на първо място в
ЗВ.Съгласно чл. 18. ал.(1) Собствеността на общината върху водите,
водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна
общинска собственост.Съгласно чл. 19,ал. (1) ЗВ (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 47
от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Публична
общинска собственост са:т.4. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г., бр. 47 от 2009 г.,
в сила от 23.06.2009 г.) водностопанските системи и съоръжения на територията
на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски
дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в
капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с
кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване: а) (изм.
- ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) водоснабдителните системи или
части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване,
обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя
вода за потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 6, както и уличните разпределителни водоснабдителни
мрежи в урбанизираните територии и водопроводните отклонения до измервателните
уреди в имотите на потребителите .б) (изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от
23.06.2009 г.) уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в
урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите
им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води,
които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези
по чл. 13, ал. 1, т. 7; в) (доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г., изм., бр. 47 от
2009 г., в сила от 23.06.2009 г., бр. 61 от 2010 г., бр. 58 от 2015 г.)
язовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение на
тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 и включените в имуществото на търговски дружества,
различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие, както и
водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения
и събирателните им деривации;г) защитните диги и съоръженията и системите за
укрепване на речните легла в границите на населените места;д) водопреносните и
водоразпределителните мрежи за минерални води;е) (отм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г.,
в сила от 23.06.2009 г.); 5. (нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от
23.06.2009 г., изм. и доп., бр. 61 от 2010 г.) земите от пояс I на
санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване
на населените места в общината, с изключение на тези по чл. 15 и чл. 24, т. 11.
Ето защо,при
цитираната и ясна правна рамка на Закона за водите именно ответната О. В. е
пасивно процесуално легитимираната да отговоря по главните искове.
Предявените от А. и П.
К.искове по чл.59 ЗЗД, освен че са процесуално допустими се явяват и доказани
по основание.Извода за доказаност на исковете по основание съдът извежда
спирайки се на мотивите на постановеното по реда на чл.2* ГПК Решение № 131 от 12.07.2010 г. на ВКС по т.
д. № 798/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова.
От мотивите на цитираното
решение –представляващо съдебна практика постановена преди измененията в ГПК
обн.в ДВ бр. */2017 г. може да бъде установено, че съдия Ефремова сочи ,че : Както в правната доктрина, така и в трайната съдебна
практика, се приема, че обедняването може да има различни форми - то може да се
изрази не само в изгубване на имуществени блага, но също и в пропускане на
иначе сигурно увеличение на имуществото. Предпоставките на чл. 59 ЗЗД могат да бъдат осъществени и в случаите, когато се
касае за специфичен обект на ползване -
част от водопреносната мрежа, при условие, че ищецът е от кръга на
субектите, за които законът по изключение допуска да притежават право на
собственост върху такъв обект и че не е установена изрична нормативна забрана
същият да бъде предоставян за възмездно ползване на други правни субекти, респ.
че не е установено законово задължение за собственика да предостави обекта за
безвъзмездно ползване на определена категория лица.Съдебния акт на ВКС е
постановен, след като с Определение № *
от 19.02.2010 г. по е допуснато касационно обжалване на въззивно решение,
като е прието, че въпросът, който е от значение за делото, е този за предпоставките за уважаване на субсидиарния
иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за
специфичен обект на ползване - част от водопроводната мрежа.Според ВКС лишено
от нормативна опора е било становището на решаващата инстация, че доколкото сам
не би могъл да ползва собственото си водопреносно съоръжение, то за ищеца не е
налице обедняване. Както в правната доктрина, така и в
трайната съдебна практика, пише съдия Ефремова, че се приема, че обедняването може да има различни форми
- то може да се изрази не само в
изгубване на имуществени блага, но също и в пропускане на иначе сигурно
увеличение на имуществото.Именно тази
втора проявна форма на обедняването приема и касацонната инстанция че е
била налице в допуснатия до касиране правен спор. Действително, сочи още ВКС в
мотивите си , че за ищеца, като собственик на процесното съоръжение на
основание чл. 19, т. 4 от Закона за водите, не съществува
практическа възможност да ползва същото, предвид установения от закона /чл. 198о от Закона за водите/ монопол за извършване на дейностите по
стопанисване, поддържане и
експлоатация на В и К системите и съоръженията, както и за предоставяне на В и К услуги на
потребителите срещу заплащане. Тези
дейности, подчертава ВКС,че могат да бъдат извършвани само от точно определени
правни субекти - В и К оператори.
Основната, относима
към настоящия казус част от мотивите на ВКС е че , доколкото липсва изрична
законова забрана, процесното съоръжение би могло да бъде предоставяно от
собственика за възмездно ползване на посочените правни субекти, като именно по този начин собственикът
на съоръжението би получавал доходи от същото и би увеличил имуществото си. Реализирането на тази полза в случая подчертава още веднъж ВКС, че не е
само хипотетично, а напълно реално.,
както и че в конкретния спор е било установено от факта, че и понастоящем
съоръжението се ползва по предназначението му от лицензиран В и К оператор. С
оглед на това, следва според ВКС да се счете, че с неоснователния отказ на
ответника да заплаща наем за ползването на процесното съоръжение ищецът е лишен
от получаването на една сигурна
имуществена облага, т. е. налице е
обедняване на същия по смисъла на чл. 59 ЗЗД, което е довело
съответно до обогатяване на ищеца, изразяващо се в спестяване на необходими
разходи.
Ето защо, позовавайки
се дори само на мотивите на цитираното Решение,при безспорно установеното по
делото,че водпровода преминаващ през имота на П.К. и обслужващите съоръжения
поставени в имота на сина му и ищец по делото А.К. не са били изградени по
надлежния ред , засягат реални площи от двата имота,настоящият състав приема,
че фактическия състав на чл. 59 ЗЗД е доказан.В
този ред на мисли , в действителност по делото е факт, че се касае за един специфичен обект на
ползване - част от водопреносната мрежа, при условие, че ищецът е от кръга на
субектите, за които законът по изключение допуска да притежават право на
собственост върху такъв обект и че не е установена изрична нормативна забрана същият
да бъде
предоставян за възмездно ползване на други правни субекти, респ. че не е
установено законово задължение за собственика да предостави обекта за
безвъзмездно ползване на определена категория лица. Ищците е доказано по делото
,че са собственици на недвижими имоти с номера *И * ,но собственик по чл.18 и
19 ЗВ на водопродните съоръжения е не друг а О. В., докато ТЛП – Водоснабдяване
и канализация осъществява захранването на имотите на ищците и на съседните с
вода, респ. * оператора от своя страна получава приходи от извършваните *
услуги, без водопровода да е част от активите на дружеството .
При така установеното
по делото на ищците следва да присъдено обезщетение, което не може да бъде
по-голямо от действителното му обедняване, в каквато насока са задължителните
указания, дадени в т. 4 от Постановление № 1 от 1979 г. на Пленума на
Върховен съд.
Въпросът за размера
на действителното обезщетение е въпрос касаещ не основателността а доказаността
на исковете по размер .
Размера на
обезщетението на ищците,съгласно трайната съдебната практика се определя като
месечния наем който биха могли да получат ищците и който е ползата от която
същите са се лишили ,обеднели а ответника – О. В. обогатил.В случая въпросът
за размера на обогатяването ответника и на обедняването на ищците е изяснен в заключението на допуснатата в
съдебно - счетоводна експертиза.За имот № *–
441 лв. а за имот №* -1 834лв.,
т.е. исковете по чл. 59 ЗЗД следва да бъдат уважени за доказаните размери а за
разликите до пълните отхвърлени .
При този изход на
спора по исковете по чл. 59 ЗЗД съдът не разглежда евентуалните искове по
чл.109 ЗС .
С оглед изхода на
спора съдът следва да определи и разноските които се дължат в полза на ищците а
и на ответната О. В., като трайната съдебна практика повелява че на третите
лица помагачи не се дължат разноски .
Предявения от П.К. иск е за сумата от 5010 лв. а от А.К.
за сумата 3000 лв. Искът на П.К. е доказан до размера от 441 лв. Ето защо искът
на П.К. следва да бъде уважен за сумата от 441лв. а за разликата от от 441 лв. до предявения пълен размер 5010
лв.- отхвърлен .
Искът на Ант.К. е предявен за сумата от 3000 лв., но
доказан по размер за сумата от 1 834 лв. Или искът на Ант.К. следва да
бъде уважен за сумата от 1834 лв. а за разликата до пълния размер от 3000отхвърлен
като недоказан.
При тези правни изводи и разноските които съдът следва
да присъди в полза на ищците се определят съобразно уважените части на
исковете.
В процентно съотношение разноските които съдът следва
да определи на осн. чл. 78,ал.1 ГПК в полза на П.К. са равни на 0,09
% за ищеца П.К. и 0,61 % за Ант.К..
На осн.чл.78, ал.3 ГПК в полза на О. В. следва да се
присъдят разноски за отхвърлените части на исковите – по иска на П.К. 0,91 % а
по иска на Ант.К. 0,39 %.
В приобщения на л. 115 –ти списък за разноски ищците
са посочили следните разноски които желаят да йм се присъдят:320+160 лв. за
платена такса – общо 480 лв. , депозит за СТЕ – 200 лв. , депозит за ССчЕ – 200
лв. и изплатен адвокатски хонорар – 1 437 лв. – общо разноски 2 317
лв. Разноските по делото са реално сторени и
подлежат на възстановяване при посочените процентни съотношения .При
така посочения общ размер на разноски, равен на сбора от реалните разходи
направени от двамата ищци ,съдът разделя сумата от 2 317 на две за да
получи размера на реално сторените от всеки ищец разноски – а именно сумата от
по 1 158,50 лв. Съобразно изхода на спора съдът присъжда в полза на П.К.
сумата от 104,27 лв. а в полза на Ант.К. 706,69 лв.
За осъщественото процесуално представителство на О. В.
по реда на чл. 78 ал.8 и ал.3 ГПК съдът приема, че на О. В. се дължи възнаграждение
за процесуално представителство под формата на юрисконсултско възнаграждение в
размер на по 300 лева съгл.Наредба 1 /2004 г. за всеки от двата иска. В
процентно съотношение съдът присъжда в полза на О. В. 273,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в тежест на П.К. и 117,00 лв. в тежест на Ант.К.
.
Съдът не извършва
съдебна компенсация на разноски, т.к. никоя страна не е поискала това а както
бе посочено и по-горе отговорността за разноските се определя по реда на чл.81
и чл.78 ГПК само между главните страни.
На последно място по възраженията с правно
осн.чл.78,ал.5 ГПК направени от ТЛП и от ответника съдът намира,чес оглед
характера и броя на исковете,при двама ищци общо платеното от двамата ищци
възнаграждение за процесуално представителство дори и при спазване само на
нормите на Наредба №1/2004 не може да бъде определено като прекомерно.Това е
така, т.к.всечи ищец е предявил по два иска, общо четири иска заявени от двама
ищци като по четирите иска двамата ищци са платили възнаграждение на избрания
от тях адвокат което разделено на две прави 718,5 лв. а за процесуално
представителство само по един оценяем иск, с най-нисък материален интерес
възнаграждението е 300 лв. Ето защо съдът не намира възраженията за
прекомерност на адвокатския хонорар платен от ищците на адв.С. за основателни.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О. В., представлявана от Кмета И.Н. П., с административен адрес:гр.Варна, *ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К. ЕГН **********,с
адрес *** сумата от 441,00 лева ( четиристотин четиридесет и един лева) - представляваща
обезщетение за отнета възможност да ползва собствения си имот - ПИ с
идентификатор *, по КК на гр.*,с площ от 64 кв.м. с административен адрес гр.*, район *, п.к. **, местност „*“ за периода от 12.10.2016 г. до 28.12.2018 г. в
резултат на неоснователно ползване на имота на ищеца от страна на ответника на осн. чл. 59 ЗЗД, КАТО отхвърля иска в
ЧАСТТА за разликата над установения размер от 441,00 лв. до претендирания пълен
размер от 5010,00 лева(пет хиляди и десет лева),като недоказан по
размер .
ОСЪЖДА О. В., представлявана от Кмета И.Н. П., с административен адрес:гр.*ДА ЗАПЛАТИ на А.П.К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и представител П.Д.К. ЕГН ********** и чрез своята
майка и законен представител Д. П. К. - К., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 1834,00 лева (хиляда осемстотин тридесет и четири лева ) - представляваща обезщетение за отнета възможност да
ползва собствения си ПИ с идентификатор *по
КК на гр.*,с площ от 804 кв.м. с административен адрес гр.*, район *, СО „*“, за периода от 01.07.2015 г. до 28.12.2018 г. в
резултат на неоснователно ползване на имота на ищеца от страна на ответника ,
на осн. чл. 59 ЗЗД . КАТО отхвърля иска
в ЧАСТТА за разликата над установения размер от 1834,00 лв. до претендирания
размер от 3000,00 лева( три хиляди лева )- като недоказан по размер .
ОСЪЖДА О. В., представлявана от Кмета И.Н. П., с административен адрес:гр.*, *ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К. ЕГН **********,с адрес *** СУМАТА от ОБЩО 104,27 лева (сто и четири лева и двадесет и седем стотинки ) – представляваща сторените от ищеца съдебно - деловодни
разноски, съразмерно на уважената част на иска, пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА О. В., представлявана от Кмета И.Н. П., с административен адрес:гр.*, *ДА ЗАПЛАТИ на А.П.К., ЕГН **********, действащ чрез своя
баща и представител П.Д.К. ЕГН ********** и чрез своята майка и законен
представител Д. П. К. - К., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от ОБЩО 706,69 лева
(седемстотин и шест лева и шестдесет и девет стотинки )- представляваща сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски,
съразмерно на уважената част на иска, пред настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА П.Д.К. ЕГН **********,с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на О. В., представлявана от
Кмета И.Н. П., с административен адрес:гр.Варна, *СУМАТА от общо 273,00 лева
(двеста седемдесет и три лева ) - сторените от ответната страна съдебно - деловодни
разноски за процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата
инстанция съобразно отхвърлената част на иска, на осн. чл. 78, ал. 8 и ал. 3 ГПК .
ОСЪЖДА А.П.К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и представител П.Д.К. ЕГН ********** и чрез своята
майка и законен представител Д. П. К. - К., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на О. В.,
представлявана от Кмета И.Н. П., с административен адрес:гр.Варна, *СУМАТА от общо 117,00 лева (сто и седемнадесет лева ) - сторените от ответната страна съдебно - деловодни разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на иска, на
осн. чл. 78, ал. 8 и ал. 3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на
ответната О. В. - „В. И. К. В.„ООД , ЕИК *със седалище и адрес
на управление ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им
представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: